В Пловдив показват за първи път кадри от дома на един от най-големите живи български писатели
От 14 до 21 декември в Пловдив ще се организира за 27 път фестивалът за българско писмено и анимационно кино. След тригодишно спиране поради пандемията, форумът се завръща в града на тепетата.
Документален филм за писателя акад. Владимир Зарев ще бъде показан на Фестивала за българско писмено и анимационно кино " Златен ритон “ в Пловдив. Премиерната прожекция е на 19 декември от 20:30 часа в Lucky " Дом на киното ".
Филмът е по концепция на режисьора Галина Кралева. Сценарист е Станислав Семерджиев, режисьор е Владимир Борисов, за който " Ваятелят на светове “ е дебют в пълнометражното писмено кино.
Това е документален портрет на създателя и индивида Владимир Зарев, именуван в немско-езичния книжовен и читателски свят " Българският Балзак “. Писателят за пръв път позволява снимачен екип в фамилния си дом в София, като искрено споделя за своето детство, за фамилията си, за първите си опити да написа прозаичност и поезия, за бурната си младост, за призванието да бъдеш публицист.
Благодарение на разказите и усещанията на близки, другари и сътрудници на Владимир Зарев създателите на кино лентата " Ваятелят на светове “ разкриват богатия и цветен нравствен и житейски свят на създателя.
Във кино лентата вземат участие поетесата и брачна половинка на Владимир Зарев – Мирела Иванова, режисьорът и сестра на писателя – Весела Зарева, литературният историк проф. Михаил Неделчев, който е и кум на фамилията на акад. Зарев и други.
За пръв път Владимир Зарев споделя обществено по какъв начин се е зародила концепцията за написването на най-известната му романова трилогия " Битието “, " Изходът “, " Законът “, по която беше сниман и сериалът " Дървото на живота “. Камерата на " Ваятелят на светове “ се завърта във Видин, в София и Созопол тук-там, съдбовно свързани с героя на документалния филм и с неговите произведения.
На фона на крепостта Баба Вида, на брега на Дунава и край морето, в писателския дом в Созопол, в античната черква " Успение Богородично “ в Созопол, вкопана в земята, където Владимир Зарев се е кръстил в зрелостта си, той приказва за пътя към вярата, за конфликта сред Бога и индивида, за смисъла на Словото, за родовата памет, за другарствата, за любовите, страховете и разочарованията, за предходна и днешна България.
Владимир Зарев е създател и на романите " Хрътката “ (1987), " Хрътката против хрътката “ (1990), " Лето 1850 “ (1988), " Разруха “ (2003), " Поп Богомил и съвършенството на страха “ (2004), " Светове “ (2008), " Орлов мост “ (2015), " Чудовището “ (2019), " Объркани в свободата “ (2022).
Романите му се превеждат на доста европейски езици, а романът му за времето на прехода в България - " Разруха “ (2003) става бестселър в Германия и Съединени американски щати. Немската литературна рецензия отбелязва, че Владимир Зарев е извънредно събитие в българската литература, а неговият разказ " Разруха “ е най-хубавата книга, написана за прелома в Европа от 1989 година
Владимир Зарев е и дълготраен основен редактор на списанието за българска и преводна литература и изкуство " Съвременник “. Във кино лентата той споделя любопитни елементи по какъв начин преди 1989 година макар немалкия си тираж " Съвременник “ е било дефицитно списание и неговите броеве са били " по-ценни “ от задгранична валута.
Документален филм за писателя акад. Владимир Зарев ще бъде показан на Фестивала за българско писмено и анимационно кино " Златен ритон “ в Пловдив. Премиерната прожекция е на 19 декември от 20:30 часа в Lucky " Дом на киното ".
Филмът е по концепция на режисьора Галина Кралева. Сценарист е Станислав Семерджиев, режисьор е Владимир Борисов, за който " Ваятелят на светове “ е дебют в пълнометражното писмено кино.
Това е документален портрет на създателя и индивида Владимир Зарев, именуван в немско-езичния книжовен и читателски свят " Българският Балзак “. Писателят за пръв път позволява снимачен екип в фамилния си дом в София, като искрено споделя за своето детство, за фамилията си, за първите си опити да написа прозаичност и поезия, за бурната си младост, за призванието да бъдеш публицист.
Благодарение на разказите и усещанията на близки, другари и сътрудници на Владимир Зарев създателите на кино лентата " Ваятелят на светове “ разкриват богатия и цветен нравствен и житейски свят на създателя.
Във кино лентата вземат участие поетесата и брачна половинка на Владимир Зарев – Мирела Иванова, режисьорът и сестра на писателя – Весела Зарева, литературният историк проф. Михаил Неделчев, който е и кум на фамилията на акад. Зарев и други.
За пръв път Владимир Зарев споделя обществено по какъв начин се е зародила концепцията за написването на най-известната му романова трилогия " Битието “, " Изходът “, " Законът “, по която беше сниман и сериалът " Дървото на живота “. Камерата на " Ваятелят на светове “ се завърта във Видин, в София и Созопол тук-там, съдбовно свързани с героя на документалния филм и с неговите произведения.
На фона на крепостта Баба Вида, на брега на Дунава и край морето, в писателския дом в Созопол, в античната черква " Успение Богородично “ в Созопол, вкопана в земята, където Владимир Зарев се е кръстил в зрелостта си, той приказва за пътя към вярата, за конфликта сред Бога и индивида, за смисъла на Словото, за родовата памет, за другарствата, за любовите, страховете и разочарованията, за предходна и днешна България.
Владимир Зарев е създател и на романите " Хрътката “ (1987), " Хрътката против хрътката “ (1990), " Лето 1850 “ (1988), " Разруха “ (2003), " Поп Богомил и съвършенството на страха “ (2004), " Светове “ (2008), " Орлов мост “ (2015), " Чудовището “ (2019), " Объркани в свободата “ (2022).
Романите му се превеждат на доста европейски езици, а романът му за времето на прехода в България - " Разруха “ (2003) става бестселър в Германия и Съединени американски щати. Немската литературна рецензия отбелязва, че Владимир Зарев е извънредно събитие в българската литература, а неговият разказ " Разруха “ е най-хубавата книга, написана за прелома в Европа от 1989 година
Владимир Зарев е и дълготраен основен редактор на списанието за българска и преводна литература и изкуство " Съвременник “. Във кино лентата той споделя любопитни елементи по какъв начин преди 1989 година макар немалкия си тираж " Съвременник “ е било дефицитно списание и неговите броеве са били " по-ценни “ от задгранична валута.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ