Борбата на Украйна: 2 години срещу пълномащабната руска агресия, ...
Те бяха една войска измежду парчета, която се биеше с бейзболни бухалки, коктейли " Молотов " и щитове от шперплат. Но за украинците, протестиращите, които се сблъскаха с полицията за битка с безредиците на централния площад в Киив преди десетилетие, бяха първите бойци във войната, която продължава и през днешния ден.
Демонстрантите бяха част от въстанието на Майдана през 2014 година, когато украинците излязоха по улиците, с цел да стачкуват против решението на президента Виктор Янукович да се откаже от по-тесни връзки с Европа и вместо това да сближи Украйна с Москва. В последните дни на въстанието полицията умъртви повече от 100 протестиращи.
Техните портрети в този момент украсяват почетната стена на Златокосия манастир " Свети Михаил " в Киив. Те са изложени преди всичко, преди портретите на бойците, убити по време на продължаващия към този момент осем години спор в източната част на Украйна, който послужи като въведения към пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 година А музеят, отдаден на уличното въстание, дефинира починалите на площада като първите бойци, убити във войната на Русия.
Тази връзка, която украинците вършат сред въстанието от 2014 година и нашествието преди две години, отразява дълготрайния взор към войната, който доста жители имат: Те се борят с Русия от 10 години, а не от две.
Нахлуването на Русия в Украйна мина на два стадия, показват украинците. Първата беше преди десетилетие, когато съветски бойци минаха границата скоро откакто господин Янукович беше пропъден в заточение, разпалвайки войната на изток. Това беше военна намеса, непризната от Москва, забулена в мъгла от уловки и отричания, които бяха толкоз невероятни, че малко на брой се заблудиха. Но все пак тя послужи за притъпяване на украинския и интернационалния отговор.
Преди две години войната се насочи към неприкритите старания на Русия да завземе територия с военна мощ и да преначертае европейските граници. Тази седмица, когато светът отбелязва втората годишнина от нахлуването на Русия, украинците си напомнят гнева и решимостта, които доведоха и до въстанието през 2014 година
" Винаги сме се борили с Русия ", споделя капитан Олех Войцеховски, който се причислява към армията директно след митинга на Майдана, бори се във войната на изток и продължава да се бори и през днешния ден. Неговото виждане за украинската история, сподели той, е за непрекъсната битка против Москва. " Просто от време на време е студено, а от време на време горещо ".
В последните си дни въстанието от 2014 година съвсем се срина, защото протестиращите държаха единствено няколкостотин квадратни метра от изцапани със сажди павета и бяха прибягнали до паленето на купчини гуми, с цел да поддържат огъня на гигантския огън, който задържаше полицията за битка с безредиците.
Полицейски снайперисти стреляха по тълпата, а телата бяха разпръснати по паважа в центъра на Киив. Протестът приключи със съглашение сред ръководителите на службите за сигурност и водачите на митингите, а полицията се отдръпна и напусна столицата. Това остави господин Янукович без отбрана и той избяга в Източна Украйна, а по-късно в Русия на 24 февруари 2014 година
Във видеообръщение към нацията във вторник във връзка 10-годишнината от стрелбата на снайперистите президентът Володимир Зеленски прокара линия от въстанието на Майдана до днешната окопна война. Украинците ще се бият, сподели той, " на площадите, на барикадите, а през днешния ден и на фронта ".
След като прогониха господин Янукович, доста протестиращи имаха вяра, че са обезпечили свободата на Украйна. Всъщност войната преди малко беше почнала.
Отговорът на Русия на Майдана се трансформира в елементарен, само че ефикасен трик: тя разположи бойци в униформи без отличителни знаци на полуостров Крим и ги дефинира като гневни локални поданици или членове на мото банди. Уловката беше транспарантна, само че съумя да забави реакцията на Запада на фона на полемиките за произхода на мнимите тайнствени бойци.
Украйна, която към момента се колебаеше под ръководството на краткотрайния президент, назначен от Народното събрание, в началото се стремеше да избегне война.
Капитан Юрий Федаш от украинските военноморски сили се опитваше да отблъсне съветските старания да се качат на борда и да завземат кораба му през март 2014 година, когато получи заповед от Киив, емблематична за предпазливостта на първия отговор на Украйна: " Не се отхвърляйте, само че не стреляйте ", споделя капитан Федаш.
Не виждайки метод да окаже опозиция, без да се бие, капитан Федаш не се подчинява, споделя той в едно изявление: Той заповядал на моряците да произведат предупредителни изстрели от тежката картечница, като изпратят струи морска вода. Това са били едни от първите изстрели, създадени от украинските военни във войната, само че не са предотвратили окончателното завладяване на кораба.
До момента, в който съветските танкове минаха границата преди две години, към 400 000 украинци към този момент се бяха сражавали с руснаците в Източна Украйна. Поддържайки години наред война с ниска активност в източната част, Русия парадоксално приготви украинската войска да отблъсне нахлуване в цялата страна. Много ветерани, калени в борбите след години в окопите, се причислиха още веднъж към армията.
" Това беше решаващо ", споделя капитан Войцеховски, визирайки метода, по който ветераните от войната на изток се подвигнаха на оръжие против пълномащабната съветска инвазия. " Първо, ние бяхме стимулирани. Това беше огромна, неприятна изненада за руснаците. И имахме военен опит. Нищо не трябваше да се изяснява. Взехме оръжия и нямахме потребност от помощ ".
Въстанието на Майдана откри отзив и във военните проекти на Русия.
При нашествието Русия се стремеше бързо да превземе столицата с колони от танкове, десантчици и командоси, за да сътвори марионетно държавно управление. Един от проектите, посочени от украински публични лица, предвиждаше възобновяване на господин Янукович.
В седмиците преди нашествието юристи, които по-късно избягаха в Русия, подадоха неусетно искове в киивски съд, оспорвайки парламентарния избор през 2014 година, който лиши Янукович от президентските му пълномощия.
Тези правосъдни каузи щяха да слагат основите на неговото завръщане. Агенти на организацията за вътрешно разузнаване на Украйна, СБУ, конфискуваха компютърните сървъри на съда, с цел да не би корумпирани или изменнически настроени съдии да разгласяват решение, легитимиращо завръщането на господин Янукович.
През годините отричането на Русия за каквато и да е директна военна роля в Украйна през 2014 година вбеси украинците и ускори мнението им за дълга война против Русия.
По време на договарянията за споразумяване на спора Франция и Германия признаха ролята на съветските сили в договарянията, известни като процеса " Минск II ". По създание това беше отчасти приемане на съветското отказване, че през 2014 година Русия е нахлула в две източни украински области; това приемане забави с години цялостното превъзмогване на последствията от съветския завой към боен експанзионизъм.
" Исках някой да обърне внимание на това безвластие ", сподели капитан Федаш, капитан на военноморските сили, за непризнатата интервенция на Русия. " Оставихме времето да мине. Те не бяха осъдени, тъй че продължиха ".
Сега Украйна е в отбранителна позиция по целия 600-километров фронт, бори се с намаляващи муниции и е изправена пред дълбока неустановеност по отношение на бъдещето на военната и финансовата помощ от най-важния си съдружник - Съединените щати. Украинците и преди са се сражавали против огромни компликации.
Святослав Сири, който беше пребит от служители на реда за битка с безредиците като протестиращ студент на площада, беше определен за народен представител и в този момент се бори в артилерийско поделение на украинската войска.
Пред украинските медии той споделя, че протестиращите на Майдана са били ужасени, защото полицията за битка с безредиците неведнъж е нахлувала в палатковия лагер на площада по време на нощни нападения. " На сутринта си мислиш, че може би всичко е свършило ", сподели той. " И до момента в който си мислиш това, вътре в нас към този момент има яд и предпочитание да се върнем ".
Андрю Е. Крамер,. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
Демонстрантите бяха част от въстанието на Майдана през 2014 година, когато украинците излязоха по улиците, с цел да стачкуват против решението на президента Виктор Янукович да се откаже от по-тесни връзки с Европа и вместо това да сближи Украйна с Москва. В последните дни на въстанието полицията умъртви повече от 100 протестиращи.
Техните портрети в този момент украсяват почетната стена на Златокосия манастир " Свети Михаил " в Киив. Те са изложени преди всичко, преди портретите на бойците, убити по време на продължаващия към този момент осем години спор в източната част на Украйна, който послужи като въведения към пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 година А музеят, отдаден на уличното въстание, дефинира починалите на площада като първите бойци, убити във войната на Русия.
Тази връзка, която украинците вършат сред въстанието от 2014 година и нашествието преди две години, отразява дълготрайния взор към войната, който доста жители имат: Те се борят с Русия от 10 години, а не от две.
Нахлуването на Русия в Украйна мина на два стадия, показват украинците. Първата беше преди десетилетие, когато съветски бойци минаха границата скоро откакто господин Янукович беше пропъден в заточение, разпалвайки войната на изток. Това беше военна намеса, непризната от Москва, забулена в мъгла от уловки и отричания, които бяха толкоз невероятни, че малко на брой се заблудиха. Но все пак тя послужи за притъпяване на украинския и интернационалния отговор.
Преди две години войната се насочи към неприкритите старания на Русия да завземе територия с военна мощ и да преначертае европейските граници. Тази седмица, когато светът отбелязва втората годишнина от нахлуването на Русия, украинците си напомнят гнева и решимостта, които доведоха и до въстанието през 2014 година
" Винаги сме се борили с Русия ", споделя капитан Олех Войцеховски, който се причислява към армията директно след митинга на Майдана, бори се във войната на изток и продължава да се бори и през днешния ден. Неговото виждане за украинската история, сподели той, е за непрекъсната битка против Москва. " Просто от време на време е студено, а от време на време горещо ".
В последните си дни въстанието от 2014 година съвсем се срина, защото протестиращите държаха единствено няколкостотин квадратни метра от изцапани със сажди павета и бяха прибягнали до паленето на купчини гуми, с цел да поддържат огъня на гигантския огън, който задържаше полицията за битка с безредиците.
Полицейски снайперисти стреляха по тълпата, а телата бяха разпръснати по паважа в центъра на Киив. Протестът приключи със съглашение сред ръководителите на службите за сигурност и водачите на митингите, а полицията се отдръпна и напусна столицата. Това остави господин Янукович без отбрана и той избяга в Източна Украйна, а по-късно в Русия на 24 февруари 2014 година
Във видеообръщение към нацията във вторник във връзка 10-годишнината от стрелбата на снайперистите президентът Володимир Зеленски прокара линия от въстанието на Майдана до днешната окопна война. Украинците ще се бият, сподели той, " на площадите, на барикадите, а през днешния ден и на фронта ".
След като прогониха господин Янукович, доста протестиращи имаха вяра, че са обезпечили свободата на Украйна. Всъщност войната преди малко беше почнала.
Отговорът на Русия на Майдана се трансформира в елементарен, само че ефикасен трик: тя разположи бойци в униформи без отличителни знаци на полуостров Крим и ги дефинира като гневни локални поданици или членове на мото банди. Уловката беше транспарантна, само че съумя да забави реакцията на Запада на фона на полемиките за произхода на мнимите тайнствени бойци.
Украйна, която към момента се колебаеше под ръководството на краткотрайния президент, назначен от Народното събрание, в началото се стремеше да избегне война.
Капитан Юрий Федаш от украинските военноморски сили се опитваше да отблъсне съветските старания да се качат на борда и да завземат кораба му през март 2014 година, когато получи заповед от Киив, емблематична за предпазливостта на първия отговор на Украйна: " Не се отхвърляйте, само че не стреляйте ", споделя капитан Федаш.
Не виждайки метод да окаже опозиция, без да се бие, капитан Федаш не се подчинява, споделя той в едно изявление: Той заповядал на моряците да произведат предупредителни изстрели от тежката картечница, като изпратят струи морска вода. Това са били едни от първите изстрели, създадени от украинските военни във войната, само че не са предотвратили окончателното завладяване на кораба.
До момента, в който съветските танкове минаха границата преди две години, към 400 000 украинци към този момент се бяха сражавали с руснаците в Източна Украйна. Поддържайки години наред война с ниска активност в източната част, Русия парадоксално приготви украинската войска да отблъсне нахлуване в цялата страна. Много ветерани, калени в борбите след години в окопите, се причислиха още веднъж към армията.
" Това беше решаващо ", споделя капитан Войцеховски, визирайки метода, по който ветераните от войната на изток се подвигнаха на оръжие против пълномащабната съветска инвазия. " Първо, ние бяхме стимулирани. Това беше огромна, неприятна изненада за руснаците. И имахме военен опит. Нищо не трябваше да се изяснява. Взехме оръжия и нямахме потребност от помощ ".
Въстанието на Майдана откри отзив и във военните проекти на Русия.
При нашествието Русия се стремеше бързо да превземе столицата с колони от танкове, десантчици и командоси, за да сътвори марионетно държавно управление. Един от проектите, посочени от украински публични лица, предвиждаше възобновяване на господин Янукович.
В седмиците преди нашествието юристи, които по-късно избягаха в Русия, подадоха неусетно искове в киивски съд, оспорвайки парламентарния избор през 2014 година, който лиши Янукович от президентските му пълномощия.
Тези правосъдни каузи щяха да слагат основите на неговото завръщане. Агенти на организацията за вътрешно разузнаване на Украйна, СБУ, конфискуваха компютърните сървъри на съда, с цел да не би корумпирани или изменнически настроени съдии да разгласяват решение, легитимиращо завръщането на господин Янукович.
През годините отричането на Русия за каквато и да е директна военна роля в Украйна през 2014 година вбеси украинците и ускори мнението им за дълга война против Русия.
По време на договарянията за споразумяване на спора Франция и Германия признаха ролята на съветските сили в договарянията, известни като процеса " Минск II ". По създание това беше отчасти приемане на съветското отказване, че през 2014 година Русия е нахлула в две източни украински области; това приемане забави с години цялостното превъзмогване на последствията от съветския завой към боен експанзионизъм.
" Исках някой да обърне внимание на това безвластие ", сподели капитан Федаш, капитан на военноморските сили, за непризнатата интервенция на Русия. " Оставихме времето да мине. Те не бяха осъдени, тъй че продължиха ".
Сега Украйна е в отбранителна позиция по целия 600-километров фронт, бори се с намаляващи муниции и е изправена пред дълбока неустановеност по отношение на бъдещето на военната и финансовата помощ от най-важния си съдружник - Съединените щати. Украинците и преди са се сражавали против огромни компликации.
Святослав Сири, който беше пребит от служители на реда за битка с безредиците като протестиращ студент на площада, беше определен за народен представител и в този момент се бори в артилерийско поделение на украинската войска.
Пред украинските медии той споделя, че протестиращите на Майдана са били ужасени, защото полицията за битка с безредиците неведнъж е нахлувала в палатковия лагер на площада по време на нощни нападения. " На сутринта си мислиш, че може би всичко е свършило ", сподели той. " И до момента в който си мислиш това, вътре в нас към този момент има яд и предпочитание да се върнем ".
Андрю Е. Крамер,. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ