Имало ли е кукерски игри по времето на комунизма в Благоевградско и какво е да си колекционер на стари чанове, разказва Илия Дамянов
Илия Дамянов е един от най-възрастните ръководители на кукерска група в Благоевград – тази на III-ти квартал. Това е следващото отличие за кукерите от III-ти квартал, които от години впечатляват феновете на разнообразни фестивали у нас и по света с представянето си.
В особено изявление за Blagoevgrad24.bg Илия Дамянов описа, че още, когато бил дете се запалил по кукерството. Това се случва през 60-те години на предишния век, когато в Благоевград е основана първата група. От 1975 година той стартира да управлява група, та чак до наши дни.
" Първият кукерски фестивал в Благоевград направихме през 1975 година. Тогава той се организираше в квартал " Струмско “, тъй като през комунизма не ни даваха да го вършим на центъра, нито на стадиона. Общинските управляващи в Благоевград като цяло не ни позволяваха да организираме фестивал и по тази причина се наложи с един другар да отидем в София до тогавашното министерство на културата. Там се срещнахме с една заместник-министърка, чието име не помня. Тя ни даде особено писмо, което да представим пред Община Благоевград, с цел да може да създадем фестивал. Самата тя тогава ни сподели, че се опитвала да възвърне тези остарели обичаи и недоумяваше по какъв начин по този начин от общината ще ни не разрешават. Та, благодарение на това писмо успяхме до 1990 година да организираме фестивала в квартал " Струмско “, а след измененията започнахме да го вършим и в центъра “, описа Илия Дамянов.
Той разяснява, че кукерството е остаряла традиция, която не би трябвало да се не помни и по тази причина се радва, че през днешния ден има огромен интерес към него. Дамянов сподели, че от разкази на по-възрастни хора научил, че даже по времето на Османското иго кукерски игри е имало, като тогава кукерите се качвали с чановете по баирите над селата.
Любопитна детайлност, която ни показа Дамянов е, че кукерската традиция съществува на доста места по света. " Преди години бяхме на фестивал в Гърция и имаше германци, французи и изобщо хора от цяла Европа. Дори мога да ви кажа, че някъде по Алпите в северна Германия кукерите наподобяват нашите. И техните костюми са с кожи от пръчове и кози, единствено маските им са малко по-различни от нашите “, добави той.
По време на тазгодишната Сурва на 1 януари групата на III-ти квартал с началник Илия Дамянов достигнала до 250 участника – мъже, дами и деца. Вчера на фестивала тя бе двойно по-голяма, защото доста хора, живеещи в други градове и страни се прибират особено за кукерското събитие, описа още той.
Кукерската традиция е част от фамилната история на фамилия Дамянови, добави още Илия. В групата му с изключение на двете му деца, взе участие още неговият внук, както и племенниците му. По кукерството те се запалили още, когато били доста дребни. И синът му, и щерка му с години гледали по какъв начин татко им се приготвя за Сурва и другите фестивали, впечатлявали се доста и от огромното му сбирка от остарели кукерски чанове, в която сега има към 500 такива.
А самата подготовката за Сурва лишава близо година на фамилия Дамянови, уточни Илия. Най-трудно било да се оправи костюм, сподели той.
" Първо започваме с развъждане на животното. По-принцип аз си отглеждам кози. Един костюм се прави от 8-9 кожи. Всяка година се зареждам с по 10 пръча, четири години ги отглеждам, заколвам ги и по-късно зареждам други 10 за още един костюм. След това кожата би трябвало да се обработи, по тази причина я давам на кожухар. После следва разчесване. С игла, косъм по косъм разчесваме костюма. Това може да отнеме най-малко 2 месеца. За да подготвиш един прекрасен костюм с дълъг косъм си би трябвало дълга подготовка. Последно разчесвахме костюма на моя внук, което на мен и сина ми ни лиши 4 месеца “, споделя още Илия Дамянов.
При вярно предпазване един костюм може да се употребява дълги години. Самият Илия Дамянов има такива, които са на по 20 години.
В особено изявление за Blagoevgrad24.bg Илия Дамянов описа, че още, когато бил дете се запалил по кукерството. Това се случва през 60-те години на предишния век, когато в Благоевград е основана първата група. От 1975 година той стартира да управлява група, та чак до наши дни.
" Първият кукерски фестивал в Благоевград направихме през 1975 година. Тогава той се организираше в квартал " Струмско “, тъй като през комунизма не ни даваха да го вършим на центъра, нито на стадиона. Общинските управляващи в Благоевград като цяло не ни позволяваха да организираме фестивал и по тази причина се наложи с един другар да отидем в София до тогавашното министерство на културата. Там се срещнахме с една заместник-министърка, чието име не помня. Тя ни даде особено писмо, което да представим пред Община Благоевград, с цел да може да създадем фестивал. Самата тя тогава ни сподели, че се опитвала да възвърне тези остарели обичаи и недоумяваше по какъв начин по този начин от общината ще ни не разрешават. Та, благодарение на това писмо успяхме до 1990 година да организираме фестивала в квартал " Струмско “, а след измененията започнахме да го вършим и в центъра “, описа Илия Дамянов.
Той разяснява, че кукерството е остаряла традиция, която не би трябвало да се не помни и по тази причина се радва, че през днешния ден има огромен интерес към него. Дамянов сподели, че от разкази на по-възрастни хора научил, че даже по времето на Османското иго кукерски игри е имало, като тогава кукерите се качвали с чановете по баирите над селата.
Любопитна детайлност, която ни показа Дамянов е, че кукерската традиция съществува на доста места по света. " Преди години бяхме на фестивал в Гърция и имаше германци, французи и изобщо хора от цяла Европа. Дори мога да ви кажа, че някъде по Алпите в северна Германия кукерите наподобяват нашите. И техните костюми са с кожи от пръчове и кози, единствено маските им са малко по-различни от нашите “, добави той.
По време на тазгодишната Сурва на 1 януари групата на III-ти квартал с началник Илия Дамянов достигнала до 250 участника – мъже, дами и деца. Вчера на фестивала тя бе двойно по-голяма, защото доста хора, живеещи в други градове и страни се прибират особено за кукерското събитие, описа още той.
Кукерската традиция е част от фамилната история на фамилия Дамянови, добави още Илия. В групата му с изключение на двете му деца, взе участие още неговият внук, както и племенниците му. По кукерството те се запалили още, когато били доста дребни. И синът му, и щерка му с години гледали по какъв начин татко им се приготвя за Сурва и другите фестивали, впечатлявали се доста и от огромното му сбирка от остарели кукерски чанове, в която сега има към 500 такива.
А самата подготовката за Сурва лишава близо година на фамилия Дамянови, уточни Илия. Най-трудно било да се оправи костюм, сподели той.
" Първо започваме с развъждане на животното. По-принцип аз си отглеждам кози. Един костюм се прави от 8-9 кожи. Всяка година се зареждам с по 10 пръча, четири години ги отглеждам, заколвам ги и по-късно зареждам други 10 за още един костюм. След това кожата би трябвало да се обработи, по тази причина я давам на кожухар. После следва разчесване. С игла, косъм по косъм разчесваме костюма. Това може да отнеме най-малко 2 месеца. За да подготвиш един прекрасен костюм с дълъг косъм си би трябвало дълга подготовка. Последно разчесвахме костюма на моя внук, което на мен и сина ми ни лиши 4 месеца “, споделя още Илия Дамянов.
При вярно предпазване един костюм може да се употребява дълги години. Самият Илия Дамянов има такива, които са на по 20 години.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ