Иван Шаренков: Изправени сме пред сериозен миграционен натиск, трафикът на нелегални малолетни е голям проблем
Иван Шаренков, юридически съветник по миграционните въпроси, в изявление за предаването " България, Европа и светът " на Радио " Фокус "
Всеки ден ви оповестяваме за нова порция незаконни мигранти, които са арестувани у нас, в това число и през днешния ден имаше такава вест. Голяма трафик на канал за мигранти беше открит в София и по-конкретно в парка “Гео Милев ". Бяха открити 16 незаконни мигранти, които по информация на Столична дирекция на вътрешните работи са пристигнали от Афганистан. По първични данни полицията е арестувала четирима души, които са организирали логистиката към транспорта за незаконните бежанци.
Трафикантите са носили хранителни запаси на мигрантите против съответното възнаграждение. А единият от тях е бил и уредникът на каналдижийството, разясниха от Регионална дирекция на вътрешните работи за нашата медия. Трафикът на незаконни мигранти у нас е една от тематиките, за която би трябвало да се приказва, тъй като има проблеми и има какво да се каже. В студиото към този момент е Иван Шаренков, който е юридически съветник по миграционните въпроси. Здравейте, господин Шаренков.
Здравейте.
Г-н Шаренков, като съветник по миграционните въпроси, кои неща, съгласно вас, би трябвало да се кажат в ефир и би трябвало да знаят хората за този, проблем у нас, който съществува, тъй като всеки ден виждаме следващата нова порция мигранти?
Да, факт е, че още веднъж сме изправени пред сериозен миграционен напън, и това, което би трябвало да кажем и все още, е, че все по-често се следят случаи, в които незаконните мигранти съумяват да преодолеят нашата граница на границата с Турция, и да стигнат, както преди малко казахте, да стигнат до София, в някои случаи съумяват да доближат и до границата със Сърбия. Това е един факт, който би трябвало да го приемем и да го преглеждаме като едно предизвикателство, тъй като явно е, че би трябвало да се вземат още спомагателни ограничения към тези, които са подхванати все още. В никакъв случай не споделям, че те са малко, само че миграционния напън изрично сочи, че те би трябвало да бъдат повишени. Да бъдат повишени като човешки запас т.е. да има повече хора на турската граница, да има засилен конрол, спомагателна техника, въобще всички средства, които биха могли да лимитират придвижването на тези групи още на турската граница с цел да не ги намираме по автомагистрала “Тракия ", Пловдив, Стара Загора, и в София.
Какви проблеми най-често разглеждате вие?
Повечето от тези хора идват на наша територия, някои с желанието да останат тук, някои с желанието да продължат. В множеството случаи, за тях, като чужденци е неразбираема материята къде са попаднали, каква е страната, каква е държавната администрация, какви права имат. Най-вече по какъв начин мотат да получат интернационална протекция.
Убежище.
Да, по какъв начин могат да получат бежански статут, по какъв начин могат да получат протекция в нашата страна, кой може да им я даде, при какви условия, какво може да се случи, в случай че продължат незаконно. Често те си мислят, че в случай че съумеят да преодолеят нашите граници и тази със Сърбия и да стигнат до Западна Европа, смятат, че са постигнали всичко. Но както знаете, има правилник, така наречен Дъблнски правилник, който доста бързо и доста дейно връща тези, които са минали през България и са поискали да получат статут на емигрант в Германия, Франция, Италия, няма значение къде. Тук им обясняваме, че са върнати, тъй като в Европейския съюз има хармонизирано законодателство, и тези регламенти са наложителни за всички.
С господин Шаренков обсъждаме тематиката обвързвана с незаконните мигранти, които все по-често идват у нас, само че какво търсят и къде се намират не е ясно, нали по този начин, господин Шаренков?
Точно по този начин е.
Как стои въпросът с трафика на незаконните малолетни мигранти? Вие ще кажете, само че в предварителния ни диалог установихме, че това е огромен проблем.
Да, изрично, това е огромно предизвикателство освен за България, това е предизвикателство за целия Европейски съюз. Дори да погледнем цифрите от последните години, става дума за 12-14 хиляди непридружени малолетни и малолетни на територията на Европейския съюз. Тук, в България ние отчитаме 300-370% нарастване на тази категория уязвими лица.
Спрямо предходната година ли?
Спрямо 2021 година 2022 година по отношение на 2021 година Това значи, че това ни изправя пред предизвикването да вземем и да търсим нов метод. Държавата би трябвало да реагира. Казвам страната, тъй като все още тези процеси се финансират главно през фондове на Европейския съюз, с задължения на Международната организация по миграция и със сграден фонд на Държавната организация за бежанците. Но този въпрос би трябвало да откри все по-ясен отговор, тъй като ние не можем да кажем към този миг какво се случва с тези деца. Те идват, остават тук, огромна част от тях изчезват, изчезват някъде в пространството на Европейския съюз. Няма построена цялостна система по какъв начин да се проследят тези деца и на процедура тяхната орис остава неразбираема освен в нашата страна, само че и в страните от Европейски Съюз.
И при тях, може би стои малко по-трудно въпроса с връщането им в страната от която са пристигнали?
Да, изрично сте права, тъй като ние разполагаме със средства, които са още веднъж средства от Европейски Съюз за връщането. За страдание, тези средства са незадоволителни и би трябвало да се търсят способи да се усилват тези средства.
Знаете ли, това го слушам непрекъснато за съвсем всяка една сфера у нас, средствата са малко, трябват ни още, като че ли за всяка една сфера е по този начин.
На нас ни се желае най-малко средствата от Европейски Съюз да се търсят механизми да се усилват. Така или другояче, ние всички виждаме, че бюджета не е бездънна яма, само че по този начин или другояче, ние също желаеме да има повече средства. За да продължа мисълта си, връщането на тези деца е комплициран развой, тъй като изисква ангажимент на екипи от социални служащи, доктори, единодушие на техните родители. Самото дете, в случай че е над 10-12-годишна възраст, независимо да съобщи, че желае да се върне, което, съгласете се, е доста мъчно, тъй като за тези деца някой е платил те да бъдат трафикирани.
Предварително.
Да. Този някой, евентуално е заел и техните родители и те мъчно се вземат решение. А когато се решат, би трябвало и техните родители категорично да заявят ще одобряват ли децата си и ще се грижат ли за тях. Това слага всички организации, които се занимават с доброволни връщания пред доста тествания и процедурата е прекомерно тежка.
Ако едно малолетно дете е в България и е дало единодушието си да остане тук, какво следва? Как работи страната?
В тези случаи то към този момент ляга върху обществената система на нашата страна, в огромна част законодателството дава отговор за неговото обучение, само че във връзка с това, къде ще бъдат настанени тези деца, ние в тази тенденция къде ще бъдат настанени, кой ще се грижи за тях, какъв бюджет ще бъде обособен, в тази тенденция, би трябвало да признаем, че нямаме нито задоволителна инфраструктура, нито задоволителен бюджет, нито задоволително хора.
С г-н- Шаренков си приказваме за трафика на незаконни малолетни мигранти у нас, един основен въпрос, който обаче, има доста незнайни и би трябвало да бъде решен в най-скоро време, само че дали ще се случи, не знаем, единствено таим очаквания в себе си. Г-н Шаренков, предлагам да поговорим и за това по какъв начин биват обгрижвани тези незаконни малолетни мигранти, или не малолетни, незаконните мигранти у нас. Какво се прави и поставя като старания?
Като цяло механизмът за незаконните мигранти се свежда до това, че след тяхното задържане на границата, те се настаняват в домовете на Дирекция миграция на Министерство на вътрешните работи, където тези от тях, които заявят, че желаят да получат интернационална протекция се насочват към Агенцията за бежанците, а тези, които не заявят това свое желание имат опцията или да се върнат непринудено или да бъдат върнати наложително, по силата на инструкция 115, да не ангажираме вашите слушатели с наставления.
Да, обаче на мен ми стана забавно, по кое време би трябвало да се случи това, при какви условия да бъдат върнати, казахте по третия метод не по избор на тях, а по избор на нашата страна? Принудително, да.
Така, да, насилственото връщане се прави единствено от държавни институции, и това се прави от екипите на Дирекция миграция на Министерство на вътрешните работи, а към този момент там взе участие и тази организация Fronteх, която сплотява граничните структури на Европейски Съюз, към този момент и те оказват финансова, логичистична поддръжка за връщането. И по този начин, в случай че те не желаят да дадат молба за протекция, тогава към този момент след избран интервал имат опция да изберат да се върнат непринудено, което е по-добрия вид, тъй като получават повече средства по фондовете. Или в случай че не пожелаят това нещо, тогава се провеждат с групови полети или самостоятелно се връщат в страните им на генезис. Докато при децата, този развой, както обясних е малко по-сложен. Те на този стадий, главната група деца се назначават в така наречен сигурни зони, там се настаняват, които зони са построени в центровете на Агенция за бежанците.
Такива към този момент има построени в “Овча купел " и във “Военна рампа ". И тъй като започнахме това първоначално да приказваме, че броя на тези деца се усилва, следва да се построи още една доста по-голяма зона в Харманли, където е огромният бежански център и по този метод да се сътвори една предпазена среда за тези деца. Но както към този момент споделих, там главното бюджетиране е от външни източници, най-много от Европейски Съюз, екипите се финансират от тези фондове, а стратегиите, които се извършват, се извършват от интернационалните организации по миграция.
Казахте, броят им се усилва, т.е. статистика се води някаква.
Да.
Но има ли проблем тук? Статистиката се води, само че по какъв начин се разпознават тези хора, случва ли се това, самият развой какъв е сега?
Статистиката се води до толкоз, доколкото децата откакто влязат в Българя се насочват тези, които заявят, че желаят да получат интернационална протекция се насочват към Агенция за бежанците и там данните, които кажат се вписват. Но тази регистрация, при положение, че това дете по-късно изчезне, а това се случва доста постоянно. Те напущат, просто напущат, режимът е свободен в тези зони. През деня те могат да вървят свободно, те съумяват да излязат и в случай че каналджиите.
Така нареченият “отворен вид " на тези зони.
Да, да, те са отворен вид. Децата към момента не са тези, които основават огромните проблеми. Но по този начин или другояче, тези деца още веднъж попадат в мрежите на трафикантите и се извеждат още веднъж незаконно от нашата страна. И в действителност ние не знаем, в случай че тези деца бъдат открити някъде в миналото, дали са минали през България. Както ни е мъчно да разберем придвижването на тези деца от една институция в друга институция тук, в България. Тоест, едно предизвикателство, което има поле за развиване и за рационализиране, и за търсене на положителните практики в Европейски Съюз в доста висока степен.
Тоест, да разбирам, че статистиката се води на база на регистрацията в съответните институции?
И до тук.
И до тук, само че е нужна и друга, която би трябвало да се случи по кое време?
Ами тя би трябвало да се случи от първия миг на влизането на детето, по моему.
Тоест, на границата?
Още от границата всички данни за това дете да бъдат въведени и по-късно всяка негова стъпка...
Да се наблюдава.
Всяка негова стъпка да може да бъде забележима и проследявана от всички институции, които имат ангажимент към малолетните и малолетни деца. Тоест, това значи гранична полиция, полиция, териториални звена за обществено подкрепяне, Агенция за обществено подкрепяне и най-много ДАЗД (Държавна организация за протекция на детето), които са и по закон органът, който в България дава отговор за децата. Така че би трябвало да признаем водещата роля на тази институция и в действителност тя би трябвало да реши по какъв начин този въпрос изцяло да откри своята нова съответна реакция към това предизвикателство.
Како съветник господин Шаренков, по правните миграционни въпроси какво ви дава тази специалност, по какъв начин гледате на света?
Едно е когато гледаш такива вести епизодично по малкия екран, възприемаш го като вест, друго е обаче, когато всеки ден се срещаш с тези хора, виждаш, чуваш техните проблеми. Всяко от тях има друга орис, децата, по-големите, и възрастните, всеки има друга орис, всеки желае да живее по-добре. Самите ние търсим реализация в други страни, знаете, че и доста българи отпътуваха за чужбина. Така че всяко живо създание търси по-добър живот и не би трябвало да ги укоряваме в това. Това че някои от тях основават проблеми, по-скоро би трябвало страната да реагира на тези случаи. Но в останалите случаи това са живи хора.
Всеки ден ви оповестяваме за нова порция незаконни мигранти, които са арестувани у нас, в това число и през днешния ден имаше такава вест. Голяма трафик на канал за мигранти беше открит в София и по-конкретно в парка “Гео Милев ". Бяха открити 16 незаконни мигранти, които по информация на Столична дирекция на вътрешните работи са пристигнали от Афганистан. По първични данни полицията е арестувала четирима души, които са организирали логистиката към транспорта за незаконните бежанци.
Трафикантите са носили хранителни запаси на мигрантите против съответното възнаграждение. А единият от тях е бил и уредникът на каналдижийството, разясниха от Регионална дирекция на вътрешните работи за нашата медия. Трафикът на незаконни мигранти у нас е една от тематиките, за която би трябвало да се приказва, тъй като има проблеми и има какво да се каже. В студиото към този момент е Иван Шаренков, който е юридически съветник по миграционните въпроси. Здравейте, господин Шаренков.
Здравейте.
Г-н Шаренков, като съветник по миграционните въпроси, кои неща, съгласно вас, би трябвало да се кажат в ефир и би трябвало да знаят хората за този, проблем у нас, който съществува, тъй като всеки ден виждаме следващата нова порция мигранти?
Да, факт е, че още веднъж сме изправени пред сериозен миграционен напън, и това, което би трябвало да кажем и все още, е, че все по-често се следят случаи, в които незаконните мигранти съумяват да преодолеят нашата граница на границата с Турция, и да стигнат, както преди малко казахте, да стигнат до София, в някои случаи съумяват да доближат и до границата със Сърбия. Това е един факт, който би трябвало да го приемем и да го преглеждаме като едно предизвикателство, тъй като явно е, че би трябвало да се вземат още спомагателни ограничения към тези, които са подхванати все още. В никакъв случай не споделям, че те са малко, само че миграционния напън изрично сочи, че те би трябвало да бъдат повишени. Да бъдат повишени като човешки запас т.е. да има повече хора на турската граница, да има засилен конрол, спомагателна техника, въобще всички средства, които биха могли да лимитират придвижването на тези групи още на турската граница с цел да не ги намираме по автомагистрала “Тракия ", Пловдив, Стара Загора, и в София.
Какви проблеми най-често разглеждате вие?
Повечето от тези хора идват на наша територия, някои с желанието да останат тук, някои с желанието да продължат. В множеството случаи, за тях, като чужденци е неразбираема материята къде са попаднали, каква е страната, каква е държавната администрация, какви права имат. Най-вече по какъв начин мотат да получат интернационална протекция.
Убежище.
Да, по какъв начин могат да получат бежански статут, по какъв начин могат да получат протекция в нашата страна, кой може да им я даде, при какви условия, какво може да се случи, в случай че продължат незаконно. Често те си мислят, че в случай че съумеят да преодолеят нашите граници и тази със Сърбия и да стигнат до Западна Европа, смятат, че са постигнали всичко. Но както знаете, има правилник, така наречен Дъблнски правилник, който доста бързо и доста дейно връща тези, които са минали през България и са поискали да получат статут на емигрант в Германия, Франция, Италия, няма значение къде. Тук им обясняваме, че са върнати, тъй като в Европейския съюз има хармонизирано законодателство, и тези регламенти са наложителни за всички.
С господин Шаренков обсъждаме тематиката обвързвана с незаконните мигранти, които все по-често идват у нас, само че какво търсят и къде се намират не е ясно, нали по този начин, господин Шаренков?
Точно по този начин е.
Как стои въпросът с трафика на незаконните малолетни мигранти? Вие ще кажете, само че в предварителния ни диалог установихме, че това е огромен проблем.
Да, изрично, това е огромно предизвикателство освен за България, това е предизвикателство за целия Европейски съюз. Дори да погледнем цифрите от последните години, става дума за 12-14 хиляди непридружени малолетни и малолетни на територията на Европейския съюз. Тук, в България ние отчитаме 300-370% нарастване на тази категория уязвими лица.
Спрямо предходната година ли?
Спрямо 2021 година 2022 година по отношение на 2021 година Това значи, че това ни изправя пред предизвикването да вземем и да търсим нов метод. Държавата би трябвало да реагира. Казвам страната, тъй като все още тези процеси се финансират главно през фондове на Европейския съюз, с задължения на Международната организация по миграция и със сграден фонд на Държавната организация за бежанците. Но този въпрос би трябвало да откри все по-ясен отговор, тъй като ние не можем да кажем към този миг какво се случва с тези деца. Те идват, остават тук, огромна част от тях изчезват, изчезват някъде в пространството на Европейския съюз. Няма построена цялостна система по какъв начин да се проследят тези деца и на процедура тяхната орис остава неразбираема освен в нашата страна, само че и в страните от Европейски Съюз.
И при тях, може би стои малко по-трудно въпроса с връщането им в страната от която са пристигнали?
Да, изрично сте права, тъй като ние разполагаме със средства, които са още веднъж средства от Европейски Съюз за връщането. За страдание, тези средства са незадоволителни и би трябвало да се търсят способи да се усилват тези средства.
Знаете ли, това го слушам непрекъснато за съвсем всяка една сфера у нас, средствата са малко, трябват ни още, като че ли за всяка една сфера е по този начин.
На нас ни се желае най-малко средствата от Европейски Съюз да се търсят механизми да се усилват. Така или другояче, ние всички виждаме, че бюджета не е бездънна яма, само че по този начин или другояче, ние също желаеме да има повече средства. За да продължа мисълта си, връщането на тези деца е комплициран развой, тъй като изисква ангажимент на екипи от социални служащи, доктори, единодушие на техните родители. Самото дете, в случай че е над 10-12-годишна възраст, независимо да съобщи, че желае да се върне, което, съгласете се, е доста мъчно, тъй като за тези деца някой е платил те да бъдат трафикирани.
Предварително.
Да. Този някой, евентуално е заел и техните родители и те мъчно се вземат решение. А когато се решат, би трябвало и техните родители категорично да заявят ще одобряват ли децата си и ще се грижат ли за тях. Това слага всички организации, които се занимават с доброволни връщания пред доста тествания и процедурата е прекомерно тежка.
Ако едно малолетно дете е в България и е дало единодушието си да остане тук, какво следва? Как работи страната?
В тези случаи то към този момент ляга върху обществената система на нашата страна, в огромна част законодателството дава отговор за неговото обучение, само че във връзка с това, къде ще бъдат настанени тези деца, ние в тази тенденция къде ще бъдат настанени, кой ще се грижи за тях, какъв бюджет ще бъде обособен, в тази тенденция, би трябвало да признаем, че нямаме нито задоволителна инфраструктура, нито задоволителен бюджет, нито задоволително хора.
С г-н- Шаренков си приказваме за трафика на незаконни малолетни мигранти у нас, един основен въпрос, който обаче, има доста незнайни и би трябвало да бъде решен в най-скоро време, само че дали ще се случи, не знаем, единствено таим очаквания в себе си. Г-н Шаренков, предлагам да поговорим и за това по какъв начин биват обгрижвани тези незаконни малолетни мигранти, или не малолетни, незаконните мигранти у нас. Какво се прави и поставя като старания?
Като цяло механизмът за незаконните мигранти се свежда до това, че след тяхното задържане на границата, те се настаняват в домовете на Дирекция миграция на Министерство на вътрешните работи, където тези от тях, които заявят, че желаят да получат интернационална протекция се насочват към Агенцията за бежанците, а тези, които не заявят това свое желание имат опцията или да се върнат непринудено или да бъдат върнати наложително, по силата на инструкция 115, да не ангажираме вашите слушатели с наставления.
Да, обаче на мен ми стана забавно, по кое време би трябвало да се случи това, при какви условия да бъдат върнати, казахте по третия метод не по избор на тях, а по избор на нашата страна? Принудително, да.
Така, да, насилственото връщане се прави единствено от държавни институции, и това се прави от екипите на Дирекция миграция на Министерство на вътрешните работи, а към този момент там взе участие и тази организация Fronteх, която сплотява граничните структури на Европейски Съюз, към този момент и те оказват финансова, логичистична поддръжка за връщането. И по този начин, в случай че те не желаят да дадат молба за протекция, тогава към този момент след избран интервал имат опция да изберат да се върнат непринудено, което е по-добрия вид, тъй като получават повече средства по фондовете. Или в случай че не пожелаят това нещо, тогава се провеждат с групови полети или самостоятелно се връщат в страните им на генезис. Докато при децата, този развой, както обясних е малко по-сложен. Те на този стадий, главната група деца се назначават в така наречен сигурни зони, там се настаняват, които зони са построени в центровете на Агенция за бежанците.
Такива към този момент има построени в “Овча купел " и във “Военна рампа ". И тъй като започнахме това първоначално да приказваме, че броя на тези деца се усилва, следва да се построи още една доста по-голяма зона в Харманли, където е огромният бежански център и по този метод да се сътвори една предпазена среда за тези деца. Но както към този момент споделих, там главното бюджетиране е от външни източници, най-много от Европейски Съюз, екипите се финансират от тези фондове, а стратегиите, които се извършват, се извършват от интернационалните организации по миграция.
Казахте, броят им се усилва, т.е. статистика се води някаква.
Да.
Но има ли проблем тук? Статистиката се води, само че по какъв начин се разпознават тези хора, случва ли се това, самият развой какъв е сега?
Статистиката се води до толкоз, доколкото децата откакто влязат в Българя се насочват тези, които заявят, че желаят да получат интернационална протекция се насочват към Агенция за бежанците и там данните, които кажат се вписват. Но тази регистрация, при положение, че това дете по-късно изчезне, а това се случва доста постоянно. Те напущат, просто напущат, режимът е свободен в тези зони. През деня те могат да вървят свободно, те съумяват да излязат и в случай че каналджиите.
Така нареченият “отворен вид " на тези зони.
Да, да, те са отворен вид. Децата към момента не са тези, които основават огромните проблеми. Но по този начин или другояче, тези деца още веднъж попадат в мрежите на трафикантите и се извеждат още веднъж незаконно от нашата страна. И в действителност ние не знаем, в случай че тези деца бъдат открити някъде в миналото, дали са минали през България. Както ни е мъчно да разберем придвижването на тези деца от една институция в друга институция тук, в България. Тоест, едно предизвикателство, което има поле за развиване и за рационализиране, и за търсене на положителните практики в Европейски Съюз в доста висока степен.
Тоест, да разбирам, че статистиката се води на база на регистрацията в съответните институции?
И до тук.
И до тук, само че е нужна и друга, която би трябвало да се случи по кое време?
Ами тя би трябвало да се случи от първия миг на влизането на детето, по моему.
Тоест, на границата?
Още от границата всички данни за това дете да бъдат въведени и по-късно всяка негова стъпка...
Да се наблюдава.
Всяка негова стъпка да може да бъде забележима и проследявана от всички институции, които имат ангажимент към малолетните и малолетни деца. Тоест, това значи гранична полиция, полиция, териториални звена за обществено подкрепяне, Агенция за обществено подкрепяне и най-много ДАЗД (Държавна организация за протекция на детето), които са и по закон органът, който в България дава отговор за децата. Така че би трябвало да признаем водещата роля на тази институция и в действителност тя би трябвало да реши по какъв начин този въпрос изцяло да откри своята нова съответна реакция към това предизвикателство.
Како съветник господин Шаренков, по правните миграционни въпроси какво ви дава тази специалност, по какъв начин гледате на света?
Едно е когато гледаш такива вести епизодично по малкия екран, възприемаш го като вест, друго е обаче, когато всеки ден се срещаш с тези хора, виждаш, чуваш техните проблеми. Всяко от тях има друга орис, децата, по-големите, и възрастните, всеки има друга орис, всеки желае да живее по-добре. Самите ние търсим реализация в други страни, знаете, че и доста българи отпътуваха за чужбина. Така че всяко живо създание търси по-добър живот и не би трябвало да ги укоряваме в това. Това че някои от тях основават проблеми, по-скоро би трябвало страната да реагира на тези случаи. Но в останалите случаи това са живи хора.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ