Много добре си спомням певицата Ирина Чмихова, защото съм я

...
</TD
>Много добре си спомням певицата Ирина Чмихова, защото съм я
Коментари Харесай

Спомени за една бележита пловдивчанка: Рядко можеше да се видят така изглеждащи българки

Много добре си припомням певицата Ирина Чмихова, тъй като съм я виждал когато бях към 7-8 годишен. На ул. " Патриарх Евтимий ", където в този момент е хотел " България ", до опустошения някогашния Граждански клуб, който беше на ъгъла на ул.Патриарх Евтимий и Главната, имаше три-четири етажна постройка, в която на един от етажите се обитаваше Комитетът за българо руска дружба.

Дядото на мой съученик беше белогвардеец, избягал от Съюз на съветските социалистически републики, заселил се в Пловдив. Той посещаваше този клуб, където се срещаше със свои другари по орис. Беше ми споделил, че тук прожектират гратис филми. Реших да се възползвам. При първото ми посещаване, с цел да виждам гратис кино, бях безогледно изхвърлен в дословния смисъл. Оплаках му се. На идващия път персонално ме заведе и показа пред бащата на Ирина Чмихова. Бащата прожектираше руски филми всяка сряда преди обед от 10 часа. В продължение на месеци през ваканцията идвах тук. Тук идваше постоянно при татко си Ирина Чмихова, двамата разговаряха на съветски език.

Беше междинна на растеж, леко закръглена, само че доста преносима, енергична. Винаги беше с обувки с високи токчета, елегантна. Правеше ми усещане нейния маникюр на ръцете й. През тези години маникюрът и високите токчета се одобряваха за неприятно въздействие на капитализма и рядко можеше да се видят по този начин изглеждащи българки. Помня, че беше много приказлива. На български език не я чух да приказва.

Две-три години преди този момент постоянно я пускаха по радио София да пее " Я подай ми, блага мамо, синьото елече ". Може би това беше нещо като първата естрадна ария в България. Става дума, в случай че не бъркам, за времето 1955-1956-а.

Други певици тогава нямаше, нямаше и естрадни песни. По радиото пускаха някакви азербайджански песни. Дори руски естрадни песни нямаше.

За Еди Казасян, който със своята натрупа тогава събираше овациите на цяла Европа, та даже и в Съединени американски щати, съвсем нищо не се знаеше. Малко се знаеше и за Леа Иванова.

Ирина Чмихова дълги години преподаваше естрадно пеене и съумя да образова доста български артисти и певици, които към момента пеят.

Из спомените на арх. Олег Каразапрянов
Източник: plovdiv24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР