Електроди в мозъка? Още сме далече
Учени в региона на изкуствения разсъдък от Канада, Австрия,Румъния и България срещнаха преподаватели и студенти от Техническия университет с използването на мозъчни електроди на животни и хора. Обмяната на научни знания и представянето на постигнатото от елитни европейски научни центрове е част от световната самодейност " Build with AI " /Изграждане посредством изкуствен интелект “/.
Първата презентация в " Деня на изкуствения разсъдък “ в Техническия университет – филиал Пловдив бе на доктор Себастиан Хеслер. Той е шеф на Центъра за мозъчни науки " NERF " в град Льовен, Белгия, като преди този момент е работил в Центъра за мозъчни науки към университета в Харвард. Доктор Хеслер изясни на слушателите, че неговата лаборатория прави проучвания и съчетава невронаучни опити с невро-инженерство, с цел да разкрие съществени правила на действието на мозъка. В презентацията си той сподели сниманите реакции на мозъка на лабораторна мишка разследване на външни дразнения. Доктор Хеслер акцентира и на резултатите от опитите с материали, от които се вършат електроди, влагани в живата плът.
Професор доктор Димитър Проданов показа работата на новата Лаборатория по невротехнологии към Българската академия на науките. Ученият е на мнение, че сме доста надалеч от спряганите в общественото пространство опасения за всеобщо чипиране на хора и ръководството им посредством матрица. Дотук в целия свят са вградени електроди на 50 пациенти с разнообразни мозъчни болести, изясни професорът. Те са създадени в не повече от 6 компании, които преди да ги предложат на човешки същества ги тестват на медузи, лабораторни плъхове и човекоподобни маймуни. Грешките, които съпътстват всяка научна работа обаче до момента са коствали живота на две от маймунките.
Като човек на науката професор Проданов е сюрпризиран от негативизма в реакциите на публичното мнение против вкарването на електроди в мозъка. " На първо време това би трябвало да стане, с цел да почнем да лекуваме заболявания като Паркинсон, епилепсия, меланхолия и да възвръщаме този човешки орган след инсулт. Предстои ни сериозна работа с хирургически роботи, които ще се оправят точно с имплантирането на 3000 микроелектрода, нужни за някои заболявания. Смятам, че положително бъдеще ще имат гъвкавите електроди, тъй като ще повреждат по-малко мозъка “ - изясни проф. доктор Димитър Проданов.
В момента той управлява работата по план, учещ реакцията на тъканите след импланти ране на електроди. Като академик обаче той смята, че е задължен да предизвести и за рисковете. Според него би трябвало да се търси баланс сред сигурността и ефикасността на вградения изкуствен интелект. Трябва изрично да се мисли и за сигурността на събираните от мозъка данни, с цел да на се злоупотребява с тях. И най-накрая: по какъв начин ще се поддържат дълготрайно влаганите в мозъка електроди.
След презентациите на двамата учени членовете на " Клъстер Изкуствен разсъдък – България “ се срещнаха с представители на бизнеса, академичната общественост и студенти от Техническия университет – филиал Пловдив. За младежите от ВУЗ-а, както и за гостуващите възпитаници от междинните учебни заведения в Пловдив доста забавна бе работилницата /уъркшоп/ по програмиране на изкуствен интелект. Участниците разясниха и работиха по разнообразни тематики: образование на машини, обработка на натурален език, компютърно зрение и други.
В края на Деня на изкуствения разсъдък управлението на Техническия университет – филиал Пловдив благодари на сътрудниците си – Гугъл Developer Groups, клъстер " Изкуствен разсъдък – България “ и на патрона на събитието – кмет на регион " Северен “ в Пловдив за отличната взаимна работа.
Първата презентация в " Деня на изкуствения разсъдък “ в Техническия университет – филиал Пловдив бе на доктор Себастиан Хеслер. Той е шеф на Центъра за мозъчни науки " NERF " в град Льовен, Белгия, като преди този момент е работил в Центъра за мозъчни науки към университета в Харвард. Доктор Хеслер изясни на слушателите, че неговата лаборатория прави проучвания и съчетава невронаучни опити с невро-инженерство, с цел да разкрие съществени правила на действието на мозъка. В презентацията си той сподели сниманите реакции на мозъка на лабораторна мишка разследване на външни дразнения. Доктор Хеслер акцентира и на резултатите от опитите с материали, от които се вършат електроди, влагани в живата плът.
Професор доктор Димитър Проданов показа работата на новата Лаборатория по невротехнологии към Българската академия на науките. Ученият е на мнение, че сме доста надалеч от спряганите в общественото пространство опасения за всеобщо чипиране на хора и ръководството им посредством матрица. Дотук в целия свят са вградени електроди на 50 пациенти с разнообразни мозъчни болести, изясни професорът. Те са създадени в не повече от 6 компании, които преди да ги предложат на човешки същества ги тестват на медузи, лабораторни плъхове и човекоподобни маймуни. Грешките, които съпътстват всяка научна работа обаче до момента са коствали живота на две от маймунките.
Като човек на науката професор Проданов е сюрпризиран от негативизма в реакциите на публичното мнение против вкарването на електроди в мозъка. " На първо време това би трябвало да стане, с цел да почнем да лекуваме заболявания като Паркинсон, епилепсия, меланхолия и да възвръщаме този човешки орган след инсулт. Предстои ни сериозна работа с хирургически роботи, които ще се оправят точно с имплантирането на 3000 микроелектрода, нужни за някои заболявания. Смятам, че положително бъдеще ще имат гъвкавите електроди, тъй като ще повреждат по-малко мозъка “ - изясни проф. доктор Димитър Проданов.
В момента той управлява работата по план, учещ реакцията на тъканите след импланти ране на електроди. Като академик обаче той смята, че е задължен да предизвести и за рисковете. Според него би трябвало да се търси баланс сред сигурността и ефикасността на вградения изкуствен интелект. Трябва изрично да се мисли и за сигурността на събираните от мозъка данни, с цел да на се злоупотребява с тях. И най-накрая: по какъв начин ще се поддържат дълготрайно влаганите в мозъка електроди.
След презентациите на двамата учени членовете на " Клъстер Изкуствен разсъдък – България “ се срещнаха с представители на бизнеса, академичната общественост и студенти от Техническия университет – филиал Пловдив. За младежите от ВУЗ-а, както и за гостуващите възпитаници от междинните учебни заведения в Пловдив доста забавна бе работилницата /уъркшоп/ по програмиране на изкуствен интелект. Участниците разясниха и работиха по разнообразни тематики: образование на машини, обработка на натурален език, компютърно зрение и други.
В края на Деня на изкуствения разсъдък управлението на Техническия университет – филиал Пловдив благодари на сътрудниците си – Гугъл Developer Groups, клъстер " Изкуствен разсъдък – България “ и на патрона на събитието – кмет на регион " Северен “ в Пловдив за отличната взаимна работа.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ