32 г. затвор за жестоко убийство в центъра на Пловдив. Жертвата е удряна 10 минути
Върховният касационен съд остави в действие доказаните от Апелативен съд – Пловдив санкции по отношение на Кирил Стоянов и Цанко Петрунов, приети за отговорни от Окръжен съд – Пловдив в осъществяване на убийството на техния прочут Лалко Журков в градинката на Джумаята, станало на 07.07.2021 година
Кирил Стоянов е наказан на 15 години отнемане от независимост, а съучастникът му Цанко Петрунов – на 17 години, защото последният е направил закононарушението в изискванията на рисков рецидив. Двамата са приети за отговорни в това, че на 07.07.2021 година в Пловдив, след приложимост на алкохол, в съучастничество, са пребили до гибел Лалко Журков.
Причината за нанесения побой е, че желали да санкционират потърпевшия, който видели предния ден да закача малолетно момиче по непристоен метод. Тримата били другари и всеки ден дружно употребявали алкохол. Няколко дни преди убийството потърпевшият, който бил скитник, се нанесъл да живее при Кирил Стоянов.
Недоволни от наказванията си и двамата подсъдими са обжалвали пред Върховен касационен съд посредством юристите си. Те упорстват, че липсват претекстове в обжалваните правосъдни актове, желаят смяна на квалификацията на закононарушението от съзнателно ликвидиране в причиняване на гибел по несъобразителност, в резултат на съзнателно нанесена междинна телесна щета и молят съда да понижи наказванията им.
В решението на Върховен касационен съд се споделя, че не са налице пороци при образуването на вътрешното разбиране на предходните съдилища по обстоятелствата и в частност на въззивния съд, заради което възраженията са неоснователни. Върховен касационен съд намира, че претендираните и предлагани от бранителите на подсъдимите правни квалификации на инкриминираните действия, изрично са неприложими при откритите по делото обстоятелства.
Начинът на реализиране на побоя (интензивно в продължение на към 10 минути с нанасянето на към 20 удара; след няколкократно рухване и изправяне на тялото на жертвата) и последващите дейности на подсъдимите, осъществени след преустановяването на побоя, еднопосочно сочат, че те въобще не са мислили и възнамерявали да предотвратят настъпването на провокираните от тях общественоопасни последствия – след побоя не са оказали никаква помощ на потърпевшия, въпреки директно да са възприели тежкото положение, в което се е намирал и в което са го оставили, като напълно индиферентно траяли да пият бира и да слушат музика, седнали на няколко метра от потърпевшия.
Следователно, написа в претекстовете си Върховен касационен съд, вярна е преценката на предходните инстанции, че от субективна страна подсъдимите са направили умъртвяването на потърпевшия при форма на виновността възможен предумисъл, а не по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесени телесни повреди.
Върховен касационен съд приема за неоснователни възраженията за очевидна неправда на наложените на подсъдимите санкции и ги оставя в действие.
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.
Кирил Стоянов е наказан на 15 години отнемане от независимост, а съучастникът му Цанко Петрунов – на 17 години, защото последният е направил закононарушението в изискванията на рисков рецидив. Двамата са приети за отговорни в това, че на 07.07.2021 година в Пловдив, след приложимост на алкохол, в съучастничество, са пребили до гибел Лалко Журков.
Причината за нанесения побой е, че желали да санкционират потърпевшия, който видели предния ден да закача малолетно момиче по непристоен метод. Тримата били другари и всеки ден дружно употребявали алкохол. Няколко дни преди убийството потърпевшият, който бил скитник, се нанесъл да живее при Кирил Стоянов.
Недоволни от наказванията си и двамата подсъдими са обжалвали пред Върховен касационен съд посредством юристите си. Те упорстват, че липсват претекстове в обжалваните правосъдни актове, желаят смяна на квалификацията на закононарушението от съзнателно ликвидиране в причиняване на гибел по несъобразителност, в резултат на съзнателно нанесена междинна телесна щета и молят съда да понижи наказванията им.
В решението на Върховен касационен съд се споделя, че не са налице пороци при образуването на вътрешното разбиране на предходните съдилища по обстоятелствата и в частност на въззивния съд, заради което възраженията са неоснователни. Върховен касационен съд намира, че претендираните и предлагани от бранителите на подсъдимите правни квалификации на инкриминираните действия, изрично са неприложими при откритите по делото обстоятелства.
Начинът на реализиране на побоя (интензивно в продължение на към 10 минути с нанасянето на към 20 удара; след няколкократно рухване и изправяне на тялото на жертвата) и последващите дейности на подсъдимите, осъществени след преустановяването на побоя, еднопосочно сочат, че те въобще не са мислили и възнамерявали да предотвратят настъпването на провокираните от тях общественоопасни последствия – след побоя не са оказали никаква помощ на потърпевшия, въпреки директно да са възприели тежкото положение, в което се е намирал и в което са го оставили, като напълно индиферентно траяли да пият бира и да слушат музика, седнали на няколко метра от потърпевшия.
Следователно, написа в претекстовете си Върховен касационен съд, вярна е преценката на предходните инстанции, че от субективна страна подсъдимите са направили умъртвяването на потърпевшия при форма на виновността възможен предумисъл, а не по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесени телесни повреди.
Върховен касационен съд приема за неоснователни възраженията за очевидна неправда на наложените на подсъдимите санкции и ги оставя в действие.
Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ