Пейков: Ако бях кмет на Пловдив, не бих допуснал на Альоша да се развява руски флаг
Общественикът разяснява в страницата си във фейсбук визитата на съветския дипломат Елеонора Митрофанова в Пловдив предходната седмица на 9 май:
" Понеже майка ми живее на Бунарджика, не се изненадах изключително на задръстването, когато отидох да я навестя предишния четвъртък. После зърнах в нета няколко снимчици с рехаво наличие в подмолите на Альоша, с фоста развени съветски и няколко български флагове (зеленото на които, почтено казано, приличаше по-скоро на избеляло синьо).
Едва тази заран научих, че с изключение на пенсионерската агитка, на хълма е била позволена дипломат Митрофанова, с все свитата си, в това число " почетния консул " на Русия в България.
Ти остави, че са я позволили до заветния рид прословутите проевропейски и западноориентирани стопани на нашия град, ами са и обезпечили достъп да додрапа – заедно с бронираното си мерцедесче – до самия връх на хълма – на територията на който, както всеки пловдивчанин прелестно знае, достъпа на коли е безусловно неразрешен.
И освен достъп, ами и полицейска защита й обезпечили.
Та – въпреки и с няколко дни забавяне – желая да река на господин (ако към момента не му го е съобщил някой), че това е величествен освен политически, само че също по този начин честен, а и юридически гаф – хеле пък за политическа мощ, която се самопровъзгласява за проевропейска и евроатлантическа. (Макар да допускам, че прелестно знае – единствено дето не може да строши на две волята на олигарха Гергов.)
Че какво толкова, ще рекат някои от вас.
Ще ви кажа какво. Имаше време – преди някакви си 14 години (виж репортажите от 2010-а) – когато на фамозния деветомайски церемониал на Червения площад, паралелно с съветските бойци, крачеха американски и украински войски.
От две години насам съветската войска тъпче непозната земя – бомбардира, гази, изнасилва, убива. И в това време безмилостно смачква всевъзможен митинг и опозиция против тази чудовищна и несправедлива свирепост измежду личните си жители.
Целият цивилизован свят (всъщност целият свят, минус Северна Корея, Куба, Никарагуа и Есватини) осъжда това настъпление и упорства за незабавното му преустановяване – до момента в който Руската федерация продължава да го назовава " специфична военна интервенция " и " денацификация " (като в това време публично разгласи България за " неприятелска страна " ).
Затова по никакъв начин не е чудно, че за всеки естествен европеец всяко развято съветско знаме в сегашния исторически миг е почти еднакво на развят хитлеристки байрак.
Лично за мен – а имам вяра и за всеки човек с глава на раменете и обикновено възприятие за правдивост – в този момент, на този ден, разрешаването на шествие с развети съветски флагове, че и в наличието на одиозната съветска посланичка, освен това в самото сърце на Пловдив е еднакво на
1) Предателство към всички евроатлантически полезности – независимост, народна власт, самостоятелност, право на самоопределение;
2) Чиста проба колаборационизъм с открит зложелател на България, НАТО и свободния свят;
и 3) Несанкциониране на държавен тероризъм и държавен фашизъм от най-чист тип.
В умозаключение ще кажа едно-единствено нещо: не знам какъв брой сполучлив кмет би излязъл от мен, само че сходна антиевропейска и антибългарска низост не бих позволил при никакви условия.
Ако ще и с тяло да трябваше да защищавам града, полезностите и убежденията си ", приключва Пейков.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Понеже майка ми живее на Бунарджика, не се изненадах изключително на задръстването, когато отидох да я навестя предишния четвъртък. После зърнах в нета няколко снимчици с рехаво наличие в подмолите на Альоша, с фоста развени съветски и няколко български флагове (зеленото на които, почтено казано, приличаше по-скоро на избеляло синьо).
Едва тази заран научих, че с изключение на пенсионерската агитка, на хълма е била позволена дипломат Митрофанова, с все свитата си, в това число " почетния консул " на Русия в България.
Ти остави, че са я позволили до заветния рид прословутите проевропейски и западноориентирани стопани на нашия град, ами са и обезпечили достъп да додрапа – заедно с бронираното си мерцедесче – до самия връх на хълма – на територията на който, както всеки пловдивчанин прелестно знае, достъпа на коли е безусловно неразрешен.
И освен достъп, ами и полицейска защита й обезпечили.
Та – въпреки и с няколко дни забавяне – желая да река на господин (ако към момента не му го е съобщил някой), че това е величествен освен политически, само че също по този начин честен, а и юридически гаф – хеле пък за политическа мощ, която се самопровъзгласява за проевропейска и евроатлантическа. (Макар да допускам, че прелестно знае – единствено дето не може да строши на две волята на олигарха Гергов.)
Че какво толкова, ще рекат някои от вас.
Ще ви кажа какво. Имаше време – преди някакви си 14 години (виж репортажите от 2010-а) – когато на фамозния деветомайски церемониал на Червения площад, паралелно с съветските бойци, крачеха американски и украински войски.
От две години насам съветската войска тъпче непозната земя – бомбардира, гази, изнасилва, убива. И в това време безмилостно смачква всевъзможен митинг и опозиция против тази чудовищна и несправедлива свирепост измежду личните си жители.
Целият цивилизован свят (всъщност целият свят, минус Северна Корея, Куба, Никарагуа и Есватини) осъжда това настъпление и упорства за незабавното му преустановяване – до момента в който Руската федерация продължава да го назовава " специфична военна интервенция " и " денацификация " (като в това време публично разгласи България за " неприятелска страна " ).
Затова по никакъв начин не е чудно, че за всеки естествен европеец всяко развято съветско знаме в сегашния исторически миг е почти еднакво на развят хитлеристки байрак.
Лично за мен – а имам вяра и за всеки човек с глава на раменете и обикновено възприятие за правдивост – в този момент, на този ден, разрешаването на шествие с развети съветски флагове, че и в наличието на одиозната съветска посланичка, освен това в самото сърце на Пловдив е еднакво на
1) Предателство към всички евроатлантически полезности – независимост, народна власт, самостоятелност, право на самоопределение;
2) Чиста проба колаборационизъм с открит зложелател на България, НАТО и свободния свят;
и 3) Несанкциониране на държавен тероризъм и държавен фашизъм от най-чист тип.
В умозаключение ще кажа едно-единствено нещо: не знам какъв брой сполучлив кмет би излязъл от мен, само че сходна антиевропейска и антибългарска низост не бих позволил при никакви условия.
Ако ще и с тяло да трябваше да защищавам града, полезностите и убежденията си ", приключва Пейков.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ