ХI Международен фото салон Пловдив 2024 вече е отворен за участие
ХI Международен фото салон Пловдив 2024 към този момент е отворен за присъединяване.
В предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " беседваме с Антон Савов, уредник на фото салона, за провокациите пред участниците, за особения афинитет към младите създатели и за непозволеното и най-конфликтно в днешно време творчество.
Г-н Савов, кажете какви са изискванията за присъединяване в ХI Международен фото салон Пловдив 2024, до по кое време са периодите? А по-късно ще ни разкажете малко повече и за историята на самия салон?
Изключително наслаждение е за нас, че стигнахме до това ХI-то издание. Юбилеят си е празник, мина сполучливо, с доста положителни резултати. Имахме рекорден брой участници. Съответно доста висококачествена снимка в шестте раздела, които сме обособили. И естествено, най-хубавите с доста награди.
Сегашното издание към този момент е отворено за присъединяване и приема фотографии по четири в раздела - в “Отворен черно-бяла ", " Отворен цветна ", “Природа ", “Фотожурнализъм ", “Портрет и тяло " и “Светът на фокус ", в тези шест раздела по четири фотографии общопо 24 фотографии от всеки фототворец от света, без ограничаване. До 1 май е крайният период, т.е. имаме още месец за присъединяване. Така че чакаме повишеният интерес към салона да продължи.
Този салон не е единствено за експерти, нали по този начин?
Да, да, безусловно, отворено е за фенове и експерти от целия свят. Включително, ние сме от дребното фотографски салони, които имаме необикновен афинитет към младежите. И заради тази причина имаме тази година до три раздела без такса за младежи, като дори увеличихме и дефиницията “Младежка снимка ". Преди по регламентите на международната федерация беше в две категории - до 16 годишни и до 21 години. Но тази година ФИАП (Международната федерация за фотографско изкуство) също подвигнаха горната граница до 25 годишни, което усили с още 4 години дефиницията “Младежка снимка ". Това дава опция на не толкоз пораснали създатели, само че към този момент задоволително тръгнали по пътя на развиването си във фотографията, само че към момента да кажем фенове, не експерти да имат опция да покажат своето изкуство и своето можене, наедно с огромните и професионални създатели. Което несъмнено, за младежите, съгласно нас, е чудесна опция от рано да схващат по какъв начин вървят. Защото в такава сериозна борба, такова съществено съревнование, където постъпват 6000 фотографии от над 350 участници, даже и да реализират някакъв дребен резултат - останали фрагменти в селекция, в галерия, влезнали в азбучник, това за тях е голям триумф, тъй като е тласък за бъдещо развиване.
Наистина, неповторимо е това, че успявате да привлечете хиляди участници от доста страни. И действително, това е един международен фото салон, по този начин можем да го кажем, нали, интернационален, хайде.
Аз ще ви кажа каква е повода това нещо да се случва.
За да е толкоз огромен ползата, голям принос има самата Община Пловдив, която, както всички помним, през 2019 година спечелихме купата Европейска столица на културата и Пловдив в действителност се развива в едно място, където в действителност генерира голям интерес към всевъзможен вид културни събития. И за нас е извънредно наслаждение, че от първото издание през 2014 година са зад нас, зад тила ни. Подпомагат ни с финансирането на един луксозен албум, който остава на хартия, огромна книга с цялата селекция, всичките ни наградени, всичките ни сътрудници. Изобщо, цялата история на салона всяка година излиза в книжно тяло и това също е доста хубав метод на другарство сред всички, които са почитатели на фотографията. Защото посредством книгата, всичко това влиза в историята. Иначе самото фотографско изкуство тази година, на 7 януари, навърши 185 години. И всеки може да удостовери, че въпреки и най-младо, осмото изкуство - снимка, за по-малко от два века сътвори повсеместен и понятен за всички, за целия свят език, посредством който поддържаме връзка всекидневно, знаете към този момент по какъв начин. Без фотоси няма другарство.
А можете ли да поясните въпреки всичко, наложително ли е професионален фотоапарат да имаш, даже да си фен или може към този момент с технологиите, които са много напреднали, да се включат хора в този фото салон?
Нямаме ограничаване в никакви техники, като се изключи най-конфликтното в ден сегашен и най-актуалното - изкуственият разсъдък. Тоест, не одобряваме фотографии, тъй като по под схващане ние не считаме, че това е фотографско изкуство да зададеш с думи или с диалект задание на компютър, да генерира изображение и той да открадне от стотици други създатели детайли и да ги сглоби в една картинка, която надлежно не оспорваме, че образният резултат е хубав, само че това не е снимка. Фотографията е нещо, което е дълго израстване, с цел да е в главата и въображението на създателя, той да го търси, и да го желае, и да го намира по всички вероятни способи. Било на улицата като журналистически миг, нещо нормално, което се е случило пред него или авансово режисирано, аранжирано, сценерирано в студио красиво изображение.
Това е значимо конкретизиране, да.
Основното е, че не одобряваме изкуствен интелект.
Добре, кажете в този момент за началото. Откъде пристигна тази концепция за Фото салона?
Началото, 2014 година, съответства с годината, в която Пловдив се кандидатира за Европейска столица на културата и ние тогава стартирахме изданието. И към този момент 2019 година беше Европейска столица. И в общи линии може би бяхме едни от уредниците в града, които поддържаха самата кандидатура за Европейска столица и с това допринесохме културата и изкуствата в града ни да са, по този начин да го кажем, на билборд, на видно място, високо в обществото, високо в очите на хората. А другояче, за историята, оказа се, че ние на процедура не сме създали нищо ново през 2014 година, когато започва първото ни издание. Защото историята е по-древна, през 1964 година в средите на фотоклуба при Профсъюзния дом на културата в Пловдив се заражда концепцията за образуване на фотографска галерия, в която да вземат присъединяване представители от разнообразни страни. Инициативата е била подкрепена от шефа на Фотографията, тогава държавната. А със съдействието на създателя и дълготраен ръководител на Международната федерация за фотографско изкуство (ФИАП) доктор Ван Де Вайер изложбата получава патронаж и експозицията става факт, това е в Пловдив. В първото издание е имало сред 20 и 30 страни-членки на ФИАП, които са взели участие в изложбата. Малко по-късно, в действителност, в интервала от 1964 до 1986 година, приказваме за към 20 и няколко години, са се провели 10 издания в Пловдив под същия формат, т.е., под патронажа на ФИАП. И на практика, ние през 2014 година, 28 години по-късно, възродихме една традиция, която е съществувала в града ни. Но за жалост, при прехода е прекъсната, не е имало държавна воля да се продължат тези каузи, с цел да се случва. Така че за нас е изключителна чест, че в действителност град Пловдив е с най-старата история, във връзка с интернационалната снимка в страната.
По принцип трудоемко ли е, изисква ли се доста капацитет, като хора, с цел да се провежда сходно нещо, самият салон?
Не е елементарно, ще бъдем почтени, почти всекидневно се ангажира някакъв времеви запас, някой да приготвя нещо, да качва, да разгласява, да споделя, да праща имейли, да кореспондира. Ежегодна е работата по организирането на сходно нещо. Не се оплакваме, че е мъчно, тъй като пък е доста прелестно, тъй като пък това дава голяма опция за контакти с целия свят. И имаме безпределно доста другари и сътрудници, които ни оказват помощ. Самият факт, че пораснахме до 10 години, стигнахме до 11-та година, продължаваме да се развиваме и растем, това в действителност е с помощта на сътрудниците ни. Защото ние имахме упоритостите с изключение на наложителното влизане в книга, от първата година имаме албум, и продължаваме да имаме и той пораства като размер и като страници. От първата година си сложихме една по този начин сложна, само че доста значима цел, това, което вършим и генерираме всяка година като издание, да стига до по-широка аудитория. И изградихме верига от сътрудници в цялата страна и всяка година, след главната галерия, която радва площада към този момент, преди бяхме в изложба, само че в този момент сме на площад “Джумаята " навън. Освен тази съществена галерия, вършим втора горе на Античния стадион на оградите. И до 10-12 местоположения из цялата страна, в други арт пространства, галерии, библиотеки и под дърво и камък, с класическа галерия, в рамки, прекрасен фотопечат, на огромен формат 60Х50. И в общи линии това също разпространява освен изкуството фотографското, а и града ни. А за нас Пловдив е обич.
Така е. Имате много спонсори. Може би не казахме има ли миг, в който фотографите вземат участие поради самите награди. Или просто го вършат в действителност от обич към фотографията и към Пловдив?
На това е мъчно да бъде изработен съответен разбор - кое стимулира създателите. Според мен, за чистите създатели в изкуството по същината си на пораждане, от време на време е дълбоката нужда на създателя да съобщи себе си посредством своята позиция. Как вижда той красивото. И да, премиите подтикват, само че не са главно. Мисля, че в случай че създател желае да поддържа връзка посредством изкуството, което основава, за него не би било значимо и водещо дали ще завоюва премия. Ако спечелиЬ това е несъмнено в плюс и надлежно му дава тласък за нови направления на развиване. ЗащотоЬ всяко изображение, както и да си приказваме, даже и огромните шедьоври, които познаваме, в областта на всеки тип изкуство, по един или различен метод, малко или многоЬ те остават безконечни, само че стават малко скучни, остаряват. Потребността на човешкият мозък е да търси и да развива нова хармония и нови форми на красивото.
Красотата ще избави света! А тя само е допустимо да генерира общо благоденствие посредством шерване на изкуството.
В предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " беседваме с Антон Савов, уредник на фото салона, за провокациите пред участниците, за особения афинитет към младите създатели и за непозволеното и най-конфликтно в днешно време творчество.
Г-н Савов, кажете какви са изискванията за присъединяване в ХI Международен фото салон Пловдив 2024, до по кое време са периодите? А по-късно ще ни разкажете малко повече и за историята на самия салон?
Изключително наслаждение е за нас, че стигнахме до това ХI-то издание. Юбилеят си е празник, мина сполучливо, с доста положителни резултати. Имахме рекорден брой участници. Съответно доста висококачествена снимка в шестте раздела, които сме обособили. И естествено, най-хубавите с доста награди.
Сегашното издание към този момент е отворено за присъединяване и приема фотографии по четири в раздела - в “Отворен черно-бяла ", " Отворен цветна ", “Природа ", “Фотожурнализъм ", “Портрет и тяло " и “Светът на фокус ", в тези шест раздела по четири фотографии общопо 24 фотографии от всеки фототворец от света, без ограничаване. До 1 май е крайният период, т.е. имаме още месец за присъединяване. Така че чакаме повишеният интерес към салона да продължи.
Този салон не е единствено за експерти, нали по този начин?
Да, да, безусловно, отворено е за фенове и експерти от целия свят. Включително, ние сме от дребното фотографски салони, които имаме необикновен афинитет към младежите. И заради тази причина имаме тази година до три раздела без такса за младежи, като дори увеличихме и дефиницията “Младежка снимка ". Преди по регламентите на международната федерация беше в две категории - до 16 годишни и до 21 години. Но тази година ФИАП (Международната федерация за фотографско изкуство) също подвигнаха горната граница до 25 годишни, което усили с още 4 години дефиницията “Младежка снимка ". Това дава опция на не толкоз пораснали създатели, само че към този момент задоволително тръгнали по пътя на развиването си във фотографията, само че към момента да кажем фенове, не експерти да имат опция да покажат своето изкуство и своето можене, наедно с огромните и професионални създатели. Което несъмнено, за младежите, съгласно нас, е чудесна опция от рано да схващат по какъв начин вървят. Защото в такава сериозна борба, такова съществено съревнование, където постъпват 6000 фотографии от над 350 участници, даже и да реализират някакъв дребен резултат - останали фрагменти в селекция, в галерия, влезнали в азбучник, това за тях е голям триумф, тъй като е тласък за бъдещо развиване.
Наистина, неповторимо е това, че успявате да привлечете хиляди участници от доста страни. И действително, това е един международен фото салон, по този начин можем да го кажем, нали, интернационален, хайде.
Аз ще ви кажа каква е повода това нещо да се случва.
За да е толкоз огромен ползата, голям принос има самата Община Пловдив, която, както всички помним, през 2019 година спечелихме купата Европейска столица на културата и Пловдив в действителност се развива в едно място, където в действителност генерира голям интерес към всевъзможен вид културни събития. И за нас е извънредно наслаждение, че от първото издание през 2014 година са зад нас, зад тила ни. Подпомагат ни с финансирането на един луксозен албум, който остава на хартия, огромна книга с цялата селекция, всичките ни наградени, всичките ни сътрудници. Изобщо, цялата история на салона всяка година излиза в книжно тяло и това също е доста хубав метод на другарство сред всички, които са почитатели на фотографията. Защото посредством книгата, всичко това влиза в историята. Иначе самото фотографско изкуство тази година, на 7 януари, навърши 185 години. И всеки може да удостовери, че въпреки и най-младо, осмото изкуство - снимка, за по-малко от два века сътвори повсеместен и понятен за всички, за целия свят език, посредством който поддържаме връзка всекидневно, знаете към този момент по какъв начин. Без фотоси няма другарство.
А можете ли да поясните въпреки всичко, наложително ли е професионален фотоапарат да имаш, даже да си фен или може към този момент с технологиите, които са много напреднали, да се включат хора в този фото салон?
Нямаме ограничаване в никакви техники, като се изключи най-конфликтното в ден сегашен и най-актуалното - изкуственият разсъдък. Тоест, не одобряваме фотографии, тъй като по под схващане ние не считаме, че това е фотографско изкуство да зададеш с думи или с диалект задание на компютър, да генерира изображение и той да открадне от стотици други създатели детайли и да ги сглоби в една картинка, която надлежно не оспорваме, че образният резултат е хубав, само че това не е снимка. Фотографията е нещо, което е дълго израстване, с цел да е в главата и въображението на създателя, той да го търси, и да го желае, и да го намира по всички вероятни способи. Било на улицата като журналистически миг, нещо нормално, което се е случило пред него или авансово режисирано, аранжирано, сценерирано в студио красиво изображение.
Това е значимо конкретизиране, да.
Основното е, че не одобряваме изкуствен интелект.
Добре, кажете в този момент за началото. Откъде пристигна тази концепция за Фото салона?
Началото, 2014 година, съответства с годината, в която Пловдив се кандидатира за Европейска столица на културата и ние тогава стартирахме изданието. И към този момент 2019 година беше Европейска столица. И в общи линии може би бяхме едни от уредниците в града, които поддържаха самата кандидатура за Европейска столица и с това допринесохме културата и изкуствата в града ни да са, по този начин да го кажем, на билборд, на видно място, високо в обществото, високо в очите на хората. А другояче, за историята, оказа се, че ние на процедура не сме създали нищо ново през 2014 година, когато започва първото ни издание. Защото историята е по-древна, през 1964 година в средите на фотоклуба при Профсъюзния дом на културата в Пловдив се заражда концепцията за образуване на фотографска галерия, в която да вземат присъединяване представители от разнообразни страни. Инициативата е била подкрепена от шефа на Фотографията, тогава държавната. А със съдействието на създателя и дълготраен ръководител на Международната федерация за фотографско изкуство (ФИАП) доктор Ван Де Вайер изложбата получава патронаж и експозицията става факт, това е в Пловдив. В първото издание е имало сред 20 и 30 страни-членки на ФИАП, които са взели участие в изложбата. Малко по-късно, в действителност, в интервала от 1964 до 1986 година, приказваме за към 20 и няколко години, са се провели 10 издания в Пловдив под същия формат, т.е., под патронажа на ФИАП. И на практика, ние през 2014 година, 28 години по-късно, възродихме една традиция, която е съществувала в града ни. Но за жалост, при прехода е прекъсната, не е имало държавна воля да се продължат тези каузи, с цел да се случва. Така че за нас е изключителна чест, че в действителност град Пловдив е с най-старата история, във връзка с интернационалната снимка в страната.
По принцип трудоемко ли е, изисква ли се доста капацитет, като хора, с цел да се провежда сходно нещо, самият салон?
Не е елементарно, ще бъдем почтени, почти всекидневно се ангажира някакъв времеви запас, някой да приготвя нещо, да качва, да разгласява, да споделя, да праща имейли, да кореспондира. Ежегодна е работата по организирането на сходно нещо. Не се оплакваме, че е мъчно, тъй като пък е доста прелестно, тъй като пък това дава голяма опция за контакти с целия свят. И имаме безпределно доста другари и сътрудници, които ни оказват помощ. Самият факт, че пораснахме до 10 години, стигнахме до 11-та година, продължаваме да се развиваме и растем, това в действителност е с помощта на сътрудниците ни. Защото ние имахме упоритостите с изключение на наложителното влизане в книга, от първата година имаме албум, и продължаваме да имаме и той пораства като размер и като страници. От първата година си сложихме една по този начин сложна, само че доста значима цел, това, което вършим и генерираме всяка година като издание, да стига до по-широка аудитория. И изградихме верига от сътрудници в цялата страна и всяка година, след главната галерия, която радва площада към този момент, преди бяхме в изложба, само че в този момент сме на площад “Джумаята " навън. Освен тази съществена галерия, вършим втора горе на Античния стадион на оградите. И до 10-12 местоположения из цялата страна, в други арт пространства, галерии, библиотеки и под дърво и камък, с класическа галерия, в рамки, прекрасен фотопечат, на огромен формат 60Х50. И в общи линии това също разпространява освен изкуството фотографското, а и града ни. А за нас Пловдив е обич.
Така е. Имате много спонсори. Може би не казахме има ли миг, в който фотографите вземат участие поради самите награди. Или просто го вършат в действителност от обич към фотографията и към Пловдив?
На това е мъчно да бъде изработен съответен разбор - кое стимулира създателите. Според мен, за чистите създатели в изкуството по същината си на пораждане, от време на време е дълбоката нужда на създателя да съобщи себе си посредством своята позиция. Как вижда той красивото. И да, премиите подтикват, само че не са главно. Мисля, че в случай че създател желае да поддържа връзка посредством изкуството, което основава, за него не би било значимо и водещо дали ще завоюва премия. Ако спечелиЬ това е несъмнено в плюс и надлежно му дава тласък за нови направления на развиване. ЗащотоЬ всяко изображение, както и да си приказваме, даже и огромните шедьоври, които познаваме, в областта на всеки тип изкуство, по един или различен метод, малко или многоЬ те остават безконечни, само че стават малко скучни, остаряват. Потребността на човешкият мозък е да търси и да развива нова хармония и нови форми на красивото.
Красотата ще избави света! А тя само е допустимо да генерира общо благоденствие посредством шерване на изкуството.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ