Започнах работа като юрист през далечната 1992 г., а от

" Започнах работа като правист през далечната 1992 година, а от края на 1995 година съм юрист. Преди 30 години в юридическите среди битуваше анекдотът, че като седнат в кръчмата юрист, арбитър и прокурор - съдията поръчва, юристът заплаща, а прокурорът прибира рестото.

Сега от трите специалности, уви, най-беден е юристът, да не приказваме за сътрудниците нотариуси и частни правосъдни реализатори. По-лошото е, че към този момент никой от другите класи не желае да седне на една маса с нашего брата, презират ни от висотата на ситуацията и приходите си, а ние, нали сме голи, само че огромни, си измислихме личен празник - Ден на юриста, на който главно леем дитирамби във Facebook и си чешем егото.

Истината е, че за тези 135 години, откогато е признат първият Закон за адвокатурата, българският юрист в никакъв случай не е бил толкоз сплескан и унизен, а най-лошото е, че излаз от обстановката не виждам, въпреки да посветих значително години от професионалния си живот на работа в интерес на адвокатурата.

Но на празник, като на празник, аз през днешния ден нямам мотив за празнуване, само че на сътрудниците си искам да са в здраво физическо и психическо здраве, с цел да се борят с ежедневните неволи и най-много да са им сити децата, че то като виждам към този момент на моменти става въпрос за физическо оцеляване на част от съсловието ни ", написа пловдивският юрист Стефан Левашки във връзка 22 ноември - Деня на българската адвокатура.