Конституционният съд с важно решение за шофьорите с отнети книжки
Конституционният съд единомислещо " анулира “ текст от Наказателния кодекс, който третира неравно водачите, които карат с отнета брошура.
Съдът разгласи за противоконституционна алинея 3 на член 343в от Наказателен кодекс, която планува до три години затвор и санкция за водачи, които карат, откакто книжката им е била краткотрайно отнета с насилствена административна мярка.
Конституционният съд беше сезиран от съдията от Софийския областен съд Христина Гарванска, която поиска наредбата на чл. 343в, алинея 3 от Наказателен кодекс (виж тук) да бъде обявена за противоконституционна.
Оспореният текст е признат от депутатите през 2016 година, като арбитър Гарванска написа, че това е станало без претекстове и с нея водачите с ПАМ са третирани неравно, санкционирането им е случайно и е в нарушаване на съществени конституционни правила.
Неравното отнасяне се показва в това, че съгласно алинея 1 на член 343в от Наказателен кодекс с до 3 години затвор и санкция се санкционира лидер, който кара без брошура, защото е осъден административно с лишаване на свидетелството, изяснява Lex.bg. Според алинея 2 на същия текст пък с от 1 до 3 години затвор и санкция се санкционира лидер, който в едногодишен период от административно наказване за шофиране без брошура, е хванат да кара още веднъж. И в двете хипотези наказателната отговорност е въведена за водачи, които един път към този момент са били глобени.
Според арбитър Гарванска въведената наказателна отговорност за водачи, които карат с отнета с ПАМ брошура, опонира на правилата на правовата държава (чл. 4, алинея 1 от Конституцията), на правилото, че никой не може да бъде съден за деяние или безучастие, което не е оповестено за закононарушение при осъществяването му (чл. 5, алинея 3 от Конституцията) и на правилото за равенството пред закона (чл. 6, алинея 2 от Конституцията).
Искането на арбитър Гарванска беше подкрепено от Наказателната гилдия на Върховния касационен съд, която в мнението си до Конституционен съд показва, че със основаването на състава по член 343в, алинея 3 Наказателен кодекс е нарушен и правилото за правда, изискващ законът задоволително тъкмо и ясно да дефинира закононарушенията и наказванията за тях, с цел да се избегне всевъзможен риск от произвол.
" Разпоредбата основава предпоставки за прояви на индивидуалност при преценката дали едно действие да бъде квалифицирано като административно нарушаване или като престъпление… Това на практика основава предпоставки за нееднакво отнасяне на идентични случаи, като редът за осъществяване на отговорността зависи напълно от субективната преценка на наказващия орган, надлежно на прокурора, направилите на едни и същи по наличието им действия ще бъдат подложени на друга по темперамент и интензитет насила според от волята на наказващия орган, на прокурора, надлежно на съда “, уточни още Наказателен кодекс на Върховен касационен съд (виж още тук).
Конституционен съд: Неяснотата по кое време едно действие е закононарушение и по кое време е нарушаване, основава произвол
В решението си конституционните съдии обширно са наблюдавали и анализирали активността на депутатите, когато са приемали текста в Наказателен кодекс, само че по този начин и не са съумели да схванат даже главната им концепция. Категорични са обаче в извода си, че вследствие на измененията по едно и също време съществуват закононарушение и административно нарушаване за едно и също действие, освен това със доста разнообразни по тип и размер санкции.
Тъй като няма никаква изясненост по кое време действието би трябвало да бъде третирано като закононарушение и по кое време като административно нарушаване, Конституционен съд предизвестява, че това води до произвол. Съдът изяснява, че в такава обстановка отговорността би се определяла от субективната преценка на правоприлагащите органи.
" Определянето на типа на отговорност не може да бъде резултат от субективната преценка на правоприлагащ държавен орган, тъй като това основава причина за произвол. Произволът, както трайно приема в практиката си Съдът, " съставлява нарушаване на справедлив аршин като мащаб за правдивост. Забраната за произвол е значим материалноправен съставен елемент от наличието на правовата страна и е използвана към всеки закон “, показват конституционните съдии.
В решението си те напомнят и единствените претекстове, които депутатите са записали за въведената смяна в Наказателен кодекс сред първо и второ четене: " Предвидената наказателна отговорност за изключително недобросъвестни водачи, които макар наложеното им наказване за отнемане от право да ръководят МПС за избран период, в периода на изтърпяване на наказването го нарушават, следва да обхване и на практика идентичните случаи на отнемане от дееспособност посредством наложена насилствена административна мярка “.
След това наредбата е била призната без никакво разискване, в това число в пленарна зала. Освен това липсват разбор и оценка на последствията от криминализираното действие, няма разбор на предстоящата успеваемост на плануваното наказване, няма даже обзор на настоящата нормативна уредба. В тази връзка Конституционен съд прибавя, че в случай че депутатите бяха прегледали най-малко настоящото тогава законодателство, са щели да видят, че има наредба – член 177, алинея 1, т. 2 от Закона за придвижване по пътищата(ЗДвП), която дефинира като административно нарушаване шофирането, откакто книжката на лидера е краткотрайно отнета с ПАМ, за което се постанова санкция от 100 до 300 лева
С приемането на текста в Наказателен кодекс обаче се стига и до парадокса да съществуват административно нарушаване и закононарушение с еднакъв състав, само че с доста по-различни санкции. След този извод Конституционен съд безрезултатно е опитал да откри и задачата на законодателя за този метод.
В решението си те припомнят, че в една правова страна Народното събрание би трябвало да съблюдава правилото на правда, а правните правила да подсигуряват конституционните полезности, правила и права на жителите (като проявяване на справедливостта).
" За законодателя правилото на правда намира съответно проявяване в условието създаваните от него правни правила да бъдат ясни, недвусмислени и разбираеми. Това условие е изключително прецизно във връзка с наредбите, посредством които законодателят дефинира едно действие като закононарушение и дефинира за него наказване, тъй като въведената посредством наказателния закон държавна насила има капацитета същностно да засегне конституционни права и свободи на жителите “, се сподели в решението.
В него съдът изяснява, че нормите би трябвало да са ясни, предвидими и налични, с цел да схващат жителите за кои дейности и бездействия се планува наказателна отговорност, какво им е неразрешено, както и какво ще бъде наказването, в случай че нарушат закона. В случая обаче, Конституционен съд акцентира, че не е ясна даже главната концепция на депутатите, с цел да може по нея и по пътя на тълкуването и използването да бъде изпълнен тъкмо законът.
Освен всичко това, в решението си Конституционен съд напомня, че според член 33, алинея 2 от Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН) при " констатиране на признак/признаци за осъществено закононарушение административнонаказателното произвеждане се приключва “. В случая при идентичните сформира на закононарушението и на административното нарушаване, използването на наредбата от Закон за административните нарушения и наказания би значило да се допусне, че с приемането на новия текст в Наказателен кодекс, Народното събрание " безмълвно е отменил административното нарушаване “ от ЗДвП. Желание за такава безмълвна анулация обаче явно не е имало в Народно събрание, защото по-малко от месец след измененията в Наказателен кодекс, депутатите даже са нараснали периода на насилствената мярка от 6 на 18 месеца.
Конституционен съд показва още, че депутатите не са отчели и обстоятелството, че ПАМ подлежат на авансово осъществяване, а заповедта за използването им може да се апелира.
" Това значи, че главният симптом по отношение на обективната страна на закононарушението по чл. 343в, алинея 3 Наказателен кодекс, а затова и избраната за него наказателна отговорност, е въз основа на акт, който би могъл да се окаже и незаконосъобразен, защото законосъобразността му може да бъде оспорена и да бъде предмет на бъдещо определяне от съд “, се споделя в решението.
Съдът разгласи за противоконституционна алинея 3 на член 343в от Наказателен кодекс, която планува до три години затвор и санкция за водачи, които карат, откакто книжката им е била краткотрайно отнета с насилствена административна мярка.
Конституционният съд беше сезиран от съдията от Софийския областен съд Христина Гарванска, която поиска наредбата на чл. 343в, алинея 3 от Наказателен кодекс (виж тук) да бъде обявена за противоконституционна.
Оспореният текст е признат от депутатите през 2016 година, като арбитър Гарванска написа, че това е станало без претекстове и с нея водачите с ПАМ са третирани неравно, санкционирането им е случайно и е в нарушаване на съществени конституционни правила.
Неравното отнасяне се показва в това, че съгласно алинея 1 на член 343в от Наказателен кодекс с до 3 години затвор и санкция се санкционира лидер, който кара без брошура, защото е осъден административно с лишаване на свидетелството, изяснява Lex.bg. Според алинея 2 на същия текст пък с от 1 до 3 години затвор и санкция се санкционира лидер, който в едногодишен период от административно наказване за шофиране без брошура, е хванат да кара още веднъж. И в двете хипотези наказателната отговорност е въведена за водачи, които един път към този момент са били глобени.
Според арбитър Гарванска въведената наказателна отговорност за водачи, които карат с отнета с ПАМ брошура, опонира на правилата на правовата държава (чл. 4, алинея 1 от Конституцията), на правилото, че никой не може да бъде съден за деяние или безучастие, което не е оповестено за закононарушение при осъществяването му (чл. 5, алинея 3 от Конституцията) и на правилото за равенството пред закона (чл. 6, алинея 2 от Конституцията).
Искането на арбитър Гарванска беше подкрепено от Наказателната гилдия на Върховния касационен съд, която в мнението си до Конституционен съд показва, че със основаването на състава по член 343в, алинея 3 Наказателен кодекс е нарушен и правилото за правда, изискващ законът задоволително тъкмо и ясно да дефинира закононарушенията и наказванията за тях, с цел да се избегне всевъзможен риск от произвол.
" Разпоредбата основава предпоставки за прояви на индивидуалност при преценката дали едно действие да бъде квалифицирано като административно нарушаване или като престъпление… Това на практика основава предпоставки за нееднакво отнасяне на идентични случаи, като редът за осъществяване на отговорността зависи напълно от субективната преценка на наказващия орган, надлежно на прокурора, направилите на едни и същи по наличието им действия ще бъдат подложени на друга по темперамент и интензитет насила според от волята на наказващия орган, на прокурора, надлежно на съда “, уточни още Наказателен кодекс на Върховен касационен съд (виж още тук).
Конституционен съд: Неяснотата по кое време едно действие е закононарушение и по кое време е нарушаване, основава произвол
В решението си конституционните съдии обширно са наблюдавали и анализирали активността на депутатите, когато са приемали текста в Наказателен кодекс, само че по този начин и не са съумели да схванат даже главната им концепция. Категорични са обаче в извода си, че вследствие на измененията по едно и също време съществуват закононарушение и административно нарушаване за едно и също действие, освен това със доста разнообразни по тип и размер санкции.
Тъй като няма никаква изясненост по кое време действието би трябвало да бъде третирано като закононарушение и по кое време като административно нарушаване, Конституционен съд предизвестява, че това води до произвол. Съдът изяснява, че в такава обстановка отговорността би се определяла от субективната преценка на правоприлагащите органи.
" Определянето на типа на отговорност не може да бъде резултат от субективната преценка на правоприлагащ държавен орган, тъй като това основава причина за произвол. Произволът, както трайно приема в практиката си Съдът, " съставлява нарушаване на справедлив аршин като мащаб за правдивост. Забраната за произвол е значим материалноправен съставен елемент от наличието на правовата страна и е използвана към всеки закон “, показват конституционните съдии.
В решението си те напомнят и единствените претекстове, които депутатите са записали за въведената смяна в Наказателен кодекс сред първо и второ четене: " Предвидената наказателна отговорност за изключително недобросъвестни водачи, които макар наложеното им наказване за отнемане от право да ръководят МПС за избран период, в периода на изтърпяване на наказването го нарушават, следва да обхване и на практика идентичните случаи на отнемане от дееспособност посредством наложена насилствена административна мярка “.
След това наредбата е била призната без никакво разискване, в това число в пленарна зала. Освен това липсват разбор и оценка на последствията от криминализираното действие, няма разбор на предстоящата успеваемост на плануваното наказване, няма даже обзор на настоящата нормативна уредба. В тази връзка Конституционен съд прибавя, че в случай че депутатите бяха прегледали най-малко настоящото тогава законодателство, са щели да видят, че има наредба – член 177, алинея 1, т. 2 от Закона за придвижване по пътищата(ЗДвП), която дефинира като административно нарушаване шофирането, откакто книжката на лидера е краткотрайно отнета с ПАМ, за което се постанова санкция от 100 до 300 лева
С приемането на текста в Наказателен кодекс обаче се стига и до парадокса да съществуват административно нарушаване и закононарушение с еднакъв състав, само че с доста по-различни санкции. След този извод Конституционен съд безрезултатно е опитал да откри и задачата на законодателя за този метод.
В решението си те припомнят, че в една правова страна Народното събрание би трябвало да съблюдава правилото на правда, а правните правила да подсигуряват конституционните полезности, правила и права на жителите (като проявяване на справедливостта).
" За законодателя правилото на правда намира съответно проявяване в условието създаваните от него правни правила да бъдат ясни, недвусмислени и разбираеми. Това условие е изключително прецизно във връзка с наредбите, посредством които законодателят дефинира едно действие като закононарушение и дефинира за него наказване, тъй като въведената посредством наказателния закон държавна насила има капацитета същностно да засегне конституционни права и свободи на жителите “, се сподели в решението.
В него съдът изяснява, че нормите би трябвало да са ясни, предвидими и налични, с цел да схващат жителите за кои дейности и бездействия се планува наказателна отговорност, какво им е неразрешено, както и какво ще бъде наказването, в случай че нарушат закона. В случая обаче, Конституционен съд акцентира, че не е ясна даже главната концепция на депутатите, с цел да може по нея и по пътя на тълкуването и използването да бъде изпълнен тъкмо законът.
Освен всичко това, в решението си Конституционен съд напомня, че според член 33, алинея 2 от Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН) при " констатиране на признак/признаци за осъществено закононарушение административнонаказателното произвеждане се приключва “. В случая при идентичните сформира на закононарушението и на административното нарушаване, използването на наредбата от Закон за административните нарушения и наказания би значило да се допусне, че с приемането на новия текст в Наказателен кодекс, Народното събрание " безмълвно е отменил административното нарушаване “ от ЗДвП. Желание за такава безмълвна анулация обаче явно не е имало в Народно събрание, защото по-малко от месец след измененията в Наказателен кодекс, депутатите даже са нараснали периода на насилствената мярка от 6 на 18 месеца.
Конституционен съд показва още, че депутатите не са отчели и обстоятелството, че ПАМ подлежат на авансово осъществяване, а заповедта за използването им може да се апелира.
" Това значи, че главният симптом по отношение на обективната страна на закононарушението по чл. 343в, алинея 3 Наказателен кодекс, а затова и избраната за него наказателна отговорност, е въз основа на акт, който би могъл да се окаже и незаконосъобразен, защото законосъобразността му може да бъде оспорена и да бъде предмет на бъдещо определяне от съд “, се споделя в решението.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ