Те се върнаха след 8 месеца на самотен остров и завариха нещо страшно
Те може да са едни от последните хора в света, допрени от пандемията. Експедиция от четирима откриватели пътува до отдалечения атол Куре в Тихия океан, който е на повече от 2000 км от Хонолулу, Хавай, през февруари.
Когато се връщат, светът се оказва напълно друго място.
Свят, унищожен от вирус, който унищожава бизнеса, претрупва здравните системи и постанова нови правила за обществено разграничаване и маски за лице.
През осемте месеца, прекарани от експедицията на атола, те нямат тв приемник, нямат мобилен телефон и разполагат с стеснен достъп до интернет. Разчитат на инцидентни имейли от другари и семейство, с цел да бъдат в крайник с външния свят.
„ Определено бях чул няколко неща за това “, сподели 26-годишният Матю Бутчек II пред CNN. „ Но след други болести като ТОРС и свински грип си помислих:„ Това е просто идващото нещо. Нищо огромно. Наистина си мислех, че към този момент е минало, до момента в който всички се приберем вкъщи. “
Но той бърка.
Едва разпрострян се на 9 км, атолът Куре е в края на необитаемите Северозападни Хавайски острови. Това е светилище за диви животни, ръководено от Министерството на земята и естествените запаси на Хавай. И е дом на стотици морски птици и застрашени тюлени – и нула хора.
Всяка година щатът изпраща по две експедиции до атола Куре по ротационен график за осъществяване на проучвания на екосистемата на острова. Те оказват помощ да се поддържа светилището на дивата природа. Те почистват парчета и отстраняват брадата от Златна корона, инвазивен растителен тип, който завзема атола.
35-годишният Матю Сонтър, началник на полевия лагер на последната експедиция е бил на острова към девет пъти. Той сподели, че откривателите доброволци са привлечени от обещанието за цялостна изолираност.
„ Това е като петънце в средата на океана “, сподели Сонтър пред CNN. „ Може да получаваме известия от външния свят два или три пъти дневно. Това несъмнено може да бъде привлекателно. “
Тази съответна експедиция очакваше да замине за атола Куре през март, с цел да размени предходната, само че в последна сметка отпътува по-рано, през февруари.
Те останаха там и месец по-късно от в началото плануваното и се размениха със идващите в края на октомври.
Вместо да получава известия на персоналните си имейли, екипажът споделя общ имейл адрес, на който приятелите и фамилията могат да се свържат с тях. Това е единственият достъп до интернет, който имат.
„ Наистина се усещах толкоз надалеч “, сподели Чарли Томас, 18-годишен. „ Бях видял единствено няколко неща в новините. Спомням си, че летях към Хонолулу (през февруари) по същото време, когато дойде още един полет от Япония. Всички в този аероплан бяха с маски. “
В известията, които получават от другари и семейство, екипажът знае какво става по света. Но чуването за пандемия е напълно друго от това да я изпитат от първа ръка. Така че те нямаха визия какво им следва, когато се върнаха вкъщи.
Сега Томас, единственият член на екипажа, който не е от Съединени американски щати, се завръща със фамилията си в региона на Оукланд, Нова Зеландия, след 14-дневна карантина в хотел.
Сонтър и четвъртият член на екипажа, Наоми Уончестър, останаха на Хаваите, до момента в който Бътчек отсяда със фамилията си в Тексас, който стана първият щат, който доближи милион случаи на ковид предишния месец.
„ Чувствам, че към момента узнавам детайлностите за всичко “, сподели той. „ Но за благополучие никой, който познавам, нито един от моите другари, не е бил диагностициран с Коронавирус. “
Мерките за обществено разграничаване и карантина са потиснали завръщането им.
„ Всичко беше много необичайно “, сподели Уончестър. „ Трябваше да се сбогуваме с всички на летището. Щастлива съм от всички страхотни храни, които можем да хапнем в този момент. Но не съм имала нито една прегръдка, откогато се върнах. “
И макар че експедицията преди малко се е открил в свят, изправен пред световна здравна рецесия, проучванията на острова би трябвало да продължат.
„ Стартирането на процеса на обмисляне беше в действителност предизвикателно “, сподели Сонтър. „ Но сега сме на лов за идващия ни тим. “
Когато се връщат, светът се оказва напълно друго място.
Свят, унищожен от вирус, който унищожава бизнеса, претрупва здравните системи и постанова нови правила за обществено разграничаване и маски за лице.
През осемте месеца, прекарани от експедицията на атола, те нямат тв приемник, нямат мобилен телефон и разполагат с стеснен достъп до интернет. Разчитат на инцидентни имейли от другари и семейство, с цел да бъдат в крайник с външния свят.
„ Определено бях чул няколко неща за това “, сподели 26-годишният Матю Бутчек II пред CNN. „ Но след други болести като ТОРС и свински грип си помислих:„ Това е просто идващото нещо. Нищо огромно. Наистина си мислех, че към този момент е минало, до момента в който всички се приберем вкъщи. “
Но той бърка.
Едва разпрострян се на 9 км, атолът Куре е в края на необитаемите Северозападни Хавайски острови. Това е светилище за диви животни, ръководено от Министерството на земята и естествените запаси на Хавай. И е дом на стотици морски птици и застрашени тюлени – и нула хора.
Всяка година щатът изпраща по две експедиции до атола Куре по ротационен график за осъществяване на проучвания на екосистемата на острова. Те оказват помощ да се поддържа светилището на дивата природа. Те почистват парчета и отстраняват брадата от Златна корона, инвазивен растителен тип, който завзема атола.
35-годишният Матю Сонтър, началник на полевия лагер на последната експедиция е бил на острова към девет пъти. Той сподели, че откривателите доброволци са привлечени от обещанието за цялостна изолираност.
„ Това е като петънце в средата на океана “, сподели Сонтър пред CNN. „ Може да получаваме известия от външния свят два или три пъти дневно. Това несъмнено може да бъде привлекателно. “
Тази съответна експедиция очакваше да замине за атола Куре през март, с цел да размени предходната, само че в последна сметка отпътува по-рано, през февруари.
Те останаха там и месец по-късно от в началото плануваното и се размениха със идващите в края на октомври.
Вместо да получава известия на персоналните си имейли, екипажът споделя общ имейл адрес, на който приятелите и фамилията могат да се свържат с тях. Това е единственият достъп до интернет, който имат.
„ Наистина се усещах толкоз надалеч “, сподели Чарли Томас, 18-годишен. „ Бях видял единствено няколко неща в новините. Спомням си, че летях към Хонолулу (през февруари) по същото време, когато дойде още един полет от Япония. Всички в този аероплан бяха с маски. “
В известията, които получават от другари и семейство, екипажът знае какво става по света. Но чуването за пандемия е напълно друго от това да я изпитат от първа ръка. Така че те нямаха визия какво им следва, когато се върнаха вкъщи.
Сега Томас, единственият член на екипажа, който не е от Съединени американски щати, се завръща със фамилията си в региона на Оукланд, Нова Зеландия, след 14-дневна карантина в хотел.
Сонтър и четвъртият член на екипажа, Наоми Уончестър, останаха на Хаваите, до момента в който Бътчек отсяда със фамилията си в Тексас, който стана първият щат, който доближи милион случаи на ковид предишния месец.
„ Чувствам, че към момента узнавам детайлностите за всичко “, сподели той. „ Но за благополучие никой, който познавам, нито един от моите другари, не е бил диагностициран с Коронавирус. “
Мерките за обществено разграничаване и карантина са потиснали завръщането им.
„ Всичко беше много необичайно “, сподели Уончестър. „ Трябваше да се сбогуваме с всички на летището. Щастлива съм от всички страхотни храни, които можем да хапнем в този момент. Но не съм имала нито една прегръдка, откогато се върнах. “
И макар че експедицията преди малко се е открил в свят, изправен пред световна здравна рецесия, проучванията на острова би трябвало да продължат.
„ Стартирането на процеса на обмисляне беше в действителност предизвикателно “, сподели Сонтър. „ Но сега сме на лов за идващия ни тим. “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ