Има ли лоши деца?
Те мъчат животните, дърпат девойките за косите и бият до кръв момчетата… Защо децата демонстрират свирепост и по какъв начин можем да предотвратим това? Консултирахме се с специалисти, с цел да помогнем на родителите да реагират вярно на сходно държание.
„ Това е просто патологично грубо дете! Видяхте ли какво направи на сина ми?! “. Такива наставнически страсти са познати на доста хора, които поради специалността си работят с деца – да вземем за пример учители и психолози. Възрастните изпитват откровено отвращение, сблъсквайки се с държанието на някои деца. Но в думите им се чете и друго – убеждението, че у тези деца има по-особена, вродена свирепост. И колкото е по-ужасна постъпката на детето, толкоз е по-силна тази увереност…
Какво четем в международните вести? 8-годишно момче умъртвило на детската площадка 3-годишно момиченце. 10-годишно дете, добър възпитаник, наръгал с нож родната си баба… Можем ли въобще да предположим, че тези деца са естествени?
Не, не можем да кажем, че на тях „ всичко им е наред “. Но съгласно психолозите не трябва и да считаме тези деца за „ чудовища по природа “. Никой от нас не се ражда добър или нечовечен, покровител на слабите или безсърдечен изтезател. Нито едно дете не е зло още от първите си месеци на този свят. Както и никое дете не се ражда цивилизовано, готово да живее по разпоредбите на социума. В самото начало на живота му построяването на неговата душeвност е извънредно отдалечен от това.
Защо детето демонстрира свирепост?
За това, че държанието на дребното дете се ръководи от желанията и вътрешните му импулси, е писал още Зигмунд Фройд. Детето желае нещо – то протяга ръце към предмета и го взима. Иска му се да удари някого – и то удря. То още не е в положение да ръководи импулсите си, само че усеща неудържимата нужда да ги удовлетвори незабавно. Този механизъм се укрепва от това, което Фройд е наричал „ правилото на удоволствието “: единствената цел на държанието е да получиш допустимо най-бързо това, което ти доставя наслаждение.
Проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че детето изпитва остро възприятие за всемогъщество – то се усеща център на всичко протичащо се. За него е значимо още веднъж и още веднъж да се убеждава в това – и то изпитва задоволство, когато управлява обстановката, когато лишава на друго дете играчката му или удря някого. Без помощта на възрастните то не може да стане цивилизован човек. Как можем да му помогнем? Само посредством образование. И за възрастните това е несъмнено най-трудната задача, защото тя допуска освен лекции на тематика „ какво е положително и какво е неприятно “, само че и непрекъснато внимание към детето и към държанието му.
Каква е задачата на възпитанието?
Психолозите разясняват, че задачата на възрастните е да обучат детето на разпоредбите на живота измежду други хора в елементарните ежедневни обстановки. То още не знае тези правила и не може да ги усвои независимо. В човешкото общество всеки от нас има свободата да мисли и да приказва, за каквото си желае, само че не може да прави всичко, което му се желае. Не можем да наскърбяваме други хора, да им предизвикваме болежка или още повече да ги убиваме. Детето би трябвало да се научи да позволява споровете не с пердах, а благодарение на думите. Никой няма правото да протяга ръка на непознатото имущество. Затова е неразрешено да отнемаш играчките на другите – даже в случай че доста ти се желае.
Сексуалният живот също се подчинява на правила. Подобни връзки са неразрешени сред родители и деца, както и сред родственици. Сексуални връзки са вероятни единствено при взаимно единодушие. Не може да става и дума три деца да замъкнат момиченце на балкона и да му смъкнат гащичките…
.jpg )
Но работата на родителите не се лимитира единствено с това да обяснят на детето разпоредбите. Те би трябвало да наблюдават тези правила да се съблюдават и след нарушаванията да има съответното наказване. И за това се желае неотстъпчивост – даже в случай че постъпката ни се коства безобидна, както постоянно се случва, до момента в който детето е още малко. „ Да, то открадна от магазина, само че нали беше единствено една дъвка… “.
Сериозността на нарушаването в никакъв случай не се мери със цената на предмета, станал причина за белята. Нарушавайки някое предписание, детето постоянно подсъзнателно желае да ревизира дали правилото в действителност е толкоз твърдо, колкото настояват възрастните? Ако възрастният го накаже, той по този метод удостоверява думите си. Ако не реагира – автоматизирано ги дискредитира. Реакцията на родителя е извънредно значима, тъй като тя може да накара детето да се усъмни в самата стойност на думите. Ако можеш да приказваш едно, а да правиш противоположното, какъв смисъл имат въобще думите?
Детето – изтезател или жертва?
През април 2011 година е било извършено изследване по въпроса. 65 % от участниците в допитването са се сблъсквали с образци за грубо държание на деца – те мъчили животни, тормозели свои съученици. 11 % са признали, че от време на време тяхното дете се държи по този начин. Зачестяващите случаи на детска свирепост се изясняват постоянно с това, че децата се учат на сходно държание от филмите и телевизионните излъчвания.
Според психолозите обаче това не е правилно. Не филмите карат детето да атакува други деца, а неналичието на обикновени обществени привички. Всичките тези „ мъчители “ в действителност са жертви. Те са жертви на фамилията си, което ги е оставило без ориентири, и на обществото, което не се стреми да поправи грешките на фамилията. Ако не получава от родителите си ясна възбрана за жестокостта, детето може да усвои нужните правила в учебно заведение. Но това е допустимо единствено в оня случай, в случай че сбиванията са освен мотив за наказване, само че и мотив за разискване. Може ли актуалното учебно заведение да стане и житейска школа за децата ни?
Да научиш детето да гледа хуманно на света
Да обясняваш разпоредбите, да следиш да се съблюдават, да наказваш за нарушаванията – това задоволително ли е, с цел да порасне детето цивилизовано създание? Според специалистите не е. Ако се ограничим единствено с това, възпитанието би се свело до най-обикновена дресура. Целта му обаче е друга – да окажеш помощ на детето да стане по-човечно по душа. Това не е лесна задача – спомнете си с каква лекост демонстрират възрастните експанзия и други асоциални черти в конфликтни обстановки.
Тук не става дума да се изкоренят „ дивите “ импулси на детето, а да бъде то научено да ги овладява, да работи, изхождайки от един по-хуманен мироглед за света. А за задачата то би трябвало да усвои три съществени и доста значими понятия.
Първо, за особената полезност на човешкия живот. Детето може да усвои това, единствено в случай че с помощта на родителите е осъзнало личната си полезност. Само в случай че я усеща, то ще може да разбере, че и животът на другите е също толкоз скъп.
Второ, за това, че другите могат да страдат. Тук също е значимо по какъв начин ще се отнасят родителите един към различен, към детето си и към останалите хора. Дете, което вижда татко му постоянно да бие майка му, ще може ли елементарно да си показа болката на друго създание?
Трето, за смисъла на човешките правила и закони. Те са нужни, не с цел да лимитират желанията на детето, а на първо място с цел да пазят живота му и живота на други хора.
Тези понятия ще станат за детето правила (толкова мощни, че ще могат да противостоят на импулсите му) единствено тогава, когато то стартира да схваща смисъла им.
Да разкажеш за други източници на наслаждение
Но съгласно специалистите и това не е задоволително, с цел да израсне детето в действителност цивилизован човек. Хуманното виждане за света ще му пречи да реализира желанията си, когато те могат да ощетят други хора. Но освен това тези стремежи не изчезват в нищото. А т.е., детето продължава да зависи от изкушенията. Затова е нужна спомагателна работа, с цел да се научи дребният човек да намира допустими способи за угаждане на желанията си, способи, които да не опонират на публичните правила. Ежедневието ни дава редица мотиви за това…
Например, тригодишно дете желае да разбере по какъв начин е устроена рибката от вътрешната страна и се пробва да я изкара от аквариума, с цел да я разреже надве. Това е разумно – то нали разглобява количките си, за какво да не разглоби и рибката? Родителите му го не разрешават, казвайки, че живата рибка ще я боли и че тя ще почине, което детето към момента не знае.
Могат ли да спрат до такава степен? Не, тъй като ще остане желанието, което детето не е съумяло да осъществя. Важно е да му се предложи да удовлетвори настояването си другояче – родителите могат да почетат с него книга за рибките, да гледат филм… По този метод те демонстрират на детето, че одобряват желанията му, само че го учат да реализира импулсите си цивилизовано – и то по прелестен метод, обещаващ и други удоволствия (от бъдещите му открития).
Така детето може да усвои нови способи да удовлетворява желанията си – и да се откаже от тези дейности, които му е подсказала първата му реакция. Те към този момент няма да са му забавни – за какво да хваща една нещастна рибка, в случай че в книгата може да откри стотици други риби?
Може ли да се управлява експанзията?
Всички деца се раждат с нападателни импулси, само че множеството при израстването си се учат да ги управляват. Психолози от Университета в Монреал (Канада) са следили развиването на 35 хиляди деца (от 5-месечна до 20-годишна възраст) и са разкрили, че пикът на експанзията се пада на година и половина – тогава децата са по-склонни да се бият, да се скарат, да хапят, драскат и блъскат другите, да викат… Но на към пет годинки множеството от тях усвояват мирни способи за реализиране на задачите си и честотата на споровете понижава.
На някои деца им би трябвало доста повече време за асимилиране на обществените правила и навиците за другарство. Ръководителят на изследването Ричард Трембли отбелязва, че държанието на майката по време на бременността – тютюнопушене, консумация на алкохол, неприятно хранене и непрекъснат стрес – нарушава невробиологичното развиване на плода, което се отразява на тези зони от мозъка, които дават отговор за прочувствения надзор.
Да „ чуеш “ постъпките на детето
А какво би станало, в случай че родителите в противен случай, разрешат на детето да организира своя опит с рибката? Вместо да усвои възбрана за причиняване на щета на други същества, то ще получи мълчешком позволение да наруши тази и други наставнически забрани. И най-после, оставено да взема решение единствено, то ще стартира да изпитва наслаждение от това да мъчи животни – рибката се гърчи смешно, а котенцето даже писка. Ако родителите не се намесват, разумно е да се допусна, че държанието на детето ги удовлетворява.
Жестокостта стартира в оня миг, в който детето изпитва задоволство от това, че е получило (или извършило) желаното от него, и по едно и също време с това вижда, че от постъпката му страда друго живо създание. После, когато детето изиска още веднъж да изпита превъзходството си, то отново ще си потърси жертва. Така се развива навикът да повдигаш самочувствието си единствено за сметка на потъпкване на други.
Детето с грубо или асоциално държание несъмнено не е притежател на някакъв по-особен ген на жестокостта. То е нормално дете, което нееднократно и при разнообразни условия се е сблъсквало с радикална липса на образование, а от време на време и с по-сериозни проблеми. Децата постоянно се учат да бъдат жестоки, идентифицирайки се с възрастните, които ги заобикалят. Възрастните, които демонстрират свирепост, както към самото дете, по този начин и към други хора.
Жестоките действия на детето или тинейджъра би трябвало да бъдат освен наказвани в името на налагането (или възстановяването) на разпоредбите в връзките му с другите. Възрастните на първо място би трябвало да „ чуят “ тези действия, тъй като жестокостта постоянно демонстрира, че животът на детето излиза или към този момент е излязъл от естественото русло.
Какво мислят самите деца за „ неприятното дете “?
„ Лошото дете е дете, което се е обидило, само че не може да се ядосва на оня, който го е обидил. Затова то се ядосва на някой различен или просто на всички други хора “.
С., на 12 години
„ Лошото дете е такова момче като А. от нашата детска градина. Той се пробва да ни нарани, да ни блъсне и ущипе, и в случай че някой го заболи, А. се радва и се смее. Той е по-малък от мен и е неприятен “.
Ю., на 5 години
„ Аз не познавам зли деца, познавам някои пакостливи и противни… Но когато се пробвах да си показва такова дете, си спомних момчето от детското за Карлсон. То се държеше зле с кучето си, говореше жестоко и направи цицина на Дребосъчето. Лошите деца са тези, които те атакуват просто по този начин, с цел да те уплашат или обидят “.
М., на 8 години
„ Има един подобен в тима по хандбал, доста противен вид – все очакваш някаква беля от него. Той непрекъснато търси способи да нарани някого и се държи доста безочливо. Не слуша никого – нито треньора ни, нито другите деца “.
Д., на 10 години
„ Никога не съм виждал нито неприятни деца, нито неприятни хора… “
С., на 6 години
„ Това е просто патологично грубо дете! Видяхте ли какво направи на сина ми?! “. Такива наставнически страсти са познати на доста хора, които поради специалността си работят с деца – да вземем за пример учители и психолози. Възрастните изпитват откровено отвращение, сблъсквайки се с държанието на някои деца. Но в думите им се чете и друго – убеждението, че у тези деца има по-особена, вродена свирепост. И колкото е по-ужасна постъпката на детето, толкоз е по-силна тази увереност…
Какво четем в международните вести? 8-годишно момче умъртвило на детската площадка 3-годишно момиченце. 10-годишно дете, добър възпитаник, наръгал с нож родната си баба… Можем ли въобще да предположим, че тези деца са естествени?
Не, не можем да кажем, че на тях „ всичко им е наред “. Но съгласно психолозите не трябва и да считаме тези деца за „ чудовища по природа “. Никой от нас не се ражда добър или нечовечен, покровител на слабите или безсърдечен изтезател. Нито едно дете не е зло още от първите си месеци на този свят. Както и никое дете не се ражда цивилизовано, готово да живее по разпоредбите на социума. В самото начало на живота му построяването на неговата душeвност е извънредно отдалечен от това.
Защо детето демонстрира свирепост?
За това, че държанието на дребното дете се ръководи от желанията и вътрешните му импулси, е писал още Зигмунд Фройд. Детето желае нещо – то протяга ръце към предмета и го взима. Иска му се да удари някого – и то удря. То още не е в положение да ръководи импулсите си, само че усеща неудържимата нужда да ги удовлетвори незабавно. Този механизъм се укрепва от това, което Фройд е наричал „ правилото на удоволствието “: единствената цел на държанието е да получиш допустимо най-бързо това, което ти доставя наслаждение.
Проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че детето изпитва остро възприятие за всемогъщество – то се усеща център на всичко протичащо се. За него е значимо още веднъж и още веднъж да се убеждава в това – и то изпитва задоволство, когато управлява обстановката, когато лишава на друго дете играчката му или удря някого. Без помощта на възрастните то не може да стане цивилизован човек. Как можем да му помогнем? Само посредством образование. И за възрастните това е несъмнено най-трудната задача, защото тя допуска освен лекции на тематика „ какво е положително и какво е неприятно “, само че и непрекъснато внимание към детето и към държанието му.
Каква е задачата на възпитанието?
Психолозите разясняват, че задачата на възрастните е да обучат детето на разпоредбите на живота измежду други хора в елементарните ежедневни обстановки. То още не знае тези правила и не може да ги усвои независимо. В човешкото общество всеки от нас има свободата да мисли и да приказва, за каквото си желае, само че не може да прави всичко, което му се желае. Не можем да наскърбяваме други хора, да им предизвикваме болежка или още повече да ги убиваме. Детето би трябвало да се научи да позволява споровете не с пердах, а благодарение на думите. Никой няма правото да протяга ръка на непознатото имущество. Затова е неразрешено да отнемаш играчките на другите – даже в случай че доста ти се желае.
Сексуалният живот също се подчинява на правила. Подобни връзки са неразрешени сред родители и деца, както и сред родственици. Сексуални връзки са вероятни единствено при взаимно единодушие. Не може да става и дума три деца да замъкнат момиченце на балкона и да му смъкнат гащичките…
Но работата на родителите не се лимитира единствено с това да обяснят на детето разпоредбите. Те би трябвало да наблюдават тези правила да се съблюдават и след нарушаванията да има съответното наказване. И за това се желае неотстъпчивост – даже в случай че постъпката ни се коства безобидна, както постоянно се случва, до момента в който детето е още малко. „ Да, то открадна от магазина, само че нали беше единствено една дъвка… “.
Сериозността на нарушаването в никакъв случай не се мери със цената на предмета, станал причина за белята. Нарушавайки някое предписание, детето постоянно подсъзнателно желае да ревизира дали правилото в действителност е толкоз твърдо, колкото настояват възрастните? Ако възрастният го накаже, той по този метод удостоверява думите си. Ако не реагира – автоматизирано ги дискредитира. Реакцията на родителя е извънредно значима, тъй като тя може да накара детето да се усъмни в самата стойност на думите. Ако можеш да приказваш едно, а да правиш противоположното, какъв смисъл имат въобще думите?
Детето – изтезател или жертва?
През април 2011 година е било извършено изследване по въпроса. 65 % от участниците в допитването са се сблъсквали с образци за грубо държание на деца – те мъчили животни, тормозели свои съученици. 11 % са признали, че от време на време тяхното дете се държи по този начин. Зачестяващите случаи на детска свирепост се изясняват постоянно с това, че децата се учат на сходно държание от филмите и телевизионните излъчвания.
Според психолозите обаче това не е правилно. Не филмите карат детето да атакува други деца, а неналичието на обикновени обществени привички. Всичките тези „ мъчители “ в действителност са жертви. Те са жертви на фамилията си, което ги е оставило без ориентири, и на обществото, което не се стреми да поправи грешките на фамилията. Ако не получава от родителите си ясна възбрана за жестокостта, детето може да усвои нужните правила в учебно заведение. Но това е допустимо единствено в оня случай, в случай че сбиванията са освен мотив за наказване, само че и мотив за разискване. Може ли актуалното учебно заведение да стане и житейска школа за децата ни?
Да научиш детето да гледа хуманно на света
Да обясняваш разпоредбите, да следиш да се съблюдават, да наказваш за нарушаванията – това задоволително ли е, с цел да порасне детето цивилизовано създание? Според специалистите не е. Ако се ограничим единствено с това, възпитанието би се свело до най-обикновена дресура. Целта му обаче е друга – да окажеш помощ на детето да стане по-човечно по душа. Това не е лесна задача – спомнете си с каква лекост демонстрират възрастните експанзия и други асоциални черти в конфликтни обстановки.
Тук не става дума да се изкоренят „ дивите “ импулси на детето, а да бъде то научено да ги овладява, да работи, изхождайки от един по-хуманен мироглед за света. А за задачата то би трябвало да усвои три съществени и доста значими понятия.
Първо, за особената полезност на човешкия живот. Детето може да усвои това, единствено в случай че с помощта на родителите е осъзнало личната си полезност. Само в случай че я усеща, то ще може да разбере, че и животът на другите е също толкоз скъп.
Второ, за това, че другите могат да страдат. Тук също е значимо по какъв начин ще се отнасят родителите един към различен, към детето си и към останалите хора. Дете, което вижда татко му постоянно да бие майка му, ще може ли елементарно да си показа болката на друго създание?
Трето, за смисъла на човешките правила и закони. Те са нужни, не с цел да лимитират желанията на детето, а на първо място с цел да пазят живота му и живота на други хора.
Тези понятия ще станат за детето правила (толкова мощни, че ще могат да противостоят на импулсите му) единствено тогава, когато то стартира да схваща смисъла им.
Да разкажеш за други източници на наслаждение
Но съгласно специалистите и това не е задоволително, с цел да израсне детето в действителност цивилизован човек. Хуманното виждане за света ще му пречи да реализира желанията си, когато те могат да ощетят други хора. Но освен това тези стремежи не изчезват в нищото. А т.е., детето продължава да зависи от изкушенията. Затова е нужна спомагателна работа, с цел да се научи дребният човек да намира допустими способи за угаждане на желанията си, способи, които да не опонират на публичните правила. Ежедневието ни дава редица мотиви за това…
Например, тригодишно дете желае да разбере по какъв начин е устроена рибката от вътрешната страна и се пробва да я изкара от аквариума, с цел да я разреже надве. Това е разумно – то нали разглобява количките си, за какво да не разглоби и рибката? Родителите му го не разрешават, казвайки, че живата рибка ще я боли и че тя ще почине, което детето към момента не знае.
Могат ли да спрат до такава степен? Не, тъй като ще остане желанието, което детето не е съумяло да осъществя. Важно е да му се предложи да удовлетвори настояването си другояче – родителите могат да почетат с него книга за рибките, да гледат филм… По този метод те демонстрират на детето, че одобряват желанията му, само че го учат да реализира импулсите си цивилизовано – и то по прелестен метод, обещаващ и други удоволствия (от бъдещите му открития).
Така детето може да усвои нови способи да удовлетворява желанията си – и да се откаже от тези дейности, които му е подсказала първата му реакция. Те към този момент няма да са му забавни – за какво да хваща една нещастна рибка, в случай че в книгата може да откри стотици други риби?
Може ли да се управлява експанзията?
Всички деца се раждат с нападателни импулси, само че множеството при израстването си се учат да ги управляват. Психолози от Университета в Монреал (Канада) са следили развиването на 35 хиляди деца (от 5-месечна до 20-годишна възраст) и са разкрили, че пикът на експанзията се пада на година и половина – тогава децата са по-склонни да се бият, да се скарат, да хапят, драскат и блъскат другите, да викат… Но на към пет годинки множеството от тях усвояват мирни способи за реализиране на задачите си и честотата на споровете понижава.
На някои деца им би трябвало доста повече време за асимилиране на обществените правила и навиците за другарство. Ръководителят на изследването Ричард Трембли отбелязва, че държанието на майката по време на бременността – тютюнопушене, консумация на алкохол, неприятно хранене и непрекъснат стрес – нарушава невробиологичното развиване на плода, което се отразява на тези зони от мозъка, които дават отговор за прочувствения надзор.
Да „ чуеш “ постъпките на детето
А какво би станало, в случай че родителите в противен случай, разрешат на детето да организира своя опит с рибката? Вместо да усвои възбрана за причиняване на щета на други същества, то ще получи мълчешком позволение да наруши тази и други наставнически забрани. И най-после, оставено да взема решение единствено, то ще стартира да изпитва наслаждение от това да мъчи животни – рибката се гърчи смешно, а котенцето даже писка. Ако родителите не се намесват, разумно е да се допусна, че държанието на детето ги удовлетворява.
Жестокостта стартира в оня миг, в който детето изпитва задоволство от това, че е получило (или извършило) желаното от него, и по едно и също време с това вижда, че от постъпката му страда друго живо създание. После, когато детето изиска още веднъж да изпита превъзходството си, то отново ще си потърси жертва. Така се развива навикът да повдигаш самочувствието си единствено за сметка на потъпкване на други.
Детето с грубо или асоциално държание несъмнено не е притежател на някакъв по-особен ген на жестокостта. То е нормално дете, което нееднократно и при разнообразни условия се е сблъсквало с радикална липса на образование, а от време на време и с по-сериозни проблеми. Децата постоянно се учат да бъдат жестоки, идентифицирайки се с възрастните, които ги заобикалят. Възрастните, които демонстрират свирепост, както към самото дете, по този начин и към други хора.
Жестоките действия на детето или тинейджъра би трябвало да бъдат освен наказвани в името на налагането (или възстановяването) на разпоредбите в връзките му с другите. Възрастните на първо място би трябвало да „ чуят “ тези действия, тъй като жестокостта постоянно демонстрира, че животът на детето излиза или към този момент е излязъл от естественото русло.
Какво мислят самите деца за „ неприятното дете “?
„ Лошото дете е дете, което се е обидило, само че не може да се ядосва на оня, който го е обидил. Затова то се ядосва на някой различен или просто на всички други хора “.
С., на 12 години
„ Лошото дете е такова момче като А. от нашата детска градина. Той се пробва да ни нарани, да ни блъсне и ущипе, и в случай че някой го заболи, А. се радва и се смее. Той е по-малък от мен и е неприятен “.
Ю., на 5 години
„ Аз не познавам зли деца, познавам някои пакостливи и противни… Но когато се пробвах да си показва такова дете, си спомних момчето от детското за Карлсон. То се държеше зле с кучето си, говореше жестоко и направи цицина на Дребосъчето. Лошите деца са тези, които те атакуват просто по този начин, с цел да те уплашат или обидят “.
М., на 8 години
„ Има един подобен в тима по хандбал, доста противен вид – все очакваш някаква беля от него. Той непрекъснато търси способи да нарани някого и се държи доста безочливо. Не слуша никого – нито треньора ни, нито другите деца “.
Д., на 10 години
„ Никога не съм виждал нито неприятни деца, нито неприятни хора… “
С., на 6 години
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ