Величествена крепост, намираща се на 20 км от Пловдив, пази хилядолетна история
Величествена цитадела, запазила хилядолетна история на славни борби в полите на Родопа планина. Кацнала високо над Асеновград, през днешния ден тя е измежду дребното добре съхранени укрепления в страната.
Древните тракийски племена първи откриват самотната канара над долината на река Асеница и вършат свое барикада. По римско време крепостта е част от цяла система, която е охранявала империята от настъпващите славяни. Превзето от кръстоносците, обсадено от цар Калоян, стратегическото барикада постоянно е било в центъра на трагични моменти от историята.
Този непроходим пазач на входа към сърцето на Родопите е уголемен и укрепен през 1231 година по времето на Цар Иван Асен II. Всъщност по негово време крепостта става една от значимите в тогавашна България.
Така от двете села Петрич и Стенимахос през Средновековието тук израства цялостен град. Става въпрос за жив феодален град. С крепост, дом на феодала, както и подрадие, където са работили занаятчии. Всичко това - ето тук, в това лимитирано пространство.
По каменните стъпала човек се придвижва в тези години, когато железари, зидари, мелничари, кожари са изпълвали градчето с живот. Имало е войска и администрация.
Днес най-запазеното завещание от тези времена е красивата черква " Света Богородица Петричка ". Старинният храм пази скъпи фрески и внушителна архитектура. Изградена е в най-непристъпния завършек на средновековното населено място, описват от Нова тв.
На север, откъм Асеновград, височината на скалата е повече от 60 метра. Надолу е отвесна бездна. Перфектна, естествена отбрана от неприятели.
Почти няма точка в региона на Асеновата цитадела, от която погледът да не обхожда необятно магнетичните възвишения на Родопите, живописната котловина на реката 100 метра под стените или пък силуета на Асеноград, Пловдив по-далече, даже Средногорието и Стара планина при по-ясно време.
Древните тракийски племена първи откриват самотната канара над долината на река Асеница и вършат свое барикада. По римско време крепостта е част от цяла система, която е охранявала империята от настъпващите славяни. Превзето от кръстоносците, обсадено от цар Калоян, стратегическото барикада постоянно е било в центъра на трагични моменти от историята.
Този непроходим пазач на входа към сърцето на Родопите е уголемен и укрепен през 1231 година по времето на Цар Иван Асен II. Всъщност по негово време крепостта става една от значимите в тогавашна България.
Така от двете села Петрич и Стенимахос през Средновековието тук израства цялостен град. Става въпрос за жив феодален град. С крепост, дом на феодала, както и подрадие, където са работили занаятчии. Всичко това - ето тук, в това лимитирано пространство.
По каменните стъпала човек се придвижва в тези години, когато железари, зидари, мелничари, кожари са изпълвали градчето с живот. Имало е войска и администрация.
Днес най-запазеното завещание от тези времена е красивата черква " Света Богородица Петричка ". Старинният храм пази скъпи фрески и внушителна архитектура. Изградена е в най-непристъпния завършек на средновековното населено място, описват от Нова тв.
На север, откъм Асеновград, височината на скалата е повече от 60 метра. Надолу е отвесна бездна. Перфектна, естествена отбрана от неприятели.
Почти няма точка в региона на Асеновата цитадела, от която погледът да не обхожда необятно магнетичните възвишения на Родопите, живописната котловина на реката 100 метра под стените или пък силуета на Асеноград, Пловдив по-далече, даже Средногорието и Стара планина при по-ясно време.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ