Жерав на име Джонсън. Защо Украйна се отказа от споразумение с Русия през пролетта на 2022 г.
" Те в действителност се надяваха съвсем до последно, че ще ни накарат да подпишем такова съглашение, че ще приемем неутралитет. Това беше най-голямото нещо за тях. Бяха подготвени да прекратят войната, в случай че ние приемем - както в миналото Финландия - неутралитет и поемем ангажимент, че няма да се присъединим към НАТО. Всъщност основният миг беше това ", сподели Арахамия в изявление за журналистката от телевизионния канал 1+1 Наталия Мосейчук (цитат по " Украинская истина " ).
Изявлението на Давид Арахамия, че войната е можела да завърши напролет на 2022 година, в случай че Украйна се е съгласила на безпристрастен статут и е подписала кротичък контракт въз основа на него, повдига голям брой въпроси, написа украинското издание " Страна ".
Въз основа на наличната в медиите и от други източници информация, по това време Русия в подмяна на неутралния статут на Украйна (отказ от присъединение към НАТО) е била подготвена да напусне без пердах всички територии, завзети след 24 февруари 2022 година Нещо повече, в случай че имаме вяра на някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер, Русия е била подготвена да върне целия Донбас на Украйна при изискванията на необятна автономност по модела на Южен Тирол в Италия.
Тоест Украйна щеше да освободи съвсем всички свои територии (с изключение на Крим) в действителност без пердах. Много хиляди цивилни жители и военнослужещи, които починаха след април 2022 година, щяха да са живи. Украйна, без да загуби нито един боец, щеше да си върне районите, които ВСУ се опита да освободи тази година с тежки загуби и без необикновен триумф по време на контранастъплението. Що се отнася до НАТО, Украйна към момента няма гаранции за присъединение към Алианса.
Така че за какво украинските управляващи се отхвърлиха от толкоз преференциален контракт напролет на 2022 година?
Арахамия привежда два аргумента: първо, трябваше да се промени конституцията, и второ, нямаше доверие в руснаците, че ще съблюдават споразуменията.
И двата аргумента са, меко казано, двусмислени. Да, по време на военно състояние е неразрешено да се трансформира конституцията, само че при предпочитание е било допустимо да се откри излаз - в последна сметка това е механически проблем, в случай че има политическа воля (а веднага като украинските управляващи въобще са преговаряли за това, те са виждали някакви възможности). А що се отнася до доверието - това е още по-странна теза, защото съгласно съглашението не Украйна трябваше да изтегли войските си, а Русия. И то единствено в подмяна на решение за безпристрастен статут, което по-късно можеше да бъде преиграно когато и да е. Следователно в този случай въпросът за доверието и въпросът дали " ще ни метнат или не " е стоял на първо място пред Москва, а не пред Киев.
По-късно украинските управляващи показаха друга причина за отхвърли - нещастието в Буча. Ако си спомним обаче изказванията на Зеленски по това време, незабавно след нещастието той съобщи, че към момента е належащо да се договаря с Русия.
" Всяка такава покруса, всяка такава Буча ще ви удари по ръцете при едни или други договаряния. Но вие би трябвало да намерите благоприятни условия за такива стъпки ", съобщи Зеленски на 5 април 2022 година Едва по-късно изказванията му станаха по-категорични.
Затова нормално измежду главните претекстове на президента да откаже да подписа съглашения с Путин през 2022 година е фактът, че той (може би под въздействие на причините и обещанията на западните съюзници) е стигнал до извода, че Русия не е подготвена за огромна война и по тази причина Украйна благодарение на Запада може изцяло да разгроми съветската войска и да диктува на Москва свои мирни условия, които да плануват евакуиране на съветските войски до границите от 1991 година, погашение на репарации и така нататък
Тоест, нагледно казано, Зеленски е избрал жерава в небето вместо синигер в ръката.
В същото време за всички, които си спомнят обстановката при започване на април 2022 година, е мъчно да повярват, че тогава украинските управляващи са могли да изпитват толкоз огромен оптимизъм. Руската войска, откакто изтегли войските си от северната част на Украйна, стартира нахлуване на изток - в Харковска, Донецка и Луганска област; съветските войски продължаваха да напредват в изцяло обкръжения Мариупол.
Украинската войска изпитваше все по-голям апетит за муниции. Първите доставки на западни гаубици и снаряди за тях започнаха едвам в средата на април. А РСЗУ HIMARS се появиха едвам през юни. По това време никой въобще не говореше за доставки на западни танкове и ракети с отдалечен обхват на деяние. А Съединени американски щати даже блокираха доставките на руски самолети. В самата Русия нямаше никакви признаци за вътрешни разтърсвания. Напротив, беше ясно, че нейната стопанска система не се е сринала под ударите на глобите и е издържала на главната тежест на удара.
При тези условия наподобява съвсем необикновено, че Зеленски би могъл да откаже извънредно привлекателния " синигер " под формата на евакуиране на войските на Русия от съвсем всички завзети от Украйна територии без пердах, вярвайки във опцията да получи " жерава " под формата на капитулация на Москва (което, както знаем, до момента не се е случило).
Сигурно е имало някакви форсмажорни условия, които са предиздвикали Киев да отхвърли толкоз удобни условия за привършване на войната още напролет на 2022 година
Какви са били тези условия, излиза наяве от същото изявление с Арахамия.
Той описа, че тогавашният английски министър председател Борис Джонсън е пристигнал в Киев и е споделил, че " въобще няма да подписваме нищо с тях, хайде просто да водиме война ".
Възниква въпросът - какво тъкмо е имал поради Джонсън с думите " няма да подписваме нищо с тях "? Отговорът може да бъде единствено един: западните страни са отказали да дадат взаимни с Русия гаранции за сигурността на Украйна, които трябваше да бъдат приложени към мирния контракт и съглашението за безпристрастен статут.
За това приказва и Арахамия в изявлението: " Западните съдружници ни посъветваха да не се съгласяваме на ефимерни гаранции за сигурност, които по това време въобще беше невероятно да бъдат дадени ".
Гаранциите за сигурност според тогавашния проект трябваше да бъдат дадени от Русия, водещите западни страни и редица други огромни международни сили, напомня " Страна ". Но в случай че страните от НАТО откажат да дадат гаранции и ги дадат единствено Русия и вероятно Китай и Турция, това в действителност би означавало цялостно спиране на връзките на Украйна със западния свят. Което, несъмнено, Зеленски не би могъл да направи.
С други думи, точно позицията на западните съдружници " дайте просто да се бием " е оказала решаващо въздействие върху решението на украинските управляващи да се откажат от споразуменията с Руската федерация напролет на 2022 година
В тази връзка един от главните въпроси, свързани с по-нататъшното развиване на събитията, е дали тази позиция на Запада към този момент се е трансформирала. Напоследък в средствата за всеобща информация непрестанно се разгласява информация, че водачите на Съединени американски щати и Европейски Съюз сякаш интензивно притискат украинските управляващи да договарят с Русия. Официално удостоверение за това обаче няма - единствено информация, която се базира на избрани източници. Публично както украинските управляващи, по този начин и управляващите на западните страни акцентират, че не са подготвени на компромис с Русия и изискват евакуиране на войските до границите от 1991 година Реалното положение на обстановката значително ще стане ясно от военната и финансовата помощ, предоставяна от съдружниците - в случай че тя в действителност ще бъде доста лимитирана (както предвиждат редица медии), то има признаци, че концепцията на Запада се е трансформирала спрямо пролетта на 2022 година
Що се отнася до позицията на Киев, тя още веднъж беше обрисувана в същото изявление от Арахамия, като съобщи, че сега договарянията не са удобни, тъй като " нашата преговорна позиция е доста неприятна ". Но за кого работи времето? Ако през 2022 година е имало опция да се постави завършек на войната, като се освободи съвсем цялата територия на страната без пердах в подмяна на безпристрастен статут, то в този момент тези благоприятни условия са изчезнали.
А алтернативата е напълно друга - дълга война с всички нейни жертви и опасности или мир/примирие по фронтовата линия с фактическо подсилване на съветския надзор върху завладените територии (като не е изключено това да бъде съпроводено с спомагателни условия под формата на същия безпристрастен статут, например). Основният въпрос е какви ще бъдат изискванията и преговорната позиция в бъдеще и дали украинските управляващи имат ясното схващане, че те може да се окажат още по-лоши, в сравнение с са в този момент, написа в умозаключение " Страна ".
Изявлението на Давид Арахамия, че войната е можела да завърши напролет на 2022 година, в случай че Украйна се е съгласила на безпристрастен статут и е подписала кротичък контракт въз основа на него, повдига голям брой въпроси, написа украинското издание " Страна ".
Въз основа на наличната в медиите и от други източници информация, по това време Русия в подмяна на неутралния статут на Украйна (отказ от присъединение към НАТО) е била подготвена да напусне без пердах всички територии, завзети след 24 февруари 2022 година Нещо повече, в случай че имаме вяра на някогашния немски канцлер Герхард Шрьодер, Русия е била подготвена да върне целия Донбас на Украйна при изискванията на необятна автономност по модела на Южен Тирол в Италия.
Тоест Украйна щеше да освободи съвсем всички свои територии (с изключение на Крим) в действителност без пердах. Много хиляди цивилни жители и военнослужещи, които починаха след април 2022 година, щяха да са живи. Украйна, без да загуби нито един боец, щеше да си върне районите, които ВСУ се опита да освободи тази година с тежки загуби и без необикновен триумф по време на контранастъплението. Що се отнася до НАТО, Украйна към момента няма гаранции за присъединение към Алианса.
Така че за какво украинските управляващи се отхвърлиха от толкоз преференциален контракт напролет на 2022 година?
Арахамия привежда два аргумента: първо, трябваше да се промени конституцията, и второ, нямаше доверие в руснаците, че ще съблюдават споразуменията.
И двата аргумента са, меко казано, двусмислени. Да, по време на военно състояние е неразрешено да се трансформира конституцията, само че при предпочитание е било допустимо да се откри излаз - в последна сметка това е механически проблем, в случай че има политическа воля (а веднага като украинските управляващи въобще са преговаряли за това, те са виждали някакви възможности). А що се отнася до доверието - това е още по-странна теза, защото съгласно съглашението не Украйна трябваше да изтегли войските си, а Русия. И то единствено в подмяна на решение за безпристрастен статут, което по-късно можеше да бъде преиграно когато и да е. Следователно в този случай въпросът за доверието и въпросът дали " ще ни метнат или не " е стоял на първо място пред Москва, а не пред Киев.
По-късно украинските управляващи показаха друга причина за отхвърли - нещастието в Буча. Ако си спомним обаче изказванията на Зеленски по това време, незабавно след нещастието той съобщи, че към момента е належащо да се договаря с Русия.
" Всяка такава покруса, всяка такава Буча ще ви удари по ръцете при едни или други договаряния. Но вие би трябвало да намерите благоприятни условия за такива стъпки ", съобщи Зеленски на 5 април 2022 година Едва по-късно изказванията му станаха по-категорични.
Затова нормално измежду главните претекстове на президента да откаже да подписа съглашения с Путин през 2022 година е фактът, че той (може би под въздействие на причините и обещанията на западните съюзници) е стигнал до извода, че Русия не е подготвена за огромна война и по тази причина Украйна благодарение на Запада може изцяло да разгроми съветската войска и да диктува на Москва свои мирни условия, които да плануват евакуиране на съветските войски до границите от 1991 година, погашение на репарации и така нататък
Тоест, нагледно казано, Зеленски е избрал жерава в небето вместо синигер в ръката.
В същото време за всички, които си спомнят обстановката при започване на април 2022 година, е мъчно да повярват, че тогава украинските управляващи са могли да изпитват толкоз огромен оптимизъм. Руската войска, откакто изтегли войските си от северната част на Украйна, стартира нахлуване на изток - в Харковска, Донецка и Луганска област; съветските войски продължаваха да напредват в изцяло обкръжения Мариупол.
Украинската войска изпитваше все по-голям апетит за муниции. Първите доставки на западни гаубици и снаряди за тях започнаха едвам в средата на април. А РСЗУ HIMARS се появиха едвам през юни. По това време никой въобще не говореше за доставки на западни танкове и ракети с отдалечен обхват на деяние. А Съединени американски щати даже блокираха доставките на руски самолети. В самата Русия нямаше никакви признаци за вътрешни разтърсвания. Напротив, беше ясно, че нейната стопанска система не се е сринала под ударите на глобите и е издържала на главната тежест на удара.
При тези условия наподобява съвсем необикновено, че Зеленски би могъл да откаже извънредно привлекателния " синигер " под формата на евакуиране на войските на Русия от съвсем всички завзети от Украйна територии без пердах, вярвайки във опцията да получи " жерава " под формата на капитулация на Москва (което, както знаем, до момента не се е случило).
Сигурно е имало някакви форсмажорни условия, които са предиздвикали Киев да отхвърли толкоз удобни условия за привършване на войната още напролет на 2022 година
Какви са били тези условия, излиза наяве от същото изявление с Арахамия.
Той описа, че тогавашният английски министър председател Борис Джонсън е пристигнал в Киев и е споделил, че " въобще няма да подписваме нищо с тях, хайде просто да водиме война ".
Възниква въпросът - какво тъкмо е имал поради Джонсън с думите " няма да подписваме нищо с тях "? Отговорът може да бъде единствено един: западните страни са отказали да дадат взаимни с Русия гаранции за сигурността на Украйна, които трябваше да бъдат приложени към мирния контракт и съглашението за безпристрастен статут.
За това приказва и Арахамия в изявлението: " Западните съдружници ни посъветваха да не се съгласяваме на ефимерни гаранции за сигурност, които по това време въобще беше невероятно да бъдат дадени ".
Гаранциите за сигурност според тогавашния проект трябваше да бъдат дадени от Русия, водещите западни страни и редица други огромни международни сили, напомня " Страна ". Но в случай че страните от НАТО откажат да дадат гаранции и ги дадат единствено Русия и вероятно Китай и Турция, това в действителност би означавало цялостно спиране на връзките на Украйна със западния свят. Което, несъмнено, Зеленски не би могъл да направи.
С други думи, точно позицията на западните съдружници " дайте просто да се бием " е оказала решаващо въздействие върху решението на украинските управляващи да се откажат от споразуменията с Руската федерация напролет на 2022 година
В тази връзка един от главните въпроси, свързани с по-нататъшното развиване на събитията, е дали тази позиция на Запада към този момент се е трансформирала. Напоследък в средствата за всеобща информация непрестанно се разгласява информация, че водачите на Съединени американски щати и Европейски Съюз сякаш интензивно притискат украинските управляващи да договарят с Русия. Официално удостоверение за това обаче няма - единствено информация, която се базира на избрани източници. Публично както украинските управляващи, по този начин и управляващите на западните страни акцентират, че не са подготвени на компромис с Русия и изискват евакуиране на войските до границите от 1991 година Реалното положение на обстановката значително ще стане ясно от военната и финансовата помощ, предоставяна от съдружниците - в случай че тя в действителност ще бъде доста лимитирана (както предвиждат редица медии), то има признаци, че концепцията на Запада се е трансформирала спрямо пролетта на 2022 година
Що се отнася до позицията на Киев, тя още веднъж беше обрисувана в същото изявление от Арахамия, като съобщи, че сега договарянията не са удобни, тъй като " нашата преговорна позиция е доста неприятна ". Но за кого работи времето? Ако през 2022 година е имало опция да се постави завършек на войната, като се освободи съвсем цялата територия на страната без пердах в подмяна на безпристрастен статут, то в този момент тези благоприятни условия са изчезнали.
А алтернативата е напълно друга - дълга война с всички нейни жертви и опасности или мир/примирие по фронтовата линия с фактическо подсилване на съветския надзор върху завладените територии (като не е изключено това да бъде съпроводено с спомагателни условия под формата на същия безпристрастен статут, например). Основният въпрос е какви ще бъдат изискванията и преговорната позиция в бъдеще и дали украинските управляващи имат ясното схващане, че те може да се окажат още по-лоши, в сравнение с са в този момент, написа в умозаключение " Страна ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ