Историята на една от най-впечатляващите къщи не само в Пловдив и България, но и на Балканите
Куюмджиевата къща в Стария Пловдив е една от най-впечатляващите къщи освен у нас, само че и на Балканите. Това сподели в предаванетопред Plovdiv24.bg директорът на Регионален етнографски музей в Пловдив Ангел Янков.
" Сградата, съгласно пресата, е представлявала къща-експонат, защото е била полупразна, тия големи пространства, постройка на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, само че стаите са били полупразни, по тази причина по този начин остава в историята като къща-експонат. 1949 година общинската къща-музей е преобразувана, още веднъж е върнато остарялото име и тя става Народен етнографски музей ", сподели Янков.
Той напомни, че има доста забавни случки, свързани с историята на музея, доста преустройства, само че тази къща е скъпо благосъстояние, тъй като архитектурата на постройката на Аргир Куюмджиоглу е най-разкошната, най-внушителната, най-впечатляващата.
" И тук думичката уникалност е навръх мястото, тъй като тя фактически е неповторима, няма друга къща освен в Стария град като нея, а на Балканите. Защото това е възрожденски вид къща, само че тя не е единствено българска, има я и в прилежащите страни на Балканите, само че няма друга къща, строена в кобилищна форма, няма друга къща, стъпила на Римската стена, която е над 2000 години, няма друга постройка с такова внушително пространство ", описа Ангел Янков.
Основата й е 570 кв. м, а във височина има два приземни етажа, това е денивилацията с долната улица 8 метра, и по-късно има още два жилищни етажа. Куюмджиоглу е бил богат търговец-абаджия, с къщата си той е желал да показва своето благосъстояние, своя сан в обществото. И по тази причина къщата е голяма, тя не е пригодена за живеене на фамилията.
" Самият Куюмджиоглу не дочаква Освобождението, той се е гърчеел, както написа Константин Моравиев, както написа пловдивският летописец и година по-късно след Освобождението неговото семейство се изселва във Виена, къщата попада в най-различни притежатели. В нея е била първата шапкарска фабрика в Пловдив на Гарабед Карагюзян, било е склад за брашно, оцетна фабрика. На границата на двете епохи 1889-1901 е девически интернат, най-после става тютюнев склад, като в края на 20-те години Антонио Коларо я купува от наследниците на Куюмджиоглу и тя се води къща Коларо, само че заради, както казахме, международната икономическа рецесия, тютюните също изпадат в рецесия. Този тютюнев склад не може да просъществува, Коларо не може да си заплати налозите и къщата се продава на търг, поради това, че притежателят й е разгласен в неплатежоспособност. Така, с помощта на този факт, с помощта на икономическата рецесия, къщата се трансформира в музей и оттогава, към този момент близо 90 години, тази постройка извършва функционалността музей. От 30-те години на предишния век, музеят се обитава на това място ", описа още Ангел Янков.
Годината на построяването на къщата е 1847 година, а майсторът, който я е построил е хаджи Георги Станчовски от с. Косово, родопското село Косово. И това открива още през 60-те години тогавашният шеф на музея Иван Станев. Той прави изявление с наследниците на хаджи Георги, те му описват кои къщи е строил, кои църкви са издигнати. Това са 7-8 църкви в Родопите, административни и религиозни здания, джамии в Одрин и Цариград. Той е един от майсторите, които принадлежат на Юговската строителна школа, тъй като от дребен още чиракува там и след това се издига като първомайстор. Специалисти, които се занимават с тази тематика го назовават южнобългарският Колю Фичето.
" Той е нямал тази популярност като Колю Фичето, тъй като не е строил държавни здания и градежи, като моста на река Бяла или други здания, които построява, пък и Колю Фичето и след Освобождението дълго време работи. Докато занаятчия хаджи Георги, учудващо е това, и през днешния ден съвременниците не могат да го схванат, дори нашите екскурзоводи, като споделят на групите, че той е по едно и също време и занаятчия, и проектант, и инженер, и зидар, и дърводелец, те цъкат и се чудят по какъв начин е допустимо всичко това. Той е имал опита, образованието, нешколувано обучение, а опциите, които дълго време е натрупал, той е надградил тази къща и съгласно преданието, той е построил тази къща за 10 месеца, а Куюмджиоглу му дал една тава със златни махмудии и това е била премията.
" Разбира се, това са предания, които се описват след това, само че самият факт, че постройката е издигната още в годините преди Кримската война, че тя е пример, и то пример не на пловдивската симетрична къща, както преди се смяташе единствено, а на българския Барок. Защото това е Барок, но Барок просрочен 150- 200 години по отношение на Западна Европа, не от камък, а от дърво. То впечатлява с новите детайли, които виждаме тук, арки, фронтони. И проектант Матей Матеев счита, че хаджи Георги е ходил във Виена, в двореца Белведере и той е видял там тези детайли и ги е пренесъл тук. Но това не е просто подражаване, тъй като той е съумял в едно единно цяло да съчетае локалното, ето вижте еркерите, които са от източната фасада. Тези чупки, тези наддавания над улицата, това е родопската архитектура, усеща се и източното въздействие, вътре миндерите, кьошковете приказват тъкмо за това. Така, че той съчетава източното, западното и локалното въздействие, с цел да построи тази неповторима къща, която е ситуирана на 570 кв.м основите, а нагоре към този момент по етажите, тя към този момент има потребна повърхност над 2 декара ", добави дирексторът на Етнографския музей.
Само покрива на къщата е близо 1,980 кв.м, това е нещо, което за времето си е било неразбираемо за елементарния човек, който живее в едно, две, или най-вече триделно жилище с три пространства. Тук има цели два огромни хайета салона.
" Тесните експерти споделят, по какъв начин е допустимо да бъде издигнат подобен огромен приемен салон без нито една колона. Леките материали, с които е строил, са причина за това. Покривът, решението на втория етаж, той е покрив, който е доста колосален и тази дъга, този холкел, който е вписания кръг в салона, той устоя на тези остарели турски керемиди, които са доста по-тежки, в сравнение с актуалните.
Това е все едно един жилищен блок, в който непрестанно има какво да се прави. Къщата придобива настоящия си тип или може да се каже “оригинал ", чак през 60-те години, тъй като оттогава планът за изписването, за цвета на къщата и те вършат един комплекс с църквата, която е камбанарията тук, която е същият цвят. Затова я оприличават като огромна птица, кацнала, разперила криле върху Хисар капия, назовават я още Царската къща, над 130 прозореца има, 4 етажа, пространствата фактически, ние не можем да си представим по какъв начин са се отоплявали на времето, само че те евентуално не са ходили като нас по пай ръкав, а със забунчета, аби ", описа още Ангел Янков.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Сградата, съгласно пресата, е представлявала къща-експонат, защото е била полупразна, тия големи пространства, постройка на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, само че стаите са били полупразни, по тази причина по този начин остава в историята като къща-експонат. 1949 година общинската къща-музей е преобразувана, още веднъж е върнато остарялото име и тя става Народен етнографски музей ", сподели Янков.
Той напомни, че има доста забавни случки, свързани с историята на музея, доста преустройства, само че тази къща е скъпо благосъстояние, тъй като архитектурата на постройката на Аргир Куюмджиоглу е най-разкошната, най-внушителната, най-впечатляващата.
" И тук думичката уникалност е навръх мястото, тъй като тя фактически е неповторима, няма друга къща освен в Стария град като нея, а на Балканите. Защото това е възрожденски вид къща, само че тя не е единствено българска, има я и в прилежащите страни на Балканите, само че няма друга къща, строена в кобилищна форма, няма друга къща, стъпила на Римската стена, която е над 2000 години, няма друга постройка с такова внушително пространство ", описа Ангел Янков.
Основата й е 570 кв. м, а във височина има два приземни етажа, това е денивилацията с долната улица 8 метра, и по-късно има още два жилищни етажа. Куюмджиоглу е бил богат търговец-абаджия, с къщата си той е желал да показва своето благосъстояние, своя сан в обществото. И по тази причина къщата е голяма, тя не е пригодена за живеене на фамилията.
" Самият Куюмджиоглу не дочаква Освобождението, той се е гърчеел, както написа Константин Моравиев, както написа пловдивският летописец и година по-късно след Освобождението неговото семейство се изселва във Виена, къщата попада в най-различни притежатели. В нея е била първата шапкарска фабрика в Пловдив на Гарабед Карагюзян, било е склад за брашно, оцетна фабрика. На границата на двете епохи 1889-1901 е девически интернат, най-после става тютюнев склад, като в края на 20-те години Антонио Коларо я купува от наследниците на Куюмджиоглу и тя се води къща Коларо, само че заради, както казахме, международната икономическа рецесия, тютюните също изпадат в рецесия. Този тютюнев склад не може да просъществува, Коларо не може да си заплати налозите и къщата се продава на търг, поради това, че притежателят й е разгласен в неплатежоспособност. Така, с помощта на този факт, с помощта на икономическата рецесия, къщата се трансформира в музей и оттогава, към този момент близо 90 години, тази постройка извършва функционалността музей. От 30-те години на предишния век, музеят се обитава на това място ", описа още Ангел Янков.
Годината на построяването на къщата е 1847 година, а майсторът, който я е построил е хаджи Георги Станчовски от с. Косово, родопското село Косово. И това открива още през 60-те години тогавашният шеф на музея Иван Станев. Той прави изявление с наследниците на хаджи Георги, те му описват кои къщи е строил, кои църкви са издигнати. Това са 7-8 църкви в Родопите, административни и религиозни здания, джамии в Одрин и Цариград. Той е един от майсторите, които принадлежат на Юговската строителна школа, тъй като от дребен още чиракува там и след това се издига като първомайстор. Специалисти, които се занимават с тази тематика го назовават южнобългарският Колю Фичето.
" Той е нямал тази популярност като Колю Фичето, тъй като не е строил държавни здания и градежи, като моста на река Бяла или други здания, които построява, пък и Колю Фичето и след Освобождението дълго време работи. Докато занаятчия хаджи Георги, учудващо е това, и през днешния ден съвременниците не могат да го схванат, дори нашите екскурзоводи, като споделят на групите, че той е по едно и също време и занаятчия, и проектант, и инженер, и зидар, и дърводелец, те цъкат и се чудят по какъв начин е допустимо всичко това. Той е имал опита, образованието, нешколувано обучение, а опциите, които дълго време е натрупал, той е надградил тази къща и съгласно преданието, той е построил тази къща за 10 месеца, а Куюмджиоглу му дал една тава със златни махмудии и това е била премията.
" Разбира се, това са предания, които се описват след това, само че самият факт, че постройката е издигната още в годините преди Кримската война, че тя е пример, и то пример не на пловдивската симетрична къща, както преди се смяташе единствено, а на българския Барок. Защото това е Барок, но Барок просрочен 150- 200 години по отношение на Западна Европа, не от камък, а от дърво. То впечатлява с новите детайли, които виждаме тук, арки, фронтони. И проектант Матей Матеев счита, че хаджи Георги е ходил във Виена, в двореца Белведере и той е видял там тези детайли и ги е пренесъл тук. Но това не е просто подражаване, тъй като той е съумял в едно единно цяло да съчетае локалното, ето вижте еркерите, които са от източната фасада. Тези чупки, тези наддавания над улицата, това е родопската архитектура, усеща се и източното въздействие, вътре миндерите, кьошковете приказват тъкмо за това. Така, че той съчетава източното, западното и локалното въздействие, с цел да построи тази неповторима къща, която е ситуирана на 570 кв.м основите, а нагоре към този момент по етажите, тя към този момент има потребна повърхност над 2 декара ", добави дирексторът на Етнографския музей.
Само покрива на къщата е близо 1,980 кв.м, това е нещо, което за времето си е било неразбираемо за елементарния човек, който живее в едно, две, или най-вече триделно жилище с три пространства. Тук има цели два огромни хайета салона.
" Тесните експерти споделят, по какъв начин е допустимо да бъде издигнат подобен огромен приемен салон без нито една колона. Леките материали, с които е строил, са причина за това. Покривът, решението на втория етаж, той е покрив, който е доста колосален и тази дъга, този холкел, който е вписания кръг в салона, той устоя на тези остарели турски керемиди, които са доста по-тежки, в сравнение с актуалните.
Това е все едно един жилищен блок, в който непрестанно има какво да се прави. Къщата придобива настоящия си тип или може да се каже “оригинал ", чак през 60-те години, тъй като оттогава планът за изписването, за цвета на къщата и те вършат един комплекс с църквата, която е камбанарията тук, която е същият цвят. Затова я оприличават като огромна птица, кацнала, разперила криле върху Хисар капия, назовават я още Царската къща, над 130 прозореца има, 4 етажа, пространствата фактически, ние не можем да си представим по какъв начин са се отоплявали на времето, само че те евентуално не са ходили като нас по пай ръкав, а със забунчета, аби ", описа още Ангел Янков.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ