Огнян Тодоров: Силно вярвам, че няма начин да няма начин
Директорът на Регионалния природонаучен музей в Пловдив Огнян Тодоров в изявление за предаването на Радио " Фокус " " Цветовете на Пловдив " .
Г-н Тодоров, здравейте! За поредна година сте първенци по доходи измежду музеите в Пловдив. Как успяхте да превърнете този музей в един от най-посещаваните в града?
Аз доста мощно имам вяра в един принцип: " Няма метод да няма метод “. Тогава, когато съумяваме да предизвикваме нашите гости да дойдат, с цел да видят нещо, което не могат да видят на никое място другаде, това образува мощен интерес и притегля необятен кръг целеви групи.
Кажете имаме ли новости за музея? Вие ходихте на експедиция, бяхте в Америка, нали по този начин?
Ние имаме непрекъснато новости в музея. От една страна, от позиция на експозицията, си я развиваме с доста атрактивни детайли, въпреки това, нашата културна стратегия, културният календар е доста кондензиран със събития, вършим доста проведени събития с деца, с всевъзможни целеви групи. Така че това също поддържа високия интерес към институцията. Това, което споменахте, в действителност в Южна Америка.
Да, разкажете ни повече, апелирам!
Направих си една експедиция в Южна Америка, като цяло тя по този начин беше ориентирана към биологическата тема най-много, за изследване на биоразнообразието. Южна Америка е един континент с голямо биоразнообразие. Всъщност за мен това беше една експедиция на фантазиите, тъй като още като дребен съм мечтал да посетя джунглата на Амазонка, да се разходя в по този начин високите елементи на планините на Перу. И по този начин съумях да си го провеждам тази година: Бразилия, Аржентина и Перу, в джунглата на Амазонка, на 5200 м в Планината на дъгата, към Куско, като цяло много наситена стратегия, мощно изморяващо, само че доста удовлетворяваща.
Нещо въпреки всичко донесохте ли за музея, въпреки че беше частна тази експедиция, нали по този начин?
Да, донесох към 19 000 фотоси, тъй като за множеството неща, които музеят разполага като движими културни полезности, те са вързани и със Закона за биологично многообразие, с цялата конструкция на законите, които опазват биоразнообразието, и типовете са предпазени. Тяхното преместване през граница е обвързвано с редица усложнения от позиция на нормативната база. Така че донесох си единствено доста хубави мемоари и доста фотоси. Ще направя едно показване на експедицията, като покажа по този начин най-интересните типове, с които се сблъскахме по време на нашето пътешестване.
Добре, а може ли да разбираем с по-простички думи за какво е значимо запазването на биоразнообразието, въобще какво мислите за безхаберието на човек да не пази природата?
Аз се веселя, че в последните години се вижда една наклонност към усилване на ангажираността на обществото към запазване на биоразнообразието. Защото опазването на биоразнообразието и на природата, и на местообитанията на тези типове е директно обвързвана с оцеляването на самото човечество. Т.е. ние сами би трябвало да се дадем сметка, че опазвайки тях, опазваме нас. Точно заради тази причина ние участваме в много природо защитния проекти, такива, които са свързани с просветителна тема, с цел да могат от ден на ден хора да си дадат сметка за това, което в действителност би трябвало да се случи, и те са част от това, което ние като общество би трябвало да създадем.
Кажете, коя е последната зала, която отворихте, разкрихте в музея, нещо любопитно за това?
Последната зала, която отворихме е залата за аниматроник модели на динозаври в напълно реновиран жанр, дружно с интерактивните елементи към тази зала. Успяхме да пресъздадем една атмосфера, в която посетителите се усещат като част от атмосферата, от пейзажна примерно интервала на Ранна Креда. И тази зала провокира извънредно огромен интерес, дори в действителност бих споделил доста по-голям в сравнение с аз самият чаках, освен в децата, само че и в родителите. Успяхме да свържем тази зала с главната експозиция на музея, която е подредена в теоретичен жанр, с една витрина, в която разположихме зъби на динозаври, яйца на динозаври, на същински вкаменелости. И по този метод свързахме бутафорната експозиция на залата с главната не експозиция. Това провокира извънредно мощен интерес и доста увеличи нашата, интереса на хората към нашия музей. От друга страна малко преди този момент отворихме залата с морските аквариуми. Близо 30 000 литра соленоводни аквариуми, в които преместихме акулата и другите жители морски, които имахме, с цел да могат да се усещат допустимо най-комфортно. Приключихме построяването на ледената зала. Това в действителност мога да кажа, че е единствената в света експозиционна такава зала. Има такива модули да кажем в Чили и в Англия, само че те не са свързани с опцията посетителите да ги следят. Т.е. ние сме единствената по рода си, разполагаме с единствена да порода си такава зала, в която посетителите могат да следят какво се случва вътре в една зала, в която температурата е да кажем в порядъка на минус 2 минус 5 градуса. За страдание това, което предвиждахме да отглеждаме вътре, бяха едни типове, които се очакваше да дойдат с експедицията на проф. Пимпирев и кораба " Кирил и Методий “, само че заради чисто механически аргументи тъкмо когато корабът е прекосявал около екватора, температурата се е повишила, без значение от това, че ние взехме, закупихме много скъпо съоръжение, което да поддържа тази температура. Така или другояче не успяхме да докараме рибите от Антарктида. И в този момент сега обмисляме различни разновидности: дали от Норвегия, от един аквариум " Полария “, който се назовава, т.е. ще сложим типове, които са от Северния полюс. Така или другояче залата ни е на 100% подготвена, просто сега към момента не можем да доставим забавни експонати, такива, които да предизвикат още един път посетителите.
Има ли обичан експонат, на който най-вече се радват децата?
Ами, като цяло, правилото на музея е основан под логото " Добре пристигнали в другите светове “. Т.е. всеки един клиент има нещо, което му харесва повече по отношение на останалите. Едни харесват костенурки, други харесват пеперуди, трети харесват змии. Така че се опитваме да осигурим опция на всеки един да види това, което най-вече го вълнува. Точно заради тази причина изградихме и нашата зала с динозаврите, тъй като има голямо количество деца и възрастни, които това са им обичаните обекти. И попадайки в атмосферата на нашия музей, влизайки при нас, търсейки къде се намира паяка, който те желаят да видят, те ще минат около цялото разнообразие на живата и неживата природа, и по този метод ще успеем да ги образуваме.
Това е отлично. Имаше проблем с преместването на крокодила Хектор. Преместен ли е към този момент?
Това е идващият ни проблем. В момента довършваме построяването на Ледения аквариум към този момент в елементи, с цел да може да приключим този обект. Следващият ни план е обезпечаването на по-голяма пространство на Хектор. Имахме няколко хрумвания да бъде изместен на други места в България. Като цяло взехме решение да го запазим, тъй като той е един от знаците на нашия музей. Успяхме да намерим вид, в който да изградим по-голям терариум, с цел да може да се усеща по-добре. Независимо от това има един Закон за отбрана на животните, който регламентира всяко едно животно на каква помощ може да се гледа. Влечугите не изискват чак толкоз огромен размер пространство, в което да бъдат съхранявани заради повода, че не са изключително преносимо, изключително когато изискванията са положителни и са се нахранили. Но все пак ние сме създали план, с който ще увеличим площта. Чисто механически може би няма да успеем да стартираме този план до края на годината, само че по този начин да кажем методически това е идващото, което сме планували да създадем.
Няма липса на средства, вие си се самофинансирате?
Не мога да кажа, че имаме изключително огромен проблем със средства, тъй като по-голямата посещаемост ни дава опция да събираме. То е като едно колело: колкото бързо, по-бързо се върти колелото, толкоз повече средства генерира, и толкоз повече забавни неща можем да представим на нашите гости. Така че със лични средства ще успеем да изградим този терариум, не е проблем за нашия институция. В момента в действителност работим в направление да понижим главните разноски за електрическа енергия. Може би до, уповавам се да успеем до края на годината да сложим фотоволтаична система, която да понижи разноските за електричество, което ще ни даде спомагателен финансов запас, с който можем да разполагаме, и по този метод да се превърнем в единствения за момента напълно зелен музей в България.
И още нещо да попитам: нещо ново чакаме ли като експонати в музея, нова атракция?
В момента препарираме няколко животни, може би акцентът тук е тигърът, сибирският тигър, който почина в зоопарка в Пазарджик. Те не го предоставиха за препариране, и сега сме стартирали процедура по неговото препариране. Отделно няколко други представители на орнитофауната, т.е. разнообразни типове птици, които са от Центъра за лекуване на диви птици в Стара Загора. Като цяло обновяваме експозицията си, само че това е единственият проблем, с който се сблъскаме сега, и който за момента е нерешим: пространството.
Точно това щях да попитам, имате ли задоволително място?
В сегашния миг сме пълнили всеки един квадратен сантиметър, с който разполагаме. От тука нататък към този момент рискуваме да създадем чувството за натруфеност на експозицията. Имаме опция да покажем още доста забавни неща, имаме много хрумвания, за огромна наша наслада имаме и опция да ги осъществим, само че в действителност тук се излъскаме с казуса с пространствата.
Няма ли оферти някакви?
Има разнообразни оферти от общината и от предходното ръководство, и от настоящето, за увеличение на площта на музея. Така или другояче ще забележим в този момент откакто минат локалните избори дали актуалното управление ще има предпочитание да развие, да доразвие тази тенденция. Като цяло в плана, който сега се построява, се случва в Дондуковата градина, има заложени един или два такива павилиона като краткотрайно преместваеми уреди, които ще бъдат част от експозицията на музея. Но какво ще има в тях, дали ще станат, към момента има много незнайни.
Но има разновидности въпреки всичко.
Има някакъв вид, да.
Благодаря ви доста за това изявление!
Г-н Тодоров, здравейте! За поредна година сте първенци по доходи измежду музеите в Пловдив. Как успяхте да превърнете този музей в един от най-посещаваните в града?
Аз доста мощно имам вяра в един принцип: " Няма метод да няма метод “. Тогава, когато съумяваме да предизвикваме нашите гости да дойдат, с цел да видят нещо, което не могат да видят на никое място другаде, това образува мощен интерес и притегля необятен кръг целеви групи.
Кажете имаме ли новости за музея? Вие ходихте на експедиция, бяхте в Америка, нали по този начин?
Ние имаме непрекъснато новости в музея. От една страна, от позиция на експозицията, си я развиваме с доста атрактивни детайли, въпреки това, нашата културна стратегия, културният календар е доста кондензиран със събития, вършим доста проведени събития с деца, с всевъзможни целеви групи. Така че това също поддържа високия интерес към институцията. Това, което споменахте, в действителност в Южна Америка.
Да, разкажете ни повече, апелирам!
Направих си една експедиция в Южна Америка, като цяло тя по този начин беше ориентирана към биологическата тема най-много, за изследване на биоразнообразието. Южна Америка е един континент с голямо биоразнообразие. Всъщност за мен това беше една експедиция на фантазиите, тъй като още като дребен съм мечтал да посетя джунглата на Амазонка, да се разходя в по този начин високите елементи на планините на Перу. И по този начин съумях да си го провеждам тази година: Бразилия, Аржентина и Перу, в джунглата на Амазонка, на 5200 м в Планината на дъгата, към Куско, като цяло много наситена стратегия, мощно изморяващо, само че доста удовлетворяваща.
Нещо въпреки всичко донесохте ли за музея, въпреки че беше частна тази експедиция, нали по този начин?
Да, донесох към 19 000 фотоси, тъй като за множеството неща, които музеят разполага като движими културни полезности, те са вързани и със Закона за биологично многообразие, с цялата конструкция на законите, които опазват биоразнообразието, и типовете са предпазени. Тяхното преместване през граница е обвързвано с редица усложнения от позиция на нормативната база. Така че донесох си единствено доста хубави мемоари и доста фотоси. Ще направя едно показване на експедицията, като покажа по този начин най-интересните типове, с които се сблъскахме по време на нашето пътешестване.
Добре, а може ли да разбираем с по-простички думи за какво е значимо запазването на биоразнообразието, въобще какво мислите за безхаберието на човек да не пази природата?
Аз се веселя, че в последните години се вижда една наклонност към усилване на ангажираността на обществото към запазване на биоразнообразието. Защото опазването на биоразнообразието и на природата, и на местообитанията на тези типове е директно обвързвана с оцеляването на самото човечество. Т.е. ние сами би трябвало да се дадем сметка, че опазвайки тях, опазваме нас. Точно заради тази причина ние участваме в много природо защитния проекти, такива, които са свързани с просветителна тема, с цел да могат от ден на ден хора да си дадат сметка за това, което в действителност би трябвало да се случи, и те са част от това, което ние като общество би трябвало да създадем.
Кажете, коя е последната зала, която отворихте, разкрихте в музея, нещо любопитно за това?
Последната зала, която отворихме е залата за аниматроник модели на динозаври в напълно реновиран жанр, дружно с интерактивните елементи към тази зала. Успяхме да пресъздадем една атмосфера, в която посетителите се усещат като част от атмосферата, от пейзажна примерно интервала на Ранна Креда. И тази зала провокира извънредно огромен интерес, дори в действителност бих споделил доста по-голям в сравнение с аз самият чаках, освен в децата, само че и в родителите. Успяхме да свържем тази зала с главната експозиция на музея, която е подредена в теоретичен жанр, с една витрина, в която разположихме зъби на динозаври, яйца на динозаври, на същински вкаменелости. И по този метод свързахме бутафорната експозиция на залата с главната не експозиция. Това провокира извънредно мощен интерес и доста увеличи нашата, интереса на хората към нашия музей. От друга страна малко преди този момент отворихме залата с морските аквариуми. Близо 30 000 литра соленоводни аквариуми, в които преместихме акулата и другите жители морски, които имахме, с цел да могат да се усещат допустимо най-комфортно. Приключихме построяването на ледената зала. Това в действителност мога да кажа, че е единствената в света експозиционна такава зала. Има такива модули да кажем в Чили и в Англия, само че те не са свързани с опцията посетителите да ги следят. Т.е. ние сме единствената по рода си, разполагаме с единствена да порода си такава зала, в която посетителите могат да следят какво се случва вътре в една зала, в която температурата е да кажем в порядъка на минус 2 минус 5 градуса. За страдание това, което предвиждахме да отглеждаме вътре, бяха едни типове, които се очакваше да дойдат с експедицията на проф. Пимпирев и кораба " Кирил и Методий “, само че заради чисто механически аргументи тъкмо когато корабът е прекосявал около екватора, температурата се е повишила, без значение от това, че ние взехме, закупихме много скъпо съоръжение, което да поддържа тази температура. Така или другояче не успяхме да докараме рибите от Антарктида. И в този момент сега обмисляме различни разновидности: дали от Норвегия, от един аквариум " Полария “, който се назовава, т.е. ще сложим типове, които са от Северния полюс. Така или другояче залата ни е на 100% подготвена, просто сега към момента не можем да доставим забавни експонати, такива, които да предизвикат още един път посетителите.
Има ли обичан експонат, на който най-вече се радват децата?
Ами, като цяло, правилото на музея е основан под логото " Добре пристигнали в другите светове “. Т.е. всеки един клиент има нещо, което му харесва повече по отношение на останалите. Едни харесват костенурки, други харесват пеперуди, трети харесват змии. Така че се опитваме да осигурим опция на всеки един да види това, което най-вече го вълнува. Точно заради тази причина изградихме и нашата зала с динозаврите, тъй като има голямо количество деца и възрастни, които това са им обичаните обекти. И попадайки в атмосферата на нашия музей, влизайки при нас, търсейки къде се намира паяка, който те желаят да видят, те ще минат около цялото разнообразие на живата и неживата природа, и по този метод ще успеем да ги образуваме.
Това е отлично. Имаше проблем с преместването на крокодила Хектор. Преместен ли е към този момент?
Това е идващият ни проблем. В момента довършваме построяването на Ледения аквариум към този момент в елементи, с цел да може да приключим този обект. Следващият ни план е обезпечаването на по-голяма пространство на Хектор. Имахме няколко хрумвания да бъде изместен на други места в България. Като цяло взехме решение да го запазим, тъй като той е един от знаците на нашия музей. Успяхме да намерим вид, в който да изградим по-голям терариум, с цел да може да се усеща по-добре. Независимо от това има един Закон за отбрана на животните, който регламентира всяко едно животно на каква помощ може да се гледа. Влечугите не изискват чак толкоз огромен размер пространство, в което да бъдат съхранявани заради повода, че не са изключително преносимо, изключително когато изискванията са положителни и са се нахранили. Но все пак ние сме създали план, с който ще увеличим площта. Чисто механически може би няма да успеем да стартираме този план до края на годината, само че по този начин да кажем методически това е идващото, което сме планували да създадем.
Няма липса на средства, вие си се самофинансирате?
Не мога да кажа, че имаме изключително огромен проблем със средства, тъй като по-голямата посещаемост ни дава опция да събираме. То е като едно колело: колкото бързо, по-бързо се върти колелото, толкоз повече средства генерира, и толкоз повече забавни неща можем да представим на нашите гости. Така че със лични средства ще успеем да изградим този терариум, не е проблем за нашия институция. В момента в действителност работим в направление да понижим главните разноски за електрическа енергия. Може би до, уповавам се да успеем до края на годината да сложим фотоволтаична система, която да понижи разноските за електричество, което ще ни даде спомагателен финансов запас, с който можем да разполагаме, и по този метод да се превърнем в единствения за момента напълно зелен музей в България.
И още нещо да попитам: нещо ново чакаме ли като експонати в музея, нова атракция?
В момента препарираме няколко животни, може би акцентът тук е тигърът, сибирският тигър, който почина в зоопарка в Пазарджик. Те не го предоставиха за препариране, и сега сме стартирали процедура по неговото препариране. Отделно няколко други представители на орнитофауната, т.е. разнообразни типове птици, които са от Центъра за лекуване на диви птици в Стара Загора. Като цяло обновяваме експозицията си, само че това е единственият проблем, с който се сблъскаме сега, и който за момента е нерешим: пространството.
Точно това щях да попитам, имате ли задоволително място?
В сегашния миг сме пълнили всеки един квадратен сантиметър, с който разполагаме. От тука нататък към този момент рискуваме да създадем чувството за натруфеност на експозицията. Имаме опция да покажем още доста забавни неща, имаме много хрумвания, за огромна наша наслада имаме и опция да ги осъществим, само че в действителност тук се излъскаме с казуса с пространствата.
Няма ли оферти някакви?
Има разнообразни оферти от общината и от предходното ръководство, и от настоящето, за увеличение на площта на музея. Така или другояче ще забележим в този момент откакто минат локалните избори дали актуалното управление ще има предпочитание да развие, да доразвие тази тенденция. Като цяло в плана, който сега се построява, се случва в Дондуковата градина, има заложени един или два такива павилиона като краткотрайно преместваеми уреди, които ще бъдат част от експозицията на музея. Но какво ще има в тях, дали ще станат, към момента има много незнайни.
Но има разновидности въпреки всичко.
Има някакъв вид, да.
Благодаря ви доста за това изявление!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ