Как роботи-изследователи ускоряват научните открития
Те могат да подхващат по-рискови опити - в по-сурова лабораторна среда или при потребление на по-токсични субстанции
Роботът не се отегчава, не се уморява, работи непрекъснато и няма потребност от ваканции и празници
(снимка: KUKA)
Учени от Университета в Ливърпул показаха собствен колега-робот, който – става известно – е работил непрестанно в лабораторията от самото начало на така наречен обществена изолираност. Роботът е освен това от асистент на учените – той е вестител на новата епоха в науката, когато машини с неестествен разсъдък форсират научните открития.
Програмируемият откривател на стойност 100 000 английски лири се учи от резултатите си, с цел да усъвършенства опитите, които организира. „ Работи самостоятелно, тъй че мога да му пущам опити от вкъщи си ”, изясни Бенджамин Бъргър, един от разработчиците на робота. Подобна технология би могла да направи обещано научно изобретение „ хиляда пъти по-бързо ”, споделят учените.
Нов отчет на Кралското химическо сдружение приказва за „ национална изследователска тактика след Covid-19 ”, в която се съчетават роботика, изкуствен интелект и усъвършенствани изчислителни механизми. Този набор от съвременни технологии „ би трябвало незабавно да бъдат възприети ”, с цел да оказват помощ на учените да продължат своите разработки, опити и научни търсения на решения на световните провокации даже в изискванията на разграничаване и уединяване.
В момента роботизираният академик организира поредици от проби, с цел да откри катализатор, който би могъл да форсира реакцията, която се реализира вътре в слънчевите кафези. Според проф. Анди Купър – специалист по материалознание, който е оставил робота да работи в лабораторията му, може да бъде употребен и във всевъзможни други научно-изследователски стратегии, в това число и в битката с Covid-19.
още по тематиката
„ Имаше огромен интерес (към робота) от страна на лаборатории, които вършат проучвания в региона на битката с ковид ”, сподели той пред BBC News.
Лекарства, климатични промени – това са единствено част от проблемите, които се нуждаят от интернационално съдействие, споделят откривателите. „ Нашето виждане е, че може да има роботи по целия свят, които да са свързани от централизиран мозък, тъй че дилемите, по които работи, да се обработват безусловно на всички места. Не сме го създали към момента – това е единствено първият образец – само че сходна картина е нещото, към което се стремим ”, споделя Купър.
Поддържането на по-малко физически контакти е единствено едно от преимуществата на робота-изследовател. „ Той не се отегчава, не се уморява, работи непрекъснато и няма потребност от ваканции и празници ”, майтапи се доктор Бъргър. С по-сериозен звук споделя, че значимото е друго – роботът е преобразил визията за скоростта, с която може да правят научните проучвания. „ Лесно може да направи хиляди проби. Така ни освобождава време да се съсредоточим върху нововъведенията и новите решения ”.
Подобно на роботите, предопределени за научни проучвания в Космоса, машини като този откривател могат да подхващат и по-рискови опити – в по-сурова лабораторна среда или при потребление на по-токсични субстанции.
„ Тук става дума за това хората да употребяват всичките вероятни цифрови технологии, с цел да напредват по-бързо – да вършат своите научни открития и нововъведения по-бързо и да изследват по-големи и комплицирани проблеми като декарбонизацията, предотвратяването и лекуването на заболявания и други ”, изяснява Дейдър Блек, началник по научни проучвания и нововъведения в Кралското химическо сдружение на Англия. Тя счита, че научните среди в страната би трябвало да съсредоточат напъните си за построяването на инфраструктура от сходни нови технологии.
Дали всичко това значи, че машините могат да останат в лабораториите и да организират опити, до момента в който учените си стоят вкъщи в изолираност или просто в отпуск? „ Абсолютно не ”, споделя доктор Блек. „ Науката постоянно ще има потребност от нас, хората ”.
Роботът не се отегчава, не се уморява, работи непрекъснато и няма потребност от ваканции и празници
(снимка: KUKA)
Учени от Университета в Ливърпул показаха собствен колега-робот, който – става известно – е работил непрестанно в лабораторията от самото начало на така наречен обществена изолираност. Роботът е освен това от асистент на учените – той е вестител на новата епоха в науката, когато машини с неестествен разсъдък форсират научните открития.
Програмируемият откривател на стойност 100 000 английски лири се учи от резултатите си, с цел да усъвършенства опитите, които организира. „ Работи самостоятелно, тъй че мога да му пущам опити от вкъщи си ”, изясни Бенджамин Бъргър, един от разработчиците на робота. Подобна технология би могла да направи обещано научно изобретение „ хиляда пъти по-бързо ”, споделят учените.
Нов отчет на Кралското химическо сдружение приказва за „ национална изследователска тактика след Covid-19 ”, в която се съчетават роботика, изкуствен интелект и усъвършенствани изчислителни механизми. Този набор от съвременни технологии „ би трябвало незабавно да бъдат възприети ”, с цел да оказват помощ на учените да продължат своите разработки, опити и научни търсения на решения на световните провокации даже в изискванията на разграничаване и уединяване.
В момента роботизираният академик организира поредици от проби, с цел да откри катализатор, който би могъл да форсира реакцията, която се реализира вътре в слънчевите кафези. Според проф. Анди Купър – специалист по материалознание, който е оставил робота да работи в лабораторията му, може да бъде употребен и във всевъзможни други научно-изследователски стратегии, в това число и в битката с Covid-19.
още по тематиката
„ Имаше огромен интерес (към робота) от страна на лаборатории, които вършат проучвания в региона на битката с ковид ”, сподели той пред BBC News.
Лекарства, климатични промени – това са единствено част от проблемите, които се нуждаят от интернационално съдействие, споделят откривателите. „ Нашето виждане е, че може да има роботи по целия свят, които да са свързани от централизиран мозък, тъй че дилемите, по които работи, да се обработват безусловно на всички места. Не сме го създали към момента – това е единствено първият образец – само че сходна картина е нещото, към което се стремим ”, споделя Купър.
Поддържането на по-малко физически контакти е единствено едно от преимуществата на робота-изследовател. „ Той не се отегчава, не се уморява, работи непрекъснато и няма потребност от ваканции и празници ”, майтапи се доктор Бъргър. С по-сериозен звук споделя, че значимото е друго – роботът е преобразил визията за скоростта, с която може да правят научните проучвания. „ Лесно може да направи хиляди проби. Така ни освобождава време да се съсредоточим върху нововъведенията и новите решения ”.
Подобно на роботите, предопределени за научни проучвания в Космоса, машини като този откривател могат да подхващат и по-рискови опити – в по-сурова лабораторна среда или при потребление на по-токсични субстанции.
„ Тук става дума за това хората да употребяват всичките вероятни цифрови технологии, с цел да напредват по-бързо – да вършат своите научни открития и нововъведения по-бързо и да изследват по-големи и комплицирани проблеми като декарбонизацията, предотвратяването и лекуването на заболявания и други ”, изяснява Дейдър Блек, началник по научни проучвания и нововъведения в Кралското химическо сдружение на Англия. Тя счита, че научните среди в страната би трябвало да съсредоточат напъните си за построяването на инфраструктура от сходни нови технологии.
Дали всичко това значи, че машините могат да останат в лабораториите и да организират опити, до момента в който учените си стоят вкъщи в изолираност или просто в отпуск? „ Абсолютно не ”, споделя доктор Блек. „ Науката постоянно ще има потребност от нас, хората ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ