Фондът на библиотека Иван Вазов надвишава два милиона книги
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Димитър Минев, шеф на НБ " Иван Вазов " в Пловдив.
Каква беше 2024 година за вашата библиотека и кое беше най-яркото събитие?
2024 година за нашата библиотека е една извънредно ползотворна и наситена година, изпълнена с доста събития и с доста активност, основно поради това, че през тази година ние отбелязахме 145 години от основаването на библиотеката. За нас това е доста сериозна и кръгла годишнина – една от най-старите институции в България. Тя е единствено с една година по-млада от Националната библиотека " Св. св. Кирил Методий “ в София. И двете библиотеки са тръгнали едновременно – още преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като две библиотеки в двете области, обитаеми с българи. Тази богата история ние продължаваме да следваме, да съблюдаваме, да предаваме на поколенията и да изпълняваме функционалностите, които са сложени още със самото основаване и учредяване на библиотеката от изключителни просветители като Йоаким Груев, Константин Величков и така нататък, и така нататък – да не ги изреждам, ще ни отнеме доста време. Изключително доста възрожденци и видни персони на Пловдив, които са имали и уговорката, и желанието да основат една институция, която да придвижи към бъдещите генерации паметта за народа, за българщината, за района и за нацията. Това вършим и сега с доста огромна горделивост и достолепие.
Също се опитваме да предадем на поколенията това, което притежаваме. А това, което притежаваме, не е по никакъв начин малко. Изключително богати са сбирките на Пловдивската национална библиотека. Фондът на библиотеката към този момент надвишава 2 милиона библиотечни единици. Между тях има извънредно скъпи монументи на културата, някои от които са даже монументи на ЮНЕСКО. Свързани са с ръкописи, най-старите от които от XII век, старопечатни книги от времето на Възраждането, извънредно забавни книги, закупени във времето от видни шефове на библиотеката, които са единствени на Балканския полуостров. Това са офортите на Рембранд и така нататък, и така нататък, и така нататък – в случай че би трябвало да приказваме за това, фактически извънредно доста време би трябвало да отделим. По-важното е, че всичко това ние го имаме като история, имаме го като фонд, доста значим за нас, и се опитваме да го пренесем и да го предадем на поколенията след нас.
И в тази връзка би трябвало да кажем, че 2024 година беше извънредно богата откъм събития в културния календар на библиотеката. Освен че това е място, където може да се получи извънредно скъпа, потребна информация и точна информация, това е и място, на което се води извънредно богат обществен живот. През цялата година се откриват стотици изложения на разнообразни създатели, на учебни заведения, на школи и така нататък, свързани с живописта и творчеството. Много други изложения също – на занаяти, на фотографии и така нататък
Десетки литературни срещи, срещи с създатели също сме имали. През миналата 2024 година инициирахме една такава графа – " Литературни срещи с изтъкнати създатели в България “. Тук гостуваха известни хора – не желая да ги изреждам, с цел да не пропусна някой, само че по този начин или другояче, това са създатели, които са оставили сериозна диря в България и в българското творчество. И за нас беше потребно да ги представим в навечерието на 145-годишнината на библиотеката.
Организирахме и направихме една спомагателна читалня, която нарекохме " Акад. Петър Динеков “, тъй като евентуално не всички знаят, само че цялата персонална библиотека на акад. Петър Динеков е дарена по негова воля на Пловдивската национална библиотека, тъй като той от тук стартира научния си път и има сантиментални мемоари към библиотеката. Така че по негово предпочитание приживе цялата му библиотека, която наброява близо 16 000 тома, е дарена на Пловдивската национална библиотека. Ние взехме решение да създадем едно помещение, където цялата библиотека да се съхранява за тези, които се интересуват. Това помещение се употребява за доста други начинания, които са свързани с изнасяне на открити уроци към извънредно доста учебни заведения, с които работим – идват тук обособени класове, студенти, водят тук извършения на място, уроци се изнасят и се демонстрират скъпи неща, които притежаваме.
Точно тази читалня действа доста интензивно като място за неофициални срещи. И мисля, че тя е изцяло заслужена, тъкмо заради това, че тя е обградена с духа на акад. Петър Динеков – един извънреден книжовен откривател и литературовед в България. Това също по този начин ни дава самочувствие и горделивост.
Интересна самодейност през тази година беше, отново във връзка със 145-годишнината на библиотеката, че направихме шест библиотечни тура за всички тези, които демонстрират интерес, желаят и желаят да се срещнат по-отблизо и по-основно с активността на библиотеката. При огромен интерес бяха извършени тези турове с сътрудници, които описаха личните си усещания от работата в библиотеката. Разбира се, дадоха отговор на всички въпроси, които им задават посетителите – това са хора, които не са читатели към библиотеката, само че демонстрират интерес към нея. След тези турове тези от тях, които пожелаха, станаха и читатели на библиотеката и ние по този метод записахме – а това беше и концепцията ни – 145 нови читатели, които са посетили тези турове. Т.е. това беше едно по-различно записване на читатели, на хора, които демонстрират интерес към институцията.
А в реалност какъв брой са читателите и водите ли си статистика какъв брой са посетили библиотеката, без да са ваши постоянни читатели?
Статистиката е обществена, всеки може да я види. Тя е на уеб страницата на библиотеката, всяка година се разгласява. Там са данните за заетата литература, посетителите и всичко останало. Посетителите, читателите на библиотеката, постоянните, са някъде към 10 000. Те се трансформират с дребна численост всяка година. Това са хората, които са посетили библиотеката и имат предпочитание да станат читатели и да получат книги. Освен това ние имаме голяма цифрова библиотека, която е в интернет, която е 7 дни в седмица, 24 часа в денонощието налична до всички, и там няма нужда да я употребяват хора, които са читатели. Тя се употребява от всички, които влязат в линка на цифровата библиотека, в целия свят. Има извънредно доста благодарствени писма от хора, които са си защитили докторантурите с помощта на тази цифровата библиотека, тъй като тя е доста богата и доста добре обслужва консуматори, тъй като това не са единствено сканирани копия, които ние притежаваме, а те са и оптически разпознати и вътре може да се търси по съдържане, по този начин, както се търси в Гугъл и както всички са привикнали да търсят.
Това е ужасно! Ние сме говорили по тази тематика, сред прочее, с Вас.
Точно по този начин, да. И това е нещо, което би трябвало към този момент и се надявам всички да знаят и да употребяват, тъй като има доста благодарности от ползвателите. Това са още към 30-40 хиляди консуматори, които на година минават през тази библиотека – някои неведнъж влизат, други единствено единично, само че всичко това се регистрира по електронен път. Това на процедура са отново читатели, само че за жалост, те не влизат в формалната статистика.
Колко още донори има библиотеката? Много ли са хората, които подаряват книги на библиотеката?
Да, доста са хората, които подаряват книги на библиотеката. Това са и частни лица, и организации. Ето в този момент, примерно, мога напълно прясно да загатна днешното подаяние, което е направено от Фондация " Балкански културен конгрес “ и инж. Любозар Фратев – нейния ръководител, които подариха последните две издадени книги. Това, апропо, е активност, която ние взаимно вършим. Заедно прецизираме какво и по какъв начин да бъде издадено и както знаете, към този момент години наред те издават книги, свързани с Пловдив и България. Това са 20-та и 21-та книга, които са издадени от Фондация " Балкански културен конгрес “. Това е " Пловдив и Прилеп “ едната, и другата – " Пловдивската промишленост в годините на плановата стопанска система “. Двете книги са последните издадени - 20-та и 21-ва.
Бих споделил, че тази Фондация " Балкански културен конгрес “ е може би единствената в България, която с такава упоритост и непримиримост продължава години наред да възражда книги, да връща към живот книги, които са издадени по един път, или забравени. Вече говорихме и направихме работна среща с тях и за нещо ново, което следва да излезе в края на тази година, тъй че това е изненадата, която следва.
Но с изключение на тях, има, несъмнено, и извънредно доста други донори. На всички тях ние издаваме благодарствени адреси, които се надявам, че за тях са прелестен спомен. Но също така, мисля, че не трябва да се пропуща и това, че библиотеката работи доста интензивно в модерно отношение.
Освен това, което говорихме за цифровата библиотека, ние доста интензивно действаме с въвеждане на една система, която пази повече и улеснява доста работата – това е така наречен RFID система, която е електронно отчитане и удостоверяване на заетите, незаетите и върнатите книги по извънредно бърз метод, единствено с прочитане на код, както и с охраняването – в случай че книга не е записана, тогава на изхода стартира да пищи системата, която я регистрира.
Това е в действителност доста положително, тъй като оказва помощ за опазването на фонда и за управлението и дисциплинирането на читателите. И към този момент има резултати от това. Освен това, направихме, напълно завършихме – през 2024 година сключихме последния контракт, с цел да приключим едното от хранилищата, което е цялото с преносими стелажи, така наречен компактоси, които икономисват място. Това са стелажи, които се движат на релси, доста елементарно – от всеки един чиновник на библиотеката може да се прави. Те се приближават един до различен и по този метод икономисват мястото в пространството. Т.е. в случай че при обикновено нареждане на стелажите в един етаж се събират да кажем 100 000 тома, като се подредят по този метод, се удвоява незабавно количество – стават минимум 200 000. Така че това взема решение въпроса на библиотеката с пространствата за набирането на нова литература, тъй като както споделих, фондът към този момент надвишава два милиона, а тя не е проектирана за подобен огромен фонд, и надлежно пространствата са нужни и нужни във всеки един миг.
А до каква степен стигна работа по плана за осъвременяване на самата постройка?
И това ще отговоря, само че преди този момент да кажа, че бенефициент по този план е Община Пловдив. Ние сме сътрудници там. Разбира се, че сме дали всичко, с цел да подготвим и да бъде показан за продобиване. Но библиотеката сега работи и през 2024 година е работила по четири плана, които са доста съществени. Единият от тях продължава към този момент четвърта година. Той е план сред 16 институции, ръководени от Българска академия на науките.
Той се назовава " КЛаДА-БГ “ и е за запаси и технологии за българското езиково и културно завещание. Това е извънредно значим и скъп план, в който ние сме сътрудници и единствените, които са там донори на наличие. Т.е. даваме достъп до това електронно наличие. Всички останали работят по софтуери и стратегии за обработването, разпознаването, прочитане, разчитането, в това число вкарването на изкуствен интелект за това наличие, което даваме. Така че това е извънредно скъп и значим план, по който продължаваме към момента работата си. Това е към този момент, както споделих, за четвърта година.
Освен това спечелихме план за софтуерно обновяване на библиотеката, което също е доста значимо, и в този момент следва да бъде осъществен. Той е извоюван през 2024 година, само че ще бъде завършен през тази. Технологичното обновяване на библиотеката включва създаване и насърчаване на тази система – RFID, за която приказвах доскоро, във всичките й функционалности, с прибавяне на благоприятни условия за самообслужване на читателите, т.е. те сами да си връщат книги, взимат, да си ги записват и така нататък, и това да се случва и във времето, когато библиотеката дори не работи.
Доста забавно, да.
Така че това следва да бъде осъществено по този план, който е извоюван. Един различен план – " По следите на българската книга “, който спечелихме и е отпечатан, е осъществен. Развиване на умения на библиотечните експерти в Пловдивска област също е един план от Министерството на културата, който е осъществен, Сега, тази година, не престават такива планове, които са извоювани, както и нови, за които аплайваме, т.е. процесът продължава.
И в този момент да се върнем на плана, който е прелестен, чийто бенефициент е Община Пловдив, по Плана за възобновяване и развиване. Това е нещо извънредно положително. За страдание, там информация аз не мога да дам по какъв начин и до каква степен се движи планът, тъй като той е обвързван с публични поръчки, подготовка и на екипа, който го движи, и така нататък Знам единствено, че имаше в допълнение искане и гласоподаване в Общинския съвет на спомагателни средства, с цел да се прибавят към тази сума, която е близо 3 милиона за библиотеката, с цел да може да се довършат нещата в цялостен тип по предварителни калкулации. Надявам се всичко да върви по график и да се случи.
А има ли вяра тази година да се случи?
Не, не. Това е по-дълъг развой. Може да стартира, само че няма по какъв начин да се случи тази година.
Можете ли да подскажете едно-две най-малко забавни неща, които тази година ще се случат в библиотеката? Като събития, може би.
Като събития има забавни оферти на сътрудниците, които в този момент обсъждаме и приготвяме, които евентуално се надявам да бъдат и осъществени посредством Фондация " Пловдив 2019 “. Те са свързани със запознаване на обществеността на Пловдив с това какво съставлява библиотеката, какво съхранява, какви действия прави, какво може да прави. Всичко това е направено по доста забавен метод, в един план, с който следва да бъде кандидатствано. Надявам се да бъде и извоюван. Има и доста забавни интелектуални провокации, каквито са куизите в библиотеката.
За 2024 година това пропуснах да кажа, а е значимо – организирахме куизи в библиотеката, шест куиза. Вече има тимове, които се построиха, наблюдават, вземат участие. Това са доста забавни надпревари в региона на културата, изкуството, киното – всичко, което е обвързвано с културата на процедура. Предстои те да се развиват и през 2025 година, както и едно извънредно значимо, съгласно мен и съгласно сътрудниците, отношение и значение към хората със специфични потребности. Обърнали сме се към Център " Соник “, с които си партнираме добре. Те също ще вземат участие в един план, посредством който ще им бъде показана библиотеката по метод, който е наличен за тях, по този начин, че те също да имат отношение, да схванат.
Предполагам, че имате и специфични начинания за децата, само че това може би с Детския отдел би трябвало да го приказваме?
О, да, да. За Детския отдел има също доста начинания, да. Но това отново би трябвало да бъде настрана включване съгласно мен.
Ами, благодаря ви доста, в действителност забавни неща са се случили през годината и в този момент предстоят. Вие ще извадите стратегия най-вероятно, в случай че към този момент не сте?
Да, да, ние постоянно я представяме. Тя влиза в общинската, част е от културната стратегия на Община Пловдив. Така че и информация може да се получава. Нашата концепция е тази информация да стига до по-широк кръг от хора, с цел да знаят, да схващат и да избират какво да посещават.
Каква е възрастта на посетителите на библиотеката? От какъв брой до какъв брой години са и кои доминират?
Самият факт, че ние всяка година в навечерието на 24 май излъчваме " Читател на годината “ в диапазона от 5 до 105 години, значи, че библиотеката се посещава без възрастови ограничавания от доста необятен диапазон от хора. И това е доста радостно. Това, което мога да кажа от личен опит е, че през последните години ползата обичайно от по-възрастното потомство се измества към по-младото потомство, към учениците и към младежката възраст след учебно заведение, т.е. хора, които са били много дълго време близо до книгата и книжните запаси, т.е. от така наречен електронно потомство. Някак си от любознание или знам ли от какво, само че ползата се връща. Това за нас е доста значимо и скъпо. То става постепенно, несъмнено, само че се вижда. И това към този момент може да се каже като наклонност.
Ами може би в този момент с тези вкарвания на новостите, които подготвяте, това още повече ще ускори техния интерес.
Да, несъмнено се надявам.
Каква беше 2024 година за вашата библиотека и кое беше най-яркото събитие?
2024 година за нашата библиотека е една извънредно ползотворна и наситена година, изпълнена с доста събития и с доста активност, основно поради това, че през тази година ние отбелязахме 145 години от основаването на библиотеката. За нас това е доста сериозна и кръгла годишнина – една от най-старите институции в България. Тя е единствено с една година по-млада от Националната библиотека " Св. св. Кирил Методий “ в София. И двете библиотеки са тръгнали едновременно – още преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като две библиотеки в двете области, обитаеми с българи. Тази богата история ние продължаваме да следваме, да съблюдаваме, да предаваме на поколенията и да изпълняваме функционалностите, които са сложени още със самото основаване и учредяване на библиотеката от изключителни просветители като Йоаким Груев, Константин Величков и така нататък, и така нататък – да не ги изреждам, ще ни отнеме доста време. Изключително доста възрожденци и видни персони на Пловдив, които са имали и уговорката, и желанието да основат една институция, която да придвижи към бъдещите генерации паметта за народа, за българщината, за района и за нацията. Това вършим и сега с доста огромна горделивост и достолепие.
Също се опитваме да предадем на поколенията това, което притежаваме. А това, което притежаваме, не е по никакъв начин малко. Изключително богати са сбирките на Пловдивската национална библиотека. Фондът на библиотеката към този момент надвишава 2 милиона библиотечни единици. Между тях има извънредно скъпи монументи на културата, някои от които са даже монументи на ЮНЕСКО. Свързани са с ръкописи, най-старите от които от XII век, старопечатни книги от времето на Възраждането, извънредно забавни книги, закупени във времето от видни шефове на библиотеката, които са единствени на Балканския полуостров. Това са офортите на Рембранд и така нататък, и така нататък, и така нататък – в случай че би трябвало да приказваме за това, фактически извънредно доста време би трябвало да отделим. По-важното е, че всичко това ние го имаме като история, имаме го като фонд, доста значим за нас, и се опитваме да го пренесем и да го предадем на поколенията след нас.
И в тази връзка би трябвало да кажем, че 2024 година беше извънредно богата откъм събития в културния календар на библиотеката. Освен че това е място, където може да се получи извънредно скъпа, потребна информация и точна информация, това е и място, на което се води извънредно богат обществен живот. През цялата година се откриват стотици изложения на разнообразни създатели, на учебни заведения, на школи и така нататък, свързани с живописта и творчеството. Много други изложения също – на занаяти, на фотографии и така нататък
Десетки литературни срещи, срещи с създатели също сме имали. През миналата 2024 година инициирахме една такава графа – " Литературни срещи с изтъкнати създатели в България “. Тук гостуваха известни хора – не желая да ги изреждам, с цел да не пропусна някой, само че по този начин или другояче, това са създатели, които са оставили сериозна диря в България и в българското творчество. И за нас беше потребно да ги представим в навечерието на 145-годишнината на библиотеката.
Организирахме и направихме една спомагателна читалня, която нарекохме " Акад. Петър Динеков “, тъй като евентуално не всички знаят, само че цялата персонална библиотека на акад. Петър Динеков е дарена по негова воля на Пловдивската национална библиотека, тъй като той от тук стартира научния си път и има сантиментални мемоари към библиотеката. Така че по негово предпочитание приживе цялата му библиотека, която наброява близо 16 000 тома, е дарена на Пловдивската национална библиотека. Ние взехме решение да създадем едно помещение, където цялата библиотека да се съхранява за тези, които се интересуват. Това помещение се употребява за доста други начинания, които са свързани с изнасяне на открити уроци към извънредно доста учебни заведения, с които работим – идват тук обособени класове, студенти, водят тук извършения на място, уроци се изнасят и се демонстрират скъпи неща, които притежаваме.
Точно тази читалня действа доста интензивно като място за неофициални срещи. И мисля, че тя е изцяло заслужена, тъкмо заради това, че тя е обградена с духа на акад. Петър Динеков – един извънреден книжовен откривател и литературовед в България. Това също по този начин ни дава самочувствие и горделивост.
Интересна самодейност през тази година беше, отново във връзка със 145-годишнината на библиотеката, че направихме шест библиотечни тура за всички тези, които демонстрират интерес, желаят и желаят да се срещнат по-отблизо и по-основно с активността на библиотеката. При огромен интерес бяха извършени тези турове с сътрудници, които описаха личните си усещания от работата в библиотеката. Разбира се, дадоха отговор на всички въпроси, които им задават посетителите – това са хора, които не са читатели към библиотеката, само че демонстрират интерес към нея. След тези турове тези от тях, които пожелаха, станаха и читатели на библиотеката и ние по този метод записахме – а това беше и концепцията ни – 145 нови читатели, които са посетили тези турове. Т.е. това беше едно по-различно записване на читатели, на хора, които демонстрират интерес към институцията.
А в реалност какъв брой са читателите и водите ли си статистика какъв брой са посетили библиотеката, без да са ваши постоянни читатели?
Статистиката е обществена, всеки може да я види. Тя е на уеб страницата на библиотеката, всяка година се разгласява. Там са данните за заетата литература, посетителите и всичко останало. Посетителите, читателите на библиотеката, постоянните, са някъде към 10 000. Те се трансформират с дребна численост всяка година. Това са хората, които са посетили библиотеката и имат предпочитание да станат читатели и да получат книги. Освен това ние имаме голяма цифрова библиотека, която е в интернет, която е 7 дни в седмица, 24 часа в денонощието налична до всички, и там няма нужда да я употребяват хора, които са читатели. Тя се употребява от всички, които влязат в линка на цифровата библиотека, в целия свят. Има извънредно доста благодарствени писма от хора, които са си защитили докторантурите с помощта на тази цифровата библиотека, тъй като тя е доста богата и доста добре обслужва консуматори, тъй като това не са единствено сканирани копия, които ние притежаваме, а те са и оптически разпознати и вътре може да се търси по съдържане, по този начин, както се търси в Гугъл и както всички са привикнали да търсят.
Това е ужасно! Ние сме говорили по тази тематика, сред прочее, с Вас.
Точно по този начин, да. И това е нещо, което би трябвало към този момент и се надявам всички да знаят и да употребяват, тъй като има доста благодарности от ползвателите. Това са още към 30-40 хиляди консуматори, които на година минават през тази библиотека – някои неведнъж влизат, други единствено единично, само че всичко това се регистрира по електронен път. Това на процедура са отново читатели, само че за жалост, те не влизат в формалната статистика.
Колко още донори има библиотеката? Много ли са хората, които подаряват книги на библиотеката?
Да, доста са хората, които подаряват книги на библиотеката. Това са и частни лица, и организации. Ето в този момент, примерно, мога напълно прясно да загатна днешното подаяние, което е направено от Фондация " Балкански културен конгрес “ и инж. Любозар Фратев – нейния ръководител, които подариха последните две издадени книги. Това, апропо, е активност, която ние взаимно вършим. Заедно прецизираме какво и по какъв начин да бъде издадено и както знаете, към този момент години наред те издават книги, свързани с Пловдив и България. Това са 20-та и 21-та книга, които са издадени от Фондация " Балкански културен конгрес “. Това е " Пловдив и Прилеп “ едната, и другата – " Пловдивската промишленост в годините на плановата стопанска система “. Двете книги са последните издадени - 20-та и 21-ва.
Бих споделил, че тази Фондация " Балкански културен конгрес “ е може би единствената в България, която с такава упоритост и непримиримост продължава години наред да възражда книги, да връща към живот книги, които са издадени по един път, или забравени. Вече говорихме и направихме работна среща с тях и за нещо ново, което следва да излезе в края на тази година, тъй че това е изненадата, която следва.
Но с изключение на тях, има, несъмнено, и извънредно доста други донори. На всички тях ние издаваме благодарствени адреси, които се надявам, че за тях са прелестен спомен. Но също така, мисля, че не трябва да се пропуща и това, че библиотеката работи доста интензивно в модерно отношение.
Освен това, което говорихме за цифровата библиотека, ние доста интензивно действаме с въвеждане на една система, която пази повече и улеснява доста работата – това е така наречен RFID система, която е електронно отчитане и удостоверяване на заетите, незаетите и върнатите книги по извънредно бърз метод, единствено с прочитане на код, както и с охраняването – в случай че книга не е записана, тогава на изхода стартира да пищи системата, която я регистрира.
Това е в действителност доста положително, тъй като оказва помощ за опазването на фонда и за управлението и дисциплинирането на читателите. И към този момент има резултати от това. Освен това, направихме, напълно завършихме – през 2024 година сключихме последния контракт, с цел да приключим едното от хранилищата, което е цялото с преносими стелажи, така наречен компактоси, които икономисват място. Това са стелажи, които се движат на релси, доста елементарно – от всеки един чиновник на библиотеката може да се прави. Те се приближават един до различен и по този метод икономисват мястото в пространството. Т.е. в случай че при обикновено нареждане на стелажите в един етаж се събират да кажем 100 000 тома, като се подредят по този метод, се удвоява незабавно количество – стават минимум 200 000. Така че това взема решение въпроса на библиотеката с пространствата за набирането на нова литература, тъй като както споделих, фондът към този момент надвишава два милиона, а тя не е проектирана за подобен огромен фонд, и надлежно пространствата са нужни и нужни във всеки един миг.
А до каква степен стигна работа по плана за осъвременяване на самата постройка?
И това ще отговоря, само че преди този момент да кажа, че бенефициент по този план е Община Пловдив. Ние сме сътрудници там. Разбира се, че сме дали всичко, с цел да подготвим и да бъде показан за продобиване. Но библиотеката сега работи и през 2024 година е работила по четири плана, които са доста съществени. Единият от тях продължава към този момент четвърта година. Той е план сред 16 институции, ръководени от Българска академия на науките.
Той се назовава " КЛаДА-БГ “ и е за запаси и технологии за българското езиково и културно завещание. Това е извънредно значим и скъп план, в който ние сме сътрудници и единствените, които са там донори на наличие. Т.е. даваме достъп до това електронно наличие. Всички останали работят по софтуери и стратегии за обработването, разпознаването, прочитане, разчитането, в това число вкарването на изкуствен интелект за това наличие, което даваме. Така че това е извънредно скъп и значим план, по който продължаваме към момента работата си. Това е към този момент, както споделих, за четвърта година.
Освен това спечелихме план за софтуерно обновяване на библиотеката, което също е доста значимо, и в този момент следва да бъде осъществен. Той е извоюван през 2024 година, само че ще бъде завършен през тази. Технологичното обновяване на библиотеката включва създаване и насърчаване на тази система – RFID, за която приказвах доскоро, във всичките й функционалности, с прибавяне на благоприятни условия за самообслужване на читателите, т.е. те сами да си връщат книги, взимат, да си ги записват и така нататък, и това да се случва и във времето, когато библиотеката дори не работи.
Доста забавно, да.
Така че това следва да бъде осъществено по този план, който е извоюван. Един различен план – " По следите на българската книга “, който спечелихме и е отпечатан, е осъществен. Развиване на умения на библиотечните експерти в Пловдивска област също е един план от Министерството на културата, който е осъществен, Сега, тази година, не престават такива планове, които са извоювани, както и нови, за които аплайваме, т.е. процесът продължава.
И в този момент да се върнем на плана, който е прелестен, чийто бенефициент е Община Пловдив, по Плана за възобновяване и развиване. Това е нещо извънредно положително. За страдание, там информация аз не мога да дам по какъв начин и до каква степен се движи планът, тъй като той е обвързван с публични поръчки, подготовка и на екипа, който го движи, и така нататък Знам единствено, че имаше в допълнение искане и гласоподаване в Общинския съвет на спомагателни средства, с цел да се прибавят към тази сума, която е близо 3 милиона за библиотеката, с цел да може да се довършат нещата в цялостен тип по предварителни калкулации. Надявам се всичко да върви по график и да се случи.
А има ли вяра тази година да се случи?
Не, не. Това е по-дълъг развой. Може да стартира, само че няма по какъв начин да се случи тази година.
Можете ли да подскажете едно-две най-малко забавни неща, които тази година ще се случат в библиотеката? Като събития, може би.
Като събития има забавни оферти на сътрудниците, които в този момент обсъждаме и приготвяме, които евентуално се надявам да бъдат и осъществени посредством Фондация " Пловдив 2019 “. Те са свързани със запознаване на обществеността на Пловдив с това какво съставлява библиотеката, какво съхранява, какви действия прави, какво може да прави. Всичко това е направено по доста забавен метод, в един план, с който следва да бъде кандидатствано. Надявам се да бъде и извоюван. Има и доста забавни интелектуални провокации, каквито са куизите в библиотеката.
За 2024 година това пропуснах да кажа, а е значимо – организирахме куизи в библиотеката, шест куиза. Вече има тимове, които се построиха, наблюдават, вземат участие. Това са доста забавни надпревари в региона на културата, изкуството, киното – всичко, което е обвързвано с културата на процедура. Предстои те да се развиват и през 2025 година, както и едно извънредно значимо, съгласно мен и съгласно сътрудниците, отношение и значение към хората със специфични потребности. Обърнали сме се към Център " Соник “, с които си партнираме добре. Те също ще вземат участие в един план, посредством който ще им бъде показана библиотеката по метод, който е наличен за тях, по този начин, че те също да имат отношение, да схванат.
Предполагам, че имате и специфични начинания за децата, само че това може би с Детския отдел би трябвало да го приказваме?
О, да, да. За Детския отдел има също доста начинания, да. Но това отново би трябвало да бъде настрана включване съгласно мен.
Ами, благодаря ви доста, в действителност забавни неща са се случили през годината и в този момент предстоят. Вие ще извадите стратегия най-вероятно, в случай че към този момент не сте?
Да, да, ние постоянно я представяме. Тя влиза в общинската, част е от културната стратегия на Община Пловдив. Така че и информация може да се получава. Нашата концепция е тази информация да стига до по-широк кръг от хора, с цел да знаят, да схващат и да избират какво да посещават.
Каква е възрастта на посетителите на библиотеката? От какъв брой до какъв брой години са и кои доминират?
Самият факт, че ние всяка година в навечерието на 24 май излъчваме " Читател на годината “ в диапазона от 5 до 105 години, значи, че библиотеката се посещава без възрастови ограничавания от доста необятен диапазон от хора. И това е доста радостно. Това, което мога да кажа от личен опит е, че през последните години ползата обичайно от по-възрастното потомство се измества към по-младото потомство, към учениците и към младежката възраст след учебно заведение, т.е. хора, които са били много дълго време близо до книгата и книжните запаси, т.е. от така наречен електронно потомство. Някак си от любознание или знам ли от какво, само че ползата се връща. Това за нас е доста значимо и скъпо. То става постепенно, несъмнено, само че се вижда. И това към този момент може да се каже като наклонност.
Ами може би в този момент с тези вкарвания на новостите, които подготвяте, това още повече ще ускори техния интерес.
Да, несъмнено се надявам.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ