Директорът на Природонаучния музей в Пловдив: Започва проверка защо част от парите по европроектите не са изплатени
За момента към момента няма изясненост по какъв начин тъкмо ще се случи заплащането към 25 музея, които не са получили финансовите средства по извоювани и направени европейски планове, подписани с контракти към Министерство на културата. Министерство на финансите за момента не може да даде отговор на въпроса дали ще бъдат финансирани и по какъв начин. Ясно е, че по някакъв метод ще се откри решение, само че сега към момента няма такова. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ шефът на Природонаучния музей в Пловдив и ръководител на Сдружението на музеите в България Огнян Тодоров.
" Ситуацията е комплицирана и няма аналог, тъй като средствата, които ние предходната година декларирахме като финансов запас по тези планове, си пристигнаха от Министерството на финансите с изключение на като средства и като предел. Лимитът е бил привършен в края на годината и това е една от аргументите, заради която не сме получили финансирането на плановете, “ разясни той след срещата с министъра на финансите, като добави, че ще бъдат направени инспекции за изясняване на обстановката.
Директорът изясни, че от плануваните от министерството бюджети за музеите 98% отиват за заплати и единствено 2% са за поддръжка на институциите. Тези средства не стигат даже музеите да си платят тока, акцентира той.
Огнян Тодоров показа още, че Сдружението на музеите с поддръжката на разнообразни и политически партии, и с поддръжката на Народното събрание и на разнообразни институции е съумяло да дигне до главния държавен стандарт, с който се финансират музеите, най-много в частта Фонд " Работна заплата “.
" Но за момента към момента разликата сред бранш " Култура “ и бранш " Образование “ е много сериозна. Много сътрудници, изключително такива, които са с по-натрупан стаж в институциите, напущат музеите и се преориентират към образованието или към други браншове, тъй като там възнагражденията са по-добри “.
По думите му казусът е огромен, изключително в дребните градове, където мъчно могат да се удържат качествени фрагменти с ниско възнаграждение. Точно по тази причина Сдружението на българските музеи се бори за увеличението на този стандарт, " с цел да можем въпреки всичко да задържим своите чиновници, да имаме опция да назначим нови перспективни по-млади фрагменти, които да развият тази област. Но това би трябвало да е държавна политика, тъй като единствено на мускули не става “.
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив описа още, че финансовото подкрепяне от страна на община Пловдив способства доста за естественото действие на музеите, само че това по-скоро е казус и в другите общини рядко се обезпечават финанси за музеите от страна на общините. " Ако ние не успеем да подредим по този начин нашите музеи, че да са привлекателни към туристите и да могат хората да посещават музеите, респективно няма по какъв начин да генерираме доходи, с които да устояваме институциите си, “ уточни още той, като добави, че с тези средства е немислимо да се модернизират музеите, а по-скоро се разчита на спомагателни средства по разнообразни планове.
" Ситуацията е комплицирана и няма аналог, тъй като средствата, които ние предходната година декларирахме като финансов запас по тези планове, си пристигнаха от Министерството на финансите с изключение на като средства и като предел. Лимитът е бил привършен в края на годината и това е една от аргументите, заради която не сме получили финансирането на плановете, “ разясни той след срещата с министъра на финансите, като добави, че ще бъдат направени инспекции за изясняване на обстановката.
Директорът изясни, че от плануваните от министерството бюджети за музеите 98% отиват за заплати и единствено 2% са за поддръжка на институциите. Тези средства не стигат даже музеите да си платят тока, акцентира той.
Огнян Тодоров показа още, че Сдружението на музеите с поддръжката на разнообразни и политически партии, и с поддръжката на Народното събрание и на разнообразни институции е съумяло да дигне до главния държавен стандарт, с който се финансират музеите, най-много в частта Фонд " Работна заплата “.
" Но за момента към момента разликата сред бранш " Култура “ и бранш " Образование “ е много сериозна. Много сътрудници, изключително такива, които са с по-натрупан стаж в институциите, напущат музеите и се преориентират към образованието или към други браншове, тъй като там възнагражденията са по-добри “.
По думите му казусът е огромен, изключително в дребните градове, където мъчно могат да се удържат качествени фрагменти с ниско възнаграждение. Точно по тази причина Сдружението на българските музеи се бори за увеличението на този стандарт, " с цел да можем въпреки всичко да задържим своите чиновници, да имаме опция да назначим нови перспективни по-млади фрагменти, които да развият тази област. Но това би трябвало да е държавна политика, тъй като единствено на мускули не става “.
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив описа още, че финансовото подкрепяне от страна на община Пловдив способства доста за естественото действие на музеите, само че това по-скоро е казус и в другите общини рядко се обезпечават финанси за музеите от страна на общините. " Ако ние не успеем да подредим по този начин нашите музеи, че да са привлекателни към туристите и да могат хората да посещават музеите, респективно няма по какъв начин да генерираме доходи, с които да устояваме институциите си, “ уточни още той, като добави, че с тези средства е немислимо да се модернизират музеите, а по-скоро се разчита на спомагателни средства по разнообразни планове.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ