Минчо Панайотов за Таню Митев: Картините му излъчват внушение да бъдем по-човечни
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Минчо Панайотов за другарството и искреността в творчеството на пловдивския художник Таню Митев.
Г-н Панайотов, какво ви свързва с Таню Митев?
Първо, това което ни свързва с Таню Митев, е, че сме от едно и също потомство. По едно и също време започнахме да навлизаме в изкуството действително. Аз пристигнах в Пловдив след завършването на образованието си, в края на студентските години и по-късно – в Пловдив. Така се запознахме. Заедно сме взели участие в изложения. Бяхме и другари. Той беше доста почтен човек. Беше добър като човек, просто от тоя вид хора, които на никого не завиждат, на никого неприятно не биха могли да създадат. И беше търпелив. Това е, което мога да кажа за него. Деликатен актьор – то това се вижда в самите му работи. В последна сметка портретът на един художник са тези неща, които той демонстрира.
Точно по този начин. Кой е централният облик в неговите произведения?
Въпросът за централния облик е малко условен, тъй като под " облик “ не мисля, че би трябвало да се схваща безусловно човешкото наличие, тъй като " облик “ е за мене е, че той си остана един доста чист българин, в най-хубавия смисъл на тази дума. И в случай че приказваме за някаква тема в неговите неща, тъй като има тематика, тя си е чисто българска. Присъствието на дамата, на българката в най-точния смисъл на думата, като създаване и като нюанс, беше едно от последните неща. И другото е пейзажът, пейзажът, който отново е инспириран от природата, в която се намираме самите ние. Общо взето в творчеството му доминира една топла гама, доста типична за него, добре овладяна. Той е от хората, които в някаква степен, по този начин да се каже, се самосъздават. Независимо от кого, при кого, кой какво учи, в последна сметка има една категория хора, чието израстване и оформяне като създател се дължи най-вече на тях самите. Т.е. има един темперамент на художник, който непроменяемо поправя всичко, което минава през него.
Да, когато се запознавах с неговата биография видях, че той е бил доста непосредствен в първите негови креативен години, доста непосредствен със Златьо Бояджиев, учил се е от него, а по-късно и с Йоан Левиев. Дали има нещо, което е взел от тях, съгласно Вас?
Не, не, не, изрично. Аз за това споделям, че той е от тези художници, които са се самосъздали. Безспорно, всеки човек се учи в занаята от някого, дето се вика – дали ще бъде в академия, дали ще бъде при един художник избран, то всичко в живота си е академия. Но мисля, че той беше прекомерно друг. Аз имах опцията да познавам доста добре и Златьо Бояджиев, и Йоан Левиев и мисля, че той се отличаваше доста от тях като желание, като атмосфера в работите си. Сега няма да ги разясня тях какви са като художник, те са се потвърдили задоволително и са към този момент история на българското изкуство, както и самият Таню. Но мисля, че той си резервира една самородност, доста човешка при него.
Има ли негови скъпи работи и произведения, които можем да посочим като образец за подражателство?
Аз персонално не се ангажирам да показвам за който и да е художник една или две негови произведения като скъпи. За мен всички работи, които един създател основава, носят част от неговата психика или напълно са неговата психика. И по тази причина това е все едно да питаме някой, който има пет деца, кое от тях обича най-вече.
Да, може би не е вярно.
Даже аз не бих се нагърбил да давам такова определение. Сега различен е въпросът, когато някои неща се намират в някои галерии, към този момент са станали прекомерно известни и хората обичат да свързват името на художника с дадена творба. Аз мисля, че художникът би трябвало да се свърза с цялото му творчество, като темперамент и като размер.
И въпреки всичко кое е отличителното в почерка му? Вие казахте към този момент за някои неща.
Топлината, която излъчват работите му, и колоритът. Като тази топлота я е постигнал точно с най-ползваните средства в живописта – боичките. Въпросът е да знаеш къде и по какъв начин да ги поставиш. Всички негови картини носят нещо особено за самия него. Той беше въздържан човек, спокоен, непретенциозен, доста прецизен. И те това излъчват. Имат дълбочина работите му, нищо незадълбочено. Той беше непознат на каквито и да било външни митинги, заявления и шумни изяви. И мисля, че неговото изкуство се развиваше на първо място в една дълбочина към една човещина, какъвто си беше и той.
Наистина го обрисувахте сносно мисля.
Вижте в този момент, аз споделям това, което знам, което съм запазил от него. Вероятно други хора биха споделили и други неща, само че общо взето, считам, че това е, което го определяше като човек и като художник – една топлота, която той самият излъчваше като наличие, и тази топлота неизбежно се предаваше на нещата, които той правеше. Така че считам, че неговото творчество покрива напълно и характера му като човек. И това е най-хубавото, тъй като в последна сметка, в случай че има разминаване сред това, което вършим, и това, което сме като хора, е доста тъжно.
Има ли нещо, което той насочва посредством творбите си към бъдещи негови сътрудници, художници? Нещо, от което те да се поучат, съгласно Вас?
Да. Това, което бих желал да кажа, е, че в някаква степен той остана непознат на всевъзможни въздействия, които идват извън. И това в този случай беше доста добре за него, тъй като той си преследваше една линия на създаване като създател, резервира я до дъно, доразви я, доколкото разрешава животът изобщо като времетраене. И в случай че мога да посоча нещо, което може да бъде образец, това е тази човещина, която изкуството му излъчва. Пази боже пък в една картина да липсва това нещо! Тогава защо приказваме! Може би изкуственият разсъдък един ден ще прави блестящи картини, само че няма да има човешко наличие.
Да не дава Господ такова нещо да се случи в изкуството!
И мисля, че някакъв не зов, а като подстрекателство, което излъчват работите му, това е да бъдем по-човечни. И несъмнено, с цел да бъдем такива в изкуството и да можем да го пратим като обръщение, би трябвало да можем да изградим картината. И в този смисъл би трябвало да кажа, че така наречен поминък, в най-хубавия смисъл на думата, той го реализира и съумя да го вкара точно в тази посока, в която искаше.
Наистина хубави думи за край!
Г-н Панайотов, какво ви свързва с Таню Митев?
Първо, това което ни свързва с Таню Митев, е, че сме от едно и също потомство. По едно и също време започнахме да навлизаме в изкуството действително. Аз пристигнах в Пловдив след завършването на образованието си, в края на студентските години и по-късно – в Пловдив. Така се запознахме. Заедно сме взели участие в изложения. Бяхме и другари. Той беше доста почтен човек. Беше добър като човек, просто от тоя вид хора, които на никого не завиждат, на никого неприятно не биха могли да създадат. И беше търпелив. Това е, което мога да кажа за него. Деликатен актьор – то това се вижда в самите му работи. В последна сметка портретът на един художник са тези неща, които той демонстрира.
Точно по този начин. Кой е централният облик в неговите произведения?
Въпросът за централния облик е малко условен, тъй като под " облик “ не мисля, че би трябвало да се схваща безусловно човешкото наличие, тъй като " облик “ е за мене е, че той си остана един доста чист българин, в най-хубавия смисъл на тази дума. И в случай че приказваме за някаква тема в неговите неща, тъй като има тематика, тя си е чисто българска. Присъствието на дамата, на българката в най-точния смисъл на думата, като създаване и като нюанс, беше едно от последните неща. И другото е пейзажът, пейзажът, който отново е инспириран от природата, в която се намираме самите ние. Общо взето в творчеството му доминира една топла гама, доста типична за него, добре овладяна. Той е от хората, които в някаква степен, по този начин да се каже, се самосъздават. Независимо от кого, при кого, кой какво учи, в последна сметка има една категория хора, чието израстване и оформяне като създател се дължи най-вече на тях самите. Т.е. има един темперамент на художник, който непроменяемо поправя всичко, което минава през него.
Да, когато се запознавах с неговата биография видях, че той е бил доста непосредствен в първите негови креативен години, доста непосредствен със Златьо Бояджиев, учил се е от него, а по-късно и с Йоан Левиев. Дали има нещо, което е взел от тях, съгласно Вас?
Не, не, не, изрично. Аз за това споделям, че той е от тези художници, които са се самосъздали. Безспорно, всеки човек се учи в занаята от някого, дето се вика – дали ще бъде в академия, дали ще бъде при един художник избран, то всичко в живота си е академия. Но мисля, че той беше прекомерно друг. Аз имах опцията да познавам доста добре и Златьо Бояджиев, и Йоан Левиев и мисля, че той се отличаваше доста от тях като желание, като атмосфера в работите си. Сега няма да ги разясня тях какви са като художник, те са се потвърдили задоволително и са към този момент история на българското изкуство, както и самият Таню. Но мисля, че той си резервира една самородност, доста човешка при него.
Има ли негови скъпи работи и произведения, които можем да посочим като образец за подражателство?
Аз персонално не се ангажирам да показвам за който и да е художник една или две негови произведения като скъпи. За мен всички работи, които един създател основава, носят част от неговата психика или напълно са неговата психика. И по тази причина това е все едно да питаме някой, който има пет деца, кое от тях обича най-вече.
Да, може би не е вярно.
Даже аз не бих се нагърбил да давам такова определение. Сега различен е въпросът, когато някои неща се намират в някои галерии, към този момент са станали прекомерно известни и хората обичат да свързват името на художника с дадена творба. Аз мисля, че художникът би трябвало да се свърза с цялото му творчество, като темперамент и като размер.
И въпреки всичко кое е отличителното в почерка му? Вие казахте към този момент за някои неща.
Топлината, която излъчват работите му, и колоритът. Като тази топлота я е постигнал точно с най-ползваните средства в живописта – боичките. Въпросът е да знаеш къде и по какъв начин да ги поставиш. Всички негови картини носят нещо особено за самия него. Той беше въздържан човек, спокоен, непретенциозен, доста прецизен. И те това излъчват. Имат дълбочина работите му, нищо незадълбочено. Той беше непознат на каквито и да било външни митинги, заявления и шумни изяви. И мисля, че неговото изкуство се развиваше на първо място в една дълбочина към една човещина, какъвто си беше и той.
Наистина го обрисувахте сносно мисля.
Вижте в този момент, аз споделям това, което знам, което съм запазил от него. Вероятно други хора биха споделили и други неща, само че общо взето, считам, че това е, което го определяше като човек и като художник – една топлота, която той самият излъчваше като наличие, и тази топлота неизбежно се предаваше на нещата, които той правеше. Така че считам, че неговото творчество покрива напълно и характера му като човек. И това е най-хубавото, тъй като в последна сметка, в случай че има разминаване сред това, което вършим, и това, което сме като хора, е доста тъжно.
Има ли нещо, което той насочва посредством творбите си към бъдещи негови сътрудници, художници? Нещо, от което те да се поучат, съгласно Вас?
Да. Това, което бих желал да кажа, е, че в някаква степен той остана непознат на всевъзможни въздействия, които идват извън. И това в този случай беше доста добре за него, тъй като той си преследваше една линия на създаване като създател, резервира я до дъно, доразви я, доколкото разрешава животът изобщо като времетраене. И в случай че мога да посоча нещо, което може да бъде образец, това е тази човещина, която изкуството му излъчва. Пази боже пък в една картина да липсва това нещо! Тогава защо приказваме! Може би изкуственият разсъдък един ден ще прави блестящи картини, само че няма да има човешко наличие.
Да не дава Господ такова нещо да се случи в изкуството!
И мисля, че някакъв не зов, а като подстрекателство, което излъчват работите му, това е да бъдем по-човечни. И несъмнено, с цел да бъдем такива в изкуството и да можем да го пратим като обръщение, би трябвало да можем да изградим картината. И в този смисъл би трябвало да кажа, че така наречен поминък, в най-хубавия смисъл на думата, той го реализира и съумя да го вкара точно в тази посока, в която искаше.
Наистина хубави думи за край!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ