Разтърсващ разказ на адвокат от Пловдив: Надявам се едно дете да бъде пощадено, не от друг...а от своите родители
Потресаващ роман от един от случаите си показа във фейсбук един от юристите в Пловдив, видя Plovdiv24.bg . Става въпрос за жена, която дълго време е била потискана от някогашния си брачен партньор и неговото семейство. При последното им виждане той отхвърля да се й върне детето, по тази причина тя с часове седи пред вратата на дома му, да си го вземе - гладна, жадна, без да получи помощ с дни.
Вижте какво показа юрист Анелия Йончева:
Клиентката ми беше младо и необикновено красиво момиче от непретенциозно семейство в малко обитаемо място. Оженила се дребна, тъй като го обичала и му вярвала. За нея било чест, че е определена от мъж и семейство, което я превъзхождало стопански в пъти, само че това най-вероятно я окуражило още повече да има вяра в любовта му.
Започнала да учи и да поставя старания да е почтена за знатния жанр, само че някак все не заслужавала хвалба...Вместо това съвсем всекидневно била унизена душевен..от всички. Родила прелестно дете, красиво като нея. Месеци по-късно схванала, че брачният партньор й изневерява, вместо опрощение получила побой...и по този начин ден след ден..обиди, закани и побой, унижавана, нежелана и най-после изгонена.
Приела и това... " подобен ми бил шанса " ми сподели и се прибрала, имала своето дете, то й давало разтуха. Мислила, че неприятното е отминало...Психическият тормоз обаче траял - ден след ден обиди, оскърбление, над нея и околните й. Мъките й не свършили до тук...
След последния престой на детето при бащата, той отказал да й го върне. Жената изпаднала в потрес. Ходила пред дома му, молела се, плакала с глас, стояла пред вратите с часове. Молила за помощ институциите, само че всички казвали, че не могат да се намесят.
Минали 10 дни, дамата отишла отново до дома на бащата с вяра да види детето си и го видяла, то я гушнало незабавно и взело да се радва, само че било безмилостно изтръгнато от обятията й. Жената не можа да опише положението си, сподели, че даже не помни какъв брой часа е прекарала плачейки пред вратата.
Минали още 10 дни, ходила, молела се, където се сети...
Потърси ме в четвъртък, в 17:00ч. Изготвихме молба за незабавна отбрана, в 22:30ч. бяхме подготвени. Попитах дамата гладна ли си? А тя ми сподели не знам, не помня по кое време съм яла последно...
В петък входирах молбата в 9:00ч.
В същия ден следобяд имахме Заповед, само че минаваше 16:00ч. Поисках неотложно привеждане на Заповедта в осъществяване от органите на реда. За благополучие всички се отзоваха. В 20:00ч. в петък взехме детето.
Гледката беше неописуема.... Детето гушкаше майка си, галеше я по лицето и я целуваше. Нищо не говореше нито то, нито майката единствено се гушкаха и целуваха. Гледах ги и се уверих, че обичам работата си повече от всеки път.
Битката за тях не е свършила, мога да кажа, че занапред стартира и не споделям, че ще е лесна, само че...
Знам, че ще дам всичко от себе си връзката сред двамата родители да се усъвършенства и мощно имам вяра и се надявам едно дете да бъде пощадено, не от различен...а от своите родители, тъй като те ще останат такива за него вечно!
А до момента в който това се случи съм спокойна и щастлива, че едно дете ще заспива умерено в прегръдките на майка си....
Вижте какво показа юрист Анелия Йончева:
Клиентката ми беше младо и необикновено красиво момиче от непретенциозно семейство в малко обитаемо място. Оженила се дребна, тъй като го обичала и му вярвала. За нея било чест, че е определена от мъж и семейство, което я превъзхождало стопански в пъти, само че това най-вероятно я окуражило още повече да има вяра в любовта му.
Започнала да учи и да поставя старания да е почтена за знатния жанр, само че някак все не заслужавала хвалба...Вместо това съвсем всекидневно била унизена душевен..от всички. Родила прелестно дете, красиво като нея. Месеци по-късно схванала, че брачният партньор й изневерява, вместо опрощение получила побой...и по този начин ден след ден..обиди, закани и побой, унижавана, нежелана и най-после изгонена.
Приела и това... " подобен ми бил шанса " ми сподели и се прибрала, имала своето дете, то й давало разтуха. Мислила, че неприятното е отминало...Психическият тормоз обаче траял - ден след ден обиди, оскърбление, над нея и околните й. Мъките й не свършили до тук...
След последния престой на детето при бащата, той отказал да й го върне. Жената изпаднала в потрес. Ходила пред дома му, молела се, плакала с глас, стояла пред вратите с часове. Молила за помощ институциите, само че всички казвали, че не могат да се намесят.
Минали 10 дни, дамата отишла отново до дома на бащата с вяра да види детето си и го видяла, то я гушнало незабавно и взело да се радва, само че било безмилостно изтръгнато от обятията й. Жената не можа да опише положението си, сподели, че даже не помни какъв брой часа е прекарала плачейки пред вратата.
Минали още 10 дни, ходила, молела се, където се сети...
Потърси ме в четвъртък, в 17:00ч. Изготвихме молба за незабавна отбрана, в 22:30ч. бяхме подготвени. Попитах дамата гладна ли си? А тя ми сподели не знам, не помня по кое време съм яла последно...
В петък входирах молбата в 9:00ч.
В същия ден следобяд имахме Заповед, само че минаваше 16:00ч. Поисках неотложно привеждане на Заповедта в осъществяване от органите на реда. За благополучие всички се отзоваха. В 20:00ч. в петък взехме детето.
Гледката беше неописуема.... Детето гушкаше майка си, галеше я по лицето и я целуваше. Нищо не говореше нито то, нито майката единствено се гушкаха и целуваха. Гледах ги и се уверих, че обичам работата си повече от всеки път.
Битката за тях не е свършила, мога да кажа, че занапред стартира и не споделям, че ще е лесна, само че...
Знам, че ще дам всичко от себе си връзката сред двамата родители да се усъвършенства и мощно имам вяра и се надявам едно дете да бъде пощадено, не от различен...а от своите родители, тъй като те ще останат такива за него вечно!
А до момента в който това се случи съм спокойна и щастлива, че едно дете ще заспива умерено в прегръдките на майка си....
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ