Преподавател от Пловдив: Нека депутатите да променят Конституцията, ако не са доволни, че има служебно правителство
Кризата на партиите води и до дебата за промяната на формата на държавно ръководство. Това изясни пред БНР доцент Христо Паунов, който е учител по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и в УНСС.
" При един хетерогенен парламент не може партиите да се схванат даже по съществени въпроси. Народните представители би трябвало да схванат, че главната функционалност на Народно събрание е законодателна. Има и друга доста значима функционалност, която те съвсем забравиха-сформирането на висши органи и подмяната на техния състав, когато им изтече мандата. Когато тези неща не се правят от Народното събрание, това налива вода в мелницата, наречена " смяна на формата на държавно ръководство “.
Днес представителите на Инициативен комитет за образуване и съгласуване на подписка за осъществяване на народен референдум внася съобщение до ръководителя на Народно събрание, че стартира подписка по въпроса " Подкрепяте ли осъществяване на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска “.
Референдум от това естество е позволен единствено от официална позиция, изясни в предаването " Преди всички “ доцент Паунов.
" Това обаче не е рационално и такова решение на Народно събрание за провеждането му може да се нападна. Има избран ред за привикване на Велико Народно събрание. Той не планува провеждането на референдум “
Конституцията разпорежда на президента аварийна функционалност по сформиране на служебно държавно управление и разформироване на Народно събрание, подсети преподавателят по Конституционно право.
" Това се случва заради обстоятелството, че няма жизненост в Народното събрание и не може да има постоянно държавно управление. След като се върне и третия изследователски мандат президентът би трябвало да издаде два указа- с единия да дефинира датата на изборите и да разпусне Народно събрание, а с другия да назначи служебно държавно управление “.
Има два текста, с които президентът би трябвало да се съобрази, уточни той.
" Те са на разнообразни места. Единият е в Конституцията – член 64, алинея 3, който споделя, че до два месеца би трябвало да се проведат избори, само че имаме и един текст в Изборния кодекс – член 4, алинея 1, който показва, че изборите за парламент се насрочват от президента не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Той би трябвало да се съобрази с тези два текста и да направи тайминг. Би било добре в края на януари той да издаде указа. Народно събрание да бъде необуздано от 1 февруари. Изборите да бъдат планувани на 2 април “
Доц. Паунов подсети какъв брой дълъг е бил живота на предходните парламенти.
" 45-тото Народно събрание работи единствено 26 дни. 46-тото - към два месеца. Сегашното Народно събрание работи интензивно към 3 месеца. Виждаме една доста огромна анархия на болшинството в Народното събрание. Тя води до неспособност да се излъчи държавно управление. Президентът им даде значителен толеранс от време да създадат опити да образуват държавно управление, което да бъде отговорно пред Народното събрание. Живеем в изискванията на парламентарна република, при която би трябвало да се образува държавно управление от Народно събрание, което да бъде отговорно пред Народното събрание. Когато имаме спешна обстановка и не може да се хомогенизира парламентарното болшинство Конституцията дава опция на президента да връчи проучвателни мандати и да образува служебно държавно управление “.
Президентът може да разпусне Народното събрание чак откакто се изчерпат всички конституционни благоприятни условия за сформиране на държавно управление, уточни доцент Паунов.
" Държавният глава не може да разпуска Народното събрание, в случай че се намира в последните 3 месеца от неговия мандат “.
" Ако не са удовлетворени политиците, че има служебно държавно управление, да трансформират Конституцията, заяви още преподавателят по конституционно право.
" При един хетерогенен парламент не може партиите да се схванат даже по съществени въпроси. Народните представители би трябвало да схванат, че главната функционалност на Народно събрание е законодателна. Има и друга доста значима функционалност, която те съвсем забравиха-сформирането на висши органи и подмяната на техния състав, когато им изтече мандата. Когато тези неща не се правят от Народното събрание, това налива вода в мелницата, наречена " смяна на формата на държавно ръководство “.
Днес представителите на Инициативен комитет за образуване и съгласуване на подписка за осъществяване на народен референдум внася съобщение до ръководителя на Народно събрание, че стартира подписка по въпроса " Подкрепяте ли осъществяване на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска “.
Референдум от това естество е позволен единствено от официална позиция, изясни в предаването " Преди всички “ доцент Паунов.
" Това обаче не е рационално и такова решение на Народно събрание за провеждането му може да се нападна. Има избран ред за привикване на Велико Народно събрание. Той не планува провеждането на референдум “
Конституцията разпорежда на президента аварийна функционалност по сформиране на служебно държавно управление и разформироване на Народно събрание, подсети преподавателят по Конституционно право.
" Това се случва заради обстоятелството, че няма жизненост в Народното събрание и не може да има постоянно държавно управление. След като се върне и третия изследователски мандат президентът би трябвало да издаде два указа- с единия да дефинира датата на изборите и да разпусне Народно събрание, а с другия да назначи служебно държавно управление “.
Има два текста, с които президентът би трябвало да се съобрази, уточни той.
" Те са на разнообразни места. Единият е в Конституцията – член 64, алинея 3, който споделя, че до два месеца би трябвало да се проведат избори, само че имаме и един текст в Изборния кодекс – член 4, алинея 1, който показва, че изборите за парламент се насрочват от президента не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Той би трябвало да се съобрази с тези два текста и да направи тайминг. Би било добре в края на януари той да издаде указа. Народно събрание да бъде необуздано от 1 февруари. Изборите да бъдат планувани на 2 април “
Доц. Паунов подсети какъв брой дълъг е бил живота на предходните парламенти.
" 45-тото Народно събрание работи единствено 26 дни. 46-тото - към два месеца. Сегашното Народно събрание работи интензивно към 3 месеца. Виждаме една доста огромна анархия на болшинството в Народното събрание. Тя води до неспособност да се излъчи държавно управление. Президентът им даде значителен толеранс от време да създадат опити да образуват държавно управление, което да бъде отговорно пред Народното събрание. Живеем в изискванията на парламентарна република, при която би трябвало да се образува държавно управление от Народно събрание, което да бъде отговорно пред Народното събрание. Когато имаме спешна обстановка и не може да се хомогенизира парламентарното болшинство Конституцията дава опция на президента да връчи проучвателни мандати и да образува служебно държавно управление “.
Президентът може да разпусне Народното събрание чак откакто се изчерпат всички конституционни благоприятни условия за сформиране на държавно управление, уточни доцент Паунов.
" Държавният глава не може да разпуска Народното събрание, в случай че се намира в последните 3 месеца от неговия мандат “.
" Ако не са удовлетворени политиците, че има служебно държавно управление, да трансформират Конституцията, заяви още преподавателят по конституционно право.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ