Проучването на археологията, изникнала под Бетонния мост в Пловдив приключи.

Проучването на археологията, изникнала под Бетонния мост в Пловдив завърши. Интервю в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с археолога Петър Зидаров, началник на разкопките там.

Завършихте ли изследването под Бетонния мост, господин Зидаров? 

Ами завърши, да.

Всичко завърши и към този момент не сте на обекта?

Да.

А можем ли, в този момент на финала, да обобщим какво последно се оказа, че разкрихте там?

Нищо повече от това, което и преди съм казвал, че имаме - постройка и гробове. За функционалностите на постройката още обмисляме и за хронологията надлежно. Трябва да се почистят монетите, които са датиращи от гробовете, тъй като са горели и нищо не се схваща, би трябвало да се мине през реституция.

Но каква е била, въпреки всичко, тази постройка - частна, или някаква религиозна постройка? Казвате, че занапред ще се прецизира?

Да, има причини в изгода и на двете благоприятни условия и ни би трябвало малко време да го помислим и да гледаме деликатно. Пак споделям, не са минали през консервация,  реституция и разчистване находките. Реално има какво да се чака като изненади към момента.

Защото видях, че някои към този момент са изписали, че било вила на богат човек.

На всеки му се желае да има последната дума и резултат, само че в науката, и изключително в археологията, се желае време, желае се време, с цел да може човек да огледа всички вероятни гледни точки.

Всъщност даже датировката още не е конкретизирана, по този начин ли?

Да, по тази причина споделяме в необятни граници II-III век, тъй като ние имаме три-четири етапи там на обитаване и на погребвания. Знаем, че са в границите на тези два века, II-III век, само че по-конкретни дати ще станат ясни по-нататък.

За тази пещ, за нея най-малко ясни ли са нещата, която намерихте? Какво е било предназначението й?

Ние намерихме горивната камера. В горната част, където е функционирала като пещ, не намираме нищо. Допускаме, съгласно размерите й и устройството, че е пещ като тухларна, за строителна керамика, и по този начин. Но нямаме такава безусловно прилика към този момент известна, би трябвало също да се консултираме със експерти по тези пещи. И надлежно, тъй като нямаше никакъв датиращ материал вътре в нея, като археологически находки, вероятно ще търсим благоприятни условия за датиране посредством метода на радио-въглеродния разбор и други благоприятни условия.

А и за кладенеца несъмнено по същия метод стоят нещата, или?

Кладенецъттам го демонтирахме също. В него, в най-долната му част, се откриха съдове, които още не са измити и реставрирани. Открихме и една желязна структура, която доста наподобява, на пръв взор при все, че е доста корозирала, може да бъде или седалка на каляска или сгъваемо столче, курулски стол се споделя, само че също е належащо да се извърши консервация и реституция преди да сме сигурни върху интерпретацията, тъй като е доста корозирало парче метал, което мъчно се разпознава.

Да, а в този момент всичко това, което може да се демонтира и да се вземе, къде ще бъде показано то, къде ще бъде експонирано?

По принцип всичките находки ще отидат в музея в Пловдив, Археологическия музей. А в всяка година, във втората седмица на февруари, по случай Деня на археолога, който е 14 февруари, също като Трифон Зарезан и Валентин, се прави една галерия в София с най впечатляващите находки от миналата година. Така че идната година чакаме на 14 февруари, като се открива тази галерия, да има една витринка с някои от нещата, които са от нашите разкопки, както и постери с информация се показват. А пък по-късно е доста евентуално, когато завърши тази краткотрайна галерия, в Пловдивския музей да се направи такава галерия за обществеността. Такива са към този момент концепциите.

Все отново да кажем, каква му е ориста на този обект? Какво ще се случи с него?

Ние приключихме с разкопките в период по този начин, както ни бяха предписани, и в този момент сега ориста му се взема решение от една междуведомствена комисия, която към момента заседава и взима решение за ориста на обекта.

Но то няма доста разновидности. Няма по какъв начин да бъде преместена линията.

Да, няма по какъв начин да бъде преместена линията. Също по този начин се обсъждаха разновидности за това да бъде по някакъв метод експонирано на място, под стъкло, или нещо сходно. Но в случай, че минават непрекъснато влакове, отново не ми се вижда изключително реалистично.

Т.е. разисква се и подобен вид, по този начин ли? Но кой ще го гледа там, откъдето минава линията?

Не е нещо, което да е одобрено и признато, импровизирано е.

Трябва да се промени цялото трасе, а то няма по какъв начин да стане.

Не, няма да се трансформира трасето. Търсят се разновидности по най-щадяща и модерна технология да се консервира на място и да се резервира за идващите генерации. А пък резултатите, които сме получили, ще се опитаме да ги покажем. Да, също по този начин се разисква вид и да създадем галерия, в това число с макети триизмерни във фоайето на жп гара Пловдив, на Централна гара. Така, че една част, като гласност, като памет, да се резервира информацията и да се показа на обществеността, хората да знаят кое какво е.

А другояче, вие сте се изнесли, работата на строителите на моста там си продължава. 

Вече не пречим на никого, да.

А по кое време се чака да знаем дефинитивно какво тъкмо е било там?

Ами да, следва ни работа, за която не са планувани бюджети, нормално тези пари ги плануват единствено за теренната работа.

Т.е. и от това  сте подвластни?

Така че полека-лека, в нашето свободно време ще го свършим. Имаме един период по принцип, до началото на идната година, когато се прави една годишна конференция, на която се регистрират всичките разкопки от тази година. Това е един период, в който би трябвало да си свършим работата и да представим подготвени резултати.

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.