Бургаско планинско село на 10 минути от Черно море е било и турско, и гръцко
Село Кости се намира на към 55 км юг-югоизточно от центъра на Бургас, към 13 км югозападно от общинския център Царево и към 23 км изток-североизточно от град Малко Търново. Разположено е в югоизточната част на странджанския планински рид Босна, в ограничаващата рида от юг котловина на река Велека, край левия (северния) бряг на реката. Надморската височина в центъра на селото е към 27 метра, а преобладаващият надолнище на терена е на юг.
Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87).
Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция.
Село Кости е в обсега на Природен парк " Странджа “. През Кости е минавал остарелият път от Малко Търново за Василико и за Ахтопол.
Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., понижава до 700 към 1985 г. и 187 (по настоящата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на популацията към 1 февруари 2011 г., от обща бройка 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към " българска “ етническа група, за 9 – към " ромска “ и за 6 – " не дали отговор “.
В покрайнините на селото има следи от металургична активност. Засвидетелствани са огромен могилен некропол с 15 могили, ситуирани южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.
Най-ранното писано удостоверение за селото е в турски указател от 1488 г. Селото попада и в данъчен указател на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия.
През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се загатва като " гръцко село “. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.
По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – по този начин да вземем за пример гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, най-вече от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други.
Добрите условия в долината на Велека дават опция на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното именито изобилие е намирало израз в преданието за многочислените орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.
В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е последна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност. През 2004 г. е закрито главното учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий “ в Кости.
Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предходните му поданици. Този жанр жилищна архитектура е прочут единствено в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са прекомерно просторни по размери, двукатни – изпод с обор, обковани с груби дъбови дъски, с необятни одъри, само че без прозорци, по тази причина са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветяване се е осигурявало от покрива с " преносима керемида “.
Костѝ е едно от странджанските села, фамозни със своите нестинари. Тук и през днешния ден могат да се видят зрелищните и загадъчни антични обреди – ритуалните " игри върху огън “, които са непокътнати само в този завършек на Странджа. Странните танци се правят годишно от незапомнени времена от така наречен нестинари.
В началото на XIX в. в селото към момента има поданици, които да се самоопределят като българи, за разлика от края на същия век, когато цялото село се смята за гръцко.
Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87).
Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция.
Село Кости е в обсега на Природен парк " Странджа “. През Кости е минавал остарелият път от Малко Търново за Василико и за Ахтопол.
Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., понижава до 700 към 1985 г. и 187 (по настоящата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на популацията към 1 февруари 2011 г., от обща бройка 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към " българска “ етническа група, за 9 – към " ромска “ и за 6 – " не дали отговор “.
В покрайнините на селото има следи от металургична активност. Засвидетелствани са огромен могилен некропол с 15 могили, ситуирани южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.
Най-ранното писано удостоверение за селото е в турски указател от 1488 г. Селото попада и в данъчен указател на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия.
През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се загатва като " гръцко село “. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.
По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – по този начин да вземем за пример гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, най-вече от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други.
Добрите условия в долината на Велека дават опция на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното именито изобилие е намирало израз в преданието за многочислените орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.
В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е последна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност. През 2004 г. е закрито главното учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий “ в Кости.
Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предходните му поданици. Този жанр жилищна архитектура е прочут единствено в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са прекомерно просторни по размери, двукатни – изпод с обор, обковани с груби дъбови дъски, с необятни одъри, само че без прозорци, по тази причина са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветяване се е осигурявало от покрива с " преносима керемида “.
Костѝ е едно от странджанските села, фамозни със своите нестинари. Тук и през днешния ден могат да се видят зрелищните и загадъчни антични обреди – ритуалните " игри върху огън “, които са непокътнати само в този завършек на Странджа. Странните танци се правят годишно от незапомнени времена от така наречен нестинари.
В началото на XIX в. в селото към момента има поданици, които да се самоопределят като българи, за разлика от края на същия век, когато цялото село се смята за гръцко.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ