Политолог коментира ситуацията в България след изборите
Няма изненада в резултатите от изборите на 2 октомври, нито в отношението на обществото към вота. Резултатите не са изненадващи, тъй като в границите на тези няколко избора през последната малко повече от година и половина, се очерта наклонността да се ускори партията, която беше в съпротива и една от партиите да получи сериозен отлив от поддръжка с оглед последната й роля в изпълнителната власт. Това сподели в изявление за Plovdiv24.bg политологът доцент доктор Даниела Пастармаджиева, учител в ПУ " Паисий Хилендарски ".
Негативната предизборна акция не е нещо извънредно, употребява се като прийом за постигане до своите гласоподаватели като съществена платформа. " Проблемът с отрицателната акция у нас е, че партиите, които водят отрицателна акция, ще би трябвало да седнат в един миг на една маса с онази партия, против която са говорили.
Ако разясняваме отрицателна акция в подтекста на мажоритарна народна власт като Англия, тогава отрицателната акция не би била проблем, тъй като една от двете водещи политически партии ще получи болшинство в Народното събрание и ще сформира независимо държавно управление " - обясни доцент Пастармаджиева. Според нея, политическата рецесия у нас произтича точно от отрицателната акция, а някои от партиите сами са си сложили капан, употребявайки този способ.
Индексът за либералност на английското списание " Икономист " дава много висока оценка на изборния развой в България като процедури и като система. Другият съставен елемент, който изследват, е политическата просвета и там имаме много ниска оценка, което е всекидневно за общества, които са минали от тоталитарна форма на ръководство към демократична.
" Нашата изборна система създава фрагментирани парламенти, с доста партии. Пред политическите водачи стои предизвикването да влязат в разговор между тях и да вземат дружно решенията посредством отстъпки и взаимно единодушие. Политическата класа обаче избира централизация на власт " - сподели политологът.
Доц. Пастармаджиева разяснява опцията за сформиране на държавно управление в сегашната обстановка. " Първата концепция за коалиция, е сред ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България, тъй като са партии, които споделят сходни полезности. Видяхме, че тонът на конференциите след изборите е изменен и диалогичен. Дали това ще се трансформира в подготвеност от другата страна да създадат компромис, не можем да предвидим. Коментира се и въпросът за държавно управление на малцинството, а " Български напредък " обявиха, че биха взели участие в ръководството " - изясни тя.
Политолът не се ангажира с безапелационен отговор дали ще се сформира съдружно държавно управление, тъй като партиите би трябвало да преценяват какви загуби ще понесат пред гласоподавателите си. В изявлението се разисква и въпросът за мястото на всяка партия в политическия набор в страната.
Цялото изявление с доцент доктор Даниела Пастармаджиева гледайте в прикаченото видео!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Негативната предизборна акция не е нещо извънредно, употребява се като прийом за постигане до своите гласоподаватели като съществена платформа. " Проблемът с отрицателната акция у нас е, че партиите, които водят отрицателна акция, ще би трябвало да седнат в един миг на една маса с онази партия, против която са говорили.
Ако разясняваме отрицателна акция в подтекста на мажоритарна народна власт като Англия, тогава отрицателната акция не би била проблем, тъй като една от двете водещи политически партии ще получи болшинство в Народното събрание и ще сформира независимо държавно управление " - обясни доцент Пастармаджиева. Според нея, политическата рецесия у нас произтича точно от отрицателната акция, а някои от партиите сами са си сложили капан, употребявайки този способ.
Индексът за либералност на английското списание " Икономист " дава много висока оценка на изборния развой в България като процедури и като система. Другият съставен елемент, който изследват, е политическата просвета и там имаме много ниска оценка, което е всекидневно за общества, които са минали от тоталитарна форма на ръководство към демократична.
" Нашата изборна система създава фрагментирани парламенти, с доста партии. Пред политическите водачи стои предизвикването да влязат в разговор между тях и да вземат дружно решенията посредством отстъпки и взаимно единодушие. Политическата класа обаче избира централизация на власт " - сподели политологът.
Доц. Пастармаджиева разяснява опцията за сформиране на държавно управление в сегашната обстановка. " Първата концепция за коалиция, е сред ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България, тъй като са партии, които споделят сходни полезности. Видяхме, че тонът на конференциите след изборите е изменен и диалогичен. Дали това ще се трансформира в подготвеност от другата страна да създадат компромис, не можем да предвидим. Коментира се и въпросът за държавно управление на малцинството, а " Български напредък " обявиха, че биха взели участие в ръководството " - изясни тя.
Политолът не се ангажира с безапелационен отговор дали ще се сформира съдружно държавно управление, тъй като партиите би трябвало да преценяват какви загуби ще понесат пред гласоподавателите си. В изявлението се разисква и въпросът за мястото на всяка партия в политическия набор в страната.
Цялото изявление с доцент доктор Даниела Пастармаджиева гледайте в прикаченото видео!
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ