Проф. Пламен Павлов за 1908 година: Тогавашните русофили са много различни от днешните путинофили, които поддържат един мракобесен режим
Обявяването през 1908 година на Независимостта на България е и политически, и дипломатически акт, защото става дума за едно събитие, в действителност една от най-светлите дати в модерната българска история, което години наред беше някъде пратено в периферията. Това сподели в аудиокаста на " Фокус " " Това е България " историкът проф. Пламен Павлов. " Този акт беше табуизиран дори в някакъв смисъл по време на комунистическия режим, само че през последните към този момент 15 години, пък и от преди този момент, още от 1998 година, почтено се завръща в нашия празничен календар. Този акт от ден на ден наподобява вниманието и на нас, българите в скромните граници на днешната ни страна, и на българите от чужбина. Тъй като едно от главните послания на този акт са точно българите в неосвободените български земи. Днешната обстановка основава съществено поле за размисъл и като паралели, само че и като някои съпоставения, които за жалост не са с наша изгода ", уточни проф. Пламен Ппавлов.
Има нещо сходно в обстановките тогава и в този момент, счита историкът. Според него, това въздействие през 1908, което България отхвърля, надалеч не е единствено това на Османската империя. До огромна степен това васално състояние е било към този момент формализирано и никой в Европа и в света не е схващал България като васална, подвластна, надали не подчинена на някого различен страна. По тази причина, може би толкоз късно се стига до сходно събитие, защото въодушевление за оповестяване на цялостна самостоятелност е имало и преди този момент.
" И ние не можем да приемем, че по времето на Стефан Стамболов да вземем за пример, или да речем пък и след него, България въобще дава отговор на понятието васална страна. Но въпреки това не по-малко е въздействието и на външните сили, с изключение на Османската империя, и това преди всичко е Русия. С риск да шокирам някого въпреки всичко ще кажа, че съветските намеси са още с режима на пълномощията на княз Александър Батенберг, който е напълно под грубата съветска диктовка, протестите на така наречените " офицери русофили “, преврата още от 1886 преди този момент, който е още веднъж под съветско въздействие, заканите, които са от Санкт Петербург, те са не по-малко стряскащи, по този начин да се каже травматични тогавашното българско общество ", сподели още проф. Павлов.
Според него, задоволително е да напомним какво става по време на Съединението и по какъв начин " освободителката “ Русия се афишира срещу съединяването на двете освободени елементи на българската етническа територия и отдръпва своите офицери.
" Тъй че, когато в 1908 година се афишира самостоятелност, там в самия манифест е написано от Александър Малинов, има по този начин едни доста топли думи към Русия като освободителка, към съветския цар и така нататък, само че по системата " думам ти дъще, сещай се снахо “ е казано, че България ще бъде към този момент самостоятелна страна на равна нога с всички останали. И това, колкото и да е парадоксално, го прави една партия, каквато е Демократическата, която е считана за русофилска в всевъзможен смисъл. Но виждаме, че е тогавашните по този начин наречени " русофили “ са доста разнообразни от днешните " путинофили ", които на процедура аз не знам какви русофили са, защото човек, в случай че има благосклонности към съветския народ, към неговата интелигенция, към неговата просвета, не може да поддържа един назадничав мракобесен режим, който води война против прилежаща и то родствена страна, който нарушава необмислено, брутално, интернационалното право. Така че и тази прилика колкото и да е далечна, в същото време е близка ", сподели още Павлов.
По думите на историка, изключително кощунствено и дразнещо е, че през днешния ден хора, които желаят да подчинят нашата татковина на една ретроградна, непозната мощ, която на всичкото от горната страна ни е оповестила за вражеска страна, спекулират с понятия като " самостоятелност “, " национални ползи “ и " родолюбие “ и така нататък, като самото им държание е илюстрация на тъкмо противоположното.
Цоня СЪБЧЕВА
Има нещо сходно в обстановките тогава и в този момент, счита историкът. Според него, това въздействие през 1908, което България отхвърля, надалеч не е единствено това на Османската империя. До огромна степен това васално състояние е било към този момент формализирано и никой в Европа и в света не е схващал България като васална, подвластна, надали не подчинена на някого различен страна. По тази причина, може би толкоз късно се стига до сходно събитие, защото въодушевление за оповестяване на цялостна самостоятелност е имало и преди този момент.
" И ние не можем да приемем, че по времето на Стефан Стамболов да вземем за пример, или да речем пък и след него, България въобще дава отговор на понятието васална страна. Но въпреки това не по-малко е въздействието и на външните сили, с изключение на Османската империя, и това преди всичко е Русия. С риск да шокирам някого въпреки всичко ще кажа, че съветските намеси са още с режима на пълномощията на княз Александър Батенберг, който е напълно под грубата съветска диктовка, протестите на така наречените " офицери русофили “, преврата още от 1886 преди този момент, който е още веднъж под съветско въздействие, заканите, които са от Санкт Петербург, те са не по-малко стряскащи, по този начин да се каже травматични тогавашното българско общество ", сподели още проф. Павлов.
Според него, задоволително е да напомним какво става по време на Съединението и по какъв начин " освободителката “ Русия се афишира срещу съединяването на двете освободени елементи на българската етническа територия и отдръпва своите офицери.
" Тъй че, когато в 1908 година се афишира самостоятелност, там в самия манифест е написано от Александър Малинов, има по този начин едни доста топли думи към Русия като освободителка, към съветския цар и така нататък, само че по системата " думам ти дъще, сещай се снахо “ е казано, че България ще бъде към този момент самостоятелна страна на равна нога с всички останали. И това, колкото и да е парадоксално, го прави една партия, каквато е Демократическата, която е считана за русофилска в всевъзможен смисъл. Но виждаме, че е тогавашните по този начин наречени " русофили “ са доста разнообразни от днешните " путинофили ", които на процедура аз не знам какви русофили са, защото човек, в случай че има благосклонности към съветския народ, към неговата интелигенция, към неговата просвета, не може да поддържа един назадничав мракобесен режим, който води война против прилежаща и то родствена страна, който нарушава необмислено, брутално, интернационалното право. Така че и тази прилика колкото и да е далечна, в същото време е близка ", сподели още Павлов.
По думите на историка, изключително кощунствено и дразнещо е, че през днешния ден хора, които желаят да подчинят нашата татковина на една ретроградна, непозната мощ, която на всичкото от горната страна ни е оповестила за вражеска страна, спекулират с понятия като " самостоятелност “, " национални ползи “ и " родолюбие “ и така нататък, като самото им държание е илюстрация на тъкмо противоположното.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ