Какво знаем за мястото, откъдето започва историята на Пловдив?
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " с археолога Стоян Иванов от Регионален археологически музей в Пловдив, за могилата Яса тепе 2, на Брезовско шосе, откъдето стартира историята на Пловдив още по времето на неолита.
Здравейте, господин Иванов! Очакваме да ни разкажете повече за тази могила, по този начин проблематична за строителите и за някои хора напоследък. А в действителност има много забавни неща, които нашите слушатели и читатели наложително би трябвало да знаят за Яса тепе.
Яса тепе, или Плоската могила, както е известна, е един доста забавен археологически монумент. Той е един от първите разказани още през края на XIX век от братята Шкорпил в един от техните писания за българските древности и е проучвана отчасти през 70-те години от видния пловдивски праисторик Петър Детев.
Въпреки това, ние нямаме кой знае каква информация за този монумент, който съставлява селищна могила, което на понятен език са поредно съществуващи праисторически селища на едно и също място. И от тяхното битие са акумулирани археологически пластове с дебелина тук-там до над 5-6 м. Всъщност тази селищна могила, тя е една от двете в Пловдив, другата е проучена още 50-те години от Петър Детев, та тази могила е и по-голямата, много по-голяма, и по данни от други изследвания нейното начало се отнася към средата на ранния неолит, което ще рече VI хилядолетие преди новата епоха. Това дефинира могилата като мястото, където е било най-ранното поселение на територията на сегашен Пловдив. Затова е толкоз значимо за пловдивчани, и за нас като археология, да установим в действителност това поселение, да локализираме неговите граници, да възстановим неговата материална просвета и характера на това обитаване.
Какво е намерено до момента там, което потвърждава в действителност самата датировка?
Нашето изследване от предходната календарна година откри много забавни структури – това са по този начин наречените " укрепителни “, " отбранителни “ изкопи. Те са четири на брой, които опасват целия периметър на могилата, който е към 600 м. Те съставляват концентрични изкопи с дълбочина до 4 м и широчина 10 м. Сами може да си визиите какъв грамаден труд е това за праисторическия човек, който се е вложил в укрепването на самото барикада. И всяко последващо поселение на това място е възобновявало или е изграждало нов подобен трап. Това са главните ни резултати от предишния сезон. Разбира се в тези изкопи откриваме доста предмети на материалната просвета на праисторическите хора. Най-вече това са керамични съдове и фигурки – част от тях изложени във времената галерия на Архелогическия музей – оръдия на труда от кост, камък, кремък, рог и общо взето общоприети неща, само че доста значими за определяне и на хронологията, и на вида на обитаване.
При Лаута има също могила с название Яса тепе. Кажете каква е връзката?
Точно по този начин. Това е другата селищна могила, за която загатнах и аз. Тя е проучена напълно през 50-те години от Петър Детев. Връзката е такава, че двете селища в огромната си част са съществували взаимно, по едно и същото време. Това са били прилежащи селища от двете стени на реката, респективно две прилежащи аграрни общества най-общо казано. Може да ги съпоставяме по някакъв метод с днешните села несъмнено, те също са си имали лична територии, на която са практикували земеделие, скотовъдство и са имали доста близки контакти и на практика една и съща материална просвета.
Ако би трябвало да създадем връзката с Небет тепе, каква е тя? Там по кое време са се заселили първите хора?
На Небет тепе, там са малко по-сложни нещата. Най-общо казано към този момент имаме данни за най-ранно заселване на Плоската могила на Брезовско шосе, което предхожда не с доста заселването на другата селищна могила при Лаута.
Чак тогава имаме заселване на Небет тепе.
Доколкото разбираме хората тогава са се стремели да бъдат покрай река.
Почти постоянно откриваме праисторическите поселения в покрай река, на надзаливна тераса на реката. В случая на Брезовско шосе, тогава река Пясъчник е текла в непосредствена непосредственост до самото населено място, като след това, заради корекциите й през ХХ век най-много и отводняването на заблатените терени, коритото е изместено към този момент на изток на няколко километра.
Искате ли още нещо да добавите, господин Иванов? Как продължава работата ви в този момент на Яса тепе?
Да, за тази година може да кажем, че продължаваме изследването с цялостна мощ, макар че изискванията за работа са много сложни – работим в огромна дълбочина и се постанова да работим със скорост, която е в пъти над заложеното по норматив за този вид изследвания. Въпреки това се оправяме мисля много сполучливо. Имаме към този момент над 30 праисторически структури от тази година, в това число и едно опожарено жилище от каменно-медната ера, V-то хилядолетие преди новата епоха. Смятам, че занапред ще добием забавни резултати за нас и за публиката, тъй че молим за малко самообладание. Аз считам, че си заслужава да разкрием дружно това необикновено завещание, което имаме.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Здравейте, господин Иванов! Очакваме да ни разкажете повече за тази могила, по този начин проблематична за строителите и за някои хора напоследък. А в действителност има много забавни неща, които нашите слушатели и читатели наложително би трябвало да знаят за Яса тепе.
Яса тепе, или Плоската могила, както е известна, е един доста забавен археологически монумент. Той е един от първите разказани още през края на XIX век от братята Шкорпил в един от техните писания за българските древности и е проучвана отчасти през 70-те години от видния пловдивски праисторик Петър Детев.
Въпреки това, ние нямаме кой знае каква информация за този монумент, който съставлява селищна могила, което на понятен език са поредно съществуващи праисторически селища на едно и също място. И от тяхното битие са акумулирани археологически пластове с дебелина тук-там до над 5-6 м. Всъщност тази селищна могила, тя е една от двете в Пловдив, другата е проучена още 50-те години от Петър Детев, та тази могила е и по-голямата, много по-голяма, и по данни от други изследвания нейното начало се отнася към средата на ранния неолит, което ще рече VI хилядолетие преди новата епоха. Това дефинира могилата като мястото, където е било най-ранното поселение на територията на сегашен Пловдив. Затова е толкоз значимо за пловдивчани, и за нас като археология, да установим в действителност това поселение, да локализираме неговите граници, да възстановим неговата материална просвета и характера на това обитаване.
Какво е намерено до момента там, което потвърждава в действителност самата датировка?
Нашето изследване от предходната календарна година откри много забавни структури – това са по този начин наречените " укрепителни “, " отбранителни “ изкопи. Те са четири на брой, които опасват целия периметър на могилата, който е към 600 м. Те съставляват концентрични изкопи с дълбочина до 4 м и широчина 10 м. Сами може да си визиите какъв грамаден труд е това за праисторическия човек, който се е вложил в укрепването на самото барикада. И всяко последващо поселение на това място е възобновявало или е изграждало нов подобен трап. Това са главните ни резултати от предишния сезон. Разбира се в тези изкопи откриваме доста предмети на материалната просвета на праисторическите хора. Най-вече това са керамични съдове и фигурки – част от тях изложени във времената галерия на Архелогическия музей – оръдия на труда от кост, камък, кремък, рог и общо взето общоприети неща, само че доста значими за определяне и на хронологията, и на вида на обитаване.
При Лаута има също могила с название Яса тепе. Кажете каква е връзката?
Точно по този начин. Това е другата селищна могила, за която загатнах и аз. Тя е проучена напълно през 50-те години от Петър Детев. Връзката е такава, че двете селища в огромната си част са съществували взаимно, по едно и същото време. Това са били прилежащи селища от двете стени на реката, респективно две прилежащи аграрни общества най-общо казано. Може да ги съпоставяме по някакъв метод с днешните села несъмнено, те също са си имали лична територии, на която са практикували земеделие, скотовъдство и са имали доста близки контакти и на практика една и съща материална просвета.
Ако би трябвало да създадем връзката с Небет тепе, каква е тя? Там по кое време са се заселили първите хора?
На Небет тепе, там са малко по-сложни нещата. Най-общо казано към този момент имаме данни за най-ранно заселване на Плоската могила на Брезовско шосе, което предхожда не с доста заселването на другата селищна могила при Лаута.
Чак тогава имаме заселване на Небет тепе.
Доколкото разбираме хората тогава са се стремели да бъдат покрай река.
Почти постоянно откриваме праисторическите поселения в покрай река, на надзаливна тераса на реката. В случая на Брезовско шосе, тогава река Пясъчник е текла в непосредствена непосредственост до самото населено място, като след това, заради корекциите й през ХХ век най-много и отводняването на заблатените терени, коритото е изместено към този момент на изток на няколко километра.
Искате ли още нещо да добавите, господин Иванов? Как продължава работата ви в този момент на Яса тепе?
Да, за тази година може да кажем, че продължаваме изследването с цялостна мощ, макар че изискванията за работа са много сложни – работим в огромна дълбочина и се постанова да работим със скорост, която е в пъти над заложеното по норматив за този вид изследвания. Въпреки това се оправяме мисля много сполучливо. Имаме към този момент над 30 праисторически структури от тази година, в това число и едно опожарено жилище от каменно-медната ера, V-то хилядолетие преди новата епоха. Смятам, че занапред ще добием забавни резултати за нас и за публиката, тъй че молим за малко самообладание. Аз считам, че си заслужава да разкрием дружно това необикновено завещание, което имаме.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ