Ранно издание на карта на римските пътища е сред ценните експонати на библиотека Борис Дякович в Пловдив
Преобладаващата част от литературата в Библиотека " Борис Дякович " е на свободен достъп, хората могат да дойдат да я употребяват в Археологическия музей и да се срещнат с детайлности към археологическото ни минало. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " Екатерина Илиева специалист в музея.
" Ограниченият достъп е най-много за най-старите издания, с които ние разполагаме, някои от които ще могат да бъдат видени в изложбата ", добави Илиева.
Интересно е, че библиотека " Борис Дякович " е единствената в страната, която е богата на сбирка от периодически издания на археологическа тема, които са освен български, само че и от непознати страни. Тя дълги години поддържа книгообмен с доста страни, уточни още Екатерина Илиева. Книгообменът е основан на персоналните контакти на археолози, които работят в институцията.
" И заради тази причина не е пресилено да се каже, че има неща, които ги няма на никое място в страната, защото нито една библиотеките не съхранява тези непознати издания, защото те не се издават в България, няма условие за тяхната запазване. Но при нас може да се намерят. И заради тази причина нашата библиотека е по този начин значима за проучването на археологическата просвета ", сподели специалистът.
Това, което е скъпо за необятната аудитория и за учените от време на време са две разнообразни неща, счита Илиева.
" За необятната аудитория най-вероятно ще бъде забавно, че имаме забавни издания, като да вземем за пример книги, които са от XVII век. Имаме и едно доста ранно издание на Певтингеровата карта, което ще могат да видят в нашите зали. Докато за нас, за учените, това, което е по-интересно, са точно тези периодически издания, в които се разгласяват другите открития на археолозите и освен в България, и в непознати страни. Тъй като по този метод ние можем да търсим паралели на нашите открития, и по този начин надяваме се да движим науката напред ", добави още Екатерина Илиева.
*Певтингеровата карта е копие на антична римска карта, което се потвърждава от обстоятелството, че на нея са тъкмо указани обитаеми места, чието местонахождение не е било известно през Средновековието – Помпей (унищожен от вулкана Везувий през 79 г.), Марцианополис (Девня), Состра (с. Ломец, Троянско) и други Предполага се, че оригиналът е основан в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а Константинопол – име, което тя получава през 330 г. Йерусалим фигурира с името, което получава през 132 г. – Елиа Капитолина.
" Ограниченият достъп е най-много за най-старите издания, с които ние разполагаме, някои от които ще могат да бъдат видени в изложбата ", добави Илиева.
Интересно е, че библиотека " Борис Дякович " е единствената в страната, която е богата на сбирка от периодически издания на археологическа тема, които са освен български, само че и от непознати страни. Тя дълги години поддържа книгообмен с доста страни, уточни още Екатерина Илиева. Книгообменът е основан на персоналните контакти на археолози, които работят в институцията.
" И заради тази причина не е пресилено да се каже, че има неща, които ги няма на никое място в страната, защото нито една библиотеките не съхранява тези непознати издания, защото те не се издават в България, няма условие за тяхната запазване. Но при нас може да се намерят. И заради тази причина нашата библиотека е по този начин значима за проучването на археологическата просвета ", сподели специалистът.
Това, което е скъпо за необятната аудитория и за учените от време на време са две разнообразни неща, счита Илиева.
" За необятната аудитория най-вероятно ще бъде забавно, че имаме забавни издания, като да вземем за пример книги, които са от XVII век. Имаме и едно доста ранно издание на Певтингеровата карта, което ще могат да видят в нашите зали. Докато за нас, за учените, това, което е по-интересно, са точно тези периодически издания, в които се разгласяват другите открития на археолозите и освен в България, и в непознати страни. Тъй като по този метод ние можем да търсим паралели на нашите открития, и по този начин надяваме се да движим науката напред ", добави още Екатерина Илиева.
*Певтингеровата карта е копие на антична римска карта, което се потвърждава от обстоятелството, че на нея са тъкмо указани обитаеми места, чието местонахождение не е било известно през Средновековието – Помпей (унищожен от вулкана Везувий през 79 г.), Марцианополис (Девня), Состра (с. Ломец, Троянско) и други Предполага се, че оригиналът е основан в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а Константинопол – име, което тя получава през 330 г. Йерусалим фигурира с името, което получава през 132 г. – Елиа Капитолина.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ