Един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто

Един от най-старите български манастири, зародили в интервала на Второто българско царство (1187-1396) – " Св. Марина " край село Каран Върбовка, община Две могили ще означи храмовия си празник на следващия ден. По случай датата ще бъде отслужена литургия от Главиницкия свещеник Негово Преосвещенство Макарий, викарий на дядо Наум. На място, с цел да се преклони пред иконите в епархийския манастир и да се помоли за благоденствието на жителите на района, ще бъде и регионалният шеф Драгомир Драганов. Веднага след литургията Драганов ще беседва със свещениците от светата обител по отношение на ролята на религията в актуалното общество.

От преданията се знае, че покрай този първи манастир е имало град от Римско време, наименуван " Пановград ", а местността и до през днешния ден се назовава " Пановца ". Вторият манастир бил възобновен през 1828 – 1859 година През първата половина на ХІХ век, близо до опустошения манастир била издигната черква – там, където е извирала водата с лечебни свойства. Преданието гласи, че в един парещ юлски ден, по време на беритба, притежателят на равнищата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия завършек на равнищата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило, тръгнало да търси татко си и стъпило във вода. Пило от водата и откакто умило лицето си прогледнало. Бащата, като се уверил, че чедото му в действителност вижда, доста се зарадвал.

Той попитал жителите на близкото населено място кой е светецът, който прави чудеса с тази вода. Отговорил му остарял духовник – че бил чувал от остарели духовници, че на въпросното място се е славело името на Св. великомъченица Марина, и че там е нейният извор с лековита вода. За признателност към светицата, друговерецът подарил равнищата с извора под клетва, като отиват там заболели, да има и място за настаняване.