Мишо Гръблев, експерт по защита на личните данни: Ако има ви...
Мишо Гръблев е специалист по отбраната на персонални данни и фамилно право. Завършва славянска лингвистика през 2000 година Дълги години работи като публицист в Радио Пловдив. През 2016 година приключва право в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”. Понастоящем е юрист и учител във Философско-историческия факултет на ПУ.
Разговаря Татяна Белева
- Г-н Гръблев, до каква степен сме предпазени от нежелано видеозаснемане?
- Общият Регламент за отбрана на персоналните данни (ОРЗЛД) - GDPR, който е имплементиран изцяло в Закона за персоналните данни, споделя, че видеозаснемането е поначало нежелателно. Това е в унисон с Конституцията на България и правото на всеки жител да НЕ бъде заснеман и записван без негово единодушие. В Европа правото на персонална цялост и спазването на човешките права са изведени преди всичко в Регламента - това значи съвсем цялостна възбрана за видеозаснемане. Направено e едно изключение - видеозаснемане може да има само за да се реализира предварителна защита от някакво посягане, да се предотврати закононарушение, да се отбрани животът на човек или да се подсигурява сигурността на някакъв обект. И единствено в тези случаи е възможно да има видеозаснемане, само че то би трябвало освен да е ясно обозначено, а и
да има надпис кой е админът на персонални данни.
По този метод всеки, който види, че го записват, ще бъде осведомен кой го записва, по какъв начин съхранява данните му, какъв брой време ще се пазят и по какъв начин ще бъдат унищожени. Приема се, че е обикновено, с цел да се изпълнят горепосочените цели за отбрана на живота и предварителна защита на закононарушения, такива данни да се съхраняват от три до 30 дни и по-късно да се унищожават по авансово регламентиран метод.
За страдание, ние като общество нямаме нужната сензитивност, с цел да пазиме личните си персонални данни. Така през годините ние приехме, че на всички места може да има посягане над живота ни или че на всички места има доста скъпо имущество, което би трябвало да се пази. И по този начин на всички места се появиха камерите, за които в множеството случаи не знаем кой стопанисва, кой гледа записите, по кое време ги изтрива и дали въобще ги изтрива.
По тази логичност, в случай че се върнем към проблема с козметичните центрове, ние дотам сме привикнали да ни записват, че надали не мълчешком сме удостоверили, че в козметичните салони ни дебне заплаха или ние самите сме заплахата, тъй като се приема, че можем да правим грабеж там. Което е неуместно! Камери на такива места съгласно мен са изцяло непотребни и нарушават Закона за отбрана на персоналните данни и Регламента.
Но има публично “намигване ” и опозиция към целия ОРЗЛД.
Можем да го забележим на всички места към нас. Като стартираме от безразборното „ кликане “ във всички уеб сайтове с безапелационно единодушие да се употребяват всички наши персонални данни, без да сме чели описанието нито един път, и стигнем до желанието ни за повече камери и записи на всички места. Ние желаеме да има камери по автомагистралите, улиците, по площади, паркове, рейсове, влакове, детски градини и учебни заведения. Искаме да знаем какво се случва във всички детски и образователни заведения, т.е. одобряваме, че това са места, където може да се случват закононарушения, което приказва много неприятно за равнището на нашата социална сигурност.
Веднъж като сме си затворили очите за това къде е границата да има видеонаблюдение и видеозаписване, все едно към този момент няма граници . Така се стига досега, в който се вършат видеозаписи в тоалетните на едно учебно заведение, видеозаписи в съблекални, видеозаписи във фризьорски и козметични салони. Като отново дублирам, въобще не би трябвало да има видеозаснемане на такива места, с едно изключение - в случай че там има заплаха от посягане върху нас или осъществяване на закононарушение. В тази обстановка откакто се реализира безсистемно видеозаснемане на всички места и на всички, дребна е крачката към това да се злоупотреби със снимания материал и той да се употребява за осъществяване на закононарушения, като изнудване или разпространяване на нецензурен материали.
Целият този път, по който вървим, ни води до такава степен, че когато отидем да използваме някаква услуга, пристъпим в някой офис, ние сме под непрестанно видеозаснемане. Естествено, че опцията за корист е голяма и тези видеозаписи елементарно могат да бъдат употребявани против нас, тъй като не е ясно къде отиват, кой ги пази, по кое време се изтриват.
- Кой е органът, който следи за нарушавания при видеонаблюдението?
- Обществото и неговата сензитивност са тези, които би трябвало да управляват персоналните данни. Когато се въвеждаха измененията в Закона за отбрана на персоналните данни, имаше проект Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) да са разшири с повече звена и специалисти, с цел да може да организира осведомителни акции и инспекции и да образова обществото, в това число да коментира и какво се прави, в случай че бъдем снимани с видеокамера. Но това не се случи.
Самата комисия има дребен потенциал, който й разрешава да работи единствено по сигнали, без да има опция да е самодейната страна в предварителната защита. Същевременно с това тя се сблъсква с доста компликации и несъгласия. Първо, тъй като ние като общество по-скоро желаеме да има камери и
лесно се съгласяваме да се вземат и съхраняват наши персонални данни.
Помислете си какъв брой пъти сте чели декларацията за отбрана на персоналните данни, която безсистемно ни се дава за попълване във всички институции. Така че КЗЛД не може да вземем за пример да забрани камерите в учебните заведения , тъй като съществуването им е регламентирано към този момент от МОН, въпреки и в нарушаване на главен принцип от Регламента. Комисията няма доста принадлежности, на които да се позове. Липсва изясненост кои са институциите, в които би трябвало да се слагат камери - като Национална агенция за приходите, общините, банките, учебните заведения, детските градини. Ако има подобен лист, отвън него ще останат фризьорските и козметичните салони и при една инспекция видеоустройствата в тях ще се окажат противозаконни, тъй като данните от тези услуги съдържат информация за нашия здравен статус. Така попадат в групата на „ сензитивните персонални данни “, които имат специфична отбрана от събиране и предпазване. В момента всеки подобен бизнес споделя - ще си сложа камери, с цел да защитя живота на чиновниците и потребителите и имуществото си, и записва всичко и всеки.
Регламентът влезе в действие у нас година и половина преди пандемията от COVID-19 и остана по-скоро на хартия. Едва в този момент около изкуствения разсъдък тематиката още веднъж е настояща. И то тъй като стана ясно, че нашите персонални данни се употребяват доста постоянно за зареждане и образование на ИИ. В същото време все по-често виждаме и сходни злоупотреби, както сегашните в козметичните центрове, и може би чувствителността ни към отбраната на личните ни персонални данни ще се увеличи.
- Какви са условията в търговски и обществени обекти, с цел да се реализира видеонаблюдение и видеозаписване?
- Ако едно място е оповестено за рисково, съответните рискове би трябвало да бъдат разказани и разпознати. Т.е. в случай че един бизнес желае да сложи камери за видеозаснемане, той би трябвало да има пояснение какви тъкмо рискове ще се превентират и какви тъкмо права на служащи или консуматори ще се защитят от това видеозаснемане. Ако бизнесът няма причини в тези направления, то няма и право да сложи камери въобще.
От друга страна в действителност ли всички субекти би трябвало да бъдат сложени под общ знаменател? В едно учебно заведение може да се е случило принуждение, да вземем за пример в двора, и това може да е мотив да се слагат камери там. Но това не значи, че ще се случи същото в останалите. Погрешно се потегля от презумпцията, че тъй като може да се случи нещо на всички места, значи ще имаме записващи камери на всички места. Това изцяло нарушава Конституцията, нарушава нашите права на персонален живот и персонална цялост и нарушава и правилата на Защитата на персоналните данни по Регламент и Закон.
Необходима е самостоятелна оценка за всеки обект. От друга страна, в случай че обектът е толкоз рисков за своите чиновници и консуматори, би трябвало ли въобще да работи?
В нощни заведения - като нощни заведения, постоянно се случва да има напрежение и произшествия. Те са места, където не е изключено да се извършат престъпления от всевъзможен темперамент, т.е. може да се направи извод, че те са по-рискови търговски обекти, и съществуването на видеонаблюдение е належащо и ще бъде изцяло законово и в границите на плануваните в Регламента изключения. Можем ли обаче да съпоставим нощно заведение с козметичен салон и с едни и същи доводи да сложим камери и там?
- При осъществяване на интервенции в лечебните заведения има видеозаснемане, регламентирано от здравните управляващи - както за действително отчитане на осъществените интервенции, по този начин и с цел да се употребяват записите за списък и образование на бъдещи медици. Пациентите дават автоматизирано единодушието си сега, в който се подпишат в документите за хоспитализиране. Как бихте коментирали това видеозаснемане?
- Когато подпишем декларация, ние можем да позволим това снимане. Разбира се, отново с ограничаването защо ще се употребява записът, като задачата на снимането би трябвало да е разказана. Държа да уточня, че ние не можем с декларация да се съгласим нашите данни да се употребяват за осъществяване на закононарушения, да вземем за пример за основаване и разпространяване на нецензурен материали.
Правилно би било пациентът да има опция да откаже или да избере кои негови персонални данни да бъдат употребявани. Например: данни от персонална карта - да, само че видеозаснемане на интервенцията - не. Ако пациентът няма опция да избира с какво се съгласява и с какво не, това единствено по себе си също е мотив за тъжба до Комисията за отбрана на персоналните данни.
- Къде не би трябвало да има камери?
Идеята на европейския правилник е видеонаблюдението да е минимално и това е включено в нашия Закон за отбрана на персоналните данни - да се събира минимално количество персонални данни и да се реши, по кое време и къде би трябвало да се сложат камери.
Проблемът е в общото ни приемане, че видеозаснемането е една нормалност и ние много преждевременно сме загърбили правото си по Конституция и по Регламент да не бъдем заснемани. И би трябвало да преценим кои места да не бъдат заснемани.
Когато има регламентиран лист, ще стане ясно, че не може да ни снимат в тоалетните.
Сега сме оставени на моралните качества на ръководителя на съответната институция или компания, който да реши къде свършва границата на интимното пространство.
Преди няколко години имаше питане до КЗЛД от едно учебно заведение дали може да сложат камери на входните порти с лицево различаване. Аргументите на учебното управление бяха, че с тези порти автоматизирано в електронен дневник ще постъпват данни за наличието и отсъствието на учениците, като по едно и също време ще бъдат осведомени и учебното заведение, и родителите. КЗЛД излезе със мнение, че това би било жестоко нарушаване на Регламента и на правилата за отбрана на персоналните данни. Това беше едно самоуверено решение на КЗЛД, която отбрани философията на Закона и отбрани нашите права, пред общото гледище за налагане на все по-явен цялостен надзор в обществото. Нещо което се надявам да не се случи скоро в България. Според мен, в случай че КЗЛД не беше спряла тогава тази концепция, в този момент към този момент на всяка врата на институция или бизнес, щеше да има камери с лицево различаване .
В доста компании са конфигурирани камери за надзор на служащите, което е неприемливо.
Ако в помещението има каса, камерата би трябвало да е ориентирана към нея, а не към чиновниците.
Това снимане е нерегламентирано и незабавно би трябвало да се изпрати сигнал до КЗЛД. Тя може да постанова наказания, които са под формата на санкции или рекомендации.
- Какво е наказването за нарушителите или нарушителите?
- Ако проверяващите открият, че е нарушен единствено Законът за отбрана на персоналните данни, наказването е единствено санкция. Но в случай че се откри закононарушение по Наказателния кодекс - като разпространяване на противозаконни записи в порносайтове, т.е. и основаване на материали с порнографско наличие, към този момент е допустима ефикасна присъда.
По отношение на изтеклите видеозаписи от гинекологичен кабинет в София - това без подозрение е закононарушение, тъй като става дума за „ чувствителни персонални данни “, чието събиране е неразрешено.
- Ако не е оповестено, че се прави видеонаблюдение, само че човек има подозрение, какво би трябвало да направи?
- Ако въобще на видно място няма информация, че се прави видео и аудиозапис, само че ние имаме подозрение, че ни записват в нарушаване на Закона, би трябвало да се обърнем по едно и също време към Комисията за персоналните данни, само че и към полицията и прокуратурата, тъй като това е директно нарушаване на конституционното ни право.
Големият въпрос е ние като елементарни жители до каква степен сме склонни да приемем записването като „ обикновено “. А също и
къде е границата на „ естественото записване “.
Има потребност от законодателни промени - с изброяване кои са институциите и местата, на които е належащо да има видеозаснемане в унисон с изключенията на Регламента и Закона, като се опише кой има достъп и какъв брой време се пазят архивите. Така местата и компаниите, които не попадат в листата, автоматизирано ще отпаднат от изключението в Регламента и Закона, и в случай че тези обекти вършат видеозаписи, това към този момент ще бъде не просто нарушаване, а закононарушение .
Разговаря Татяна Белева
- Г-н Гръблев, до каква степен сме предпазени от нежелано видеозаснемане?
- Общият Регламент за отбрана на персоналните данни (ОРЗЛД) - GDPR, който е имплементиран изцяло в Закона за персоналните данни, споделя, че видеозаснемането е поначало нежелателно. Това е в унисон с Конституцията на България и правото на всеки жител да НЕ бъде заснеман и записван без негово единодушие. В Европа правото на персонална цялост и спазването на човешките права са изведени преди всичко в Регламента - това значи съвсем цялостна възбрана за видеозаснемане. Направено e едно изключение - видеозаснемане може да има само за да се реализира предварителна защита от някакво посягане, да се предотврати закононарушение, да се отбрани животът на човек или да се подсигурява сигурността на някакъв обект. И единствено в тези случаи е възможно да има видеозаснемане, само че то би трябвало освен да е ясно обозначено, а и
да има надпис кой е админът на персонални данни.
По този метод всеки, който види, че го записват, ще бъде осведомен кой го записва, по какъв начин съхранява данните му, какъв брой време ще се пазят и по какъв начин ще бъдат унищожени. Приема се, че е обикновено, с цел да се изпълнят горепосочените цели за отбрана на живота и предварителна защита на закононарушения, такива данни да се съхраняват от три до 30 дни и по-късно да се унищожават по авансово регламентиран метод.
За страдание, ние като общество нямаме нужната сензитивност, с цел да пазиме личните си персонални данни. Така през годините ние приехме, че на всички места може да има посягане над живота ни или че на всички места има доста скъпо имущество, което би трябвало да се пази. И по този начин на всички места се появиха камерите, за които в множеството случаи не знаем кой стопанисва, кой гледа записите, по кое време ги изтрива и дали въобще ги изтрива.
По тази логичност, в случай че се върнем към проблема с козметичните центрове, ние дотам сме привикнали да ни записват, че надали не мълчешком сме удостоверили, че в козметичните салони ни дебне заплаха или ние самите сме заплахата, тъй като се приема, че можем да правим грабеж там. Което е неуместно! Камери на такива места съгласно мен са изцяло непотребни и нарушават Закона за отбрана на персоналните данни и Регламента.
Но има публично “намигване ” и опозиция към целия ОРЗЛД.
Можем да го забележим на всички места към нас. Като стартираме от безразборното „ кликане “ във всички уеб сайтове с безапелационно единодушие да се употребяват всички наши персонални данни, без да сме чели описанието нито един път, и стигнем до желанието ни за повече камери и записи на всички места. Ние желаеме да има камери по автомагистралите, улиците, по площади, паркове, рейсове, влакове, детски градини и учебни заведения. Искаме да знаем какво се случва във всички детски и образователни заведения, т.е. одобряваме, че това са места, където може да се случват закононарушения, което приказва много неприятно за равнището на нашата социална сигурност.
Веднъж като сме си затворили очите за това къде е границата да има видеонаблюдение и видеозаписване, все едно към този момент няма граници . Така се стига досега, в който се вършат видеозаписи в тоалетните на едно учебно заведение, видеозаписи в съблекални, видеозаписи във фризьорски и козметични салони. Като отново дублирам, въобще не би трябвало да има видеозаснемане на такива места, с едно изключение - в случай че там има заплаха от посягане върху нас или осъществяване на закононарушение. В тази обстановка откакто се реализира безсистемно видеозаснемане на всички места и на всички, дребна е крачката към това да се злоупотреби със снимания материал и той да се употребява за осъществяване на закононарушения, като изнудване или разпространяване на нецензурен материали.
Целият този път, по който вървим, ни води до такава степен, че когато отидем да използваме някаква услуга, пристъпим в някой офис, ние сме под непрестанно видеозаснемане. Естествено, че опцията за корист е голяма и тези видеозаписи елементарно могат да бъдат употребявани против нас, тъй като не е ясно къде отиват, кой ги пази, по кое време се изтриват.
- Кой е органът, който следи за нарушавания при видеонаблюдението?
- Обществото и неговата сензитивност са тези, които би трябвало да управляват персоналните данни. Когато се въвеждаха измененията в Закона за отбрана на персоналните данни, имаше проект Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) да са разшири с повече звена и специалисти, с цел да може да организира осведомителни акции и инспекции и да образова обществото, в това число да коментира и какво се прави, в случай че бъдем снимани с видеокамера. Но това не се случи.
Самата комисия има дребен потенциал, който й разрешава да работи единствено по сигнали, без да има опция да е самодейната страна в предварителната защита. Същевременно с това тя се сблъсква с доста компликации и несъгласия. Първо, тъй като ние като общество по-скоро желаеме да има камери и
лесно се съгласяваме да се вземат и съхраняват наши персонални данни.
Помислете си какъв брой пъти сте чели декларацията за отбрана на персоналните данни, която безсистемно ни се дава за попълване във всички институции. Така че КЗЛД не може да вземем за пример да забрани камерите в учебните заведения , тъй като съществуването им е регламентирано към този момент от МОН, въпреки и в нарушаване на главен принцип от Регламента. Комисията няма доста принадлежности, на които да се позове. Липсва изясненост кои са институциите, в които би трябвало да се слагат камери - като Национална агенция за приходите, общините, банките, учебните заведения, детските градини. Ако има подобен лист, отвън него ще останат фризьорските и козметичните салони и при една инспекция видеоустройствата в тях ще се окажат противозаконни, тъй като данните от тези услуги съдържат информация за нашия здравен статус. Така попадат в групата на „ сензитивните персонални данни “, които имат специфична отбрана от събиране и предпазване. В момента всеки подобен бизнес споделя - ще си сложа камери, с цел да защитя живота на чиновниците и потребителите и имуществото си, и записва всичко и всеки.
Регламентът влезе в действие у нас година и половина преди пандемията от COVID-19 и остана по-скоро на хартия. Едва в този момент около изкуствения разсъдък тематиката още веднъж е настояща. И то тъй като стана ясно, че нашите персонални данни се употребяват доста постоянно за зареждане и образование на ИИ. В същото време все по-често виждаме и сходни злоупотреби, както сегашните в козметичните центрове, и може би чувствителността ни към отбраната на личните ни персонални данни ще се увеличи.
- Какви са условията в търговски и обществени обекти, с цел да се реализира видеонаблюдение и видеозаписване?
- Ако едно място е оповестено за рисково, съответните рискове би трябвало да бъдат разказани и разпознати. Т.е. в случай че един бизнес желае да сложи камери за видеозаснемане, той би трябвало да има пояснение какви тъкмо рискове ще се превентират и какви тъкмо права на служащи или консуматори ще се защитят от това видеозаснемане. Ако бизнесът няма причини в тези направления, то няма и право да сложи камери въобще.
От друга страна в действителност ли всички субекти би трябвало да бъдат сложени под общ знаменател? В едно учебно заведение може да се е случило принуждение, да вземем за пример в двора, и това може да е мотив да се слагат камери там. Но това не значи, че ще се случи същото в останалите. Погрешно се потегля от презумпцията, че тъй като може да се случи нещо на всички места, значи ще имаме записващи камери на всички места. Това изцяло нарушава Конституцията, нарушава нашите права на персонален живот и персонална цялост и нарушава и правилата на Защитата на персоналните данни по Регламент и Закон.
Необходима е самостоятелна оценка за всеки обект. От друга страна, в случай че обектът е толкоз рисков за своите чиновници и консуматори, би трябвало ли въобще да работи?
В нощни заведения - като нощни заведения, постоянно се случва да има напрежение и произшествия. Те са места, където не е изключено да се извършат престъпления от всевъзможен темперамент, т.е. може да се направи извод, че те са по-рискови търговски обекти, и съществуването на видеонаблюдение е належащо и ще бъде изцяло законово и в границите на плануваните в Регламента изключения. Можем ли обаче да съпоставим нощно заведение с козметичен салон и с едни и същи доводи да сложим камери и там?
- При осъществяване на интервенции в лечебните заведения има видеозаснемане, регламентирано от здравните управляващи - както за действително отчитане на осъществените интервенции, по този начин и с цел да се употребяват записите за списък и образование на бъдещи медици. Пациентите дават автоматизирано единодушието си сега, в който се подпишат в документите за хоспитализиране. Как бихте коментирали това видеозаснемане?
- Когато подпишем декларация, ние можем да позволим това снимане. Разбира се, отново с ограничаването защо ще се употребява записът, като задачата на снимането би трябвало да е разказана. Държа да уточня, че ние не можем с декларация да се съгласим нашите данни да се употребяват за осъществяване на закононарушения, да вземем за пример за основаване и разпространяване на нецензурен материали.
Правилно би било пациентът да има опция да откаже или да избере кои негови персонални данни да бъдат употребявани. Например: данни от персонална карта - да, само че видеозаснемане на интервенцията - не. Ако пациентът няма опция да избира с какво се съгласява и с какво не, това единствено по себе си също е мотив за тъжба до Комисията за отбрана на персоналните данни.
- Къде не би трябвало да има камери?
Идеята на европейския правилник е видеонаблюдението да е минимално и това е включено в нашия Закон за отбрана на персоналните данни - да се събира минимално количество персонални данни и да се реши, по кое време и къде би трябвало да се сложат камери.
Проблемът е в общото ни приемане, че видеозаснемането е една нормалност и ние много преждевременно сме загърбили правото си по Конституция и по Регламент да не бъдем заснемани. И би трябвало да преценим кои места да не бъдат заснемани.
Когато има регламентиран лист, ще стане ясно, че не може да ни снимат в тоалетните.
Сега сме оставени на моралните качества на ръководителя на съответната институция или компания, който да реши къде свършва границата на интимното пространство.
Преди няколко години имаше питане до КЗЛД от едно учебно заведение дали може да сложат камери на входните порти с лицево различаване. Аргументите на учебното управление бяха, че с тези порти автоматизирано в електронен дневник ще постъпват данни за наличието и отсъствието на учениците, като по едно и също време ще бъдат осведомени и учебното заведение, и родителите. КЗЛД излезе със мнение, че това би било жестоко нарушаване на Регламента и на правилата за отбрана на персоналните данни. Това беше едно самоуверено решение на КЗЛД, която отбрани философията на Закона и отбрани нашите права, пред общото гледище за налагане на все по-явен цялостен надзор в обществото. Нещо което се надявам да не се случи скоро в България. Според мен, в случай че КЗЛД не беше спряла тогава тази концепция, в този момент към този момент на всяка врата на институция или бизнес, щеше да има камери с лицево различаване .
В доста компании са конфигурирани камери за надзор на служащите, което е неприемливо.
Ако в помещението има каса, камерата би трябвало да е ориентирана към нея, а не към чиновниците.
Това снимане е нерегламентирано и незабавно би трябвало да се изпрати сигнал до КЗЛД. Тя може да постанова наказания, които са под формата на санкции или рекомендации.
- Какво е наказването за нарушителите или нарушителите?
- Ако проверяващите открият, че е нарушен единствено Законът за отбрана на персоналните данни, наказването е единствено санкция. Но в случай че се откри закононарушение по Наказателния кодекс - като разпространяване на противозаконни записи в порносайтове, т.е. и основаване на материали с порнографско наличие, към този момент е допустима ефикасна присъда.
По отношение на изтеклите видеозаписи от гинекологичен кабинет в София - това без подозрение е закононарушение, тъй като става дума за „ чувствителни персонални данни “, чието събиране е неразрешено.
- Ако не е оповестено, че се прави видеонаблюдение, само че човек има подозрение, какво би трябвало да направи?
- Ако въобще на видно място няма информация, че се прави видео и аудиозапис, само че ние имаме подозрение, че ни записват в нарушаване на Закона, би трябвало да се обърнем по едно и също време към Комисията за персоналните данни, само че и към полицията и прокуратурата, тъй като това е директно нарушаване на конституционното ни право.
Големият въпрос е ние като елементарни жители до каква степен сме склонни да приемем записването като „ обикновено “. А също и
къде е границата на „ естественото записване “.
Има потребност от законодателни промени - с изброяване кои са институциите и местата, на които е належащо да има видеозаснемане в унисон с изключенията на Регламента и Закона, като се опише кой има достъп и какъв брой време се пазят архивите. Така местата и компаниите, които не попадат в листата, автоматизирано ще отпаднат от изключението в Регламента и Закона, и в случай че тези обекти вършат видеозаписи, това към този момент ще бъде не просто нарушаване, а закононарушение .
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ