Кмет за пример: Знакови обекти в Пловдив са разкрити по негово време
Разкриването на археологията на Пловдив стартира по времето на кмета Диран Парикян, заяви в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " историкът Видин Сукарев, от РИМ " Пловдив ". " Естествено, можем да кажем, че още преди Парикян е имало археологически разкрития, през годините след Освобождението. Но редовно археологически изследвания стартират да се вършат от 50-те години нататък. Изобщо, тогавашната тоталитарна страна е полагала не малко усилия за това, въпреки че една част от тях не са били в напълно вярна тенденция ", уточни Сукарев.
По думите му, Старият Пловдив придобива статута си на по-специално място, на " архитектурно-музеен квартал " с едно Постановление от 22 май 1956 година Тогава стартират по-целенасочени реставрационни действия, в това число и археологически такива. През 60-те години те се задълбочават, само че най-вече са дейностите през 70-те и при започване на 80-те години.
" Например, през 70-те години са разкрити най-знаковите обекти като Римския стадион, Античния спектакъл, Източната врата, също по този начин археологията, към пощата, или “Форума ", Базиликите, подлезите. Тези разкрития в действителност са действително и поради множеството строителни действия, които се подхващат на необятен фронт през 70-те и 80-те години, по времето отново на Парикян и на Христо Мишев, които фактически имат доста сериозна роля в това отношение, не инцидентно Пловдив получава Международна европейска премия за запазване на културното завещание през 1979 година ", описа Видин Сукарев.
" Пише се, че тази премия е на Стария Пловдив, само че в действителност тя не е на Стария Пловдив, тя е на Община Пловдив, пък Старият Пловдив е повода да бъде дадена тази премия. За страдание обаче, моите старания по този начин и не могат да се увенчаят с триумф да се разбере къде е отишъл този златен орден, никой не може да каже. Той е присъден по времето на Парикян, а по времето на Христо Мишев е признат ", добави историкът.
По думите му, Старият Пловдив придобива статута си на по-специално място, на " архитектурно-музеен квартал " с едно Постановление от 22 май 1956 година Тогава стартират по-целенасочени реставрационни действия, в това число и археологически такива. През 60-те години те се задълбочават, само че най-вече са дейностите през 70-те и при започване на 80-те години.
" Например, през 70-те години са разкрити най-знаковите обекти като Римския стадион, Античния спектакъл, Източната врата, също по този начин археологията, към пощата, или “Форума ", Базиликите, подлезите. Тези разкрития в действителност са действително и поради множеството строителни действия, които се подхващат на необятен фронт през 70-те и 80-те години, по времето отново на Парикян и на Христо Мишев, които фактически имат доста сериозна роля в това отношение, не инцидентно Пловдив получава Международна европейска премия за запазване на културното завещание през 1979 година ", описа Видин Сукарев.
" Пише се, че тази премия е на Стария Пловдив, само че в действителност тя не е на Стария Пловдив, тя е на Община Пловдив, пък Старият Пловдив е повода да бъде дадена тази премия. За страдание обаче, моите старания по този начин и не могат да се увенчаят с триумф да се разбере къде е отишъл този златен орден, никой не може да каже. Той е присъден по времето на Парикян, а по времето на Христо Мишев е признат ", добави историкът.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ