Икономист: Лихвите в България по левовете са по-ниски от лихвите в еврозоната по евро
С влизането на България в еврозоната ще се стабилизират всички действия в стопанската система. Това ще повлияе удобно и върху пазарите на недвижими парцели. Лихвите в България по левовете са по-ниски от лихвите в еврозоната по евро. Това последователно ще се трансформира във времето, тъй че да имат опция всички пазарни участници да се приспособяват. Това сподели за предаването “България, Европа и светът на фокус " по Радио “Фокус " икономистът Румен Гълъбинов.
Според него не може да се каже, че повишаването на парцелите след влизането ни в Еврозоната ще бъде с към 20%. Има доста други фактори, които въздействат като политиката по приходите. Би следвало приходите и покупателната дарба на българското население да се усилват за всичко, в това число в вложения в недвижими парцели и други активи. “Не се наемам с точна цифра за изменение цените на парцелите. Можем да се съпоставим с други страни от Централна и Източна Европа, когато те са влизали в Еврозоната с цел да кажем и какво би се получило в България ", изясни Румен Гълъбинов.
“Банковият бранш се приготвя за влизане в еврозоната през идната година или най-късно 2026 година В бранша текат мероприятия по подготовка и промени на техните административни, организационни и други системи, както и на методът на работа. Подготвят се да се приспособяват и банкови и небанкови финансови институции. Важно е да има акомодация на всички бизнеси и на жителите най-много. Необходимо е популацията да е добре осведомено, да знае какви са резултатите, изгодите, и хората да са уверени, че това е вярно решение. Информационната и разяснителната акция да бъде ориентирана към всички пазарни участници и популацията, да се реализира непрекъсната противоположна връзка с отговори и решения на изникващи въпроси и обстановки ", акцентира икономистът.
Ако третото тримесечие България регистрира още по-ниска инфлация, която да дава отговор на Маастрихтските критерии за инфлация може да се изиска ексклузивен конвергентен отчет, направен от Еврокомисията и Европейската централна банка, които да установяват отговаряме ли на този критерии. И в случай че има позитивно мнение, тогава да се дефинира точна дата и да бъде спазено 1 юли 2025 година или най-късно 01 януари 2026 година, разяснява Румен Гълъбинов.
България би трябвало да одобри и съпътстващите документи, свързани със Закона за еврото, да дава отговор юридически на всички условия за приемане на еврото. Според него инфлацията ще продължи да пада и имаме действителни шансове да отчетем инфлация, която да дава отговор на Маастихсткия аршин. Това би могло да се случи в третото или четвъртото тримесечие до края на годината с една устойчива вероятност в бъдеще. “Еврозоната си е сложила задача да смъкна инфлацията на 2% годишно, това изискване ще се извърши последваща година за страните, които към този момент са в Еврозоната. Ние имаме шансът пък да осъществим критерия за участие в Еврозоната ", заключи Румен Гълъбинов.
Според него не може да се каже, че повишаването на парцелите след влизането ни в Еврозоната ще бъде с към 20%. Има доста други фактори, които въздействат като политиката по приходите. Би следвало приходите и покупателната дарба на българското население да се усилват за всичко, в това число в вложения в недвижими парцели и други активи. “Не се наемам с точна цифра за изменение цените на парцелите. Можем да се съпоставим с други страни от Централна и Източна Европа, когато те са влизали в Еврозоната с цел да кажем и какво би се получило в България ", изясни Румен Гълъбинов.
“Банковият бранш се приготвя за влизане в еврозоната през идната година или най-късно 2026 година В бранша текат мероприятия по подготовка и промени на техните административни, организационни и други системи, както и на методът на работа. Подготвят се да се приспособяват и банкови и небанкови финансови институции. Важно е да има акомодация на всички бизнеси и на жителите най-много. Необходимо е популацията да е добре осведомено, да знае какви са резултатите, изгодите, и хората да са уверени, че това е вярно решение. Информационната и разяснителната акция да бъде ориентирана към всички пазарни участници и популацията, да се реализира непрекъсната противоположна връзка с отговори и решения на изникващи въпроси и обстановки ", акцентира икономистът.
Ако третото тримесечие България регистрира още по-ниска инфлация, която да дава отговор на Маастрихтските критерии за инфлация може да се изиска ексклузивен конвергентен отчет, направен от Еврокомисията и Европейската централна банка, които да установяват отговаряме ли на този критерии. И в случай че има позитивно мнение, тогава да се дефинира точна дата и да бъде спазено 1 юли 2025 година или най-късно 01 януари 2026 година, разяснява Румен Гълъбинов.
България би трябвало да одобри и съпътстващите документи, свързани със Закона за еврото, да дава отговор юридически на всички условия за приемане на еврото. Според него инфлацията ще продължи да пада и имаме действителни шансове да отчетем инфлация, която да дава отговор на Маастихсткия аршин. Това би могло да се случи в третото или четвъртото тримесечие до края на годината с една устойчива вероятност в бъдеще. “Еврозоната си е сложила задача да смъкна инфлацията на 2% годишно, това изискване ще се извърши последваща година за страните, които към този момент са в Еврозоната. Ние имаме шансът пък да осъществим критерия за участие в Еврозоната ", заключи Румен Гълъбинов.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ