Община Пловдив вече не отговаря на условията за получаване на изравнителна субсидия
Изравнителната дотация е трансфер от централния бюджет, чиято цел е да компенсира огромните разлики в личните доходи на обособените общини. Ето за какво достъп до този запас имат единствено общините, чиито данъчни приходи на човек от популацията са под 120% от междинните данъчни приходи на човек за страната към края на 2021 година Това излиза наяве от разбора на Институт за пазарна стопанска система.
Общият размер на изравнителната дотация, очакван в бюджет 2023 година, е 404 млн. лева, което е нарастване от 6,6% по отношение на миналогодишната сума от 379 млн. лева Най-голяма изравнителна дотация са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лева.), Русе (7,52 млн. лева.), Стара Загора (7,14 млн. лева.), Сливен (6,73 млн. лева.) и Асеновград (6,02 млн. лева.).
Причината за това е, че първите два съставния елемент от дотацията взимат поради потребностите и популацията на общините, надлежно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, защото минават прага от 120% междинни данъчни приходи на човек за цялата страна. В този лист се подреждат най-вече общините по Черноморието и рудодобивните региони, които обичайно се отличават с високи дялове на личните доходи, както и общините Столична и Пловдив.
В съпоставяне с предходната година максимален растеж в изравнителната дотация се регистрира в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%).
От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която дотацията понижа със 100%, защото общината към този момент не дава отговор на изискванията за приемане на този запас.
Изравнителната дотация се пресмята по специална методика и включва следните пет съставния елемент:
- Първият съставен елемент е еднакъв на разликата между 120% от междинните за страната данъчни приходи на човек от популацията и данъчните приходи на човек за съответната община, умножени по популацията на общината.
- Вторият съставен елемент взима поради разходните потребности на всички общини, които получават дотация, като преглежда следните знаци с разнообразни тежести: брой деца до 5 година, брой деца от 6 до 14 година, брой възрастни над 65 година и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община съгласно тези индикатори, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна дотация, толкоз по-голяма ще е и сумата по този съставен елемент.
- Третият съставен елемент от дотацията е очакван за общини, в които делът на личните доходи през 2021 година е бил под 25% от общите приходи на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база каузи на разликата сред 25-процентовия предел и действителното отношение на лични доходи към общо приходи по отношение на общия общ брой на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат обезщетени общините, които имат мощно лимитирана финансова самостоятелност.
- Четвъртият съставен елемент е очакван за общините, при които сборът от първите три съставния елемент е по-нисък от общата изравнителна дотация, получена от тях през 2022 година, като той компенсира разликата сред двете стойности.
- Петият съставен елемент е очакван за общините, чиято локална данъчна тежест е по-висока от междинната за страната, като се взимат поради налозите върху недвижимите парцели, придобиването на имущество и транспортните средства. Замисълът на този съставен елемент е да подкрепи общините, които не съумяват да генерират задоволително локални доходи, макар опитите си да го създадат посредством по-високи данъчни ставки.
След община Пловдив се подреждат 60 общини, при дотацията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна дотация нито през 2023 година, нито през 2022 година, а при останалите 42 получената сума остава в размера от миналата година.
Обяснението евентуално е, че при изчислението на тазгодишната дотация за тези общини сумата от първите три съставния елемент е била по-ниска от дотацията за 2022 година, с което се е задействал четвъртият съставен елемент и е компенсирал разликата.
Поради този механизъм е и невероятно дадена община да получи по-малка изравнителна дотация по отношение на предишна година, в случай че въобще не загуби достъпа си до този запас заради високи лични доходи, какъвто е и казусът с Пловдив.
Най-голяма дотация на човек от популацията получават общините Трекляно (933 лева./човек), Бойница (451 лева./човек), Чупрене (327 лева./човек), Невестино (300 лева./човек) и Маджарово (296 лева./човек). Като изключим общините без дотация, минимум на гражданин са получили община Благоевград (34 лева./човек), Велико Търново (34 лева./човек), Плевен (37 лева./човек), Аксаково (49 лева./човек) и Стара Загора (50 лева./човек).
Средно за страната общините получават по 62 лв. на човек изравнителната дотацията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на обстоятелството, че огромна част от популацията на страната е съсредоточено в дребен брой огромни общини без право на достъп до дотацията. Ако изключим общините без дотация, на приблизително на човек за страната се падат по 97 лева, а 191 общини получават по повече от това.
Общият размер на изравнителната дотация, очакван в бюджет 2023 година, е 404 млн. лева, което е нарастване от 6,6% по отношение на миналогодишната сума от 379 млн. лева Най-голяма изравнителна дотация са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лева.), Русе (7,52 млн. лева.), Стара Загора (7,14 млн. лева.), Сливен (6,73 млн. лева.) и Асеновград (6,02 млн. лева.).
Причината за това е, че първите два съставния елемент от дотацията взимат поради потребностите и популацията на общините, надлежно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, защото минават прага от 120% междинни данъчни приходи на човек за цялата страна. В този лист се подреждат най-вече общините по Черноморието и рудодобивните региони, които обичайно се отличават с високи дялове на личните доходи, както и общините Столична и Пловдив.
В съпоставяне с предходната година максимален растеж в изравнителната дотация се регистрира в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%).
От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която дотацията понижа със 100%, защото общината към този момент не дава отговор на изискванията за приемане на този запас.
Изравнителната дотация се пресмята по специална методика и включва следните пет съставния елемент:
- Първият съставен елемент е еднакъв на разликата между 120% от междинните за страната данъчни приходи на човек от популацията и данъчните приходи на човек за съответната община, умножени по популацията на общината.
- Вторият съставен елемент взима поради разходните потребности на всички общини, които получават дотация, като преглежда следните знаци с разнообразни тежести: брой деца до 5 година, брой деца от 6 до 14 година, брой възрастни над 65 година и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община съгласно тези индикатори, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна дотация, толкоз по-голяма ще е и сумата по този съставен елемент.
- Третият съставен елемент от дотацията е очакван за общини, в които делът на личните доходи през 2021 година е бил под 25% от общите приходи на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база каузи на разликата сред 25-процентовия предел и действителното отношение на лични доходи към общо приходи по отношение на общия общ брой на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат обезщетени общините, които имат мощно лимитирана финансова самостоятелност.
- Четвъртият съставен елемент е очакван за общините, при които сборът от първите три съставния елемент е по-нисък от общата изравнителна дотация, получена от тях през 2022 година, като той компенсира разликата сред двете стойности.
- Петият съставен елемент е очакван за общините, чиято локална данъчна тежест е по-висока от междинната за страната, като се взимат поради налозите върху недвижимите парцели, придобиването на имущество и транспортните средства. Замисълът на този съставен елемент е да подкрепи общините, които не съумяват да генерират задоволително локални доходи, макар опитите си да го създадат посредством по-високи данъчни ставки.
След община Пловдив се подреждат 60 общини, при дотацията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна дотация нито през 2023 година, нито през 2022 година, а при останалите 42 получената сума остава в размера от миналата година.
Обяснението евентуално е, че при изчислението на тазгодишната дотация за тези общини сумата от първите три съставния елемент е била по-ниска от дотацията за 2022 година, с което се е задействал четвъртият съставен елемент и е компенсирал разликата.
Поради този механизъм е и невероятно дадена община да получи по-малка изравнителна дотация по отношение на предишна година, в случай че въобще не загуби достъпа си до този запас заради високи лични доходи, какъвто е и казусът с Пловдив.
Най-голяма дотация на човек от популацията получават общините Трекляно (933 лева./човек), Бойница (451 лева./човек), Чупрене (327 лева./човек), Невестино (300 лева./човек) и Маджарово (296 лева./човек). Като изключим общините без дотация, минимум на гражданин са получили община Благоевград (34 лева./човек), Велико Търново (34 лева./човек), Плевен (37 лева./човек), Аксаково (49 лева./човек) и Стара Загора (50 лева./човек).
Средно за страната общините получават по 62 лв. на човек изравнителната дотацията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на обстоятелството, че огромна част от популацията на страната е съсредоточено в дребен брой огромни общини без право на достъп до дотацията. Ако изключим общините без дотация, на приблизително на човек за страната се падат по 97 лева, а 191 общини получават по повече от това.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ