Константин Кацаров: Елитът е под наркоза. Проститутки парадират с морал
Писателят Константин Кацаров с лиричен роман, в който разказва своите усеща и настроения по отношение на паметника на Альоша в Пловдив. За Кацаров Альоша в знак, който се е сраснал с пловдивчани.
Той е озаглавил текста си " Иискам да ме питат ".
Редовно пристигам тук. Рядко подвигам взор към върха на статуята. Сраснал съм се с това място. Не ми е значимо да я виждам. Искам да знам, че я има.
Къщата ми се намира стотина метра по-надолу. Родната ми къща. Правена е върху канара. Спомням си деня, в който се нанесохме. Пристигнах като в сцена от филм. С камион. Возех се в задната му част. В препълненото с движимости ремарке. Седнал върху дюшек. Сърцето ми беше свито на топка. Не знаех какво ме чака. Първите дни спахме на пода. Дълго време ремонтирахме и обзавеждахме. Душата ми постепенно се отпускаше.
Ще ми се прераждането да съществува. Не, с цел да трансформира нещо, а с цел да се повтори същото. Те да са млади, а аз дребен. Отново татко ми да ми подаде ръка, с цел да сляза от камиона. Да разтоварим багажа и майка ми да постави одеяла върху пода. Да заспя сред двамата със свито сърце.
Сега от време на време аз им депозирам ръка. За да се изправят. Неизбежно.
Още един съсед е умрял. Току що го разбирам. Набор на нашите. Те май останаха последните оживели. Родителите ми. И от моите връстници съвсем никой не е останал. Някогашните деца. Старите къщи се броят на пръсти. Немотията накара хората да продават. Мястото е положително. Днес тук е цялостно с покои и непознати. Неизбежно.
Училището е на 100 метра от вкъщи ми. Всички от махалата учихме в него. Носи името на оня, който е написал " Рибния буквар “. Бяхме огромна банда. Играехме на калеми.
Тогавашните деца бяхме по-умни и издръжливи от сегашните. Има причина. Игрището ни беше огромно. Цялото тепе. Препускахме по него като диви. Катерехме се по скалите. Изкачване и втурване с часове. При всяка свободна минута. По-малко неща ни разсейваха и повече четяхме. По тогавашните фантастични сериали не посочваха специалности, в които ти заплащат, с цел да си правиш селфита. Днешното време надскочи даже и фантазиите на Жул Верн. През пролетта ловяхме майски бръмбари.
Първата ми обич живееше против учебното заведение. Пораснахме и щъркелът ни донесе дете. Исках момче. Сбъдна се. Всеки ден се изкачвахме с детската количка до върха. До статуята на боеца. Тогава имах немска овчарка. Роко. Познавах единствено тази порода. Сега имам питбул. От първата ми обич е останало само уважението. Естествено – и детето.
Под тепето спираха автобуси. Алеите се пълнеха с туристи. Отиваха да видят боеца. Тълпяха се опашки. Такива, като пред Давид във Флоренция. Шегувам се, само че съм директен очевидец.
Тогава Русия беше избавител. Сега е окупатор. Историческите фешън трендове динамично се менят. Всеки кара другия да прочете нещо писмено, само че всяка версия си има своя лична книга. Капацитетите спорят дали въобще е имало освобождения и робства. Джамиите са лачени, а новините на турски – настоящи.
Подготвя се заравяне. Няма да може да бъде кремиран, тъй като е от камък. Войникът на върха на тепето.
Чудя се за каменния великан. За да го отстранен, ще би трябвало да затворят града. Съвременната инженерна мисъл ще се поти десетилетие над тази ексхумация. Ще е необходим и постоянен финансов запас.
България е бедна, само че политиците ѝ са богати. Всеки нов водач идва с пресни реформаторски хрумвания. Прави го за народа. Строи игрища, само че няма спортисти. Купува на хората нови обувки, само че клетият гласоподавател е останал без крайници.
Повечето умни българи са към този момент на хиляди километри отсам. Тези, които останаха, не са кой знае какъв брой потребни на напредъка. Болшинството съзнателно оглупяха. За да не се набиват на очи, а и с цел да печелят по-добре. По-полезно е да си сгоден, в сравнение с да тровиш властимащите с ум.
Днешните герои не са направили нито един героизъм. Многобройните им феновете не следват героичен действия, а видеа и фотографии.
Елитът е под наркоза. Или използва дрога, или я продава. Краде и се измъква. Убивайки, се трансформира в жертва. Джамбазите са недостъпни. Проститутки парадират с морал, а сводници учат деца на положително. Народът оскотява, до момента в който учителите преподават в руини.
Много съм учил и много съм чел, само че у нас всеки отхвърля знанието на другия. Не съм наясно кой ни е освободил и по кое време ни е окупирал. Нямам визия. Не съм бил свидетел.
Не съм " фоб “, нито " фил “. Заклевам се!
За " погребението “ на боеца обаче държа да ме питат!
Израснал на тепето, ваш К. И. К.
Послепис:
Хрумва ми нещо съвременно и екстравагантно. Представям си по какъв начин на мястото на днешния боец се издига скулптура на Рамбо. При последния няма разногласия. Документирано е, че той не е окупатор. Избил е повече руснаци от всеки различен екшън воин. Ще създадат експоната от някакъв съвременен лек материал. Утре, в случай че още веднъж се откри, че Русия е избавител, елементарно ще го демонтират.
Реагирайте под една от фотосите. Както ви душа сака. Страница е малко, само че напълно действително общество. Любопитна ми е вашата позиция.
До скоро!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Той е озаглавил текста си " Иискам да ме питат ".
Редовно пристигам тук. Рядко подвигам взор към върха на статуята. Сраснал съм се с това място. Не ми е значимо да я виждам. Искам да знам, че я има.
Къщата ми се намира стотина метра по-надолу. Родната ми къща. Правена е върху канара. Спомням си деня, в който се нанесохме. Пристигнах като в сцена от филм. С камион. Возех се в задната му част. В препълненото с движимости ремарке. Седнал върху дюшек. Сърцето ми беше свито на топка. Не знаех какво ме чака. Първите дни спахме на пода. Дълго време ремонтирахме и обзавеждахме. Душата ми постепенно се отпускаше.
Ще ми се прераждането да съществува. Не, с цел да трансформира нещо, а с цел да се повтори същото. Те да са млади, а аз дребен. Отново татко ми да ми подаде ръка, с цел да сляза от камиона. Да разтоварим багажа и майка ми да постави одеяла върху пода. Да заспя сред двамата със свито сърце.
Сега от време на време аз им депозирам ръка. За да се изправят. Неизбежно.
Още един съсед е умрял. Току що го разбирам. Набор на нашите. Те май останаха последните оживели. Родителите ми. И от моите връстници съвсем никой не е останал. Някогашните деца. Старите къщи се броят на пръсти. Немотията накара хората да продават. Мястото е положително. Днес тук е цялостно с покои и непознати. Неизбежно.
Училището е на 100 метра от вкъщи ми. Всички от махалата учихме в него. Носи името на оня, който е написал " Рибния буквар “. Бяхме огромна банда. Играехме на калеми.
Тогавашните деца бяхме по-умни и издръжливи от сегашните. Има причина. Игрището ни беше огромно. Цялото тепе. Препускахме по него като диви. Катерехме се по скалите. Изкачване и втурване с часове. При всяка свободна минута. По-малко неща ни разсейваха и повече четяхме. По тогавашните фантастични сериали не посочваха специалности, в които ти заплащат, с цел да си правиш селфита. Днешното време надскочи даже и фантазиите на Жул Верн. През пролетта ловяхме майски бръмбари.
Първата ми обич живееше против учебното заведение. Пораснахме и щъркелът ни донесе дете. Исках момче. Сбъдна се. Всеки ден се изкачвахме с детската количка до върха. До статуята на боеца. Тогава имах немска овчарка. Роко. Познавах единствено тази порода. Сега имам питбул. От първата ми обич е останало само уважението. Естествено – и детето.
Под тепето спираха автобуси. Алеите се пълнеха с туристи. Отиваха да видят боеца. Тълпяха се опашки. Такива, като пред Давид във Флоренция. Шегувам се, само че съм директен очевидец.
Тогава Русия беше избавител. Сега е окупатор. Историческите фешън трендове динамично се менят. Всеки кара другия да прочете нещо писмено, само че всяка версия си има своя лична книга. Капацитетите спорят дали въобще е имало освобождения и робства. Джамиите са лачени, а новините на турски – настоящи.
Подготвя се заравяне. Няма да може да бъде кремиран, тъй като е от камък. Войникът на върха на тепето.
Чудя се за каменния великан. За да го отстранен, ще би трябвало да затворят града. Съвременната инженерна мисъл ще се поти десетилетие над тази ексхумация. Ще е необходим и постоянен финансов запас.
България е бедна, само че политиците ѝ са богати. Всеки нов водач идва с пресни реформаторски хрумвания. Прави го за народа. Строи игрища, само че няма спортисти. Купува на хората нови обувки, само че клетият гласоподавател е останал без крайници.
Повечето умни българи са към този момент на хиляди километри отсам. Тези, които останаха, не са кой знае какъв брой потребни на напредъка. Болшинството съзнателно оглупяха. За да не се набиват на очи, а и с цел да печелят по-добре. По-полезно е да си сгоден, в сравнение с да тровиш властимащите с ум.
Днешните герои не са направили нито един героизъм. Многобройните им феновете не следват героичен действия, а видеа и фотографии.
Елитът е под наркоза. Или използва дрога, или я продава. Краде и се измъква. Убивайки, се трансформира в жертва. Джамбазите са недостъпни. Проститутки парадират с морал, а сводници учат деца на положително. Народът оскотява, до момента в който учителите преподават в руини.
Много съм учил и много съм чел, само че у нас всеки отхвърля знанието на другия. Не съм наясно кой ни е освободил и по кое време ни е окупирал. Нямам визия. Не съм бил свидетел.
Не съм " фоб “, нито " фил “. Заклевам се!
За " погребението “ на боеца обаче държа да ме питат!
Израснал на тепето, ваш К. И. К.
Послепис:
Хрумва ми нещо съвременно и екстравагантно. Представям си по какъв начин на мястото на днешния боец се издига скулптура на Рамбо. При последния няма разногласия. Документирано е, че той не е окупатор. Избил е повече руснаци от всеки различен екшън воин. Ще създадат експоната от някакъв съвременен лек материал. Утре, в случай че още веднъж се откри, че Русия е избавител, елементарно ще го демонтират.
Реагирайте под една от фотосите. Както ви душа сака. Страница е малко, само че напълно действително общество. Любопитна ми е вашата позиция.
До скоро!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ