Арх. Пройкова: Цялостно разкриване на Римския стадион под Главната е много трудно осъществимо
За Главната улица в Пловдив, изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с проектант Румяна Пройкова.
Като проектант, какво можете да кажете за Главната в Пловдив?
Мога единствено да ви кажа, че за Пловдив Главната улица е един феномен. Тя просто е, по този начин да се каже, сърцето, сърдечната нишка за Пловдив.
Човек може да откри всеки, който изиска, по Главната улица. Това е публичната среща на пловдивчани.
Самата архитектура ли я прави по този начин неповторима, къщите, които са към нея, или още нещо?
Вече се е трансформирало в традиция, само че несъмнено, самият уют, който основава улицата, с обстоятелството, че тя не е напълно права – има едни леки чупки по нея, които основават тук-таме, по този начин да се каже, перспективни, по-интересни усещания. Ако тръгнете по една напълно права улица с доста забавни здания, не е същото като обстоятелството, когато улицата има доста леки, а някъде и по-силни чупки. И всичко това е налице по Главната улица на Пловдив. Тя по тази причина е основна, по тази причина, тъй като пловдивчани са я избрали за съществена нишка на своя живот.
Така е, в действителност е по този начин. Няма човек, който да не я знае. " Главната “ си е нарицателно просто. А тя в действителност по план на италианец, доколкото знам, е направена?
Пернигони, да. Главната улица в миналото е била възрожденска, възрожденска архитектура, доста по-частна от това, доста по-начупена, с доста повече характерност на възрожденските улици – такива, каквито са в Стария град. Там ги имаме към момента непокътнати, макар че и там наклонността е към изправяне, към окрупняване на мащаба на застройката.
Някога, когато започвах, още като млад проектант и евентуално с помощта на проектант Вера Коларова – моя учителка, вдъхновителка и първа другарка, Бог да я елементарни, тя ми обръщаше внимание на Главната улица. Някога сме влизали вътре в някои входове и там имаше непокътнати остарели остатъци от възрожденските входове. Това са били постройките, в миналото е имало възрожденски фасади и с настъпване, с развиване, с придвижване на така наречен " цивилизован “, " съвременен “ живот, стартира към този момент така наречен следосвобожденска архитектура. Т.е. градската къща с полъх, с въздействие на европейските къщи, на европейската архитектура – имаме доста хубави мостри. Налице е безкрайна еклектичност, само че точно тя прави живописността на улицата. Имаме малко типичен образци – банката долу, това е класика. Но те не са доста, малко са. И макар, че са еклектични, те са чаровни със своята художественост.
Отдолу, под улицата също е забавно. Имаше някакви хрумвания за под земята музей. Това въобще осъществимо ли е?
Под улицата, става дума за така наречен сцена на Античния стадион. Но тя не е под Главната улица напълно. Нашата графика, която е наложена и се опира, въпреки и хипотетично, само че с задоволително сигурни данни, върху заложени чертежи на продължението на Античния стадион, неговия свършек, само че Главната улица не следва непосредствено арената. Арената е задоволително необятна, с цел да може да се стъпи върху това. Въпреки че нещо, което би провокирало съмнение върху такава концепция, е, че по време след Античния стадион, след неговото потребление до еди-кой си век, по-късно следват средновековни застройки – за това написа в " Хрониките на Анна Комнина ". Целият Античен стадион е бил застроен с жилищно строителство. И в случай че не друго, най-малко богати остатъци ще има на тази дълбочина. Каква е дълбочината елементарно може да се каже – от актуалното равнище виждаме, където е отворено на " Джумаята “, там може да се види. И по-нататък към този момент можем да вършим и заключението за това.
Т.е. не е кой знае каква привлекателност и няма какво да покаже, в случай че си представим, че бихме могли да оголим непокътнати седалки, тъй като върху тях са стъпили актуалните основи. Те са употребявани като основи на актуалните здания. И това се видя доста ясно в " Нармаг “, където се копа – там се поосвободиха, по този начин да се каже, с градивна интервенция, с цел да се покаже благосъстоянието на тази ранна антична архитектура, на Античния стадион. Тук и там ще бъде допустимо, ще бъде забавно нещо да се експонира, да.
Но за изцяло е доста мъчно да си представим, поради нашата земетръсна характерност, на Пловдив, такова освобождение. Необходими са такива стъпвания, които да обезпечат земетръсна резистентност на постройките, които и без друго към този момент съществуват. Те не са като монументи на културата, по 3-4 етажа, някои и 5, и стъпват върху антично равнище, фундират. Където е допустимо се видя, че може, само че в случай че приказваме за едно изцяло откриване – това е прекомерно мъчно. Не би било изцяло допустимо, само че има такива хрумвания, градоустройствени хипотези. И аз съм мечтала за това и бих могла да продължа да бленувам, само че..
Малко мъчно осъществимо се оказва май?
Няма неизпълним неща. В днешни дни науката по този начин напредва, изключително технологиите, че биха могли да се изработят нови платформи, основи на съществуващите къщи, по този начин да се каже да се удържат изпод, да се слагат върху нещо, да стъпят и да се освободи доста по-цялостно трасето на Античния стадион, примерно. И да забележим до каква степен биха могли. Например, констатирахме, че седалките са непокътнати - от " Нармаг “ нататък се видя опустошение, а от другата страна седалките – ясно е, те пълзят по терена, само че те са доста във вътрешността, след постройките, дори в дворовете. Т.е. някъде актуалната застройка е толкоз плътна и мощна, че би трябвало да освободим напълно основите на постройките, което мъчно става. Не че е невероятно, само че е доста мъчно. Но се видя – в " Нармаг “ се освободи. Но пък какво от това?! Сега никой не влиза, нищо не се случва, няма възродителен живот за нещо, което е освободено и е показано.
Като проектант, какво можете да кажете за Главната в Пловдив?
Мога единствено да ви кажа, че за Пловдив Главната улица е един феномен. Тя просто е, по този начин да се каже, сърцето, сърдечната нишка за Пловдив.
Човек може да откри всеки, който изиска, по Главната улица. Това е публичната среща на пловдивчани.
Самата архитектура ли я прави по този начин неповторима, къщите, които са към нея, или още нещо?
Вече се е трансформирало в традиция, само че несъмнено, самият уют, който основава улицата, с обстоятелството, че тя не е напълно права – има едни леки чупки по нея, които основават тук-таме, по този начин да се каже, перспективни, по-интересни усещания. Ако тръгнете по една напълно права улица с доста забавни здания, не е същото като обстоятелството, когато улицата има доста леки, а някъде и по-силни чупки. И всичко това е налице по Главната улица на Пловдив. Тя по тази причина е основна, по тази причина, тъй като пловдивчани са я избрали за съществена нишка на своя живот.
Така е, в действителност е по този начин. Няма човек, който да не я знае. " Главната “ си е нарицателно просто. А тя в действителност по план на италианец, доколкото знам, е направена?
Пернигони, да. Главната улица в миналото е била възрожденска, възрожденска архитектура, доста по-частна от това, доста по-начупена, с доста повече характерност на възрожденските улици – такива, каквито са в Стария град. Там ги имаме към момента непокътнати, макар че и там наклонността е към изправяне, към окрупняване на мащаба на застройката.
Някога, когато започвах, още като млад проектант и евентуално с помощта на проектант Вера Коларова – моя учителка, вдъхновителка и първа другарка, Бог да я елементарни, тя ми обръщаше внимание на Главната улица. Някога сме влизали вътре в някои входове и там имаше непокътнати остарели остатъци от възрожденските входове. Това са били постройките, в миналото е имало възрожденски фасади и с настъпване, с развиване, с придвижване на така наречен " цивилизован “, " съвременен “ живот, стартира към този момент така наречен следосвобожденска архитектура. Т.е. градската къща с полъх, с въздействие на европейските къщи, на европейската архитектура – имаме доста хубави мостри. Налице е безкрайна еклектичност, само че точно тя прави живописността на улицата. Имаме малко типичен образци – банката долу, това е класика. Но те не са доста, малко са. И макар, че са еклектични, те са чаровни със своята художественост.
Отдолу, под улицата също е забавно. Имаше някакви хрумвания за под земята музей. Това въобще осъществимо ли е?
Под улицата, става дума за така наречен сцена на Античния стадион. Но тя не е под Главната улица напълно. Нашата графика, която е наложена и се опира, въпреки и хипотетично, само че с задоволително сигурни данни, върху заложени чертежи на продължението на Античния стадион, неговия свършек, само че Главната улица не следва непосредствено арената. Арената е задоволително необятна, с цел да може да се стъпи върху това. Въпреки че нещо, което би провокирало съмнение върху такава концепция, е, че по време след Античния стадион, след неговото потребление до еди-кой си век, по-късно следват средновековни застройки – за това написа в " Хрониките на Анна Комнина ". Целият Античен стадион е бил застроен с жилищно строителство. И в случай че не друго, най-малко богати остатъци ще има на тази дълбочина. Каква е дълбочината елементарно може да се каже – от актуалното равнище виждаме, където е отворено на " Джумаята “, там може да се види. И по-нататък към този момент можем да вършим и заключението за това.
Т.е. не е кой знае каква привлекателност и няма какво да покаже, в случай че си представим, че бихме могли да оголим непокътнати седалки, тъй като върху тях са стъпили актуалните основи. Те са употребявани като основи на актуалните здания. И това се видя доста ясно в " Нармаг “, където се копа – там се поосвободиха, по този начин да се каже, с градивна интервенция, с цел да се покаже благосъстоянието на тази ранна антична архитектура, на Античния стадион. Тук и там ще бъде допустимо, ще бъде забавно нещо да се експонира, да.
Но за изцяло е доста мъчно да си представим, поради нашата земетръсна характерност, на Пловдив, такова освобождение. Необходими са такива стъпвания, които да обезпечат земетръсна резистентност на постройките, които и без друго към този момент съществуват. Те не са като монументи на културата, по 3-4 етажа, някои и 5, и стъпват върху антично равнище, фундират. Където е допустимо се видя, че може, само че в случай че приказваме за едно изцяло откриване – това е прекомерно мъчно. Не би било изцяло допустимо, само че има такива хрумвания, градоустройствени хипотези. И аз съм мечтала за това и бих могла да продължа да бленувам, само че..
Малко мъчно осъществимо се оказва май?
Няма неизпълним неща. В днешни дни науката по този начин напредва, изключително технологиите, че биха могли да се изработят нови платформи, основи на съществуващите къщи, по този начин да се каже да се удържат изпод, да се слагат върху нещо, да стъпят и да се освободи доста по-цялостно трасето на Античния стадион, примерно. И да забележим до каква степен биха могли. Например, констатирахме, че седалките са непокътнати - от " Нармаг “ нататък се видя опустошение, а от другата страна седалките – ясно е, те пълзят по терена, само че те са доста във вътрешността, след постройките, дори в дворовете. Т.е. някъде актуалната застройка е толкоз плътна и мощна, че би трябвало да освободим напълно основите на постройките, което мъчно става. Не че е невероятно, само че е доста мъчно. Но се видя – в " Нармаг “ се освободи. Но пък какво от това?! Сега никой не влиза, нищо не се случва, няма възродителен живот за нещо, което е освободено и е показано.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ