Пловдив в челната тройка по вишисти в страната
Данните от преброяването на популацията демонстрират, че делът на хората с висше обучение в страната на 7 и повече години нараства от 19,6% през 2011 година до 25,5% през 2021 година Броят на хората, които имат висше обучение, се е нараснал от 1 349 хиляди на 1 560 хиляди, т.е. с 211 хиляди души на фона на рекорден спад на популацията сред двете преброявания. Данните ясно демонстрират, че просветителната конструкция на популацията се усъвършенства, само че с цел да е цялостно разбирането ни за обсега на висшето обучение наблюдаваме каузи на висшистите в всяка от обособените възрастови групи.
Детайлната разбивка на данните, която ИПИ получи от Националния статистически институт, разкрива непрекъснат тренд на повишаване на каузи на висшистите през поколенията. Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той последователно се усилва до 25,6% за възрастовата група на 55-64 година, 30,8% за групата на 45-54 година, 38,5% за групата на 35-44 година и 41,6% за групата на 25-34 годишните. Тези данни изрично демонстрират, че към този момент стабилно над 40% от младежите в страната приключват висше обучение. През последните няколко десетилетия главната наклонност е преливането на хора от междинното към висшето обучение, като при младите двете групи съвсем се изравняват.
Интересно е да проследим и просветителната конструкция на популацията в цялата страна. За задачата ще се фокусираме в необятната възрастова група 25-64 година, която демонстрира образованието на хората в дейна възраст на пазара на труда. Общо за страната делът на висшистите тази група е 33,6%, което значи. В столицата обаче делът на висшистите измежду популацията от 25 до 64 години доближава 54,3% – т.е. много над половината от трудоспособното население е с висше обучение. Над 40% са висшистите в тази възрастова група в общините Варна (49,2%), Велико Търново (45,2%), Пловдив (45,1%), Благоевград (42,1%) и Бургас (41,9%). В страната има 26 дребни общини, в които делът на висшистите в групата на 25-64-годишните е под 10%.
Малко над половината от популацията на възраст от 25 до 64 години е със приблизително обучение – 51,3%, а други 11,5% са с главно обучение. Регионалната карта обаче демонстрира огромни разлики в страната, като се откроява и разделяне изток-запад. В доста региони в Източна България се следи относително висок дял на популацията с главно обучение (над 20%), което се отразява отрицателно както на заетостта, по този начин и на възнагражденията.
В тези региони се следи и по-висок дял на хората без обучение и надлежно на необразованите – в някои случаи необразованите доближават 5-10% от популацията на възраст 25-64 година Видимите клъстери са няколко – в районите към Сливен и Ямбол, огромни елементи от Североизтока, само че и компактни групи общини край Стара Загора. Не е инцидентно и че това са същите общини, където виждаме и най-сериозните провали на междинното обучение – както от позиция на извънредно слабите резултати на външните оценения и матурите, по този начин и проблемите с ранното отпадане от учебно заведение.
Погледът към просветителната конструкция на популацията, с разбивка по възрастови групи и райони, разкрива две огромни провокации през просветителната система. Първото е към момента огромният дял на хората с главно и по-ниско обучение в някои райони, което води до липса на познания и професионални умения, а в някои случаи и на просветеност, и слаба реализация на пазара на труда.
Второто е обвързвано не с обсега на другите степени на обучение, а с неговото качество, като това касае както учебните заведения, по този начин и университетите. И до момента в който в учебните заведения фокусът последователно попада върху качеството – със тласък в заплащането на учителите и полемика за смяна в образователните стратегии, във висшето обучение се потегли изцяло нелогично към унищожаване на таксите, т.е. фокус върху обсега, а не върху качеството.
Отворен е въпросът дали въобще има проблем за решение във висшето обучение – при 38-42% покритие при по-младите, България явно покрива формалните условия за каузи на висшистите, а по никакъв метод не се визира съответността на добитото обучение и резултатите на пазара на труда, които се следва да са водещи.
Детайлната разбивка на данните, която ИПИ получи от Националния статистически институт, разкрива непрекъснат тренд на повишаване на каузи на висшистите през поколенията. Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той последователно се усилва до 25,6% за възрастовата група на 55-64 година, 30,8% за групата на 45-54 година, 38,5% за групата на 35-44 година и 41,6% за групата на 25-34 годишните. Тези данни изрично демонстрират, че към този момент стабилно над 40% от младежите в страната приключват висше обучение. През последните няколко десетилетия главната наклонност е преливането на хора от междинното към висшето обучение, като при младите двете групи съвсем се изравняват.
Интересно е да проследим и просветителната конструкция на популацията в цялата страна. За задачата ще се фокусираме в необятната възрастова група 25-64 година, която демонстрира образованието на хората в дейна възраст на пазара на труда. Общо за страната делът на висшистите тази група е 33,6%, което значи. В столицата обаче делът на висшистите измежду популацията от 25 до 64 години доближава 54,3% – т.е. много над половината от трудоспособното население е с висше обучение. Над 40% са висшистите в тази възрастова група в общините Варна (49,2%), Велико Търново (45,2%), Пловдив (45,1%), Благоевград (42,1%) и Бургас (41,9%). В страната има 26 дребни общини, в които делът на висшистите в групата на 25-64-годишните е под 10%.
Малко над половината от популацията на възраст от 25 до 64 години е със приблизително обучение – 51,3%, а други 11,5% са с главно обучение. Регионалната карта обаче демонстрира огромни разлики в страната, като се откроява и разделяне изток-запад. В доста региони в Източна България се следи относително висок дял на популацията с главно обучение (над 20%), което се отразява отрицателно както на заетостта, по този начин и на възнагражденията.
В тези региони се следи и по-висок дял на хората без обучение и надлежно на необразованите – в някои случаи необразованите доближават 5-10% от популацията на възраст 25-64 година Видимите клъстери са няколко – в районите към Сливен и Ямбол, огромни елементи от Североизтока, само че и компактни групи общини край Стара Загора. Не е инцидентно и че това са същите общини, където виждаме и най-сериозните провали на междинното обучение – както от позиция на извънредно слабите резултати на външните оценения и матурите, по този начин и проблемите с ранното отпадане от учебно заведение.
Погледът към просветителната конструкция на популацията, с разбивка по възрастови групи и райони, разкрива две огромни провокации през просветителната система. Първото е към момента огромният дял на хората с главно и по-ниско обучение в някои райони, което води до липса на познания и професионални умения, а в някои случаи и на просветеност, и слаба реализация на пазара на труда.
Второто е обвързвано не с обсега на другите степени на обучение, а с неговото качество, като това касае както учебните заведения, по този начин и университетите. И до момента в който в учебните заведения фокусът последователно попада върху качеството – със тласък в заплащането на учителите и полемика за смяна в образователните стратегии, във висшето обучение се потегли изцяло нелогично към унищожаване на таксите, т.е. фокус върху обсега, а не върху качеството.
Отворен е въпросът дали въобще има проблем за решение във висшето обучение – при 38-42% покритие при по-младите, България явно покрива формалните условия за каузи на висшистите, а по никакъв метод не се визира съответността на добитото обучение и резултатите на пазара на труда, които се следва да са водещи.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ