Проф. Радостина Александрова за болестта Х: Терминът е въведен през 2018 година
Болестта X не съществува, само че един ден би могла да се появи. Идеята не е да се плашим, а да се подготвим за нея. Звучи мистериозно като заглавие на научнофантастичен филм, само че сюжетът въобще не е фиктивен. Болестта Х беше измежду обсъжданите тематики в много натоварената стратегия на годишната среща на Световния стопански конгрес, извършена в средата на януари 2024 година в Давос, Швейцария. Световната здравна организация (СЗО) предизвести държавните водачи за рисковете от бъдещи пандемии, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
" Да не се изпада в суматоха и да не се дава поле за изява на тайни теории ", предложи вирусологът за заболяването Х.
Терминът за заболяването Х е въведен през 2018 година
За заболяването Х се приказва не от през вчерашния ден. Терминът е въведен през 2018 година Малко преди този момент, в интервала 2014-2016 година, Западна Африка е разтърсена от най-голямото огнище на хеморагичната тресчица ебола. Става ясно, че към момента не разполагаме с подготвени за внедряване артикули, които да се появят на сцената задоволително бързо, с цел да спасят повече от 11 000 изгубени човешки животи. Хуманитарната рецесия, провокирана от това смъртоносно заболяване, беше самобитен сигнал за пробуждане, сподели проф. Александрова. Тя добави, че в отговор, СЗО сътвори проект за научноизследователска и развойна активност, с цел да форсира създаването на набор от принадлежности за " предпочитани болести ".
В този лист, наред с " нормалните обвинени ", влизат и по-малко познати болестотворни сътрудници. Тук са вирусите ебола и марбург, треската Ласа, близкоизточният респираторен синдром (MERS) и тежкият изострен респираторен синдром SARS (причинителите на последните две заболявания са близки " роднини " на SARS-CoV-2), нипа и хенипавирусните болести, зика и други. Общото за всички тях е, че биха могли да съставляват световна опасност. Болестта Х за първи път е включена измежду тях през 2018 година Не знаем коя е тя, нито кой е нейният извършител. Напълно допустимо е това да е вирус, приближаващ от света на животните, сполучливо прескочил междувидовата преграда и интензивно разпространяващ се измежду хората. Кой е той, от кое място идва, има ли метод да бъде спрян и по какъв начин можем да му противодействаме - ето част от въпросите, чиито отговори търсят учени от всички кътчета на Земята, изясни вирусологът.
Хората съжителстват с доста вируси - над 1,6 милиона са тези, засягащи птиците и животните
Ние, хората, съжителстваме с голям брой вируси, над 1,6 милиона са тези, които засягат птиците и животните, сподели проф. Радостина Александрова. Тя означи, че индивидът се е появил финален в хода на еволюцията и по тази причина вирусите по-напред са инфектирали и са се приспособили към останалите живи организми. Смята се, че сред 631 000 и 827 000 от тези вируси евентуално биха могли да се разпространят измежду хората. От тях ние познаваме едвам 263, т.е. останалите над 99,9 % са ни съвсем изцяло непознати.
Този голям контейнер от вируси, циркулиращи в дивата природа, се преглежда като евентуален източник на заболяването Х. Да не забравяме високата неопределеност на вирусите, изключително на тези с РНК геном, както и това, че те непрестанно си търсят нови гостоприемници. " Мотивирани " са да го вършат, тъй като главните им задания са да оцеляват, да се развъждат и да се популяризират, а те са функционално дейни и могат да основат поколение само и единствено в живи кафези, изясни вирусологът.
Очаква се причинителят на заболяването Х да е зоонозен сътрудник, който визира животните и индивида
Очаква се причинителят на заболяването Х да е зоонозен сътрудник (т.е. засягащ животните и човека), най-вероятно РНК вирус, излизащ от област, където вярната композиция от рискови фактори доста покачва риска от дълготрайно предаване, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя даде образец и с някои от основанията за тази прогноза. По-голямата част от нововъзникващите инфекциозни болести са разследване от динамични взаимоотношения сред хора и диви животни, или добитък. Доказано е да вземем за пример, че 71,5 % от човешките вируси са зоонози, което значи, че с изключение на нас, засягат най-малко още един тип бозайник.
Сред бозайниците, пренасящи по-голямата част от зоонозните болести (включително невирусни патогени), са гризачи, прилепи, хищници, копитни животни и примати. Сред РНК вирусите делът на зоонозните вируси е 41,6 %, до момента в който при ДНК вирусите е единствено 14,1 %.
Редица фактори може да покачат риска от предаване на вируси сред животни и хора. Сред тях са урбанизацията, обезлесяването, климатичните промени, интензивните пътувания, сподели вирусолотът. И изясни, че когато едно местообитание бъде унищожено (заради обезлесяване, пожар, наводняване, суша), животинските типове, които преди са били в тази област, са лимитирани до доста по-малко пространство, това ги кара да търсят нови места за заселване, усилва се контактът им с хората и вероятността за междувидово предаване на вируси, и на други болестотворни сътрудници. Неизследваните тропически гори и размразяващите се поради високите температури ледници са като кутията на Пандора. Изчислено е, че респираторен вирус, сходен на грипа, може да доближи до всички огромни международни столици в границите на 60 дни, съобщи проф. Радостина Александрова. Тя акцентира, че по тази причина тактиката за единно здраве на хората, животните и околната среда (One Health) е толкоз значима.
Можем ли да се подготвим за заболяването Х?
Една от първите стъпки е да попълним белите полета в познанията си за вирусите към нас. Някъде измежду тях е хипотетичният извършител на заболяването Х и е добре да го намерим, и опознаем преди той да е пристигнал при нас. Това е амбициозната цел на плана Global Virome, далновидно начинание, което се стреми да открие и изследва стотиците хиляди незнайни вируси в света, сподели проф. Александрова.
Според публикация, оповестена в списанието Science на 29 юли 2022 година от архитектите на плана Virome, единствено за 10 години бихме могли да идентифицираме 71 на 100 от тези незнайни вируси. Приблизителната цена за това е 1,2 милиарда щатски $. Този план пое щафетата от програмата Predict, която завърши в края на 2019 година и извади на ярко над 1000 вируса.
През 2022 година Световната здравна организация (СЗО) събра 300 учени от разнообразни страни със задачата да проучат 25 фамилии вируси и бактериии, и да актуализират листата на болестотворните сътрудници с капацитет да провокират епидемии и пандемии. Да дефинират изчезналите късчета в познанията ни за тях и не просто да подредят пъзела, а да разработят подходи за диагностика и лекуване, и ваксини, напомни вирусологът от Българска академия на науките.
На 30 март 2022 година СЗО стартира десетгодишна геномна тактика (2022-2032 г.) за наблюдаване на патогени, които са в положение да причинят огромни огнища. Благодарение на насъбрания опит по време на пандемията, провокирана от SARS-CoV-2, през днешния ден най-малко две трети от страните (68%) могат да организират сходни генетични проучвания.
Държавите имат потребност от по-добри системи за ранно предизвестие за нови заболявания, а здравните системи би трябвало да бъдат готови за непредвидени скокове в търсенето на здравна помощ. Достатъчно е да си напомним натоварването, на което бяха подложени при настъпващите талази на COVID-19.
Тя означи, че съгласно някои експерти пандемията от COVID-19 може да бъде призната за първия образец за заболяването Х. Във всички случаи наученото през последните няколко години ще улесни прекъсването на всяка бъдеща болест Х. " Борбата със SARS-CoV-2 беше бойното кръщение на нови платформи за ваксини, в това число такива, които могат бързо да бъдат пренасочени против други болестотворни сътрудници, докара и до необикновен прогрес в диагностиката на инфекциите ", разяснява вирусологът.
Учените са изправени пред предизвикването да разработят ваксина за 100 дни след започването на нова пандемия
Едно от провокациите пред учените е да бъдат подготвени за осъществяване на така наречен 100-дневна задача, обвързвана с създаването на ваксина в границите на 100 дни след началото на възможна нова пандемия. В момента върхът е 326 дни за COVID-19 от откриването на вируса до първото използване на имунизацията. Това може да се случи единствено, в случай че огромна част от пътя за основаването й бъде извървян преди този момент, по тази причина би трябвало да познаваме доста добре невидимите врагове, против които можем да се надигнем, съобщи проф. Александрова.
Тя сподели, че в световен мащаб шерването е неразделна част от предотвратяването на пандемии. " Няма по какъв начин да не споменем казуса с неравномерното систематизиране на имунизациите против SARS-CoV-2. В началото на 2023 година почти 31 % от международното население към момента не е получило нито една доза ваксина против ковид. Една доза ваксина против COVID-19 е достигнала до едвам 26 % от жителите на страните с ниски приходи спрямо над 80 % в страните с високи приходи ", означи проф. Радостина Александрова.
По думите й увеличението на локалното произвеждане е част от решението. През 2021 година Африка към момента е внасяла 99 на 100 от своите ваксини, а Африканските центрове за надзор на болесттите са си сложили за цел да създават 60 % от своите ваксини до 2040 година
Важна е прозрачността и представянето на научните данни на наличен за необятната публика език
Друг урок от COVID-19 е значимостта на прозрачността, доверието в институциите и експертите, нуждата от осведоменост и представянето на научните данни на наличен за необятната публика език, сподели вирусологът.
" Така сме устроени, че постоянно бързо забравяме претърпените компликации, незабавно щом те се окажат зад тила ни. Този път не трябва да допуснем това да се случи. Поведението на щрауса, който заравя главата си в пясъка, не работи в наша изгода. Идеята да приказваме по тези мъчителни тематики не е да размахваме плашила и да всяваме боязън, а да бъде насърчено създаването на технологии, в това число ваксини, лекарствени лечения и диагностични проби, които могат бързо да се приспособяват и разпрострат в отговор на възможни бъдещи огнища с епидемиологичен или пандемичен темперамент. Защото това се случва, единствено от началото на този век видяхме до какво могат да доведат причинителите на заболяванията - ебола и зика, на вируса SARS-CoV-2 и неговите " братовчеди ". Нашите опит, мъдрост и знания; решенията, които вземаме или не вземаме; думите, които изричаме и посланията, които насочваме, са това, което стои сред нас и идващите провокации, от което зависи да живеем в света, който желаеме и заслужаваме да имаме ", разяснява още проф. Радостина Александрова.
" Да не се изпада в суматоха и да не се дава поле за изява на тайни теории ", предложи вирусологът за заболяването Х.
Терминът за заболяването Х е въведен през 2018 година
За заболяването Х се приказва не от през вчерашния ден. Терминът е въведен през 2018 година Малко преди този момент, в интервала 2014-2016 година, Западна Африка е разтърсена от най-голямото огнище на хеморагичната тресчица ебола. Става ясно, че към момента не разполагаме с подготвени за внедряване артикули, които да се появят на сцената задоволително бързо, с цел да спасят повече от 11 000 изгубени човешки животи. Хуманитарната рецесия, провокирана от това смъртоносно заболяване, беше самобитен сигнал за пробуждане, сподели проф. Александрова. Тя добави, че в отговор, СЗО сътвори проект за научноизследователска и развойна активност, с цел да форсира създаването на набор от принадлежности за " предпочитани болести ".
В този лист, наред с " нормалните обвинени ", влизат и по-малко познати болестотворни сътрудници. Тук са вирусите ебола и марбург, треската Ласа, близкоизточният респираторен синдром (MERS) и тежкият изострен респираторен синдром SARS (причинителите на последните две заболявания са близки " роднини " на SARS-CoV-2), нипа и хенипавирусните болести, зика и други. Общото за всички тях е, че биха могли да съставляват световна опасност. Болестта Х за първи път е включена измежду тях през 2018 година Не знаем коя е тя, нито кой е нейният извършител. Напълно допустимо е това да е вирус, приближаващ от света на животните, сполучливо прескочил междувидовата преграда и интензивно разпространяващ се измежду хората. Кой е той, от кое място идва, има ли метод да бъде спрян и по какъв начин можем да му противодействаме - ето част от въпросите, чиито отговори търсят учени от всички кътчета на Земята, изясни вирусологът.
Хората съжителстват с доста вируси - над 1,6 милиона са тези, засягащи птиците и животните
Ние, хората, съжителстваме с голям брой вируси, над 1,6 милиона са тези, които засягат птиците и животните, сподели проф. Радостина Александрова. Тя означи, че индивидът се е появил финален в хода на еволюцията и по тази причина вирусите по-напред са инфектирали и са се приспособили към останалите живи организми. Смята се, че сред 631 000 и 827 000 от тези вируси евентуално биха могли да се разпространят измежду хората. От тях ние познаваме едвам 263, т.е. останалите над 99,9 % са ни съвсем изцяло непознати.
Този голям контейнер от вируси, циркулиращи в дивата природа, се преглежда като евентуален източник на заболяването Х. Да не забравяме високата неопределеност на вирусите, изключително на тези с РНК геном, както и това, че те непрестанно си търсят нови гостоприемници. " Мотивирани " са да го вършат, тъй като главните им задания са да оцеляват, да се развъждат и да се популяризират, а те са функционално дейни и могат да основат поколение само и единствено в живи кафези, изясни вирусологът.
Очаква се причинителят на заболяването Х да е зоонозен сътрудник, който визира животните и индивида
Очаква се причинителят на заболяването Х да е зоонозен сътрудник (т.е. засягащ животните и човека), най-вероятно РНК вирус, излизащ от област, където вярната композиция от рискови фактори доста покачва риска от дълготрайно предаване, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя даде образец и с някои от основанията за тази прогноза. По-голямата част от нововъзникващите инфекциозни болести са разследване от динамични взаимоотношения сред хора и диви животни, или добитък. Доказано е да вземем за пример, че 71,5 % от човешките вируси са зоонози, което значи, че с изключение на нас, засягат най-малко още един тип бозайник.
Сред бозайниците, пренасящи по-голямата част от зоонозните болести (включително невирусни патогени), са гризачи, прилепи, хищници, копитни животни и примати. Сред РНК вирусите делът на зоонозните вируси е 41,6 %, до момента в който при ДНК вирусите е единствено 14,1 %.
Редица фактори може да покачат риска от предаване на вируси сред животни и хора. Сред тях са урбанизацията, обезлесяването, климатичните промени, интензивните пътувания, сподели вирусолотът. И изясни, че когато едно местообитание бъде унищожено (заради обезлесяване, пожар, наводняване, суша), животинските типове, които преди са били в тази област, са лимитирани до доста по-малко пространство, това ги кара да търсят нови места за заселване, усилва се контактът им с хората и вероятността за междувидово предаване на вируси, и на други болестотворни сътрудници. Неизследваните тропически гори и размразяващите се поради високите температури ледници са като кутията на Пандора. Изчислено е, че респираторен вирус, сходен на грипа, може да доближи до всички огромни международни столици в границите на 60 дни, съобщи проф. Радостина Александрова. Тя акцентира, че по тази причина тактиката за единно здраве на хората, животните и околната среда (One Health) е толкоз значима.
Можем ли да се подготвим за заболяването Х?
Една от първите стъпки е да попълним белите полета в познанията си за вирусите към нас. Някъде измежду тях е хипотетичният извършител на заболяването Х и е добре да го намерим, и опознаем преди той да е пристигнал при нас. Това е амбициозната цел на плана Global Virome, далновидно начинание, което се стреми да открие и изследва стотиците хиляди незнайни вируси в света, сподели проф. Александрова.
Според публикация, оповестена в списанието Science на 29 юли 2022 година от архитектите на плана Virome, единствено за 10 години бихме могли да идентифицираме 71 на 100 от тези незнайни вируси. Приблизителната цена за това е 1,2 милиарда щатски $. Този план пое щафетата от програмата Predict, която завърши в края на 2019 година и извади на ярко над 1000 вируса.
През 2022 година Световната здравна организация (СЗО) събра 300 учени от разнообразни страни със задачата да проучат 25 фамилии вируси и бактериии, и да актуализират листата на болестотворните сътрудници с капацитет да провокират епидемии и пандемии. Да дефинират изчезналите късчета в познанията ни за тях и не просто да подредят пъзела, а да разработят подходи за диагностика и лекуване, и ваксини, напомни вирусологът от Българска академия на науките.
На 30 март 2022 година СЗО стартира десетгодишна геномна тактика (2022-2032 г.) за наблюдаване на патогени, които са в положение да причинят огромни огнища. Благодарение на насъбрания опит по време на пандемията, провокирана от SARS-CoV-2, през днешния ден най-малко две трети от страните (68%) могат да организират сходни генетични проучвания.
Държавите имат потребност от по-добри системи за ранно предизвестие за нови заболявания, а здравните системи би трябвало да бъдат готови за непредвидени скокове в търсенето на здравна помощ. Достатъчно е да си напомним натоварването, на което бяха подложени при настъпващите талази на COVID-19.
Тя означи, че съгласно някои експерти пандемията от COVID-19 може да бъде призната за първия образец за заболяването Х. Във всички случаи наученото през последните няколко години ще улесни прекъсването на всяка бъдеща болест Х. " Борбата със SARS-CoV-2 беше бойното кръщение на нови платформи за ваксини, в това число такива, които могат бързо да бъдат пренасочени против други болестотворни сътрудници, докара и до необикновен прогрес в диагностиката на инфекциите ", разяснява вирусологът.
Учените са изправени пред предизвикването да разработят ваксина за 100 дни след започването на нова пандемия
Едно от провокациите пред учените е да бъдат подготвени за осъществяване на така наречен 100-дневна задача, обвързвана с създаването на ваксина в границите на 100 дни след началото на възможна нова пандемия. В момента върхът е 326 дни за COVID-19 от откриването на вируса до първото използване на имунизацията. Това може да се случи единствено, в случай че огромна част от пътя за основаването й бъде извървян преди този момент, по тази причина би трябвало да познаваме доста добре невидимите врагове, против които можем да се надигнем, съобщи проф. Александрова.
Тя сподели, че в световен мащаб шерването е неразделна част от предотвратяването на пандемии. " Няма по какъв начин да не споменем казуса с неравномерното систематизиране на имунизациите против SARS-CoV-2. В началото на 2023 година почти 31 % от международното население към момента не е получило нито една доза ваксина против ковид. Една доза ваксина против COVID-19 е достигнала до едвам 26 % от жителите на страните с ниски приходи спрямо над 80 % в страните с високи приходи ", означи проф. Радостина Александрова.
По думите й увеличението на локалното произвеждане е част от решението. През 2021 година Африка към момента е внасяла 99 на 100 от своите ваксини, а Африканските центрове за надзор на болесттите са си сложили за цел да създават 60 % от своите ваксини до 2040 година
Важна е прозрачността и представянето на научните данни на наличен за необятната публика език
Друг урок от COVID-19 е значимостта на прозрачността, доверието в институциите и експертите, нуждата от осведоменост и представянето на научните данни на наличен за необятната публика език, сподели вирусологът.
" Така сме устроени, че постоянно бързо забравяме претърпените компликации, незабавно щом те се окажат зад тила ни. Този път не трябва да допуснем това да се случи. Поведението на щрауса, който заравя главата си в пясъка, не работи в наша изгода. Идеята да приказваме по тези мъчителни тематики не е да размахваме плашила и да всяваме боязън, а да бъде насърчено създаването на технологии, в това число ваксини, лекарствени лечения и диагностични проби, които могат бързо да се приспособяват и разпрострат в отговор на възможни бъдещи огнища с епидемиологичен или пандемичен темперамент. Защото това се случва, единствено от началото на този век видяхме до какво могат да доведат причинителите на заболяванията - ебола и зика, на вируса SARS-CoV-2 и неговите " братовчеди ". Нашите опит, мъдрост и знания; решенията, които вземаме или не вземаме; думите, които изричаме и посланията, които насочваме, са това, което стои сред нас и идващите провокации, от което зависи да живеем в света, който желаеме и заслужаваме да имаме ", разяснява още проф. Радостина Александрова.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ