Всички истински пловдивчани знаят кой е той
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Александър Секулов, драматург, публицист, стихотворец и съавтор на проект за огромен мултижанров театър.
Какво е забавното и иновативното в този огромен план, който започнахте?
Първо, в случай че ми позволите една смешка. Аз, като чуя думата " новаторско “, и ми става неприятно, тъй като това допуска писането на някакъв план без всякаква цел и отговарянето на някакви безусловно измислени критерии. Сега съществено. Що се отнася до плана, обвързван с книгата " Средиземноморски молитвеник “ на Предраг Матвеевич, това е един опит да се опише за културния дух на Средиземноморието, за духа на Средиземноморието въобще. Задачата е да се сътвори сценичен театър, което още повече усложнява въпросите към тази тематика и ние сметнахме, че е невероятно да се оправим със лични старания, без да се допитаме до знанието и мъдростта както на хора, които се занимават с тази тематика, по този начин и хора, които живеят там, като примерно проф. Имануел Мифсуд от университета в Малта, стихотворец и публицист.
И общо взето с запитване на експерти в тази област събрахме един много разнороден кръг от хора, които в петък и събота работиха в четири сесии в камерната зала на Драматичен спектакъл в Пловдив, размишлявайки и обсъждайки що е това Средиземно море, единно ли е, или се разпада на дребни морета. Как е разказано в Античността, по какъв начин е възприемано в този момент, по какъв начин наподобява като го погледнеш от северната му страна, по какъв начин наподобява като го погледнеш от южната. Много въпроси, които по този начин или другояче касаят идентичността на всички, в това число и на нас, българите. Защото ние, въпреки всичко, граничим с част от Средиземно море, което е Черно море. Малко хора приказват за това, че в действителност Черно море, както го разказват античните създатели, е залив на Средиземно море.
Така че тези връзки, те са многогодишни, те са многоаспектни. И по тази причина ни трябваше един подобен спокоен, интелектуален, дълъг диалог, в който имахме удоволствието да чуем най-уредно доста догатки, хипотези, да чуем познанието на хора, които са осведомени с античната литература, със старогръцката литература, с латинската, с римската литература. Изобщо хора, които знаят и могат доста. Но в края на краищата, нашето прочувствено наслаждение беше, че като наш посетител съумя да пристигна, с малко забавяне, и дъщерята на Предраг Матвеевич, създател на тази извънредно вълшебна книга " Средиземноморски молитвеник “.
Нека да кажем въпреки всичко, господин Секулов, каква е вашата концепция? Какво мислите да извършите? Доколкото разбирам това ще бъде план на няколко стадия. Какво успяхте да извлечете от тази първа научна конференция и да кажете какво замисляте, в действителност?
Аз да ви кажа какво възнамерявам сега е доста рано, ние тъкмо по тази причина и направихме тази научна конференция, с цел да разпръснем следите, да очертаем някакъв явен обект на мислене. Защото да се събере всичко в един двучасов театър не е елементарна задача, да забележим кое е това значение, коя е онази дума, която покрива в действителност духа на Средиземноморието. Така че питате ме за нещо, което занапред има да се работи, стъпило въз основата на тази конференция. Това ще е вторият стадий, да се направи някаква рамка. И може би ще се наложи още един път да се събере този конгрес, с цел да може да обсъдим тази рамка към този момент като предложение: коя история, приказка защо в действителност ще бъде този театър.
Сега открихме мисълта за Средиземноморието, а с цел да се направи театър, би трябвало да се открие и глаголът. Това замисляме доста хора, не съм единствено аз.
Идеята ви е в действителност да извършите театър, нали по този начин? И то театър не какъвто и да е.
Вижте, желаеме да направим спектакъл, предопределен за антична стена, т.е. да е навън. И към този момент, според от нашите гении, нашето усърдие, да успеем да му осигурим пътешестване, отново споделям, в случай че успеем несъмнено, да му осигурим пътешестване по античните подиуми на Средиземноморието. Задачата е доста огромна, доста сложна и най-вероятно пътуването на такова нещо ще бъде и много скъпо, само че нищо не пречи да мечтаем.
Доколкото чета от това, което ни представяте като анонси, този театър ще бъде нещо като емблема на Пловдив?
Е, чакайте, да не бързаме, доста ви апелирам, да не бързаме с огромните избрания. Вижте, в случай че се направи един добър театър, в случай че един театър има своята аудитория и живее дълго във времето, той по този начин или другояче се трансформира в някакъв знак. За емблема – доста бързо и елементарно се лепят етикети, не е доста честно в изкуството да имаш такива мераци, малко нездравословни ми наподобяват. Но все пак, желаеме да създадем театър, който да има своята признателна аудитория. И отново споделям, при започване на доста дълго пътешестване сме, нека Господ да оказва помощ и да сме живи и здрави.
И още веднъж да попитам, от тази първа сесия, първата конференция, която направихте, какво успяхте да извлечете от нея?
Ами, вижте в този момент. Първо, аз съм безусловно длъжен да кажа, че това предпочитание да се съберат хора от цяла Европа беше невероятно без разбирането на Община Пловдив за същността на това, което вършим. Значи, когато Община и институция си приказват, схващат се и чертаят проекти за бъдещето, това общо взето е най-правилният метод, който може да се реализира. И то се реализира посредством две неща: първо, посредством работа взаимна, и второ, посредством доверие, че тази работа няма да остане без резултат. Общо взето работата на Драматичния спектакъл и на Общината през последните 5-6 години, от спектакъла " Одисей “ насам, дават положителни плодове и Пловдив видя резултата от това.
Все отново бяхме на Международна театрална олимпиада, гостувахме в Атина, Будапеща на огромния европейски фестивал. Това са измерими обстоятелства и те способстват откриването и на Пловдив като град, като културна дестинация на доста хора. Но това е единственият път. Няма различен, в който един град да стане забележим в културно отношение, в случай че не създава автентичен артикул, упорствам на това нещо, и този автентичен артикул не ражда добра оценка, когато пътува на открито.
Така е. Всъщност някакви рамки обрисували ли сте, имате си периоди някакви?
Рамки времеви не сме обрисували. Все отново, като знам, че почти един сходен театър желае да събира сила някъде към година и половина-две, мога да кажа, че или в средата на 2026-а или 2027-а би трябвало да има някакъв резултат. Но отново споделям, това е доста огромно първо, мисловно, а по-късно организационно и финансово изпитание, за което би трябвало да се изминат съответните стадии. В началото на нещо забавно сме, само че работим с нужната доза примирение.
Аз не знам различен спектакъл да е правил по този метод спектаклите си, да стартира от такова изследване. Затова споделих новаторски план.
Нека да не си приписваме някаква форма на изключителност. Колегите по всички български театри работят съществено и постоянно употребяват научни консултанти. Не е нещо ново, може би мащабът е малко по-голям този път, само че отново споделям, това беше реализирано с помощта на поддръжката на Община Пловдив. Но да кажем, че сме ние първи е доста нескромно, дори бих го определил и за безсрамно.
Кои са постановките на театъра, които сега събират най-вече аудитория?
Ами, репертоарът на един спектакъл никога не може да бъде единствено еднопосочен. По принцип спектаклите, които имат максимален триумф измежду публиката, са " Одисей “, " Коприна “, " Без кръв “ – новият театър с македонците, които направихме. Но не по-малко зрителски триумф има един актьорски феномен като Камен Донов. Неговите спектакли също са доста посещавани. Нека въпреки всичко да не забравяме, че в театъра има и прелестни представления на Стайко Мурджев. Така че се стараем да работим в разнообразни плоскости. Имаме един театър, който е погледнал към бъдещето след 50-60 години – " 2084. Rex “, чиято премиера излезе на 16 януари. Така че се опитваме да бъдем забавни за феновете.
А имате ли млади очаквания, артисти, на които разчитате изключително в този момент?
О, вижте, който среди продукцията на Пловдивския спектакъл, ще види, че в последните 3-4 години в Пловдив пристигнаха доста положителни млади артисти. Разбира се, преди всичко бих споделил артист, който към този момент не е млад, той е към този момент безусловно потвърден артист, това е Константин Еленков, който играе " Одисей “ и играе в разнообразни постановки. Но в този момент пристигнаха несъмнено Борис Кръстев, Мартин Раков, Ивана Крумова, в този момент пристигна и Катрин Гачева. Изобщо доста крепко, младо ядро се обрисува. Но това в действителност е и нашата задача, няма да векуваме и би трябвало да подготвим младите. Но би трябвало да ги подготвим, а не просто да ги поканим.
Защото особено театърът желае доста умелост, желае да се познават процесите. Много елементарно може да се унищожи нещо градено с години.
Т.е. давате път на младите.
Ние каним и доста млади режисьори. Това е безусловно осъзната политика при нас.
Какво е забавното и иновативното в този огромен план, който започнахте?
Първо, в случай че ми позволите една смешка. Аз, като чуя думата " новаторско “, и ми става неприятно, тъй като това допуска писането на някакъв план без всякаква цел и отговарянето на някакви безусловно измислени критерии. Сега съществено. Що се отнася до плана, обвързван с книгата " Средиземноморски молитвеник “ на Предраг Матвеевич, това е един опит да се опише за културния дух на Средиземноморието, за духа на Средиземноморието въобще. Задачата е да се сътвори сценичен театър, което още повече усложнява въпросите към тази тематика и ние сметнахме, че е невероятно да се оправим със лични старания, без да се допитаме до знанието и мъдростта както на хора, които се занимават с тази тематика, по този начин и хора, които живеят там, като примерно проф. Имануел Мифсуд от университета в Малта, стихотворец и публицист.
И общо взето с запитване на експерти в тази област събрахме един много разнороден кръг от хора, които в петък и събота работиха в четири сесии в камерната зала на Драматичен спектакъл в Пловдив, размишлявайки и обсъждайки що е това Средиземно море, единно ли е, или се разпада на дребни морета. Как е разказано в Античността, по какъв начин е възприемано в този момент, по какъв начин наподобява като го погледнеш от северната му страна, по какъв начин наподобява като го погледнеш от южната. Много въпроси, които по този начин или другояче касаят идентичността на всички, в това число и на нас, българите. Защото ние, въпреки всичко, граничим с част от Средиземно море, което е Черно море. Малко хора приказват за това, че в действителност Черно море, както го разказват античните създатели, е залив на Средиземно море.
Така че тези връзки, те са многогодишни, те са многоаспектни. И по тази причина ни трябваше един подобен спокоен, интелектуален, дълъг диалог, в който имахме удоволствието да чуем най-уредно доста догатки, хипотези, да чуем познанието на хора, които са осведомени с античната литература, със старогръцката литература, с латинската, с римската литература. Изобщо хора, които знаят и могат доста. Но в края на краищата, нашето прочувствено наслаждение беше, че като наш посетител съумя да пристигна, с малко забавяне, и дъщерята на Предраг Матвеевич, създател на тази извънредно вълшебна книга " Средиземноморски молитвеник “.
Нека да кажем въпреки всичко, господин Секулов, каква е вашата концепция? Какво мислите да извършите? Доколкото разбирам това ще бъде план на няколко стадия. Какво успяхте да извлечете от тази първа научна конференция и да кажете какво замисляте, в действителност?
Аз да ви кажа какво възнамерявам сега е доста рано, ние тъкмо по тази причина и направихме тази научна конференция, с цел да разпръснем следите, да очертаем някакъв явен обект на мислене. Защото да се събере всичко в един двучасов театър не е елементарна задача, да забележим кое е това значение, коя е онази дума, която покрива в действителност духа на Средиземноморието. Така че питате ме за нещо, което занапред има да се работи, стъпило въз основата на тази конференция. Това ще е вторият стадий, да се направи някаква рамка. И може би ще се наложи още един път да се събере този конгрес, с цел да може да обсъдим тази рамка към този момент като предложение: коя история, приказка защо в действителност ще бъде този театър.
Сега открихме мисълта за Средиземноморието, а с цел да се направи театър, би трябвало да се открие и глаголът. Това замисляме доста хора, не съм единствено аз.
Идеята ви е в действителност да извършите театър, нали по този начин? И то театър не какъвто и да е.
Вижте, желаеме да направим спектакъл, предопределен за антична стена, т.е. да е навън. И към този момент, според от нашите гении, нашето усърдие, да успеем да му осигурим пътешестване, отново споделям, в случай че успеем несъмнено, да му осигурим пътешестване по античните подиуми на Средиземноморието. Задачата е доста огромна, доста сложна и най-вероятно пътуването на такова нещо ще бъде и много скъпо, само че нищо не пречи да мечтаем.
Доколкото чета от това, което ни представяте като анонси, този театър ще бъде нещо като емблема на Пловдив?
Е, чакайте, да не бързаме, доста ви апелирам, да не бързаме с огромните избрания. Вижте, в случай че се направи един добър театър, в случай че един театър има своята аудитория и живее дълго във времето, той по този начин или другояче се трансформира в някакъв знак. За емблема – доста бързо и елементарно се лепят етикети, не е доста честно в изкуството да имаш такива мераци, малко нездравословни ми наподобяват. Но все пак, желаеме да създадем театър, който да има своята признателна аудитория. И отново споделям, при започване на доста дълго пътешестване сме, нека Господ да оказва помощ и да сме живи и здрави.
И още веднъж да попитам, от тази първа сесия, първата конференция, която направихте, какво успяхте да извлечете от нея?
Ами, вижте в този момент. Първо, аз съм безусловно длъжен да кажа, че това предпочитание да се съберат хора от цяла Европа беше невероятно без разбирането на Община Пловдив за същността на това, което вършим. Значи, когато Община и институция си приказват, схващат се и чертаят проекти за бъдещето, това общо взето е най-правилният метод, който може да се реализира. И то се реализира посредством две неща: първо, посредством работа взаимна, и второ, посредством доверие, че тази работа няма да остане без резултат. Общо взето работата на Драматичния спектакъл и на Общината през последните 5-6 години, от спектакъла " Одисей “ насам, дават положителни плодове и Пловдив видя резултата от това.
Все отново бяхме на Международна театрална олимпиада, гостувахме в Атина, Будапеща на огромния европейски фестивал. Това са измерими обстоятелства и те способстват откриването и на Пловдив като град, като културна дестинация на доста хора. Но това е единственият път. Няма различен, в който един град да стане забележим в културно отношение, в случай че не създава автентичен артикул, упорствам на това нещо, и този автентичен артикул не ражда добра оценка, когато пътува на открито.
Така е. Всъщност някакви рамки обрисували ли сте, имате си периоди някакви?
Рамки времеви не сме обрисували. Все отново, като знам, че почти един сходен театър желае да събира сила някъде към година и половина-две, мога да кажа, че или в средата на 2026-а или 2027-а би трябвало да има някакъв резултат. Но отново споделям, това е доста огромно първо, мисловно, а по-късно организационно и финансово изпитание, за което би трябвало да се изминат съответните стадии. В началото на нещо забавно сме, само че работим с нужната доза примирение.
Аз не знам различен спектакъл да е правил по този метод спектаклите си, да стартира от такова изследване. Затова споделих новаторски план.
Нека да не си приписваме някаква форма на изключителност. Колегите по всички български театри работят съществено и постоянно употребяват научни консултанти. Не е нещо ново, може би мащабът е малко по-голям този път, само че отново споделям, това беше реализирано с помощта на поддръжката на Община Пловдив. Но да кажем, че сме ние първи е доста нескромно, дори бих го определил и за безсрамно.
Кои са постановките на театъра, които сега събират най-вече аудитория?
Ами, репертоарът на един спектакъл никога не може да бъде единствено еднопосочен. По принцип спектаклите, които имат максимален триумф измежду публиката, са " Одисей “, " Коприна “, " Без кръв “ – новият театър с македонците, които направихме. Но не по-малко зрителски триумф има един актьорски феномен като Камен Донов. Неговите спектакли също са доста посещавани. Нека въпреки всичко да не забравяме, че в театъра има и прелестни представления на Стайко Мурджев. Така че се стараем да работим в разнообразни плоскости. Имаме един театър, който е погледнал към бъдещето след 50-60 години – " 2084. Rex “, чиято премиера излезе на 16 януари. Така че се опитваме да бъдем забавни за феновете.
А имате ли млади очаквания, артисти, на които разчитате изключително в този момент?
О, вижте, който среди продукцията на Пловдивския спектакъл, ще види, че в последните 3-4 години в Пловдив пристигнаха доста положителни млади артисти. Разбира се, преди всичко бих споделил артист, който към този момент не е млад, той е към този момент безусловно потвърден артист, това е Константин Еленков, който играе " Одисей “ и играе в разнообразни постановки. Но в този момент пристигнаха несъмнено Борис Кръстев, Мартин Раков, Ивана Крумова, в този момент пристигна и Катрин Гачева. Изобщо доста крепко, младо ядро се обрисува. Но това в действителност е и нашата задача, няма да векуваме и би трябвало да подготвим младите. Но би трябвало да ги подготвим, а не просто да ги поканим.
Защото особено театърът желае доста умелост, желае да се познават процесите. Много елементарно може да се унищожи нещо градено с години.
Т.е. давате път на младите.
Ние каним и доста млади режисьори. Това е безусловно осъзната политика при нас.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ