Ивомир Игнатов, познат на пловдивчани като клоуна Кени: Улицата е идеалното място за импровизация, винаги ще има някой сърдит или недоволен
Интервю в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Ивомир Игнатов-Кени - артист, режисьор и шеф на спектакъл “Хенд ". Поводът да го потърсим е 10-годишният празник на Театрална школа " Червени Носове “.
Г-н Игнатон, Вие сте артист и шеф на спектакъл “Хенд ". Разкажете ни по какъв начин породи концепцията за основаването на театъра?
О, историята е доста, доста остаряла. Някъде началото на 90-те, дано да кажем 1990-1991 година, тогава се роди, тогава фантазията стартира да става по-реална. Всичко стартира във Франция с една дребна детска пиеса и с двама мои другари. След това, години по-късно, 2010-та – това са 20 години по-късно, съумях да намеря помещение, в което в действителност създавахме и третият вид на Театър " Hand ". Така че, на 28 януари 2010 стартира Театър " Hand ". Беше основан благодарение на Мариана Ангелова, Добрин Добрев-Додо, Петър Стоянов, Мария Димитрова и още доста хора, не желая всичките да ги изреждам, само че не съм ги не запомнил. Така, и 2013-та в действителност школата действително стартира да съществува. Има към този момент хора от школата, които са във висше образователни заведения по света, освен България – в Англия, в Америка. И по този начин с две думи.
Всъщност, нашите слушатели, те не са осведомени, или са малко незадълбочено осведомени с работата на Театър " Hand ". Какъв тъкмо е стилът на творбите, на пиесите, които се вършат там?
Ами това си един обществено сериозен, казано с дума язвителен спектакъл. Работим ирония в най-стария й тип, актуалното наименование на тази ирония е театрална клоунада, като препоръка могат да дам " Монти Пайтън “, на Теди Москов в сходен жанр, не напълно същият, само че сходни жанр, с подобен ядовит, изострен комизъм. Иначе е пресилено като актьорско осъществяване, леко пресилено, с мярка. И това е ирония, казано с една дума.
Ние се свързваме с вас дни преди формалната отбелязване на 10-годишния празник на театрална школа " Червени носове “, която е към театъра. Какво още ще ни разкажете за нея?
Школата, както към този момент казах, първите й опити бяха през 2010 година, само че действително тя съществува от 2013 година. А името й, " Red Nose “, е основано преди 5 години, в действителност на средата на тоя интервал. В нея се учат деца, първоначално бяха от 8-годишни, само че преди пет години всъщностконцентрирахме работата си върху възраст от 12 до 18 години. Учим ги на клоунада, на актьорско майсторство, вършим всички належащо, повече от нужни извършения за правоговор и без да се трансформират в експерти, има пеене, ритмика, от време на време и куклен спектакъл, клоунада най-много – това е най-близкият метод и това, в което аз съм мощен, и трагичен спектакъл.
А какъв брой пъти през седмицата се организира тя и едно зрелище съумели ли сте към този момент да извършите или нещо близо?
Ами годишно се вършат по едно зрелище, не повече. Репетиции, не че репетиционен интервал е толкоз дълъг, ами паралелно с подготовките вървят и извършения по комбинативност и както към този момент загатнах по актьорското всички нужни за възпитанието на един артист дисциплини. Това включва /…/, както споделих комбинативност, без математика единствено, майтапя се, и математика има – считаме. Да, подтикваме комбинативността, възприятието за комизъм, фикция.
Децата по-късно не престават ли в актьорската специалност, или?
Не всички. Някои от тях се занимават със напълно разнообразни неща в живота си, само че съм сигурен, че тази фикция и тази комбинативност, която подтикваме, е трансформирала живота им към хубаво. Има десетина индивида, които към този момент са по ВУЗ-ове с актьорски дисциплини, с актьорско майсторство, постановка, куклен спектакъл. Това е обвързвано с школата, към този момент обясних. Какъв друго мога да ви кажа? Школата се събира два пъти седмично по два часа, от 19.00 до 21.00 вечерта във вторник и четвъртък, всеки вторник и четвъртък, като се изключи празниците несъмнено. Понякога в школата влиза и по-зрял човек, има ли сме 30-40-годишни хора. Всички са безусловно удовлетворени, в случай че някой школата, от това е по други аргументи – тъй като се мести в различен град или пък работата, или семейство вземат приоритет в даден миг. В смисъл никой не е отчаян.
Повечето хора, които са влезнали в школата, са изкарали курса до край, споделям до започване на висшето си обучение. Шантави сме, правим по едно зрелище годишно. Досега сме прави " Вещиците от килера “, “Крал Юбю ", " Трите прасенца “ – това детската неща, “Крал Юбю " е по-сериозна драматургия, " Червената шапка “ – това не е " Червената шапчица “, а е за възрастни " Червената шапка “, " Началото “, споделих ли " Криворазбраната цивилизация “?
Театърът в действителност ще означи празника, 10-годишния празник на школата с “Крал Юбю ".
“Крал Юбю ", да. Представлението стартира на 22-ри от 19.30 часа. Ще видите последния вид, последния състав на това зрелище, това зрелище е вдигано два пъти на крайници с разнообразни сформира, това е третият, особено основано за, събран е особено за празника. Той ще се играе веднъж единствено, Дай боже, и повторно, за какво пък не. С него желаеме да /../ години, че сме мощни, че сме ярки, че сме доста положителни.
А какъв е сюжетът на “Крал Юбю ", накратко?
Не сюжета, а тематиката е за властта, за разболяването от властта, за самозабравянето на един управник, а сюжета е доста непосредствен до една шекспирова пиеса. Всъщност, създателят е взел една шекспирова пиеса и я преработва за апартаментен спектакъл. Авторът е Алфред Жари, а пък пиесата е " Мак “ кой? Знаете ли кой?
" Макбет “ най-вероятно.
" Макбет “, да. " Макбет “ модифицирана и събрана в няколко страници. Ние още повече я събрахме благодарение на Добрин Добрев-Додо, още повече е понижен сюжетът и 1/3 е направена от пиесата, само че има приключен тип. Сюжетът е една жена навива мъжът си да убие краля и да заеме неговото място, той го прави, качва се на трона, стартира да унищожава поредно всяка една част от обществото, т.е. тотално окупира властта и с това завършва и самата страна. Това е.
Смятам, че феновете на представлението ще са доста удовлетворени, а нашите читатели също.
Ами то е безумно, смешно и в това време доста сериозна тематика, съществени неща споделя. Много е забавно на тая тематика деца да размахват пръст на възрастни. И това е хубавото, че те го правят с доста сила, с доста предпочитание, безусловно схващат какво работят, какво вършат. И е забавно, че едни деца от 12 до 18 години в действителност вършат такова зрелище, което е напълно за възрастни, доста чисто, доста сбито, и си реализират задачата – феновете излизат от това зрелище шамаросани, сюрпризирани от това, че не е просто една детска школа с коронки на главата, които приказват в рими и пеят песнички, ами се работи напълно сериозен материал, изненадващо добре приключен. Излизат доста впечатлени от залата.
В процеса на работа децата питат ли ви нещо по-различно по отношение на тематиките, които визира?
Ами всички тези неща, с цел да се случат вярно на сцената, те са обяснявани неведнъж и доста дълбоко за всичките тематики, всички детайлности, за какво се прави това, какво тъкмо се споделя на публиката, по какъв начин се обръщат нещата, какви несъгласия се търсят и така нататък Така, че те са доста наясно какво вършат.
Това е ужасно, което ни казвате. Няколко пъти споменахте думата " комбинативност “. Нашите читатели не знам дали знаят, само че вие сте били да смешник няколко години на основната улица в Пловдив.
Да, няколко години.
Това си е доста време. Какво ви носи улицата, по този начин да се каже?
Улицата е идеалното място за импровизация тъй като изискванията непрекъснато се трансформират и постоянно срещаш разнообразни хора. Така че уличната клоунада е вярното учебно заведение за импровизация. Тя доста деликатно се работи, постоянно има някой, чиято линия ще се надвиши и някой ядосан, само че 99.8%, в действителност от 1000 души 998 са удовлетворени и двама недоволни. Тия двамата се разболяха предходната година, тъй че ги нямаше на улицата и аз играех за останалите.
Този опит успявате ли да го предадете на децата? Те може би не знаят за вашата дълга кариера?
Ами аз не съм работил единствено това на улицата. Отговорно споделям, че това е, което ме е направило импровизатор, и това, което в действителност ме е научило на дейности, на движение, на сбитост. И по този начин. А пък те знаят, да, всички знаят какво съм работил през живота си и какво съм правил. Аз съм кукловод по обучение и това е доста забавна композиция – клоунада и куклен спектакъл, печеливша, тъй като си наподобяват в хумора двете неща и във фантазията, в метода на фантазиране на нещата.
И печелившо е единствено за тези, които могат да се учат от вас.
Печелившо е, да, като експерти, печелившо е за публиката, тъй като виждат нещо друго и разбираемо. Това са двата целта.
Г-н Игнатон, Вие сте артист и шеф на спектакъл “Хенд ". Разкажете ни по какъв начин породи концепцията за основаването на театъра?
О, историята е доста, доста остаряла. Някъде началото на 90-те, дано да кажем 1990-1991 година, тогава се роди, тогава фантазията стартира да става по-реална. Всичко стартира във Франция с една дребна детска пиеса и с двама мои другари. След това, години по-късно, 2010-та – това са 20 години по-късно, съумях да намеря помещение, в което в действителност създавахме и третият вид на Театър " Hand ". Така че, на 28 януари 2010 стартира Театър " Hand ". Беше основан благодарение на Мариана Ангелова, Добрин Добрев-Додо, Петър Стоянов, Мария Димитрова и още доста хора, не желая всичките да ги изреждам, само че не съм ги не запомнил. Така, и 2013-та в действителност школата действително стартира да съществува. Има към този момент хора от школата, които са във висше образователни заведения по света, освен България – в Англия, в Америка. И по този начин с две думи.
Всъщност, нашите слушатели, те не са осведомени, или са малко незадълбочено осведомени с работата на Театър " Hand ". Какъв тъкмо е стилът на творбите, на пиесите, които се вършат там?
Ами това си един обществено сериозен, казано с дума язвителен спектакъл. Работим ирония в най-стария й тип, актуалното наименование на тази ирония е театрална клоунада, като препоръка могат да дам " Монти Пайтън “, на Теди Москов в сходен жанр, не напълно същият, само че сходни жанр, с подобен ядовит, изострен комизъм. Иначе е пресилено като актьорско осъществяване, леко пресилено, с мярка. И това е ирония, казано с една дума.
Ние се свързваме с вас дни преди формалната отбелязване на 10-годишния празник на театрална школа " Червени носове “, която е към театъра. Какво още ще ни разкажете за нея?
Школата, както към този момент казах, първите й опити бяха през 2010 година, само че действително тя съществува от 2013 година. А името й, " Red Nose “, е основано преди 5 години, в действителност на средата на тоя интервал. В нея се учат деца, първоначално бяха от 8-годишни, само че преди пет години всъщностконцентрирахме работата си върху възраст от 12 до 18 години. Учим ги на клоунада, на актьорско майсторство, вършим всички належащо, повече от нужни извършения за правоговор и без да се трансформират в експерти, има пеене, ритмика, от време на време и куклен спектакъл, клоунада най-много – това е най-близкият метод и това, в което аз съм мощен, и трагичен спектакъл.
А какъв брой пъти през седмицата се организира тя и едно зрелище съумели ли сте към този момент да извършите или нещо близо?
Ами годишно се вършат по едно зрелище, не повече. Репетиции, не че репетиционен интервал е толкоз дълъг, ами паралелно с подготовките вървят и извършения по комбинативност и както към този момент загатнах по актьорското всички нужни за възпитанието на един артист дисциплини. Това включва /…/, както споделих комбинативност, без математика единствено, майтапя се, и математика има – считаме. Да, подтикваме комбинативността, възприятието за комизъм, фикция.
Децата по-късно не престават ли в актьорската специалност, или?
Не всички. Някои от тях се занимават със напълно разнообразни неща в живота си, само че съм сигурен, че тази фикция и тази комбинативност, която подтикваме, е трансформирала живота им към хубаво. Има десетина индивида, които към този момент са по ВУЗ-ове с актьорски дисциплини, с актьорско майсторство, постановка, куклен спектакъл. Това е обвързвано с школата, към този момент обясних. Какъв друго мога да ви кажа? Школата се събира два пъти седмично по два часа, от 19.00 до 21.00 вечерта във вторник и четвъртък, всеки вторник и четвъртък, като се изключи празниците несъмнено. Понякога в школата влиза и по-зрял човек, има ли сме 30-40-годишни хора. Всички са безусловно удовлетворени, в случай че някой школата, от това е по други аргументи – тъй като се мести в различен град или пък работата, или семейство вземат приоритет в даден миг. В смисъл никой не е отчаян.
Повечето хора, които са влезнали в школата, са изкарали курса до край, споделям до започване на висшето си обучение. Шантави сме, правим по едно зрелище годишно. Досега сме прави " Вещиците от килера “, “Крал Юбю ", " Трите прасенца “ – това детската неща, “Крал Юбю " е по-сериозна драматургия, " Червената шапка “ – това не е " Червената шапчица “, а е за възрастни " Червената шапка “, " Началото “, споделих ли " Криворазбраната цивилизация “?
Театърът в действителност ще означи празника, 10-годишния празник на школата с “Крал Юбю ".
“Крал Юбю ", да. Представлението стартира на 22-ри от 19.30 часа. Ще видите последния вид, последния състав на това зрелище, това зрелище е вдигано два пъти на крайници с разнообразни сформира, това е третият, особено основано за, събран е особено за празника. Той ще се играе веднъж единствено, Дай боже, и повторно, за какво пък не. С него желаеме да /../ години, че сме мощни, че сме ярки, че сме доста положителни.
А какъв е сюжетът на “Крал Юбю ", накратко?
Не сюжета, а тематиката е за властта, за разболяването от властта, за самозабравянето на един управник, а сюжета е доста непосредствен до една шекспирова пиеса. Всъщност, създателят е взел една шекспирова пиеса и я преработва за апартаментен спектакъл. Авторът е Алфред Жари, а пък пиесата е " Мак “ кой? Знаете ли кой?
" Макбет “ най-вероятно.
" Макбет “, да. " Макбет “ модифицирана и събрана в няколко страници. Ние още повече я събрахме благодарение на Добрин Добрев-Додо, още повече е понижен сюжетът и 1/3 е направена от пиесата, само че има приключен тип. Сюжетът е една жена навива мъжът си да убие краля и да заеме неговото място, той го прави, качва се на трона, стартира да унищожава поредно всяка една част от обществото, т.е. тотално окупира властта и с това завършва и самата страна. Това е.
Смятам, че феновете на представлението ще са доста удовлетворени, а нашите читатели също.
Ами то е безумно, смешно и в това време доста сериозна тематика, съществени неща споделя. Много е забавно на тая тематика деца да размахват пръст на възрастни. И това е хубавото, че те го правят с доста сила, с доста предпочитание, безусловно схващат какво работят, какво вършат. И е забавно, че едни деца от 12 до 18 години в действителност вършат такова зрелище, което е напълно за възрастни, доста чисто, доста сбито, и си реализират задачата – феновете излизат от това зрелище шамаросани, сюрпризирани от това, че не е просто една детска школа с коронки на главата, които приказват в рими и пеят песнички, ами се работи напълно сериозен материал, изненадващо добре приключен. Излизат доста впечатлени от залата.
В процеса на работа децата питат ли ви нещо по-различно по отношение на тематиките, които визира?
Ами всички тези неща, с цел да се случат вярно на сцената, те са обяснявани неведнъж и доста дълбоко за всичките тематики, всички детайлности, за какво се прави това, какво тъкмо се споделя на публиката, по какъв начин се обръщат нещата, какви несъгласия се търсят и така нататък Така, че те са доста наясно какво вършат.
Това е ужасно, което ни казвате. Няколко пъти споменахте думата " комбинативност “. Нашите читатели не знам дали знаят, само че вие сте били да смешник няколко години на основната улица в Пловдив.
Да, няколко години.
Това си е доста време. Какво ви носи улицата, по този начин да се каже?
Улицата е идеалното място за импровизация тъй като изискванията непрекъснато се трансформират и постоянно срещаш разнообразни хора. Така че уличната клоунада е вярното учебно заведение за импровизация. Тя доста деликатно се работи, постоянно има някой, чиято линия ще се надвиши и някой ядосан, само че 99.8%, в действителност от 1000 души 998 са удовлетворени и двама недоволни. Тия двамата се разболяха предходната година, тъй че ги нямаше на улицата и аз играех за останалите.
Този опит успявате ли да го предадете на децата? Те може би не знаят за вашата дълга кариера?
Ами аз не съм работил единствено това на улицата. Отговорно споделям, че това е, което ме е направило импровизатор, и това, което в действителност ме е научило на дейности, на движение, на сбитост. И по този начин. А пък те знаят, да, всички знаят какво съм работил през живота си и какво съм правил. Аз съм кукловод по обучение и това е доста забавна композиция – клоунада и куклен спектакъл, печеливша, тъй като си наподобяват в хумора двете неща и във фантазията, в метода на фантазиране на нещата.
И печелившо е единствено за тези, които могат да се учат от вас.
Печелившо е, да, като експерти, печелившо е за публиката, тъй като виждат нещо друго и разбираемо. Това са двата целта.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ