Цялото небе бе осветено от пожарите на Пловдив: Най-силното земетресение от всички, известни в България дотогава
През 1928 година сред 14 и 25 април е имало три мощни трусове с магнитуд от 5,7 до 7,1 по Рихтер в Пловдивския сеизмичен регион.
Катастрофата стартира на 14 април. Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил опустошен.
След трусoвете доста хора живеят и спят навън - в палатки от черги. В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът " Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население.
Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите.
Ето реакциите в света на станалите у нас трусове в своя бюлетин “Преглед на непознатия щемпел ", извадени от Българска телеграфна организация:
Холандски щемпел
“Алх. Ханцелсвлад " /25 април 1928 г./ написа: Ужасно злощастие е поразило България. Едно пагубно земетресение е постигнало някогашната Източна Румелия. Големи опустошения са породени в остарялата столица на тази провинция и в покрайнините.
Не е допустимо да съставим още ясно зрелище за размера на нещастието, само че получените сведения за ситуацията на засегнатите области демонстрират към този момент, че българския народ и държавното управление ще се намерят пред огромно усложнение, с цел да могат да облекчат най-тежките премеждия и да преодолеят и предотвратят по-лоши последици от страшния удар, който природата нанася на страната, която така и така изнемогваше под непостижимите тежести, оставени ѝ от войните, които работливия селски народ се мъчеше да преодолее с рядка сила. (…) И в другите европейски страни би трябвало да не се изпуска из пред тип, че потребността и мизерията, породени от земетресението в най-богатите области на страната, са в положение да имат политически последици за Балканите.
Миналото демонстрира, че в тези области бежанците и бездомниците стават елементарно плячка на пропагандатори, които посредством разстройване на умирението и успокоението на Балканите, се стараят да реализират своите политически цели.
Ето за какво и за мира на Балканите е от огромно значение да не се откаже на българското държавно управление поддръжка и подпомагане в тежката задача, която му следва - облекчение на най-голямата потребност на популацията и възобновяване грамадните загуби, породени от естествената буря, загуби, които се усилват всекидневно, защото трусовете към момента и още не са престанали.
Английски щемпел
“Манчестър Гардиън " /25 април 1928 г./ на уводно място написа: Каквато и да е тяхната причина, балканските трусове по брой и по мощ се отличават от ония, на които Европа е привикнала. Разбира се, всеки е податлив да счита своите произшествия по-големи, само че даже и по този начин да е, картините на пловдивската злополука припомнят опустошения, като ония, от които пострада Япония…
Н. В. Царят за земетресението
“Таймс " /26 април 1928 година / в преписка от София написа: Цар Борис прекара последните пет дни сред жителите на опустошената от (…) земетресения област, като откри размера на злополуката и взема интензивно присъединяване в устройството на помощни ограничения. В диалог с (...) сътрудник, Царят съобщи усещанията си от своята обиколка измежду тия подиуми на съсипии и разрушения. Той е взел близо 700 км с автомобил, разгледал е всички места, наранени от трусовете и е изумен от размера на злополуката в Южна България.
Положението на Пловдив е по-сериозно от това на Чирпан и Борисовград и земетресението е най-силното от всички, известни в България. В Папазли (дн. с. Поповица - бел. ред.) един влак (влак - бел. ред.), който минавал по времето на земетресението, се е избавил по едно знамение от злополука, защото той преди малко минал моста над Марица, преди последният да потъне с 80 см в резултат на труса... Имало е и доста други щастливи отървания. Броят на жертвите, въпреки и огромен, е дребен спрямо материалните вреди, които в този момент публично са оценени на 3 100 000 лири.
Негово Величество обаче се опасява, че броят на жертвите ще се усили по-късно. Това ме безпокои най-вече, сподели Цар Борис, тъй като аз видях популацията да живее измежду руините, без заслон и храна, и заради това изложено на най-големи рискове под дъжда, който вали от няколко дни.
Аз открих доста заболели в градовете и селата и по отношение на това не мога да не призная мъдростта на решението, взето от Италианския червен кръст, който в своите старания да ни помогне е почнал с изпращането на палатки, които са така нужни за опазване здравето на оживелите. Ние би трябвало да организираме помощни служби бързо, добави той, и аз към този момент приказвах обстойно с моя министър-председател, тъй като дъждовете ще довършат работата на земните земетресения и ще доразрушат останалите къщи, изключително в селата, където те нормално са издигнати от кирпич.
Освен това дъждът ще съсипе запасите от зърнени храни, останали в засегнатата област. Правителството и съществуващите организации ще създадат всичко допустимо, с цел да облекчат страданията на популацията, само че размера на злополуката е такава, че единствено източниците на страната не ще бъдат задоволителни. Затова ние посрещаме с усеща на най-дълбока благодарност помощта, която ни се изпраща от чужбина.
Румънския щемпел
Нещастието в България
“Нямул Романеск " /29 април 1928 г./ помества на уводно място следната публикация от професор Йорга: Една обширна област от България бе жертва на едно от най-ужасните трусове, които е запомнил югоизтока на Европа. Може би единствено то, сходно на това, което унищожи зидовете на Галиполи, и разреши преди 600 години настаняването на турците в този град. Три града или градчета са през днешния ден разрушени и десетки хиляди хора не знаят къде да намерят сигурност и заслон. Това голямо злощастие на всички места разсъни възприятие на жал.
От славянските страни, като Югославия и Полша, пристигнаха утешителни думи, пари в помощи. (…) Дойде време да си помислим и ние за нашия честен дълг. Каквото и да е било сред съседи, те остават съседи, с които ни свързват толкоз мемоари около толкоз ползи. И едно цяло население неведнъж няма нищо общо с политиката на едно или повече държавни управления. Както и да е, ние би трябвало да помогнем с пари или с самун. Червеният кръст и държавното управление имат преди всичко думата.
Италиански щемпел
Италианската помощ
“Джиорнале Д’Италия " /Рим, 1 май 1928 г./ написа: Шефът на държавното управление се разпореди да се отпусне сумата един милион лири в интерес на потърпевшите от земетресението в България, също такава сума в интерес на потърпевшите в Гърция. Веднага след приемането на телеграфическите сведения от България и Гърция за станалите там трусове, шефът на държавното управление заповяда неотложно на председателството на Италианския червен кръст да изпрати материали и личен състав в двете така тежко наранени страни.
Следствие постигането на съглашение по телеграфа с председателството па Българския червен кръст, на 20 април т.г. една задача на Италианския червен кръст под управлението на капитан Вила, отпътува от Милано за България, отнасяйки със себе си една огромна полска болница със 100 кревати... Множество палатки-павилиони и големи количества платнища, вълнени покривки, кухни, готварски принадлежности и прочие попълниха първата пратка, която стигна в София на 23 април. На 24 април от Рим и Милано се изпратиха за България санитарни материали и доста хранителни муниции, консервирано месо, сухари, ориз и прочие за разпределяне на популацията от потърпевшата област.
Центърът на италианската задача е в Борисовград. От там се изпращат помощи към Пловдив, където както се знае, се намират голям брой наши съотечественици и към С. Загора и Хасково…
Английски щемпел
Българското земетресение
“Манчестър Гардиън " /1 май 1928 г./ печати следното писмо от Хилда Кларк под горния надпис: Връщайки се предходната вечер от България, аз виждам, че британските вестници наподобява да са дали доста по-малка гласност на обстоятелствата от страшните резултати на земетресението там, в сравнение с нещастието в Гърция. Естествено е, че повече внимание ще се обръща на страната, която е по-добре позната на британския народ, само че аз съм сигурна, че в случай че се схване размерът на злополуката в България, би имало съчувствия в практическа форма за потърпевшите. (…)
Аз прекарах нощта, когато стана втория мощен трус, в един дребен град покрай Пловдив. Наистина, ние бяхме отвън централната зона и къщи не се унищожиха, само че ударите бяха мощни и тревожни със своето постоянно повторение. Цялото небе бе осветено от пожарите на Пловдив. Не мога да опиша куража и бодростта на популацията, добротата на хората един към други и тяхното отлично поведение. Следния ден ние чухме същото за ония, при които тестването е било по-голямо. Веднага на сутринта помощни групи, в това число доктори, бяха проведени и изпратени в камиони към градовете, които бяха потърпевши.
Телефонистите стояха безстрашно на своите постове в зданията, които можеха всеки миг да се строполят върху им, с цел да дадат сведенията, нужни за вярното ориентиране на помощта и нямаше липса на доброволци, подготвени да отидат на най-опасните места. Първата ни мисъл през тази странна нощ на открито бе за щастливата орис да имаме хубаво време. Уви!
Това не търпя доста и пороен дъжд валя трийсет часа наред и отново стартира още веднъж. В страната има малко палатки. Набързо бяха събрани дъски за градеж на бараки, само че защото трусовете продължаваха, даже къщите, които не бяха разрушени не можеха да служат и би трябвало да имаше 150 хиляди души без заслон. Без друго ще има по-голяма смъртност от стоенето навън, в сравнение с от падащите къщи, в случай че не се изпрати бързо помощ.
Аз чух доста изрази за признателност за парите, които постъпиха незабавно от Американския червен кръст, от Югославия и от Италия, от фонда " Спасете децата " и от сдружението на приятелите в Англия; само че за злополука от подобен мащаб - нужно е доста повече. (…) Сами българите се заловиха за работа незабавно, с цел да събират пари в София и да намерят материали за бараките. Малката войска и полицията се употребяват, доколкото е допустимо, подпомагани от хората, които в България по закона би трябвало да отбиват трудова тегоба.
Един отряд скаути отпътува незабавно със своята кухня, с цел да готви ястие на бедните в един град. Представителите на фонда " Спасете децата " - една жена с огромна умелост в организацията на помощи, се грижи за децата в други градове, съгласно помощите. Ако вашите читатели се отзоват на апела, аз съм уверена, че тя ще избави живота на стотици. България бе в огромни стопански усложнения заради грижата да настани огромен брой бежанци, а репарационните заплащания са едно тежко задължение върху нея. (...)
Нейният народ прави всичко, с цел да си помогне самичък и не е седнал да плаче за помощ или съжаление; само че земетресението е разрушило скъпи заводи и развалило реколтата в нейните най-плодородни окръзи и изгледите за бъдещето са съвсем толкоз неприятни, колкото ситуацията на бездомните хора на дъжда, в случай че изтощението.
Катастрофата стартира на 14 април. Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил опустошен.
След трусoвете доста хора живеят и спят навън - в палатки от черги. В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът " Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население.
Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите.
Ето реакциите в света на станалите у нас трусове в своя бюлетин “Преглед на непознатия щемпел ", извадени от Българска телеграфна организация:
Холандски щемпел
“Алх. Ханцелсвлад " /25 април 1928 г./ написа: Ужасно злощастие е поразило България. Едно пагубно земетресение е постигнало някогашната Източна Румелия. Големи опустошения са породени в остарялата столица на тази провинция и в покрайнините.
Не е допустимо да съставим още ясно зрелище за размера на нещастието, само че получените сведения за ситуацията на засегнатите области демонстрират към този момент, че българския народ и държавното управление ще се намерят пред огромно усложнение, с цел да могат да облекчат най-тежките премеждия и да преодолеят и предотвратят по-лоши последици от страшния удар, който природата нанася на страната, която така и така изнемогваше под непостижимите тежести, оставени ѝ от войните, които работливия селски народ се мъчеше да преодолее с рядка сила. (…) И в другите европейски страни би трябвало да не се изпуска из пред тип, че потребността и мизерията, породени от земетресението в най-богатите области на страната, са в положение да имат политически последици за Балканите.
Миналото демонстрира, че в тези области бежанците и бездомниците стават елементарно плячка на пропагандатори, които посредством разстройване на умирението и успокоението на Балканите, се стараят да реализират своите политически цели.
Ето за какво и за мира на Балканите е от огромно значение да не се откаже на българското държавно управление поддръжка и подпомагане в тежката задача, която му следва - облекчение на най-голямата потребност на популацията и възобновяване грамадните загуби, породени от естествената буря, загуби, които се усилват всекидневно, защото трусовете към момента и още не са престанали.
Английски щемпел
“Манчестър Гардиън " /25 април 1928 г./ на уводно място написа: Каквато и да е тяхната причина, балканските трусове по брой и по мощ се отличават от ония, на които Европа е привикнала. Разбира се, всеки е податлив да счита своите произшествия по-големи, само че даже и по този начин да е, картините на пловдивската злополука припомнят опустошения, като ония, от които пострада Япония…
Н. В. Царят за земетресението
“Таймс " /26 април 1928 година / в преписка от София написа: Цар Борис прекара последните пет дни сред жителите на опустошената от (…) земетресения област, като откри размера на злополуката и взема интензивно присъединяване в устройството на помощни ограничения. В диалог с (...) сътрудник, Царят съобщи усещанията си от своята обиколка измежду тия подиуми на съсипии и разрушения. Той е взел близо 700 км с автомобил, разгледал е всички места, наранени от трусовете и е изумен от размера на злополуката в Южна България.
Положението на Пловдив е по-сериозно от това на Чирпан и Борисовград и земетресението е най-силното от всички, известни в България. В Папазли (дн. с. Поповица - бел. ред.) един влак (влак - бел. ред.), който минавал по времето на земетресението, се е избавил по едно знамение от злополука, защото той преди малко минал моста над Марица, преди последният да потъне с 80 см в резултат на труса... Имало е и доста други щастливи отървания. Броят на жертвите, въпреки и огромен, е дребен спрямо материалните вреди, които в този момент публично са оценени на 3 100 000 лири.
Негово Величество обаче се опасява, че броят на жертвите ще се усили по-късно. Това ме безпокои най-вече, сподели Цар Борис, тъй като аз видях популацията да живее измежду руините, без заслон и храна, и заради това изложено на най-големи рискове под дъжда, който вали от няколко дни.
Аз открих доста заболели в градовете и селата и по отношение на това не мога да не призная мъдростта на решението, взето от Италианския червен кръст, който в своите старания да ни помогне е почнал с изпращането на палатки, които са така нужни за опазване здравето на оживелите. Ние би трябвало да организираме помощни служби бързо, добави той, и аз към този момент приказвах обстойно с моя министър-председател, тъй като дъждовете ще довършат работата на земните земетресения и ще доразрушат останалите къщи, изключително в селата, където те нормално са издигнати от кирпич.
Освен това дъждът ще съсипе запасите от зърнени храни, останали в засегнатата област. Правителството и съществуващите организации ще създадат всичко допустимо, с цел да облекчат страданията на популацията, само че размера на злополуката е такава, че единствено източниците на страната не ще бъдат задоволителни. Затова ние посрещаме с усеща на най-дълбока благодарност помощта, която ни се изпраща от чужбина.
Румънския щемпел
Нещастието в България
“Нямул Романеск " /29 април 1928 г./ помества на уводно място следната публикация от професор Йорга: Една обширна област от България бе жертва на едно от най-ужасните трусове, които е запомнил югоизтока на Европа. Може би единствено то, сходно на това, което унищожи зидовете на Галиполи, и разреши преди 600 години настаняването на турците в този град. Три града или градчета са през днешния ден разрушени и десетки хиляди хора не знаят къде да намерят сигурност и заслон. Това голямо злощастие на всички места разсъни възприятие на жал.
От славянските страни, като Югославия и Полша, пристигнаха утешителни думи, пари в помощи. (…) Дойде време да си помислим и ние за нашия честен дълг. Каквото и да е било сред съседи, те остават съседи, с които ни свързват толкоз мемоари около толкоз ползи. И едно цяло население неведнъж няма нищо общо с политиката на едно или повече държавни управления. Както и да е, ние би трябвало да помогнем с пари или с самун. Червеният кръст и държавното управление имат преди всичко думата.
Италиански щемпел
Италианската помощ
“Джиорнале Д’Италия " /Рим, 1 май 1928 г./ написа: Шефът на държавното управление се разпореди да се отпусне сумата един милион лири в интерес на потърпевшите от земетресението в България, също такава сума в интерес на потърпевшите в Гърция. Веднага след приемането на телеграфическите сведения от България и Гърция за станалите там трусове, шефът на държавното управление заповяда неотложно на председателството на Италианския червен кръст да изпрати материали и личен състав в двете така тежко наранени страни.
Следствие постигането на съглашение по телеграфа с председателството па Българския червен кръст, на 20 април т.г. една задача на Италианския червен кръст под управлението на капитан Вила, отпътува от Милано за България, отнасяйки със себе си една огромна полска болница със 100 кревати... Множество палатки-павилиони и големи количества платнища, вълнени покривки, кухни, готварски принадлежности и прочие попълниха първата пратка, която стигна в София на 23 април. На 24 април от Рим и Милано се изпратиха за България санитарни материали и доста хранителни муниции, консервирано месо, сухари, ориз и прочие за разпределяне на популацията от потърпевшата област.
Центърът на италианската задача е в Борисовград. От там се изпращат помощи към Пловдив, където както се знае, се намират голям брой наши съотечественици и към С. Загора и Хасково…
Английски щемпел
Българското земетресение
“Манчестър Гардиън " /1 май 1928 г./ печати следното писмо от Хилда Кларк под горния надпис: Връщайки се предходната вечер от България, аз виждам, че британските вестници наподобява да са дали доста по-малка гласност на обстоятелствата от страшните резултати на земетресението там, в сравнение с нещастието в Гърция. Естествено е, че повече внимание ще се обръща на страната, която е по-добре позната на британския народ, само че аз съм сигурна, че в случай че се схване размерът на злополуката в България, би имало съчувствия в практическа форма за потърпевшите. (…)
Аз прекарах нощта, когато стана втория мощен трус, в един дребен град покрай Пловдив. Наистина, ние бяхме отвън централната зона и къщи не се унищожиха, само че ударите бяха мощни и тревожни със своето постоянно повторение. Цялото небе бе осветено от пожарите на Пловдив. Не мога да опиша куража и бодростта на популацията, добротата на хората един към други и тяхното отлично поведение. Следния ден ние чухме същото за ония, при които тестването е било по-голямо. Веднага на сутринта помощни групи, в това число доктори, бяха проведени и изпратени в камиони към градовете, които бяха потърпевши.
Телефонистите стояха безстрашно на своите постове в зданията, които можеха всеки миг да се строполят върху им, с цел да дадат сведенията, нужни за вярното ориентиране на помощта и нямаше липса на доброволци, подготвени да отидат на най-опасните места. Първата ни мисъл през тази странна нощ на открито бе за щастливата орис да имаме хубаво време. Уви!
Това не търпя доста и пороен дъжд валя трийсет часа наред и отново стартира още веднъж. В страната има малко палатки. Набързо бяха събрани дъски за градеж на бараки, само че защото трусовете продължаваха, даже къщите, които не бяха разрушени не можеха да служат и би трябвало да имаше 150 хиляди души без заслон. Без друго ще има по-голяма смъртност от стоенето навън, в сравнение с от падащите къщи, в случай че не се изпрати бързо помощ.
Аз чух доста изрази за признателност за парите, които постъпиха незабавно от Американския червен кръст, от Югославия и от Италия, от фонда " Спасете децата " и от сдружението на приятелите в Англия; само че за злополука от подобен мащаб - нужно е доста повече. (…) Сами българите се заловиха за работа незабавно, с цел да събират пари в София и да намерят материали за бараките. Малката войска и полицията се употребяват, доколкото е допустимо, подпомагани от хората, които в България по закона би трябвало да отбиват трудова тегоба.
Един отряд скаути отпътува незабавно със своята кухня, с цел да готви ястие на бедните в един град. Представителите на фонда " Спасете децата " - една жена с огромна умелост в организацията на помощи, се грижи за децата в други градове, съгласно помощите. Ако вашите читатели се отзоват на апела, аз съм уверена, че тя ще избави живота на стотици. България бе в огромни стопански усложнения заради грижата да настани огромен брой бежанци, а репарационните заплащания са едно тежко задължение върху нея. (...)
Нейният народ прави всичко, с цел да си помогне самичък и не е седнал да плаче за помощ или съжаление; само че земетресението е разрушило скъпи заводи и развалило реколтата в нейните най-плодородни окръзи и изгледите за бъдещето са съвсем толкоз неприятни, колкото ситуацията на бездомните хора на дъжда, в случай че изтощението.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ