Специалист: Възможно ли е да се вразуми безумният проект за естакада на бул. Копривщица в Пловдив?
По мотив стартиралата процедура за основаване на обстоен организационен проект и планиране на нова, получихме писмо от инж. Симеон Евтимов, в което той споделя своето мнение за този план:
" Както на целия свят е известно, Пловдив е неповторим град в културно-исторически аспект. Транспортните проблеми на града обаче не са неповторими и аналогии могат да се намерят във всяка урбанизирана територия на другите континенти.
Неотдавна американският град Колумбия в щата Южна Каролина получи 204 милиона $ федерално финансиране за план за делене на автомобилния трафик от железопътния по една от градските автомагистрали. Средствата от федералния бюджет за този план са заделени целево за " възстановяване на железопътната употреба и транспортната съгласуваност, като в същото време се облекчат тапите по градската улица и близките региони, свързани с честотата на железопътното придвижване “.
Основанията за прилагане на федерални средства за плана са законово заложени в общонационалното значение на железопътната инфраструктура, която в съответния случай се употребява в публичен интерес от две частни компании за товарни транспорти. Общата планирана стойност на плана е сред 275 и 300 милиона $, като окончателният размер ще зависи от избора на утвърждения вид. Останалата част от финансирането би трябвало да се обезпечи от бюджетите на града, окръга Ричленд и щата Южна Каролина, откакто бъде определен един от трите препоръчани планови разновидността. Предстои през април т. година да се направи екологична оценка и до края на юни да се даде зелена светлина за осъществяването на плана. Очаква се строителството да продължи не повече от 24 месеца.
Какви са другите възможности? Едната предлага сливане на линейната инфраструктура на двете жп компании с нови релсови естакади в някои от местата на секване с автомобилната автомагистрала и намаление равнището на улицата на същите места; разширение на съществуващи жп мостове за разполагането на спомагателни коловози; и опазване на железопътния достъп на равнището на улицата до индустриалния коловоз, ситуиран в зоната на плана.
Втората, която в действителност е вид на първата, предлага сливане на по-големи сектори от линейната инфраструктура на двете жп компании и занемаряване на други сектори, само че със опазване на достъпа на улично равнище до значимия промишлен коловоз. Третата предлага решения с автомобилни естакади над железопътните линии, както и минимални промени в съществуващите жп линии с възстановяване на пешеходния достъп. Към сегашния миг нито един от разновидностите в Колумбия не е разгласен за безразсъден, нито са регистрирани митинги против шума от железницата или против височината на естакадите.
Защо аналогичната на пръв взор обстановка в Пловдив провокира по едно и също време поляризация на мненията на опитните железничари и напрежение и митинги измежду жителите на града? Как е допустимо един и същи план да бъде " безразсъден “ и " стратегически “, да реализира " фантазията за градска железница “ и да " пречи на развиването на града “? При това, планът е остаряла концепция, няколко пъти е подлаган на публично разискване и е възбуждал доста разногласия.
Изглежда. резултатите от разискванията не са дали удовлетворителни отговори на противоречивите въпроси, само че все пак, съгласно мен планът преждевременно е вкаран като приоритет за финансиране в Националния проект за възобновяване и развиване. Проектът за жп естакада има единствено характерностите на строителен обект, само че той не е подсилен с прогнози за автомобилния или железопътния трафик при разнообразни сюжети на осъществяване на европейската транспортна политика. Въпреки че построяването на жп естакада е планувано в Плана за интегрирано развиване на града 2021-2027, то не е аргументирано с градоустройствено решение, взето въз основата на разновидности.
Пловдив даже няма План за стабилно развиване, който би трябвало да включва в задачите си понижаване на автомобилния трафик и консолидираното на S-Bahn-а в системата за публичен превоз. Затова пловдивското поданство не може да бъде уверено, че за унищожаване на тапите железопътната естакада е " превъзходно “ решение и би трябвало да се построи с приоритет, вместо " жп линията, която си е изиграла ролята и през днешния ден пречи на развиването на града “, да се закрие и демонтира.
В недалечното минало Пловдив се славеше като добре развъртян транспортен възел и град с доста висока железопътна просвета. Изглежда обаче пловдивчани са на път да създадат грешката на София, която закри околовръстната жп линия " заради отпаднали функционалности “, вместо да я интегрира в системата за публичен превоз. Днес обаче даже построяването на метрото не може да възвърне изцяло доверието в публичния превоз и неговата обединителна за града функционалност. Известно е, че релсовият превоз има универсална урбанизираща роля и даже единствено в България образците за това са задоволително.
Струва ми се, че в действителност е време пловдивската община да поеме самодейността и със съдействието на Министерския съвет и Министерството на превоза и известията да се снабди с План за стабилно развиване. Разработването на план за градска железница е освен това от създаване на инфраструктура с " опция за мечтания S-Bahn “.
Най-малкото, което Община Пловдив би трябвало да реши, е да дефинира кой ще е железопътният оператор на градската железница, на който естакадата няма да " основава проблеми “. НКЖИ носи отговорност за поддържането на националната железопътна мрежа и по тази причина НКЖИ не би трябвало да бъде основател на план, за който нито е прочут операторът, нито има признато градоустройствено решение. Предлагайки железопътна естакада като безалтернативно решение на автомобилните тапи, НКЖИ рискува да предопредели решението дали да има жп линия или не.
Така НКЖИ с недобре институционално необорим план може да форсира ликвидирането в града на инфраструктура с национално значение. Ако железопътните прелези са главната причина за тапите и НКЖИ носи отговорност за безвредната им употреба, то надали във века на осведомителните технологии, цифровизацията и изкуствения разсъдък построяването на жп естакада е единственото допустимо решение.
Автоматизирани жп прелези в градска среда, съчетани с дистанционно управление на светофарната мрежа, са всекидневие в доста от огромните градове по света. Само като образец от преди трийсет години мога да посоча, че в региона на огромната гара Шинджуку в Токио има прелез, чийто бариери се затварят и отварят всеки три минути, без това да провокира и най-малкото разстройване на автомобилния трафик по големия бул., пресичан от влакове. При това шумът от колите надвишава шума от преминаващите мотриси.
Все отново, техническото решение за унищожаване на тапите по бул. " Копривщица “ със или без естакада зависи от стратегически решения за стабилно развиване и за бъдещата роля на железницата в България. Моментът за намиране на такива решения е подобаващ, откакто в последните години железницата пропадна някъде сред транспортното и градоустройственото обмисляне, подценявана от политици на локално и национално ниво. В края на актуалната година Пловдив ще има " най-хубавата жп инфраструктура в страната “, а единствено преди няколко месеца в Европейския съюз беше утвърден ревизираният Регламент за Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), с който се дефинират стратегически насоки и цели за основаването на единно европейско железопътно пространство. Именно в него е изведено като приоритет планирането на устойчива подвижност за градските възли, подчинено на задачите за гарантиране териториалната съгласуваност на Европа, нейния стопански интегритет и отбранителните ѝ качества.
Приемането на проект за стабилно развиване на Пловдив ще разреши да се преоткрие капацитетът на железницата, която в урбанизирана среда служи за връзка с останалия свят, интегрира превоза с други градски функционалности и свежда до най-малко негативното влияние на транспортната инфраструктура. Изработването на проекта би трябвало да преодолее публичното отчуждаване и неналичието на обществена поддръжка за основаването на градско пространство с гъвкави функционалности, които могат да се приспособяват към потребностите на потребителите. Важен миг в градските условия е и зрителното разбиране на публичния превоз като естетическа среда, по едно и също време с чувството за сигурност и сигурност, без основаване на бариери и напрежение в гражданското общество ".
" Както на целия свят е известно, Пловдив е неповторим град в културно-исторически аспект. Транспортните проблеми на града обаче не са неповторими и аналогии могат да се намерят във всяка урбанизирана територия на другите континенти.
Неотдавна американският град Колумбия в щата Южна Каролина получи 204 милиона $ федерално финансиране за план за делене на автомобилния трафик от железопътния по една от градските автомагистрали. Средствата от федералния бюджет за този план са заделени целево за " възстановяване на железопътната употреба и транспортната съгласуваност, като в същото време се облекчат тапите по градската улица и близките региони, свързани с честотата на железопътното придвижване “.
Основанията за прилагане на федерални средства за плана са законово заложени в общонационалното значение на железопътната инфраструктура, която в съответния случай се употребява в публичен интерес от две частни компании за товарни транспорти. Общата планирана стойност на плана е сред 275 и 300 милиона $, като окончателният размер ще зависи от избора на утвърждения вид. Останалата част от финансирането би трябвало да се обезпечи от бюджетите на града, окръга Ричленд и щата Южна Каролина, откакто бъде определен един от трите препоръчани планови разновидността. Предстои през април т. година да се направи екологична оценка и до края на юни да се даде зелена светлина за осъществяването на плана. Очаква се строителството да продължи не повече от 24 месеца.
Какви са другите възможности? Едната предлага сливане на линейната инфраструктура на двете жп компании с нови релсови естакади в някои от местата на секване с автомобилната автомагистрала и намаление равнището на улицата на същите места; разширение на съществуващи жп мостове за разполагането на спомагателни коловози; и опазване на железопътния достъп на равнището на улицата до индустриалния коловоз, ситуиран в зоната на плана.
Втората, която в действителност е вид на първата, предлага сливане на по-големи сектори от линейната инфраструктура на двете жп компании и занемаряване на други сектори, само че със опазване на достъпа на улично равнище до значимия промишлен коловоз. Третата предлага решения с автомобилни естакади над железопътните линии, както и минимални промени в съществуващите жп линии с възстановяване на пешеходния достъп. Към сегашния миг нито един от разновидностите в Колумбия не е разгласен за безразсъден, нито са регистрирани митинги против шума от железницата или против височината на естакадите.
Защо аналогичната на пръв взор обстановка в Пловдив провокира по едно и също време поляризация на мненията на опитните железничари и напрежение и митинги измежду жителите на града? Как е допустимо един и същи план да бъде " безразсъден “ и " стратегически “, да реализира " фантазията за градска железница “ и да " пречи на развиването на града “? При това, планът е остаряла концепция, няколко пъти е подлаган на публично разискване и е възбуждал доста разногласия.
Изглежда. резултатите от разискванията не са дали удовлетворителни отговори на противоречивите въпроси, само че все пак, съгласно мен планът преждевременно е вкаран като приоритет за финансиране в Националния проект за възобновяване и развиване. Проектът за жп естакада има единствено характерностите на строителен обект, само че той не е подсилен с прогнози за автомобилния или железопътния трафик при разнообразни сюжети на осъществяване на европейската транспортна политика. Въпреки че построяването на жп естакада е планувано в Плана за интегрирано развиване на града 2021-2027, то не е аргументирано с градоустройствено решение, взето въз основата на разновидности.
Пловдив даже няма План за стабилно развиване, който би трябвало да включва в задачите си понижаване на автомобилния трафик и консолидираното на S-Bahn-а в системата за публичен превоз. Затова пловдивското поданство не може да бъде уверено, че за унищожаване на тапите железопътната естакада е " превъзходно “ решение и би трябвало да се построи с приоритет, вместо " жп линията, която си е изиграла ролята и през днешния ден пречи на развиването на града “, да се закрие и демонтира.
В недалечното минало Пловдив се славеше като добре развъртян транспортен възел и град с доста висока железопътна просвета. Изглежда обаче пловдивчани са на път да създадат грешката на София, която закри околовръстната жп линия " заради отпаднали функционалности “, вместо да я интегрира в системата за публичен превоз. Днес обаче даже построяването на метрото не може да възвърне изцяло доверието в публичния превоз и неговата обединителна за града функционалност. Известно е, че релсовият превоз има универсална урбанизираща роля и даже единствено в България образците за това са задоволително.
Струва ми се, че в действителност е време пловдивската община да поеме самодейността и със съдействието на Министерския съвет и Министерството на превоза и известията да се снабди с План за стабилно развиване. Разработването на план за градска железница е освен това от създаване на инфраструктура с " опция за мечтания S-Bahn “.
Най-малкото, което Община Пловдив би трябвало да реши, е да дефинира кой ще е железопътният оператор на градската железница, на който естакадата няма да " основава проблеми “. НКЖИ носи отговорност за поддържането на националната железопътна мрежа и по тази причина НКЖИ не би трябвало да бъде основател на план, за който нито е прочут операторът, нито има признато градоустройствено решение. Предлагайки железопътна естакада като безалтернативно решение на автомобилните тапи, НКЖИ рискува да предопредели решението дали да има жп линия или не.
Така НКЖИ с недобре институционално необорим план може да форсира ликвидирането в града на инфраструктура с национално значение. Ако железопътните прелези са главната причина за тапите и НКЖИ носи отговорност за безвредната им употреба, то надали във века на осведомителните технологии, цифровизацията и изкуствения разсъдък построяването на жп естакада е единственото допустимо решение.
Автоматизирани жп прелези в градска среда, съчетани с дистанционно управление на светофарната мрежа, са всекидневие в доста от огромните градове по света. Само като образец от преди трийсет години мога да посоча, че в региона на огромната гара Шинджуку в Токио има прелез, чийто бариери се затварят и отварят всеки три минути, без това да провокира и най-малкото разстройване на автомобилния трафик по големия бул., пресичан от влакове. При това шумът от колите надвишава шума от преминаващите мотриси.
Все отново, техническото решение за унищожаване на тапите по бул. " Копривщица “ със или без естакада зависи от стратегически решения за стабилно развиване и за бъдещата роля на железницата в България. Моментът за намиране на такива решения е подобаващ, откакто в последните години железницата пропадна някъде сред транспортното и градоустройственото обмисляне, подценявана от политици на локално и национално ниво. В края на актуалната година Пловдив ще има " най-хубавата жп инфраструктура в страната “, а единствено преди няколко месеца в Европейския съюз беше утвърден ревизираният Регламент за Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), с който се дефинират стратегически насоки и цели за основаването на единно европейско железопътно пространство. Именно в него е изведено като приоритет планирането на устойчива подвижност за градските възли, подчинено на задачите за гарантиране териториалната съгласуваност на Европа, нейния стопански интегритет и отбранителните ѝ качества.
Приемането на проект за стабилно развиване на Пловдив ще разреши да се преоткрие капацитетът на железницата, която в урбанизирана среда служи за връзка с останалия свят, интегрира превоза с други градски функционалности и свежда до най-малко негативното влияние на транспортната инфраструктура. Изработването на проекта би трябвало да преодолее публичното отчуждаване и неналичието на обществена поддръжка за основаването на градско пространство с гъвкави функционалности, които могат да се приспособяват към потребностите на потребителите. Важен миг в градските условия е и зрителното разбиране на публичния превоз като естетическа среда, по едно и също време с чувството за сигурност и сигурност, без основаване на бариери и напрежение в гражданското общество ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ