Малкият размер на икономиката на България се компенсира отчасти от

Малкият размер на стопанската система на България се компенсира частично от релативно високите равнища на приходи, макар че застаряването на популацията и слабата инфраструктура съставляват структурни стопански недостатъци. Това се показва в периодическия обзор на рейтинга на България от интернационалната организация „ Мудис “ (Moody`s), оповестен на интернет страницата й. От организацията прецизират, че актуалната обява не афишира деяние по кредитен рейтинг и не е индикация за товар дали в близко бъдеще е евентуално да бъде подхванато деяние по кредитен рейтинг.

Според " Мудис “ кредитният профил на България отразява ниското, само че възходящо задължение на държавния дълг и високата дарба за обслужване на дълга. Членството в Европейския съюз (ЕС, с рейтинг „ Aaa “ със постоянна перспектива) и еврозоната поддържа институциите и силата на ръководството, макар че контролът над корупцията остава доста предизвикателство, отбелязва „ Мудис “.

От кредитната организация показват, че приемането на еврото от 1 януари 2026 година е позитивно за кредитния рейтинг на България, само че главните изгоди, като премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, към този момент са регистрирани в рейтинга „ Baa1 “ на България.

Според обявата това, че българското държавно управление е подало оставка през декември 2025 година след всеобщи митинги в София и други градове, е сигнал, че аргументите за вътрешната политическа неустойчивост, която тормози България от началото на 2020 година, не са решени.

Непосредствен риск вследствие на политическата неустойчивост е заплахата от усложнения в осъществяването на промените и капиталовите цели по Плана за възобновяване и резистентност до крайния период през август 2026 година, съгласно организацията. От „ Мудис “ предвиждат, че две трети от оставащите средства в границите на четвъртия и петия транш, които възлизат на към 2,5 милиарда евро (малко над 2 % от Брутният вътрешен продукт за 2026 г.), ще бъдат изплатени.

От организацията чакат равнището на държавният дълг по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) да се усили над 30 % през 2026 година, като последователно доближи 37 % до 2030 година, по отношение на към 24 % през 2024 година.

Това ще бъде обусловено от комбинацията от продължаващ недостиг от към 3 % от Брутният вътрешен продукт и финансови инжекции в държавните предприятия. Въпреки забележителното нарастване, дълговото задължение на държавното управление ще остане под междинната стойност, присъща за рейтинга „ Baa1 “, а индикаторите за дарба за обслужване на дълга ще останат доста по-силни от междинната стойност за рейтинга.

Основания за повишение на рейтинга на страната могат да са налице при доказателства за усъвършенствана институционална успеваемост при използването на структурни промени и фискална политика, водеща до по-умерено намаляване на фискалните индикатори на държавното управление, в сравнение с се чакат.

От друга страна кредитната организация регистрира, че учредения за намаление на рейтинга биха се следили при значително и трайно утежняване на основни фискални индикатори и в случай че икономическият напредък доста остане под упованията за средносрочния и дълготрайния евентуален напредък.