След дълги години в Африка: Семейство лекари се прибира и отваря кафене в Асеновград
Двама анестезиолози се прибират от Африка и отварят кафене в Асеновград след близо 30 години на Черния континент. В родината на бушмените - Ботсвана, Дарена и Крикор стигат до завеждащи отделения в частна болница. Както споделят самите те - едно време приспиват хората, а през днешния ден ги будят с усмивка в подножието на Асеновата цитадела, предава за рубликата " Завърналите се ".
" Заминах 1996 година от България, бях на систематизиране в Кнежа. Изкарах 6 години, държах да взема компетентност и разбрах, че България няма да бъде страната, в която ще работя, тъй като нещата бяха доста сложни. 1995 година се снабдих с виза за Южна Африка, туристическа виза и просто не се върнах. Знаех, че няма да се върна. Без език, без нищо, кацнах в Йоханесбург и беше ужасно ", споделя Дарена.
Не ѝ остава друго, с изключение на да се научи да оцелява. Заминава с цялостен с документи куфар за страната с едни от най-прочутите диамантени мини в света, на втория по величина континент - Африка. Започва не от нулата, нея доближава след 10 години, а от няколко равнища под нея.
" Три години и половина работих ужасна работа. Аз не приказвах британски. За да стигна до позицията доктор бяха огромни страдания. Отидох в Южна Африка във време, когато към този момент имаше мораториум върху изпита за медици, те не желаеха да вземат лекари. Нямаше късмет ", сподели Дарена.
През първите си години там се занимава с голям брой действия - работила е във фабрика, в магазин, разнасяла е пици и даже е била санитарка.
" С доста старания тормоз и изпити успях да заема позиция в Ботсвана. От 1999 година, до момента в който се върнах през 2018 година, съм прекарала живота си в Ботсвана като доктор ", споделя още Дарена.
Не след дълго завежда поделение в частна болница, където стартира работа с бъдещия си брачен партньор, а с него се среща инцидентно на африканска земя. Той, родом от Пловдив, също отпътува за ЮАР след рухването на комунизма. Една година двамата влюбени пътуват сред двете страни, с цел да се виждат. Разстоянията са големи - близо 800 километра в двете направления, а отпуск не мъчно се взима, а никак.
Магията на Африка оживява в сърцата на двамата българи, когато посещават пустинята Калахари и делтата на река Окаванго, която безусловно изчезва в необятните пясъци.
Дори и мъчно да е началото на непознатия континент, Дарена и Крикор съумяват да се наложат с доста труд и ограничения. Стигнали своя връх двамата знаят, че няма да остареят в Африка.
" Ботсвана, когато аз отпътувах 96-та година, беше извънредно мирна страна. Аз не съм изпитвала боязън първите 5-6 години. След това обаче Зимбабве тотално се срути и нахлу престъпност, от Южна Африка също. Започнаха да се внасят ужасно доста оръжия. Ние по пациентите видяхме какво става. След няколко набези, които преживяхме, когато си купихме лична къща, едното изискване беше всичко да бъде супер протектирано. Имахме бодлива ограда, като по пандизите, имахме електрическа ограда, настрана сензорна вътрешна и външна тревога, решетка на всички порти и прозорци, две големи кучета, които спяха вътре, тъй като другояче ще ги отровят, и най-после завършихме с жива защита ", споделя Дарена.
" Заминах 1996 година от България, бях на систематизиране в Кнежа. Изкарах 6 години, държах да взема компетентност и разбрах, че България няма да бъде страната, в която ще работя, тъй като нещата бяха доста сложни. 1995 година се снабдих с виза за Южна Африка, туристическа виза и просто не се върнах. Знаех, че няма да се върна. Без език, без нищо, кацнах в Йоханесбург и беше ужасно ", споделя Дарена.
Не ѝ остава друго, с изключение на да се научи да оцелява. Заминава с цялостен с документи куфар за страната с едни от най-прочутите диамантени мини в света, на втория по величина континент - Африка. Започва не от нулата, нея доближава след 10 години, а от няколко равнища под нея.
" Три години и половина работих ужасна работа. Аз не приказвах британски. За да стигна до позицията доктор бяха огромни страдания. Отидох в Южна Африка във време, когато към този момент имаше мораториум върху изпита за медици, те не желаеха да вземат лекари. Нямаше късмет ", сподели Дарена.
През първите си години там се занимава с голям брой действия - работила е във фабрика, в магазин, разнасяла е пици и даже е била санитарка.
" С доста старания тормоз и изпити успях да заема позиция в Ботсвана. От 1999 година, до момента в който се върнах през 2018 година, съм прекарала живота си в Ботсвана като доктор ", споделя още Дарена.
Не след дълго завежда поделение в частна болница, където стартира работа с бъдещия си брачен партньор, а с него се среща инцидентно на африканска земя. Той, родом от Пловдив, също отпътува за ЮАР след рухването на комунизма. Една година двамата влюбени пътуват сред двете страни, с цел да се виждат. Разстоянията са големи - близо 800 километра в двете направления, а отпуск не мъчно се взима, а никак.
Магията на Африка оживява в сърцата на двамата българи, когато посещават пустинята Калахари и делтата на река Окаванго, която безусловно изчезва в необятните пясъци.
Дори и мъчно да е началото на непознатия континент, Дарена и Крикор съумяват да се наложат с доста труд и ограничения. Стигнали своя връх двамата знаят, че няма да остареят в Африка.
" Ботсвана, когато аз отпътувах 96-та година, беше извънредно мирна страна. Аз не съм изпитвала боязън първите 5-6 години. След това обаче Зимбабве тотално се срути и нахлу престъпност, от Южна Африка също. Започнаха да се внасят ужасно доста оръжия. Ние по пациентите видяхме какво става. След няколко набези, които преживяхме, когато си купихме лична къща, едното изискване беше всичко да бъде супер протектирано. Имахме бодлива ограда, като по пандизите, имахме електрическа ограда, настрана сензорна вътрешна и външна тревога, решетка на всички порти и прозорци, две големи кучета, които спяха вътре, тъй като другояче ще ги отровят, и най-после завършихме с жива защита ", споделя Дарена.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ