На 27 км от Пловдив: Едно от най-уникалните места на света с кристален въздух и гарантирана хладинка!
Има дни като днешния, в които в Пловдив, а и освен, от горещина не можеш си намериш място, климатикът работи на " шест " и нищо не ти се прави, а единствено на 27 километра от града ни има едно ужасно селце, което е само по рода си в целия свят.
Според европейски изследвания въздухът в региона на Бойково, Дедево и Плочник е един от най-чистите в цяла Европа, като на континента единствено на още 2 места има сходно качество на въздуха. Природните забележителности са също единствени по рода си. Ако се поинтересувате от българската ни история, ще се почувствате горди, че сте българи.
Село Бойково е ситуирано на най-северните скатове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 m. Най-близките върхове са Средня (1543 m), Крив Камък (1108 m) и Градище (1607 m). Най-близките обитаеми места са Плочник на 2.8 км. южно, Дедево на 3.2 км. източно. Най-близкият административен център е Пловдив на 27 км. В селото има 520 къщи и 900 вили. Вилната зона обгръща 1500 дка, а регулацията на селото е към 1000 дка.
Климат
Село Бойково се намира в планинска климатична област, като климатът е мек, с ветровито лято и сравнително мека зима с доста сняг. Разположението на селото е такова, че е предпазено от мощни, студени ветрове. Подходящо е за дребни деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Според европейски изследвания въздухът в региона на село Бойково, Дедево и Плочник е един от най-чистите в цяла Европа, като единствено на още 2 места в Европа има сходно качество на въздухa.
История
Множеството параклиси и имена на местности описват за съществуването на населено място опреди османското настъпление, в годините на Второто българско царство. Селото е основано след обединяването на голям брой колибарски махали и родове. Има две съществени митове за основаването на селото:
В първата легенда се приказва за юначното планинско чадо Бойко, брат на Явор и Сотир.Тримата са сирачета и са расли под грижите на дядо си. Старият човек, когато към този момент не могъл да върви през Балкана в Беломорието, отсяда в едно закътано място, в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полга основите на това място, където през днешния ден е село Бойково, Явор прави това на мястото, където през днешния ден е село Яворово, а Сотир- където през днешния ден е село Сотир - Храбрино. Признателните внуци доста постоянно посещават своя към този момент остарял дядо и му носят дарове и храна. Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещали по пътя си, те дават отговор, че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.
Друга легенда споделя, че заради епидемията от чума, която мори всичко, левент Бойко предлага и реализира преместването на селото на настоящето му място. В знак на почитание, селото бива кръстено на него.
Историческа стойност за селото имат крепостта против нашествениците " Калето ", крепостните стени южно от селото " Свети Дух ", крепостта на богомилите " Свети Врач ". Името на селото е записано в националния летопис. То интензивно взе участие в Априлското въстание. Там е проведен Революционен комитет, учреден от Захари Стоянов, отпред с учителя Величко Илиев. Избити са 16 от първенците му. Цялото село е изцяло изгорено.
Началото на просветното дело в Бойково е положено през 1835 година от момчиловския преподавател Васил Аврамов, когато стартира построяването на учебно заведение и черква. Един от първите възпитаници е Андрей Радославов, който по-късно става преподавател.
Читалищната активност в село Бойково се заражда редом с учебната. Официално читалище " Здравец " e факт от 1911 година. През 1972 година е издигната новата читалищна постройка, със салон за театрална активност и библиотека с над 8000 заглавия. През годините читалището е носило и името " Атанас Деведжиев ".
История на църквата Свети Атанас
Църквата Свети Атанас е издигната през 1835-1838 година. Тя е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и доста по-ранна от всички пловдивски църкви. Издигната е на една от най-високите точки на селото, което е в прорез с хатишерифа - законът на империята.
Предполага се, че за построяването на църквата Свети Атанас в селото, има заслуга Атанас Калмуков-Гюмуш Гердан. Същият е доверено лице на султана, по чиято рекомендация е издигната фабриката в село Дермен дере. Майката на Атанас е от Бойково и вероятността църквата да е издигната от него е огромна.
За това свидетелства и фактът, че той е подарил икона с надпис " Дарявам икона, носеща името на великомъченик Атанас. Храмът също носи неговото име. Цялата църковна литература е на гръцки език заради това, че Атанас е гръкоман. Песнопенията също са на гръцки език. Селото изпраща учителя Андрей Радославов в Бачковския манастир да преведе главните книги на български език и на Великден учителят афишира, че от този ден в църквата ще се чете на български език. Това е победа на екзархията над патриаршията.
Развитие на село Бойково като курорт
През 1905 година Недко Каблешков посещава село Бойково, което го удивлява с естествените си забележителности, чистия въздух и мекия климат. По това време Бойково е оскъдно въглищарско населено място, само че той купува място в края на селото и през 1908 година построява първата вила, наречена " Почивка ". С този акт Каблешков поставя основите на бъдещия курорт Бойково. Чрез настоятелни писма до разсадника в Белово, той съумява да се достави с 4000 броя борови фиданки за залесяване. В следствие, той персонално залесява 60 декара борова гора в землището на селото, на закупената земя и основава парк " Здраве ", като собствеността му в никакъв случай не е била ограждана и не е възпрепятствано използването.
Недко Каблешков се заема с привличането на повече хора в Бойково, а желанието му е да го трансформира в прочут планински курорт. Най-напред се грижи за водоснабдяването, като през 1928 за задачата внася 2 хиляди лв.. По-късно е завършен и пътят до селото от трудови войски. През същата година се оповестява, че в Бойково са почивали 82 пловдивски фамилии, общо 608 души. Много жители си купуват празни места за къщи и се готвят за построяването на своите летни вили.
На 25 август 1929 година е подложен главният камък на детската лятна колония/зимно горско учебно заведение - " Майчина грижа ", като концепцията за него идва от Недко Каблешков, финансирането от страната, а мястото е дарено от Иван Димитров. Така се слага началото на първата детско-юношеска колония в село Бойково. По-късно тя се трансформира в обичано място на децата и горделивост на пловдивчани.
Бойково продължава да се развива като курорт. Недко Каблешков подарява по един декар от своята земя на сдружението на провинциалните публицисти, на юристите и съдиите, на българското инженерно-архитектурно сдружение, на съюза на общинските чиновници, за изграждане на почивни бази.
През 1948 година Недко Каблешков подарява цялата си благосъстоятелност в Бойково на община Пловдив. Днес вила " Почивка " и покрайнините не престават да са благосъстоятелност на община Пловдив и са предоставени за почивна база на Математическата гимназия в град Пловдив. През 2006 е издигнат първият хотел в селото.
Наука и обучение
През 1935 година Васил Аврамов, момчиловският преподавател, слага началото на просветителската активност в село Бойково, като стартира построяването на черква и учебно заведение, намиращо се на мястото на актуалното кметство. Един от първите възпитаници на Васил Аврамов- Андрей Радославов е от главните преподаватали в селското учебно заведение. По време на Априлското въстание, учебното заведение е главно място за подготовка за битка против османското робство, като персонално Захари Стоянов слага основата на революционно ядро. В интервала 1950-1958 година, през учебното заведение минават 190 деца. Учебният развой се е правил в смесени паралелки, включващи деца от 7-годишна възраст, до младежи на 13-14 години.
През 1977, учебното заведение прекратява работа, заради неналичието на възпитаници. От тогава в постройката се обитава и кметството на селото, както и пощата и лекарският кабинет. В дворa на църквата " Свети Атанас ", село Бойково, е ситуирана метеорологична станция Бойково, на надморска височина 1108 метра, благосъстоятелност на Българска академия на науките Национален институт по метеорология и хидрология.
Спортна база и известни спортове
По време на социализма в България в селото е имало футболен тим. След измененията през 1989 година съществуването му е прекратено. В подробния организационен проект на село Бойково е залегнало място за създаване на мултифункионална спортна база със седящи места.
Транспорт
Селото се намира на 5-6 километра от третокласният път Пловдив-Лилково. Пътят по цялото си продължение е с асфалтова настилка, с в двете посоки придвижване.
Има обезпечен автобусен превоз, заложен в регионалната транспортна скица на град Пловдив. Превозите се правят от автогара " Родопи ".
Редовни събития
Ежегодишно, на 15 август се организира храмовият празник на манастира Света Богородица, който съответствува с празника на селото и църковния празник Голяма Богородица. Традицията повелява всички, които могат, да се качат до манастира и да преспят там предната вечер (14 против 15 август). На сутринта се прави курбан за здраве. Ежегодно там се събират към 200-250 индивида от всички възрастови групи, от Бойково и от околните Ситово, Бяла Черква, Равнища, Дедево. В село Бойково на 15 август се организира събор, в който взе участие жива музика. По време на Неделята на страшния съд, Месопустна, Месни заговезни, в селото се организира кукерски събор.
Култура и храмове
В селото е ситуирана църквата " Свети Атанас ". В землището на село Бойково са ситуирани 13 параклиса. Местата, на които те са ситуирани са остарели светилища, които се непокътнати до през днешния ден. Обновяването им е реализирано главно с дарения от поданици, благодарение на църковното настоятелство към църквата Свети Атанас. Списък на всички параклиси към село Бойково:
• параклис Свети Илия
• параклис Свети Спас
• параклис Свети Врачове
• параклис София, Вяра, Надежда и Любов
• параклис Свети Никола
• параклис Свети Тодор
• параклис Свети Георги, Света Неделя
• параклис Света Петка
• параклис Свети Петър
• параклис Свети Дух
• параклис Свети Архангел Михаил
• параклис Света Богородица
• параклис Покров Богородичен и Свети Мина
Паметници и значими местности
Значим археологически монумент е Линът - светилище за жертвоприношения. Подобно светилище има единствено на едно друго място - в село Петра, Лозенградско, Турция. Намира се на към 1350м. надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия - че това е винарна от времето на господ Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения.
" Еничерска морава " е мястото, където по времето на турското иго е издължаван кръвният налог.
Мъртвите скали са скали ситуирани на към 200-300 метра от връх Крив камък. Разкриват цялостна гледка към село Бойково. Легенда споделя, че по времето на турското иго, под тези скали са се скрили българи, преследвани от поробителите.
На централния площад е ситуирана чешма в памет на жертвите, починали по време на Балканската война. На постройката на кметство Бойково има паметна плоча на " починалите за свободата на родината, бойковци ".
На първата вила, издигната от Недко Каблешков, е сложена паметна плоча за делото му - основаване и насърчаване на село Бойково, като курортно населено място.
В непосредственост до постройката на кметство Бойково е ситуирана и памента плоча, упоменаваща мястото на основаване на партийната организация в селото.
Музеи
В читалище " Здравец ", намиращо се на централния площад на село Бойково, е ситуиран единственият музей в община " Родопи " за историята на селото и традионните обичай и просвета.
Според европейски изследвания въздухът в региона на Бойково, Дедево и Плочник е един от най-чистите в цяла Европа, като на континента единствено на още 2 места има сходно качество на въздуха. Природните забележителности са също единствени по рода си. Ако се поинтересувате от българската ни история, ще се почувствате горди, че сте българи.
Село Бойково е ситуирано на най-северните скатове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 m. Най-близките върхове са Средня (1543 m), Крив Камък (1108 m) и Градище (1607 m). Най-близките обитаеми места са Плочник на 2.8 км. южно, Дедево на 3.2 км. източно. Най-близкият административен център е Пловдив на 27 км. В селото има 520 къщи и 900 вили. Вилната зона обгръща 1500 дка, а регулацията на селото е към 1000 дка.
Климат
Село Бойково се намира в планинска климатична област, като климатът е мек, с ветровито лято и сравнително мека зима с доста сняг. Разположението на селото е такова, че е предпазено от мощни, студени ветрове. Подходящо е за дребни деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Според европейски изследвания въздухът в региона на село Бойково, Дедево и Плочник е един от най-чистите в цяла Европа, като единствено на още 2 места в Европа има сходно качество на въздухa.
История
Множеството параклиси и имена на местности описват за съществуването на населено място опреди османското настъпление, в годините на Второто българско царство. Селото е основано след обединяването на голям брой колибарски махали и родове. Има две съществени митове за основаването на селото:
В първата легенда се приказва за юначното планинско чадо Бойко, брат на Явор и Сотир.Тримата са сирачета и са расли под грижите на дядо си. Старият човек, когато към този момент не могъл да върви през Балкана в Беломорието, отсяда в едно закътано място, в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полга основите на това място, където през днешния ден е село Бойково, Явор прави това на мястото, където през днешния ден е село Яворово, а Сотир- където през днешния ден е село Сотир - Храбрино. Признателните внуци доста постоянно посещават своя към този момент остарял дядо и му носят дарове и храна. Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещали по пътя си, те дават отговор, че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.
Друга легенда споделя, че заради епидемията от чума, която мори всичко, левент Бойко предлага и реализира преместването на селото на настоящето му място. В знак на почитание, селото бива кръстено на него.
Историческа стойност за селото имат крепостта против нашествениците " Калето ", крепостните стени южно от селото " Свети Дух ", крепостта на богомилите " Свети Врач ". Името на селото е записано в националния летопис. То интензивно взе участие в Априлското въстание. Там е проведен Революционен комитет, учреден от Захари Стоянов, отпред с учителя Величко Илиев. Избити са 16 от първенците му. Цялото село е изцяло изгорено.
Началото на просветното дело в Бойково е положено през 1835 година от момчиловския преподавател Васил Аврамов, когато стартира построяването на учебно заведение и черква. Един от първите възпитаници е Андрей Радославов, който по-късно става преподавател.
Читалищната активност в село Бойково се заражда редом с учебната. Официално читалище " Здравец " e факт от 1911 година. През 1972 година е издигната новата читалищна постройка, със салон за театрална активност и библиотека с над 8000 заглавия. През годините читалището е носило и името " Атанас Деведжиев ".
История на църквата Свети Атанас
Църквата Свети Атанас е издигната през 1835-1838 година. Тя е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и доста по-ранна от всички пловдивски църкви. Издигната е на една от най-високите точки на селото, което е в прорез с хатишерифа - законът на империята.
Предполага се, че за построяването на църквата Свети Атанас в селото, има заслуга Атанас Калмуков-Гюмуш Гердан. Същият е доверено лице на султана, по чиято рекомендация е издигната фабриката в село Дермен дере. Майката на Атанас е от Бойково и вероятността църквата да е издигната от него е огромна.
За това свидетелства и фактът, че той е подарил икона с надпис " Дарявам икона, носеща името на великомъченик Атанас. Храмът също носи неговото име. Цялата църковна литература е на гръцки език заради това, че Атанас е гръкоман. Песнопенията също са на гръцки език. Селото изпраща учителя Андрей Радославов в Бачковския манастир да преведе главните книги на български език и на Великден учителят афишира, че от този ден в църквата ще се чете на български език. Това е победа на екзархията над патриаршията.
Развитие на село Бойково като курорт
През 1905 година Недко Каблешков посещава село Бойково, което го удивлява с естествените си забележителности, чистия въздух и мекия климат. По това време Бойково е оскъдно въглищарско населено място, само че той купува място в края на селото и през 1908 година построява първата вила, наречена " Почивка ". С този акт Каблешков поставя основите на бъдещия курорт Бойково. Чрез настоятелни писма до разсадника в Белово, той съумява да се достави с 4000 броя борови фиданки за залесяване. В следствие, той персонално залесява 60 декара борова гора в землището на селото, на закупената земя и основава парк " Здраве ", като собствеността му в никакъв случай не е била ограждана и не е възпрепятствано използването.
Недко Каблешков се заема с привличането на повече хора в Бойково, а желанието му е да го трансформира в прочут планински курорт. Най-напред се грижи за водоснабдяването, като през 1928 за задачата внася 2 хиляди лв.. По-късно е завършен и пътят до селото от трудови войски. През същата година се оповестява, че в Бойково са почивали 82 пловдивски фамилии, общо 608 души. Много жители си купуват празни места за къщи и се готвят за построяването на своите летни вили.
На 25 август 1929 година е подложен главният камък на детската лятна колония/зимно горско учебно заведение - " Майчина грижа ", като концепцията за него идва от Недко Каблешков, финансирането от страната, а мястото е дарено от Иван Димитров. Така се слага началото на първата детско-юношеска колония в село Бойково. По-късно тя се трансформира в обичано място на децата и горделивост на пловдивчани.
Бойково продължава да се развива като курорт. Недко Каблешков подарява по един декар от своята земя на сдружението на провинциалните публицисти, на юристите и съдиите, на българското инженерно-архитектурно сдружение, на съюза на общинските чиновници, за изграждане на почивни бази.
През 1948 година Недко Каблешков подарява цялата си благосъстоятелност в Бойково на община Пловдив. Днес вила " Почивка " и покрайнините не престават да са благосъстоятелност на община Пловдив и са предоставени за почивна база на Математическата гимназия в град Пловдив. През 2006 е издигнат първият хотел в селото.
Наука и обучение
През 1935 година Васил Аврамов, момчиловският преподавател, слага началото на просветителската активност в село Бойково, като стартира построяването на черква и учебно заведение, намиращо се на мястото на актуалното кметство. Един от първите възпитаници на Васил Аврамов- Андрей Радославов е от главните преподаватали в селското учебно заведение. По време на Априлското въстание, учебното заведение е главно място за подготовка за битка против османското робство, като персонално Захари Стоянов слага основата на революционно ядро. В интервала 1950-1958 година, през учебното заведение минават 190 деца. Учебният развой се е правил в смесени паралелки, включващи деца от 7-годишна възраст, до младежи на 13-14 години.
През 1977, учебното заведение прекратява работа, заради неналичието на възпитаници. От тогава в постройката се обитава и кметството на селото, както и пощата и лекарският кабинет. В дворa на църквата " Свети Атанас ", село Бойково, е ситуирана метеорологична станция Бойково, на надморска височина 1108 метра, благосъстоятелност на Българска академия на науките Национален институт по метеорология и хидрология.
Спортна база и известни спортове
По време на социализма в България в селото е имало футболен тим. След измененията през 1989 година съществуването му е прекратено. В подробния организационен проект на село Бойково е залегнало място за създаване на мултифункионална спортна база със седящи места.
Транспорт
Селото се намира на 5-6 километра от третокласният път Пловдив-Лилково. Пътят по цялото си продължение е с асфалтова настилка, с в двете посоки придвижване.
Има обезпечен автобусен превоз, заложен в регионалната транспортна скица на град Пловдив. Превозите се правят от автогара " Родопи ".
Редовни събития
Ежегодишно, на 15 август се организира храмовият празник на манастира Света Богородица, който съответствува с празника на селото и църковния празник Голяма Богородица. Традицията повелява всички, които могат, да се качат до манастира и да преспят там предната вечер (14 против 15 август). На сутринта се прави курбан за здраве. Ежегодно там се събират към 200-250 индивида от всички възрастови групи, от Бойково и от околните Ситово, Бяла Черква, Равнища, Дедево. В село Бойково на 15 август се организира събор, в който взе участие жива музика. По време на Неделята на страшния съд, Месопустна, Месни заговезни, в селото се организира кукерски събор.
Култура и храмове
В селото е ситуирана църквата " Свети Атанас ". В землището на село Бойково са ситуирани 13 параклиса. Местата, на които те са ситуирани са остарели светилища, които се непокътнати до през днешния ден. Обновяването им е реализирано главно с дарения от поданици, благодарение на църковното настоятелство към църквата Свети Атанас. Списък на всички параклиси към село Бойково:
• параклис Свети Илия
• параклис Свети Спас
• параклис Свети Врачове
• параклис София, Вяра, Надежда и Любов
• параклис Свети Никола
• параклис Свети Тодор
• параклис Свети Георги, Света Неделя
• параклис Света Петка
• параклис Свети Петър
• параклис Свети Дух
• параклис Свети Архангел Михаил
• параклис Света Богородица
• параклис Покров Богородичен и Свети Мина
Паметници и значими местности
Значим археологически монумент е Линът - светилище за жертвоприношения. Подобно светилище има единствено на едно друго място - в село Петра, Лозенградско, Турция. Намира се на към 1350м. надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия - че това е винарна от времето на господ Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения.
" Еничерска морава " е мястото, където по времето на турското иго е издължаван кръвният налог.
Мъртвите скали са скали ситуирани на към 200-300 метра от връх Крив камък. Разкриват цялостна гледка към село Бойково. Легенда споделя, че по времето на турското иго, под тези скали са се скрили българи, преследвани от поробителите.
На централния площад е ситуирана чешма в памет на жертвите, починали по време на Балканската война. На постройката на кметство Бойково има паметна плоча на " починалите за свободата на родината, бойковци ".
На първата вила, издигната от Недко Каблешков, е сложена паметна плоча за делото му - основаване и насърчаване на село Бойково, като курортно населено място.
В непосредственост до постройката на кметство Бойково е ситуирана и памента плоча, упоменаваща мястото на основаване на партийната организация в селото.
Музеи
В читалище " Здравец ", намиращо се на централния площад на село Бойково, е ситуиран единственият музей в община " Родопи " за историята на селото и традионните обичай и просвета.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ