Говори бивш кмет на пловдивско село: Защо България така трудно се сбогува с Русия
След 1989 година България потегли към Запада и Европейски Съюз. Но по този начин и не дойде дефинитивно, отбелязва “Дойчландфунк " в едночасов репортаж, озаглавен “Сбогуване на части: Сложното отношение на България към Русия ". Репортажът на Радио " Дойчландфунк " стартира с достоверен запис на българска новинарска хроника от 1962 година, когато ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов посещава София.
“През шпалир от възторг и цветя минават представителите на нашата велика братска страна, която е проляла кръвта си за България ", чуваме да споделя въодушевен дикторски глас.
Соцносталгия и благосклонности към тоталитаризма
Докато е част от Варшавски контракт, България получава заеми от Съветския съюз, благоприятни условия за обучение там и се трансформира в индустриална страна, чуваме още в репортажа. Особено възрастните хора в дребните обитаеми места си спомнят с носталгия за това време, означават създателите му. И посещават едно такова село в Пловдивско - Розовец, където в детайли им описват за историята на партизаните.
Някога селото е имало 4000 поданици, през днешния ден те са към 200, като множеството идват единствено през лятото.
“По време на социализма бяха построени 2500 заводи и предприятия, изнасяхме зеленчуци, зареждаме цяла Москва и Ленинград със зеленчуци. Продавахме и оръжия - в Африка, Латинска Америка ", споделя 83-годишният Дончо Фуклев.
Дончо е работил като авиоинженер в чужбина. В края на 1960-те е изпратен в Иран, след това в Югославия, Северна Африка, Азия. През 1990-те той става кмет на Розовец, повдигнат от Българска социалистическа партия. Фуклев не е обожател на демокрацията:
“Ние имаме потребност от бич, някои споделят даже тирания ". Макар да счита, че Русия е направила огромна неточност с нападението над Украйна, споделя, че не може да не помни обстоятелството, че два пъти “България е била освобождавана ".
" Велика братска страна, чиито герои проляха кръвта си за България "
Една година по-късно Тодор Живков ще предложи България да стане 16-тата република на Съюз на съветските социалистически републики, напомнят създателите на материала Дирк Ауер и Андреас Кунц. И акцентират: Култът за признателност към Русия бе безусловно циментиран освен в българския пейзаж - посредством многочислени монументи и съответните празници - само че и в главите на доста генерации българи.
Журналистите от “Дойчландфунк " пътуват до връх Шипка на 3 март. И срещат доста българи, които не крият благосклонностите си към Русия.
“Наблюдавам всеки ден паметника и се изпълвам с признателност към съветския народ ", споделя пред немската социална медия Десислава Петкова, която живее в малко село, покрай връх Шипка.
“Ние, българите, носим Русия в сърцето си ", добавя Рад Иванов. И повтаря добре познатите пропагандни тези на Кремъл: “Днешна Русия пази ползите си. Има едно военно обединяване, което е обкръжило Русия от всички страни. Русия е принудена да пази себе си и своите жители в Донецк. "
Авторите на репортажа напомнят, че по време на Народна република България в химна на страната е прибавен куплет, в който се загатва името не на българската столица, а на Москва.
Старата агентура е надълбоко проникнала в институциите и службите
През 2004 година България влезе в НАТО, през 2007 година - в Европейския съюз. Но същинска смяна на елитите по този начин и не се случи, изяснява Екатерина Бончева от Комисията по досиетата и напомня: “Какво се случва след преврата през 1944 година - съветници от Съюз на съветските социалистически републики идват. Тяхната задача е, изтъквам, “преустройството на структурите и активността на държавна сигурност и милицията по образеца на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ". Те провеждат процеси против опозицията ", споделя Бончева и добавя: “Всичко това към момента тежи върху българската история. "
Голяма част от досиетата на Държавна сигурност са унищожени от Българска комунистическа партия в последните дни на режима, припомня журналистката. Когато през 2006 година архивите са отворени, излиза наяве, че Държавна сигурност е проникнала като рак в самата тъкан на страната, изяснява Бончева. А защото в България не се стига до лустрация, доста някогашни сътрудници стартират да работят в новите служби. По-нататък Бончева споделя, че най-сериозният опит да бъдат прекратени тези връзки е било изгонването на 70 съветски дипломати и чиновници на посолството през юни 2022 година. Тя загатва и това, че доста хора на високи позиции у нас към момента имат контакти с съветските секрети служби. Сред тях и почитан натовски офицер от България, който беше махленски като разузнавач през март 2022 година.
" До ден-днешен не можем да се освободим "
Съветският архитектурен жанр от 1950-те години е забележим по фасадите на постройките на българската власт, означават от “Дойчландфунк ". Авторите на репортажа беседват и с журналиста Иво Инджев, който от години се бори против съветското въздействие в България:
“Виждате “Александър Невски " - един от знаците на съветското въздействие в България. Най-голямата православна катедрала на Балканите, кръстена на съветски светец, който няма нищо общо с българската история ", споделя Иво Инджев. " Руснаците се пробват принудително да русифицират и съветизират България след Втората международна война. И значително съумяват, споделя още журналистът. “До ден-днешен не можем да се освободим от това изцяло. "
Инджев споделя, че историята и нейното пояснение са в основата на проблемите на България. “На хората сполучливо беше втълпена тази мантра, че би трябвало да сме признателни на Русия без значение какво прави тя. "
“Тук има доста мощна съветска пета колона, която се пробва да отклони България от нейния път към Европа. С вътрешни сили, които са конфигурирали в последните десетилетия. Те са на всички места в българското общество ", предизвестява журналистът. Авторите на репортажа разискват с Инджев и съветската агитация и дезинформация, която се лее от екраните в България, в това число на публичните медии - сякаш под формата на показване на “другата позиция ". “Не може да има гледната точка на убийци и агресори. Тя не е законна ", изяснява Инджев. “Трябва ли България да бъде нападната от Русия, с цел да се разсънят българите и възприятието им за самозапазване? ", пита той.
Едностранчиво познаване на историята, дезинформация и слепота за пропагандата, както и широкоразпространено безпокойствие от навлизащия съвременен живот - това е миксът, който кара България да изпитва тази странна обич към Русия. Въпреки нея всички българи, които емигрират, избират Запада, акцентира Инджев.
Неутралитет, който пази ползите на Путин
Екипът на “Дойчландфунк " се среща и със Златомир Дьовленски, ръководител на Национално придвижване “Русофили " за град Пловдив. И припомня, че техният водач Николай Малинов е упрекнат в шпионаж в интерес на Русия. Дьовленски упорства, че главната им цел е да запазят културните и исторически връзки с Русия. Журналистите питат Дьовленски дали може да си русофил, само че да не подкрепяш Путин. “Лично аз съм го срещал това, само че не знам на какво се дължи ", дава отговор той.
Заедно с Дьовленски немските публицисти посещават митинг за “мир и неутралитет " в Града под тепетата. Там се вълнуват от тематика, която въобще не участва в политическия спор, само че циркулира в обществените мрежи - дали България би трябвало да прати свои бойци в Украйна. Други намерено оправдават съветската нападателна война.
“Ако украинците бяха прекратили подготовката за война и не се бяха подчинили на Запада, нямаше да се стигне дотук ", споделя мъж, който събира подписи за неутралитет на България. “За да оцелее Украйна, тя би трябвало да се раздели със своето марионетно държавно управление, на чийто връх стои Зеленски ", продължава той. Някои от участниците в събитието дават екстравагантно пояснение за благосклонностите на доста българи към Москва: “Българите и руснаците са генетично по този начин конструирани, че възприемат околния свят по подобен метод ", споделя стара жена.
" Българите нямат визия каква е действителността в Русия "
Преди началото на съветската война в Украйна към 500 000 съветски туристи са посещавали България годишно, описват още немските публицисти. Основно на Черно море, където стотици хиляди жилища са благосъстоятелност на руснаци. Едва 20-30 хиляди руснаци обаче живеят в България непрекъснато.
Един от тях е Виктор Бакуревич, притежател на веригата магазини “Берьозка ". В родния си град Томск Бакуревич е работил като юрист. Докато не поема едно дело. “Имаше следствие против кмета на нашия град, бях част от екипа, който го защитаваше. Това беше политически заредено дело. Мога да кажа, че то ме прогони от Русия, тъй като още тогава, 2006-2007 година, разбрах накъде върви Русия. " И Бакуревич избира България. “Казват: “Кокошката не е птица, а България не е зад граница. " Без да желая да жегвам някого с тази смешка - има истина, защото България е доста сходна ", споделя предприемачът.
“В България носталгията към Съюз на съветските социалистически републики е доста огромна ", споделя още Бакуревич, до момента в който изяснява какъв е ползата към руките артикули в неговата верига магазини. Макар че множеството артикули в “Берьозка " през днешния ден идват от Украйна, Полша и балтийските страни.
“Българите нямат визия каква е действителността в Русия ", добавя предприемачът. “И до през днешния ден доста хора по някаква причина мислят, че тази война е оправдавана. " Затова от началото на експанзията Бакуревич уверено се ангажира против войната и в поддръжка на Украйна. “Често слушам, че съм предал страната си. Но това не е изменничество, а предпочитание да се опълчва на братоубийството и на унищожаването на цели градове. Против съм и съветски бойци да умират. " Сред служащите му са доста българи, руснаци и украинци. Проблеми сред тях няма.
“Хората, които са избягали, схващат доста добре от кого и за какво тази война е стартирана ", споделя Бакуревич.
Един противоречив монумент символизира разделянето в обществото
Репортажът приключва със конфликтите пред Паметника на Съветската войска в София на 9 май. На този ден там се виждат както български, по този начин и съветски и руски флагове. Едната група протестиращите скандира “червени отпадъци " и “тук не е Москва ", от другата страна се чува “победа " и “фашисти ".
“Чувствам жалост. Това са подвластни заболели хора, които се прекланят пред тези, които са упражнявали принуждение над тях. Или пък са прекомерно комплицирани поради пропагандата ", споделя пред “Дойчландфунк " общинската съветничка от “Демократична България " Марта Георгиева. Тя напомня, че монументът е издигнат през 1954 година, тъй че да е по-висок от всички здания на българските институции.
“Русия не е агресор. Русия пази съветското население в Украйна. Влиянието на Америка в цяла Европа води до съсипия ", споделя мъж от другия лагер. Пред паметника се появява и съветската посланичка Елеонора Митрофанова - в автомобил на “Мерцедес ".
Взето е решение от Столичния общински съвет паметникът да бъде демонтиран и подложен в Музея на социалистическото изкуство, описват създателите на репортажа. Но притежател на монумента е страната България. А тя от няколко години се ръководи главно от служебни държавни управления. Стабилни политически връзки не се виждат на хоризонта, а сбогуването със руския монумент е прощаване на части, обобщава немското публично радио.
Източник: " "
“През шпалир от възторг и цветя минават представителите на нашата велика братска страна, която е проляла кръвта си за България ", чуваме да споделя въодушевен дикторски глас.
Соцносталгия и благосклонности към тоталитаризма
Докато е част от Варшавски контракт, България получава заеми от Съветския съюз, благоприятни условия за обучение там и се трансформира в индустриална страна, чуваме още в репортажа. Особено възрастните хора в дребните обитаеми места си спомнят с носталгия за това време, означават създателите му. И посещават едно такова село в Пловдивско - Розовец, където в детайли им описват за историята на партизаните.
Някога селото е имало 4000 поданици, през днешния ден те са към 200, като множеството идват единствено през лятото.
“По време на социализма бяха построени 2500 заводи и предприятия, изнасяхме зеленчуци, зареждаме цяла Москва и Ленинград със зеленчуци. Продавахме и оръжия - в Африка, Латинска Америка ", споделя 83-годишният Дончо Фуклев.
Дончо е работил като авиоинженер в чужбина. В края на 1960-те е изпратен в Иран, след това в Югославия, Северна Африка, Азия. През 1990-те той става кмет на Розовец, повдигнат от Българска социалистическа партия. Фуклев не е обожател на демокрацията:
“Ние имаме потребност от бич, някои споделят даже тирания ". Макар да счита, че Русия е направила огромна неточност с нападението над Украйна, споделя, че не може да не помни обстоятелството, че два пъти “България е била освобождавана ".
" Велика братска страна, чиито герои проляха кръвта си за България "
Една година по-късно Тодор Живков ще предложи България да стане 16-тата република на Съюз на съветските социалистически републики, напомнят създателите на материала Дирк Ауер и Андреас Кунц. И акцентират: Култът за признателност към Русия бе безусловно циментиран освен в българския пейзаж - посредством многочислени монументи и съответните празници - само че и в главите на доста генерации българи.
Журналистите от “Дойчландфунк " пътуват до връх Шипка на 3 март. И срещат доста българи, които не крият благосклонностите си към Русия.
“Наблюдавам всеки ден паметника и се изпълвам с признателност към съветския народ ", споделя пред немската социална медия Десислава Петкова, която живее в малко село, покрай връх Шипка.
“Ние, българите, носим Русия в сърцето си ", добавя Рад Иванов. И повтаря добре познатите пропагандни тези на Кремъл: “Днешна Русия пази ползите си. Има едно военно обединяване, което е обкръжило Русия от всички страни. Русия е принудена да пази себе си и своите жители в Донецк. "
Авторите на репортажа напомнят, че по време на Народна република България в химна на страната е прибавен куплет, в който се загатва името не на българската столица, а на Москва.
Старата агентура е надълбоко проникнала в институциите и службите
През 2004 година България влезе в НАТО, през 2007 година - в Европейския съюз. Но същинска смяна на елитите по този начин и не се случи, изяснява Екатерина Бончева от Комисията по досиетата и напомня: “Какво се случва след преврата през 1944 година - съветници от Съюз на съветските социалистически републики идват. Тяхната задача е, изтъквам, “преустройството на структурите и активността на държавна сигурност и милицията по образеца на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ". Те провеждат процеси против опозицията ", споделя Бончева и добавя: “Всичко това към момента тежи върху българската история. "
Голяма част от досиетата на Държавна сигурност са унищожени от Българска комунистическа партия в последните дни на режима, припомня журналистката. Когато през 2006 година архивите са отворени, излиза наяве, че Държавна сигурност е проникнала като рак в самата тъкан на страната, изяснява Бончева. А защото в България не се стига до лустрация, доста някогашни сътрудници стартират да работят в новите служби. По-нататък Бончева споделя, че най-сериозният опит да бъдат прекратени тези връзки е било изгонването на 70 съветски дипломати и чиновници на посолството през юни 2022 година. Тя загатва и това, че доста хора на високи позиции у нас към момента имат контакти с съветските секрети служби. Сред тях и почитан натовски офицер от България, който беше махленски като разузнавач през март 2022 година.
" До ден-днешен не можем да се освободим "
Съветският архитектурен жанр от 1950-те години е забележим по фасадите на постройките на българската власт, означават от “Дойчландфунк ". Авторите на репортажа беседват и с журналиста Иво Инджев, който от години се бори против съветското въздействие в България:
“Виждате “Александър Невски " - един от знаците на съветското въздействие в България. Най-голямата православна катедрала на Балканите, кръстена на съветски светец, който няма нищо общо с българската история ", споделя Иво Инджев. " Руснаците се пробват принудително да русифицират и съветизират България след Втората международна война. И значително съумяват, споделя още журналистът. “До ден-днешен не можем да се освободим от това изцяло. "
Инджев споделя, че историята и нейното пояснение са в основата на проблемите на България. “На хората сполучливо беше втълпена тази мантра, че би трябвало да сме признателни на Русия без значение какво прави тя. "
“Тук има доста мощна съветска пета колона, която се пробва да отклони България от нейния път към Европа. С вътрешни сили, които са конфигурирали в последните десетилетия. Те са на всички места в българското общество ", предизвестява журналистът. Авторите на репортажа разискват с Инджев и съветската агитация и дезинформация, която се лее от екраните в България, в това число на публичните медии - сякаш под формата на показване на “другата позиция ". “Не може да има гледната точка на убийци и агресори. Тя не е законна ", изяснява Инджев. “Трябва ли България да бъде нападната от Русия, с цел да се разсънят българите и възприятието им за самозапазване? ", пита той.
Едностранчиво познаване на историята, дезинформация и слепота за пропагандата, както и широкоразпространено безпокойствие от навлизащия съвременен живот - това е миксът, който кара България да изпитва тази странна обич към Русия. Въпреки нея всички българи, които емигрират, избират Запада, акцентира Инджев.
Неутралитет, който пази ползите на Путин
Екипът на “Дойчландфунк " се среща и със Златомир Дьовленски, ръководител на Национално придвижване “Русофили " за град Пловдив. И припомня, че техният водач Николай Малинов е упрекнат в шпионаж в интерес на Русия. Дьовленски упорства, че главната им цел е да запазят културните и исторически връзки с Русия. Журналистите питат Дьовленски дали може да си русофил, само че да не подкрепяш Путин. “Лично аз съм го срещал това, само че не знам на какво се дължи ", дава отговор той.
Заедно с Дьовленски немските публицисти посещават митинг за “мир и неутралитет " в Града под тепетата. Там се вълнуват от тематика, която въобще не участва в политическия спор, само че циркулира в обществените мрежи - дали България би трябвало да прати свои бойци в Украйна. Други намерено оправдават съветската нападателна война.
“Ако украинците бяха прекратили подготовката за война и не се бяха подчинили на Запада, нямаше да се стигне дотук ", споделя мъж, който събира подписи за неутралитет на България. “За да оцелее Украйна, тя би трябвало да се раздели със своето марионетно държавно управление, на чийто връх стои Зеленски ", продължава той. Някои от участниците в събитието дават екстравагантно пояснение за благосклонностите на доста българи към Москва: “Българите и руснаците са генетично по този начин конструирани, че възприемат околния свят по подобен метод ", споделя стара жена.
" Българите нямат визия каква е действителността в Русия "
Преди началото на съветската война в Украйна към 500 000 съветски туристи са посещавали България годишно, описват още немските публицисти. Основно на Черно море, където стотици хиляди жилища са благосъстоятелност на руснаци. Едва 20-30 хиляди руснаци обаче живеят в България непрекъснато.
Един от тях е Виктор Бакуревич, притежател на веригата магазини “Берьозка ". В родния си град Томск Бакуревич е работил като юрист. Докато не поема едно дело. “Имаше следствие против кмета на нашия град, бях част от екипа, който го защитаваше. Това беше политически заредено дело. Мога да кажа, че то ме прогони от Русия, тъй като още тогава, 2006-2007 година, разбрах накъде върви Русия. " И Бакуревич избира България. “Казват: “Кокошката не е птица, а България не е зад граница. " Без да желая да жегвам някого с тази смешка - има истина, защото България е доста сходна ", споделя предприемачът.
“В България носталгията към Съюз на съветските социалистически републики е доста огромна ", споделя още Бакуревич, до момента в който изяснява какъв е ползата към руките артикули в неговата верига магазини. Макар че множеството артикули в “Берьозка " през днешния ден идват от Украйна, Полша и балтийските страни.
“Българите нямат визия каква е действителността в Русия ", добавя предприемачът. “И до през днешния ден доста хора по някаква причина мислят, че тази война е оправдавана. " Затова от началото на експанзията Бакуревич уверено се ангажира против войната и в поддръжка на Украйна. “Често слушам, че съм предал страната си. Но това не е изменничество, а предпочитание да се опълчва на братоубийството и на унищожаването на цели градове. Против съм и съветски бойци да умират. " Сред служащите му са доста българи, руснаци и украинци. Проблеми сред тях няма.
“Хората, които са избягали, схващат доста добре от кого и за какво тази война е стартирана ", споделя Бакуревич.
Един противоречив монумент символизира разделянето в обществото
Репортажът приключва със конфликтите пред Паметника на Съветската войска в София на 9 май. На този ден там се виждат както български, по този начин и съветски и руски флагове. Едната група протестиращите скандира “червени отпадъци " и “тук не е Москва ", от другата страна се чува “победа " и “фашисти ".
“Чувствам жалост. Това са подвластни заболели хора, които се прекланят пред тези, които са упражнявали принуждение над тях. Или пък са прекомерно комплицирани поради пропагандата ", споделя пред “Дойчландфунк " общинската съветничка от “Демократична България " Марта Георгиева. Тя напомня, че монументът е издигнат през 1954 година, тъй че да е по-висок от всички здания на българските институции.
“Русия не е агресор. Русия пази съветското население в Украйна. Влиянието на Америка в цяла Европа води до съсипия ", споделя мъж от другия лагер. Пред паметника се появява и съветската посланичка Елеонора Митрофанова - в автомобил на “Мерцедес ".
Взето е решение от Столичния общински съвет паметникът да бъде демонтиран и подложен в Музея на социалистическото изкуство, описват създателите на репортажа. Но притежател на монумента е страната България. А тя от няколко години се ръководи главно от служебни държавни управления. Стабилни политически връзки не се виждат на хоризонта, а сбогуването със руския монумент е прощаване на части, обобщава немското публично радио.
Източник: " "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ