В МУ-Пловдив показаха новостите в електронното здравеопазване
Международно пациентско досие, медицински диктофон и система за отдалечена диагностика в Коронавирус поделение са единствено част от забавните разработки, които бяха показани в Медицински университет – Пловдив. Иновациите са резултат от труда на седем партньорски екипа от Медицинските университети в Пловдив, София и Плевен, Софийския университет, Българската академия на науките, Техническия университет – София и Тракийски университет – Стара Загора по Националната научна стратегия " Електронно опазване на здравето в България (е-Здраве) " на МОН. Програмата се създава в отговор на задания, сложени от Министерството на здравеопазването, и за потребностите на обществото. А задачата й е възстановяване качеството и своевременността на здравната помощ при усъвършенстване на разноските за информатизираните действия и понижаване на натоварването на медицинския личен състав с механически и с административни задания.
Предимствата на тази стратегия са, че в извънредно къси периоди ние успяхме да догоним други страни, които повече от 20-30 години работят в региона на електронното опазване на здравето. И създадохме приложения, които са добре познати в интернационалната общественост ", показа пред проф. Евгений Кръстев от Факултета по математика и информатика към Софийския университет по време на конференцията.
Неговият екип е съумял да сътвори редица приложения, които разрешават да се обменят данни сред страните в Европейския съюз. Те изцяло дават отговор на стандартите, приети от години освен в лечебните заведения в Европа, само че и в останалата част на света. Така всеки доктор може да прави правдоподобни изводи, като е наясно в какъв подтекст са взети съответните данни.
Сред нововъведенията е модел за интернационално пациентско досие, който се основава на европейски стандарт.
" Също по този начин позволихме да се употребяват данните от НЗОК за цели, разнообразни от тази за финансиране. По-специално успяхме да извлечем данни за телесна маса, кръвно налягане, кръвна захар, които разрешават да се създадат изводи в народен мащаб по какъв начин тези индикатори са публикувани в разнообразни области на страната. Също по този начин имаме опция да работим по европейски план, при който клинични данни бяха трансформирани в общ модел, допускащ да се изследват медикаменти за разнообразни болести ", изясни проф. Кръстев.
Проф. Галя Ангелова, шеф на Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките, добави, че в тяхната дисциплинираност, която се развива най-интензивно за британски език в Съединени американски щати и Англия, се работи в тенденция от естествения език от свободния текст на пациентите, да се извадят записи с значими обстоятелства и стойности. И по този метод лекарите да се снабдят с повече здравно познание и повече информация по какъв начин протичат болесттите у обособените човеци.
" Известно е, че доста огромна част от здравната информация в здравното досие се състои от свободен текст. И информацията в него е недостъпна за обработка. Затова се разви и дисциплината Обработка на натурален език. Специално за български език ние работим към този момент над 15 години. Най-много сме работили със записи на диабетици. Освен това студенти от Факултета по математика и информатика на Софийския университет създават прототипи за автоматизирано различаване на диагнози, признаци, недоволства, фамилна обремененост и рискови фактори. По-нататък те могат да бъдат разработвани и прилагани в същински приложения ", изясни проф. Ангелова.
Проф. доктор Димитър Чаръкчиев, координатор на Националната научна стратегия " Електронно здравеопазване в България “ и шеф на отделението по здравна информатика в УСБАЛ по ендокринология " Акад. Иван Пенчев “ – София, описа, че по програмата към този момент четвърта година екипите работят в региона на здравната информатика, осведомителните и информационни технологии, клиничната здравна информатика, фармакологията и планирането на разноските в опазването на здравето. Разработват също методология и технологии за оценка на новаторски лекарства, чийто резултат занапред ще се наблюдава.
" Ние работим за пациентите и за сътрудниците, които са в региона на опазването на здравето – от общопрактикуващи лекари, експерти, лечебни заведения, до ръководството на опазването на здравето и оценката на новите технологии ", разясни той.
Медицински диктофон - иновация, ориентирана към облекчение на административната тежест на медиците, показа ученият Георги Шопов. Компютърната система преобразува автоматизирано речта в електронен текст. Така медиците няма да бъдат принудени часове наред да пишат анамнези, епикризи и всички останали медицински документи. Единственото, което лекарят би трябвало да направи, е да запише на диктофона информацията.
" В медицината в международен мащаб са навлезли такива технологии. Основно те подкрепят медицински експерти от области като образна диагностика, хирурзи, патоанатоми. Те могат да бъдат подкрепени в работата им, като, до момента в който преглеждат дадена фотография, на момента могат да диктуват това, което виждат, вместо първо да гледат, а по-късно да пишат ", изясни Шопов.
Системата освен икономисва време, само че също по този начин прави основаната документи много по-точна.
Доц. Иван Евгениев от факултет " Автоматика " към Технически университет – София и сътрудниците му са създали първообраз на национална система за продан и архивиране на образни данни за диагностика и подсистема към нея за възстановяване качеството на изображенията за възстановяване на диагностиката. В рамките на програмата те са постигнали няколко иновативни за България резултата.
" Направи се връзка сред няколко лечебни заведения за продан на данни сред тях. Освен това беше оборудвано в допълнение Коронавирус поделение със система за отдалечена диагностика, тъй че ангажираните лекари не се постановяваше да влизат в инфектираната зона, което усъвършенства както обслужването на болните, по този начин и грижата за самите лекари ", сподели доцент Евгениев.
Проф. Тодор Кундурджиев пък показа разработки в региона на Трудовата медицина.
Всички участници в конференцията дефинираха Националната научна стратегия " Електронно опазване на здравето в България (е-Здраве) " като извънредно потребна и сполучлива. Според тях се е основал човешки капацитет, който разрешава резултатите да бъдат надграждани в бъдеще.
Домакините от Медицински университет – Пловдив, които са ангажирани с разпространяването на резултатите от програмата, дефинираха поканата за присъединяване като огромна чест.
" Това беше едно самопризнание за нашия теоретичен капацитет и за нашия потенциал да работим в региона на електронното опазване на здравето. Ние сме катедра, която се занимава с здравна информатика и биостатистика. Тази поливалентност, която имаме в нашия екип, ни прави подобаващи да работим както с общопрактикуващи лекари, по този начин и с клиницисти и с други експерти. Защото в екипа ни има математици, инженери, компютърни експерти и информатици и това ни оказва помощ доста в взаимната работа ", съобщи проф. Нонка Матева, началник на катедра " Медицинска информатика, биостатистика и електронно образование " към Медицински университет - Пловдив.
Тя показа и постигнатите резултати. В рамките на програмата 51 научни изявления са изнесени в списания с импакт фактор или с отворен достъп. Участвали са в 55 национални и интернационалните конгреси и изложби. Включени са 25 млади учени, докторанти и студенти и са извършени 7 мероприятия, проведени за разпространение на получените резултати.
" Програмата излиза с шест работещи прототипа, което е един огромен триумф. Тя взе участие в три интернационалните мрежи. Мисля, че можем да се гордеем с това, което постигнахме, и считам, че програмата е извънредно сполучлива. Тя единствено постави началото на едно бъдещо съдействие сред университетите сътрудници ", безапелационна е проф. Матева.
Предимствата на тази стратегия са, че в извънредно къси периоди ние успяхме да догоним други страни, които повече от 20-30 години работят в региона на електронното опазване на здравето. И създадохме приложения, които са добре познати в интернационалната общественост ", показа пред проф. Евгений Кръстев от Факултета по математика и информатика към Софийския университет по време на конференцията.
Неговият екип е съумял да сътвори редица приложения, които разрешават да се обменят данни сред страните в Европейския съюз. Те изцяло дават отговор на стандартите, приети от години освен в лечебните заведения в Европа, само че и в останалата част на света. Така всеки доктор може да прави правдоподобни изводи, като е наясно в какъв подтекст са взети съответните данни.
Сред нововъведенията е модел за интернационално пациентско досие, който се основава на европейски стандарт.
" Също по този начин позволихме да се употребяват данните от НЗОК за цели, разнообразни от тази за финансиране. По-специално успяхме да извлечем данни за телесна маса, кръвно налягане, кръвна захар, които разрешават да се създадат изводи в народен мащаб по какъв начин тези индикатори са публикувани в разнообразни области на страната. Също по този начин имаме опция да работим по европейски план, при който клинични данни бяха трансформирани в общ модел, допускащ да се изследват медикаменти за разнообразни болести ", изясни проф. Кръстев.
Проф. Галя Ангелова, шеф на Института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките, добави, че в тяхната дисциплинираност, която се развива най-интензивно за британски език в Съединени американски щати и Англия, се работи в тенденция от естествения език от свободния текст на пациентите, да се извадят записи с значими обстоятелства и стойности. И по този метод лекарите да се снабдят с повече здравно познание и повече информация по какъв начин протичат болесттите у обособените човеци.
" Известно е, че доста огромна част от здравната информация в здравното досие се състои от свободен текст. И информацията в него е недостъпна за обработка. Затова се разви и дисциплината Обработка на натурален език. Специално за български език ние работим към този момент над 15 години. Най-много сме работили със записи на диабетици. Освен това студенти от Факултета по математика и информатика на Софийския университет създават прототипи за автоматизирано различаване на диагнози, признаци, недоволства, фамилна обремененост и рискови фактори. По-нататък те могат да бъдат разработвани и прилагани в същински приложения ", изясни проф. Ангелова.
Проф. доктор Димитър Чаръкчиев, координатор на Националната научна стратегия " Електронно здравеопазване в България “ и шеф на отделението по здравна информатика в УСБАЛ по ендокринология " Акад. Иван Пенчев “ – София, описа, че по програмата към този момент четвърта година екипите работят в региона на здравната информатика, осведомителните и информационни технологии, клиничната здравна информатика, фармакологията и планирането на разноските в опазването на здравето. Разработват също методология и технологии за оценка на новаторски лекарства, чийто резултат занапред ще се наблюдава.
" Ние работим за пациентите и за сътрудниците, които са в региона на опазването на здравето – от общопрактикуващи лекари, експерти, лечебни заведения, до ръководството на опазването на здравето и оценката на новите технологии ", разясни той.
Медицински диктофон - иновация, ориентирана към облекчение на административната тежест на медиците, показа ученият Георги Шопов. Компютърната система преобразува автоматизирано речта в електронен текст. Така медиците няма да бъдат принудени часове наред да пишат анамнези, епикризи и всички останали медицински документи. Единственото, което лекарят би трябвало да направи, е да запише на диктофона информацията.
" В медицината в международен мащаб са навлезли такива технологии. Основно те подкрепят медицински експерти от области като образна диагностика, хирурзи, патоанатоми. Те могат да бъдат подкрепени в работата им, като, до момента в който преглеждат дадена фотография, на момента могат да диктуват това, което виждат, вместо първо да гледат, а по-късно да пишат ", изясни Шопов.
Системата освен икономисва време, само че също по този начин прави основаната документи много по-точна.
Доц. Иван Евгениев от факултет " Автоматика " към Технически университет – София и сътрудниците му са създали първообраз на национална система за продан и архивиране на образни данни за диагностика и подсистема към нея за възстановяване качеството на изображенията за възстановяване на диагностиката. В рамките на програмата те са постигнали няколко иновативни за България резултата.
" Направи се връзка сред няколко лечебни заведения за продан на данни сред тях. Освен това беше оборудвано в допълнение Коронавирус поделение със система за отдалечена диагностика, тъй че ангажираните лекари не се постановяваше да влизат в инфектираната зона, което усъвършенства както обслужването на болните, по този начин и грижата за самите лекари ", сподели доцент Евгениев.
Проф. Тодор Кундурджиев пък показа разработки в региона на Трудовата медицина.
Всички участници в конференцията дефинираха Националната научна стратегия " Електронно опазване на здравето в България (е-Здраве) " като извънредно потребна и сполучлива. Според тях се е основал човешки капацитет, който разрешава резултатите да бъдат надграждани в бъдеще.
Домакините от Медицински университет – Пловдив, които са ангажирани с разпространяването на резултатите от програмата, дефинираха поканата за присъединяване като огромна чест.
" Това беше едно самопризнание за нашия теоретичен капацитет и за нашия потенциал да работим в региона на електронното опазване на здравето. Ние сме катедра, която се занимава с здравна информатика и биостатистика. Тази поливалентност, която имаме в нашия екип, ни прави подобаващи да работим както с общопрактикуващи лекари, по този начин и с клиницисти и с други експерти. Защото в екипа ни има математици, инженери, компютърни експерти и информатици и това ни оказва помощ доста в взаимната работа ", съобщи проф. Нонка Матева, началник на катедра " Медицинска информатика, биостатистика и електронно образование " към Медицински университет - Пловдив.
Тя показа и постигнатите резултати. В рамките на програмата 51 научни изявления са изнесени в списания с импакт фактор или с отворен достъп. Участвали са в 55 национални и интернационалните конгреси и изложби. Включени са 25 млади учени, докторанти и студенти и са извършени 7 мероприятия, проведени за разпространение на получените резултати.
" Програмата излиза с шест работещи прототипа, което е един огромен триумф. Тя взе участие в три интернационалните мрежи. Мисля, че можем да се гордеем с това, което постигнахме, и считам, че програмата е извънредно сполучлива. Тя единствено постави началото на едно бъдещо съдействие сред университетите сътрудници ", безапелационна е проф. Матева.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ