Никой мъж не трябва да сяда на една маса, ако

" Никой мъж не би трябвало да сяда на една маса, в случай че не може да заплати цялата сметка ". Това е една от великите мисли на Стефан Данаилов, на чичо Ламбо, който изпращаме през днешния ден. И ми е доста смешно, когато я поясняват в кръчмарски смисъл. Който го познаваше най-малко незадълбочено, знае, че я използваше в професионален, обществен, в персонален аспект. Това е формулировка на мъжкото държание. Неговата формулировка. Така разбираше Той нещата.

Не може един мъж да си тръгне, без да си заплати, без значение какво е направил, или са му създали. Един същински мъж би трябвало да знае, че не може да се изниже, без значение от кое място си потегля. Това е достолепие и честност, това е морал - неща, които при него бяха издигнати в фетиш. Така живя, по този начин си и отиде - с оправени сметки, към всички и към всеки.

И най-много към българската просвета, където освен, че заплати всичко, което му се сервира, само че и остави голям депозит от своя голям гений, който едва ли в миналото ще може да бъде изхарчен. Толкова непреходно е културното завещание, което завеща. Мъчно се написа и приказва за него в подобен миг. Преди немного години го бях поканил на обяд в една пловдивска механа. Беше лято - горещо, лепкаво, типично пловдивско лято. Каза ми, поръчай единствено любеница и сирене, в тези жеги друго не ми се яде. Поръчах, несъмнено, и зачаках.

След час звънна и с опрощение сподели, че незабавно би трябвало да тръгне за София. Оттогава динята със сиренето стоят. Стоят недокоснати. Стоят като за помен и спомен - безконечен спомен. Сбогом, чичо Ламбо! Сбогом! И лек път към там, където сметки към този момент няма. Там всичко е платено... "

Това написа във Facebook пловдивският юрист. Поводът - на вчерашния 27 ноември отбелязахме 4 години от гибелта на огромния Стефан Данаилов.