Защо опънаха надуваемия найлон по стълбите на Каменица в Пловдив?
Винаги споделяме, че сме в Европа, само че някак си доста изоставаме в този смисъл. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " Емил Миразчиев, от Сдружение " Изкуство през днешния ден “. " Съвременно изкуството се учи в учебните заведения, даже в детските градини, хората ги водят на изложения. Въобще има стратегии за образование и уточнения. И когато едно дете има знания в региона на актуалното изкуство, то става по-късно аудитория, която търси това изкуство. В България към момента сме някак си обратно в това нещо ", добави Миразчиев.
По думите му, липсва задоволителна осведоменост, има първична реакция към актуалното изкуство.
" Донякъде това не е неприятно, само че въпреки всичко тези неща, които се оферират, те имат смисъл, имат идея, има за какво да са направени ", сподели още Емил Миразчиев. Ето по какъв начин изясни той акцията на Столбите на Каменица преди дни на Дан Тенев - знакова фигура в актуалното изкуство, който е прочут с мобилните надуваеми статуи.
" Той направи една самоопределяща се, самоформираща се статуя, която е един елементарен найлонов ръкав. Той се надува и просто почва да трансформира и навлиза в пространството и покрайнината, към стълбите на Каменица ", разясни Миразчиев.
Разбира се реакцията на публиката беше: " А, какви са тези отпадъци?! Какво е това? “
Подобна реакция е имало и в други градове – в галерията в Стара Загора преди няколко месеца, където също са питали: " Какви са тези найлони и какви са тези простотии? “ и така нататък
" Цялата концепция беше, защото стълбите на Каменица знаете какъв брой бяха изчистени и какъв брой монолитно и мощно стояха. И трябваше да има една доста деликатна интервенция. А то какво се получи? Всеки прави нещо на тези стълби " Каменица ". Айде Мильо, айде букви, айде водопадчета от Дубай привнесени, айде стъклари, айде какво ли не, изпълни се образно и се пренасити. И ние споделяме: " Дайте на свръх това още едно да сътворим, с цел да се забележим защо става въпрос. И точно това е тази реакция против тази пренаситена образна среда.
И в един миг други ни готвят да ни сложат още някакъв обект там от горната страна, което към този момент става прекомерно. И това ще разреши да се замислим по какъв метод ние сме виновни за средата, която ни заобикаля, по какъв метод всички тези намеси се реализират. Хубаво, някакъв частен институт намерил пари, ще постави там монумент на Мильо. Ама това е обществена среда. За това се желае спор, желае се публично разискване, желае се да се огледа от всички страни. Когато има нещо, което е в средата, която всички ние употребяваме, би трябвало всеки, въпреки всичко да си каже думата, да има и експерти, които могат да огледат, да имаме есперти, които се занимават със ситуиране на един такъм монумент ", изясни още Емил Миразчиев.
Според него, всички тези неща не са инцидентни, не е просто всеки да си поставя каквото си изиска на всички места.
" Тази акция желае да каже тъкмо това - къде е нашата отговорност, по какъв метод ние я използваме, по какъв метод влагаме в това пространство избран мисъл и значение. Така и част от другите съоръжения, които са в общественото пространство, които отново желаят да кажат нещо. Да кажем, един " Вълнолом “ на Севдалина Кочевска, изработен от неръждавейка, към 3-метров, той е подложен пред кино " Космос “. Ние всички знаем, кино " Космос “ е другата болежка на пловдивчани. Че нещо, което е извоювано от гражданското общество, тъй като то ще се трансформира в един паркинг. Но жители се подвигнаха, извоюваха го, опазиха го, то остана като такова, само че виждаме какъв брой години към този момент то се разрушава даже. Не единствено, че не се оправя.
Да, има утвърден план, даже ние като мислихме да го слагаме там, те споделиха, че ще е оправено за септември. Обаче, ето, не е оправено, само че се надяваме да тръгне. Та, концепцията на този " Вълнолом ", който пази брега от вълните беше по този метод, подложен в тази среда, където няма вода, той да пази, тъй като изобщо отбраната на културата е доста значимо в този подтекст на " по-добрия свят “. Идеята е той да се движи из града на такива заболели места – за какво не и пред някоя постройка на Тютюневия град, където ги събориха и опожариха, за какво не пред нещо друго сега. Така че всички тези намеси имат някакъв смисъл ", добави още Емил Миразчиев.
По думите му, липсва задоволителна осведоменост, има първична реакция към актуалното изкуство.
" Донякъде това не е неприятно, само че въпреки всичко тези неща, които се оферират, те имат смисъл, имат идея, има за какво да са направени ", сподели още Емил Миразчиев. Ето по какъв начин изясни той акцията на Столбите на Каменица преди дни на Дан Тенев - знакова фигура в актуалното изкуство, който е прочут с мобилните надуваеми статуи.
" Той направи една самоопределяща се, самоформираща се статуя, която е един елементарен найлонов ръкав. Той се надува и просто почва да трансформира и навлиза в пространството и покрайнината, към стълбите на Каменица ", разясни Миразчиев.
Разбира се реакцията на публиката беше: " А, какви са тези отпадъци?! Какво е това? “
Подобна реакция е имало и в други градове – в галерията в Стара Загора преди няколко месеца, където също са питали: " Какви са тези найлони и какви са тези простотии? “ и така нататък
" Цялата концепция беше, защото стълбите на Каменица знаете какъв брой бяха изчистени и какъв брой монолитно и мощно стояха. И трябваше да има една доста деликатна интервенция. А то какво се получи? Всеки прави нещо на тези стълби " Каменица ". Айде Мильо, айде букви, айде водопадчета от Дубай привнесени, айде стъклари, айде какво ли не, изпълни се образно и се пренасити. И ние споделяме: " Дайте на свръх това още едно да сътворим, с цел да се забележим защо става въпрос. И точно това е тази реакция против тази пренаситена образна среда.
И в един миг други ни готвят да ни сложат още някакъв обект там от горната страна, което към този момент става прекомерно. И това ще разреши да се замислим по какъв метод ние сме виновни за средата, която ни заобикаля, по какъв метод всички тези намеси се реализират. Хубаво, някакъв частен институт намерил пари, ще постави там монумент на Мильо. Ама това е обществена среда. За това се желае спор, желае се публично разискване, желае се да се огледа от всички страни. Когато има нещо, което е в средата, която всички ние употребяваме, би трябвало всеки, въпреки всичко да си каже думата, да има и експерти, които могат да огледат, да имаме есперти, които се занимават със ситуиране на един такъм монумент ", изясни още Емил Миразчиев.
Според него, всички тези неща не са инцидентни, не е просто всеки да си поставя каквото си изиска на всички места.
" Тази акция желае да каже тъкмо това - къде е нашата отговорност, по какъв метод ние я използваме, по какъв метод влагаме в това пространство избран мисъл и значение. Така и част от другите съоръжения, които са в общественото пространство, които отново желаят да кажат нещо. Да кажем, един " Вълнолом “ на Севдалина Кочевска, изработен от неръждавейка, към 3-метров, той е подложен пред кино " Космос “. Ние всички знаем, кино " Космос “ е другата болежка на пловдивчани. Че нещо, което е извоювано от гражданското общество, тъй като то ще се трансформира в един паркинг. Но жители се подвигнаха, извоюваха го, опазиха го, то остана като такова, само че виждаме какъв брой години към този момент то се разрушава даже. Не единствено, че не се оправя.
Да, има утвърден план, даже ние като мислихме да го слагаме там, те споделиха, че ще е оправено за септември. Обаче, ето, не е оправено, само че се надяваме да тръгне. Та, концепцията на този " Вълнолом ", който пази брега от вълните беше по този метод, подложен в тази среда, където няма вода, той да пази, тъй като изобщо отбраната на културата е доста значимо в този подтекст на " по-добрия свят “. Идеята е той да се движи из града на такива заболели места – за какво не и пред някоя постройка на Тютюневия град, където ги събориха и опожариха, за какво не пред нещо друго сега. Така че всички тези намеси имат някакъв смисъл ", добави още Емил Миразчиев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ