Как се правят пирожки със зеле, кои са съставките на

Как се вършат пирожки със зеле, кои са съставките на " сельодка под шуба “, вита ли би трябвало да е баницата и по кое време е несъмнено, че питката е втасала? Тези въпроси вълнуваха участничките в срещата " Мултикулти вечер: да вкусим разликите “, проведена от екипа на Хуманитарния център на " Каритас “ в Русе. Бежанки от войната в Украйна и дами от Русе споделиха храна, която бяха приготвили по предписания от техните майки и баби.

Без сельодка под шуба не се сяда на празнична софра, твърди Евгения. Самата тя е от бесарабските българи и през днешния ден готви доста старинни гозби. За Тамара от Измаил мамалигата от румънската й баба наложително се реже с конец и се сервира с джумерки (пръжки), сирене или гъбен сос.

Майката на Лена Порхун изпържила пирожките с кисело зеле, вместо да ги опече, но тя по този начин си знае, оправдава я щерка й, до момента в който сервира бонбони от родния Днипро. Лена от Бердянск е завила палачинки – и сладки, и солени като в личното й детство. Баницата на русенката Теди и майка й Нина пък е по остаряла българска рецепта, нищо, че в нея кой знае за какво с изключение на шансове като за Нова година, има и малко… копър. Друга Нина – обаче украинка, и щерка й Оля, сервират бутерброди с херинга и мощен чеснов сос, описват от Каритас.

На Наталия Димова от Болградския регион край Одеса са й трябвали десетки палачинки, с цел да стъкми солена торта с пилешки дробчета. Празничната пита на Пламена от Русе се харесва на останалите и без шарена сол. Най-бухналите курабии е замесила Креми от Русе – както баба й ги е правила, а Свитлана от Задкарпатието донася вишнев сладкиш като спомен от детството.

Докато разменят предписания, дамите приказват на всичките езици, които владеят – и съветски, и украински, и български. А в края на вечерта пробват и торта " Гараш “ – една от легендите на града, в който всички те живеят в този момент и търсят по-доброто си бъдеще.